Метаданни
Данни
- Серия
- Отдел Специални клиенти (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- NYPD Red 3, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka(2019)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп
Заглавие: Откуп
Преводач: Гриша Александров Атанасов
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 17.07.2018 г.
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1833-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9340
История
- —Добавяне
45.
Щом Медисън излезе от заведението да пуши, Трип бръкна в джоба си и извади телефона на Оги. Беше го изключил след обажданията до 911 и „Барнаби“. Ченгетата сигурно вече знаеха номера и можеха да го проследят.
Но трябваше да говори с някого. Медисън започваше да го плаши. Щом Трип му разказа какво се беше случило, учителят се наведе през масата с пламнали очи.
— Какво, по дяволите, си мислеше? — изръмжа той.
Трип опита да обясни, но Медисън се интересуваше само от едно.
— Значи, по някакво чудо успя да затвориш и двамата, избяга, а после реши, че най-умното нещо, което можеш да направиш, е да се обадиш на ченгетата?
— Господин Медисън, не можех просто да ги оставя там. Знаех, че няма да се върнете. Щяха да умрат от глад.
— Много благородно, Трип. И невероятно глупаво. Сега ченгетата ще разберат, че и ти си замесен.
— Не, няма. Човекът беше прекалено шашнат, за да проумее какво точно става. А Лони няма да ме издаде. Той ще обясни, че вие сте ги зашеметили, а аз съм се измъкнал.
Медисън избухна.
— Аз? Казал си му, че аз съм бил там?
— Не по име. Повярвайте ми, нали прекарах три дни в клетката с него. Лони няма представа, че това сте вие. С нас всичко е наред.
— Не, Трип, не е наред, но ще трябва да се оправя с това.
Той погледна през прозореца към паркинга.
— Ти стой тук. Излизам да пуша.
Трип разбра, че няма много време. Трябваше да рискува. Включи телефона на Оги и набра номера, който знаеше наизуст още от дете.
Гласът от другата страна каза „здрасти“, а момчето бързо заговори:
— Питър. Аз съм, Трип. Трябваш ми.
— Трип? Не е Питър. Патрис е.
— Патрис, какво правиш в Ню Йорк? И къде е Питър?
— О, Господи — изстена Патрис. — Не знаеш ли?
— Какво?
Последва кратко мълчание.
— Трип, няма лесен начин да ти го кажа. Питър е мъртъв.
Момчето опита да заговори, но не успя. Задушаваха го сълзи.
— Толкова съжалявам — тихо изрече Патрис. — Знам колко го обичаше.
— Как е умрял?
— Бил е убит. В сряда вечерта, когато е тръгнал за Ривърсайд Парк, за да те вземе, някой го е нападнал и… — Патрис спести подробностите. — И го е убил.
— В сряда вечерта ли? — попита Трип. — Аз не бях в…
Дори в състояние на шок успя да свърже нещата. Медисън.
— Трип, с теб трябва да седнем и да поговорим. Къде си? — попита Патрис.
— Няма значение! Махам се оттук.
— Остани където си. Ще дойда да те взема. Ще те заведа у дома.
— Не.
— Разбирам, че не искаш да се прибереш… Позволи ми поне да те отведа в полицията. Те се нуждаят от твоята помощ, за да намерят убиеца на Питър.
— Не мога да говоря с тях. Все още не.
— Добре. Може би аз ще мога да ти помогна. Защо се обаждаш на Питър?
— Той пазеше нещо за мен. Трябва да си го взема, но ако той… Ако е мъртъв, не знам какво да правя. Беше единственият, на когото можех да се доверя.
— Познавам те, откакто си роден — каза Патрис. — Щом си се доверил на брат ми, можеш да се довериш и на мен. Какво пазеше Питър за теб?
— Една флашка.
— Току-що прегледах всичките му вещи. Компютърът му е у мен. Но нямаше флашка.
— Не прилича на обикновена. Има формата на…
Медисън изтръгна телефона от ръката на Трип.
— Ти да не се побърка? — изруга той и прекъсна връзката. — Предполага се, че си жертва на отвличане. На кого се обади?
— На Лони. Говорих с Лони. Исках да се уверя, че е добре. Не се тревожете. Той знае, че не съм отвлечен.
А аз знам, че лъжеш. Нали взех телефона на Лони преди три дни. Трябваше да разбере на кого е звънял, но не можеше повече да се бави тук. Хвърли двайсетачка на масата.
— Хайде, тръгваме.
Излязоха от заведението на студения нощен въздух.
— Може ли поне да си получа телефона обратно? — попита Трип.
— Господи, хлапе, използвай главата си — отвърна той. — Да носиш това нещо в джоба си, е все едно да повикаш ченгетата да дойдат. Мисля, че се обажда на достатъчно ченгета за днес.
Той захвърли телефона на Оги Хофман в бурените зад паркинга и дръпна Трип към субаруто.
— Мърдай. Влизай в колата.
— Идвам. За какво е това бързане?
Медисън погледна скришом към аудито с отворения прозорец.
— Не бързам, просто идва време за вечеря. Искам да се махнем оттук, преди да стане пренаселено.