Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (5)

3.

— Накарах Мат Смит да пусне името на Питър Шевалие през системата — каза Кайли. — През годините той е направил стотици нарушения при паркиране за сметка на „Олдън Инвестмънтс“, но то не е изненадващо. Хората, които се возят на задната седалка на лимузините, предпочитат да платят глоба, отколкото да извървят пеша половин пресечка. С изключение на това е бил образцов гражданин.

— Образцовите граждани обикновено нямат много врагове — отбелязах. — Шефът му, от друга страна, е едно от най-богатите и най-безмилостни копелета на „Уолстрийт“.

— А за щастие, богатите и безмилостни копелета са нашата специалност — заключи Кайли. — Да вървим да си поприказваме с мистър Олдън.

Паркирахме на втори ред на Източна осемдесет и първа улица и вече се измъквахме от колата, когато патинираната бронзова входна врата се отвори. Появи се Хънтър Олдън с друг мъж, който явно си тръгваше.

— Проклятие — прошепна Кайли. — Ниският с палтото е Сайлъс Дейвид Блекстоун.

— Познаваш ли го?

— О, да, едно мазно копеленце. Шеф е на „СДБ разследвания и услуги“. Ако имаш някакъв правен проблем, който искаш да бъде решен, Сайлъс Блекстоун ще го направи. Ако е незаконен, ще го направи за повече пари. Дай да разберем какво търси тук.

Излязохме от колата. Двамата мъже веднага ни забелязаха.

— Кайли? — попита Блекстоун. — Кайли Макдоналд?

Слезе по стъпалата и ни отвори портата.

— Каква приятна изненада — усмихна се той. — Следя кариерата ти, а ти тъкмо остави ярка следа в Нюйоркската полиция, нали?

— Това е партньорът ми — каза тя, пренебрегвайки въпроса. — Детектив Зак Джордан.

— Сайлъс Дейвид Блекстоун. Джордан, ти си невероятен късметлия — продължи Блекстоун. — Бих убил за възможността да обикалям по цял ден из града с тази жена. Само че с мен тя ще бъде в много по-хубава кола.

Протегна ми ръка и това си беше омраза от пръв поглед.

После пак се обърна към Кайли.

— Как е съпругът ти напоследък? Чух, че бил болен.

Мазен беше слабо казано. Със сигурност знаеше, че Спенс е на рехабилитация, защото направи с пръсти кавички около думата „болен“.

— Възстановява се, благодаря. — Кайли извади значката си и я вдигна. — Нюйоркска полиция. Хънтър Олдън?

— Аз съм — кимна Олдън. — Заповядайте.

С Кайли пристъпихме към вратата, а Блекстоун ни последва.

— Детективи Кайли Макдоналд и Зак Джордан — каза тя. — Щом се консултирате с господин Блекстоун, сигурно знаете защо сме тук.

— Да, Питър го няма от снощи. Притесних се и се обадих на Сайлъс.

— А аз засякох „едно осем седем“ на полицейската честота. Дойдох тук, за да поднеса лошите новини на господин Олдън — додаде Блекстоун.

— И как разбрахте? — попитах. — Името на жертвата не е споменавано в ефир.

Устните му се свиха и фалшивата му изкуствена усмивка се превърна в истинска презрителна гримаса.

— Да, детектив, но имаше описание на автомобила. По улиците няма много коли „Майбах“. Цената им започва от около 400 бона. Плюс това тази е бронирана, с устойчиви на куршуми прозорци, както и с пълно…

— Стига толкова, Сайлъс — прекъсна го Олдън.

— Просто искам да знаят, че задържат кола за един милион долара и ние бихме оценили, ако ви я върнат по-скоро рано, отколкото късно. Между другото — продължи Сайлъс, като се обърна към мен и Кайли, — произнася се „Майбах“, а не „Май-Бек“. Предполагам, че вашият диспечер е свикнал повече с хонди и тойоти.

Олдън повиши глас.

— Достатъчно, по дяволите…

— Тъкмо си тръгвах — каза Блекстоун. — Беше прекрасно да те видя отново, Кайли. Не забравяй, че за теб винаги има свободно място в СДБ.

Слезе по първите три стъпала и пак се обърна към шефа си.

— Вие сте в отлични ръце, мистър Олдън. Тези две ченгета не са просто от Нюйоркската полиция, те са от отдел „Специални клиенти“, а това е най-доброто, което можете да получите… — Повдигна вежди, сви рамене и добави: — От публичния сектор.