Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отдел Специални клиенти (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
NYPD Red 3, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka(2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп

Заглавие: Откуп

Преводач: Гриша Александров Атанасов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 17.07.2018 г.

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1833-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9340

История

  1. —Добавяне

46.

Фактът, че Кайли планира да разговаря с адвокат по разводите, не беше моя работа. И все пак непрекъснато мислех за това. Исках да науча повече, но нямаше как да стане, докато седяхме в офиса.

Погледнах часовника си.

— Вече е пет и двайсет — казах. — Умирам от глад. Какво ще кажеш да идем до закусвалнята на Гери и да видим дали ни е изпълнила поръчката от обяд?

— Добра идея — рече тя. — Не съм яла нищо след онези пилешки крилца снощи.

Станах от бюрото си, но телефонът ми иззвъня.

— Обажда се Патрис Шевалие — чух в слушалката. — Току-що ми позвъни Трип Олдън.

Седнах и грабнах химикалка.

— Къде е той?

— Не каза, ала фоновият шум звучеше като някакъв бар или ресторант.

— Откъде знае Трип, че сте в Ню Йорк?

— Не знае. Обади се на телефона на Питър. Когато му съобщих за убийството на брат ми, долових, че изпадна в шок. Стори ми се, че едва се сдържа да не заплаче.

— Попитахте ли го защо звъни на Питър?

Беше прост въпрос. На Патрис му отне много време, за да отговори.

— Аз… щях да го попитам, но докато говорехме, някои му издърпа телефона.

— Някой?

— Всичко, което чух, беше мъжки глас, и то ядосан. След това ни прекъснаха. Много съм загрижен, детектив Джордан. Мисля, че Трип е в голяма опасност. Предложих му помощта си, а той…

— Ще погледнете ли в телефона си от какъв номер ви се обади? Можем да го проследим.

— Да, направих го. Номерът е нюйоркски, започва с 917.

Той ми го продиктува.

— Благодаря, доктор Шевалие. Много ни помогнахте.

— Достатъчно ли, за да разчитам, че ще ме държите в течение от тук нататък?

— Да, сър — казах. — Колкото се може повече.

Затворих и подадох телефонния номер на Кайли.

— Трип току-що е използвал този телефон, за да позвъни на Питър. А това означава, че все още не знае за убийството. Накарай Мат Смит да го провери.

— Не ми трябва Мат — каза тя. — Познавам номера. Това е телефонът, който Трип е взел от Оги Хофман. Използва го, за да се обади на 911. Наредила съм на Мат да го следи, но досега няма нищо. Хлапето е достатъчно умно да го държи изключен.

Телефонът й звънна.

— Говорим за вълка, а той… — Тя вдигна. — Ей, Мат, със Зак тъкмо приказвахме за теб.

Обърна се към мен.

— Засякъл е мобилния на Оги. Да, Мат, дай ми адреса.

— Зарежете всичко.

Вдигнах поглед. Беше Кейтс.

— Дайте ни минута, капитане — казах. — Изглежда, че имаме следа от Трип Олдън.

— А аз имам тяло с куршум в него. На паркинга на заведението „Силвър Муун“. „Хилсайд“ 235–20 в Куинс.

Кайли слушаше Мат, притиснала телефона към едното си ухо, докато се опитваше да се съсредоточи върху Кейтс с другото.

— О, мамка му — изруга. — Мат, благодаря. Трябва да тръгвам.

Тя затвори.

— Какъв ти е проблемът, Макдоналд? — попита Кейтс.

— Мат току-що проследи мобилния телефон, който беше у Трип Олдън. Намира се в Куинс. На Хилсайд Авеню и улица „Мъскет“.

— Там, където са намерили трупа — каза Кейтс.

— Тогава Трип е мъртъв? — предположих.

— Не мисля така — възрази Кейтс. — От централата обясниха, че жертвата е бял мъж на около 45 години, бил зад волана на последен модел „Ауди“, с регистрационен номер СДБ. Изглежда, че твоят стар приятел, частният детектив Сайлъс Блекстоун, се е приближил твърде много до убиеца на Питър Шевалие.

— Да, прекалено близо. — Кайли си облече якето и изхвърча към стълбите.

Последвах я. Плановете ми за обяд трябваше да почакат.