Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (38)

36.

Сайлъс Блекстоун придружи двете ченгета до входната врата и ги наблюдава, докато се отдалечиха с колата. Когато се връщаше към кабинета, чу крясъците.

Подсмихна се. Джанел избухваше като ядрена бомба.

— Защо не ми каза? — извика тя.

Хънтър запазваше хладнокръвие. Отговорът му беше толкова тих, че Блекстоун не можа да го долови. Ала гласът на Джанел прониза дебелата врата от махагон на кабинета.

— Да ме опазиш? Как? Като ми нареди да стоя настрана, защото не съм майка на Трип?

Блекстоун поклати глава. Внимавай, скъпа. С мъртвата съпруга престъпваш границите. Продължавай така и не бих се изненадал, ако Хънтър повика Уилър да се отърве и от теб.

— Колко пари искат? — попита Джанел.

Блекстоун не желаеше да пропусне този отговор в никакъв случай. Той се приближи до вратата.

Хънтър изрече уклончиво:

— Много.

— Няма значение — каза тя. — Имаме застраховка „Отвличане и откуп“.

Мълчание.

Вече не беше проблем, че Хънтър снишаваше глас. Блекстоун беше достатъчно близко, че да долови и движенията на телата им. Нямаше да чува по-ясно, дори да бе сложил бръмбари в стаята. Просто Хънтър не беше отронил и дума.

— Има ли проблем с О & О? — заинтересува се Джанел.

— Да, с откупа. Застрахователната компания ще плати до десет милиона, но този тип иска десет пъти по толкова.

— Сериозно ли говориш? — ужаси се Джанел. — Сто милиона долара?

Блекстоун също не можеше да повярва. И двамата сигурно бяха чули погрешно.

— Страхотни математически способности имаш, Джанел. Десет по десет прави сто. Сега извади десетте, които застрахователната компания ще плати, от стоте, дето този луд иска, и виж колко трябва да излязат от джоба ми.

— Не ми пука колко ще струва — викна Джанел. — Плати ги.

— За бедна малка дрипла от Алабама се оправяш доста бързо и волно с моите деветдесет милиона, а?

— Притежаваш повече, отколкото някога ще ти трябват. Но имаш само един син.

— Само че, преди да дам и един цент, трябва да се уверя, че този един син е жив. Снощи казах на оня тип, че искам обаждане за доказателство.

— Сега вече го получи.

— А също и ченгетата. Не мога да повярвам, че онзи задник учителят ги е намесил. Кой, по дяволите, е тоя?

— Сериозно? Не знаеш кой е Райън Медисън? Трип говори за него през цялото време. Той е наставник на сина ти от години.

— Е, господин наставникът е женчо, щом е извикал ченгетата. А откъде е разбрал, че трябва да повика точно тези двама детективи? Ще ти кажа откъде. Те са говорили с него вчера, когато са отишли в „Барнаби“, и са му заръчали да им се обади, ако се чуе с Трип. И той го е направил.

— Можеш ли да го обвиняваш за това? Полицията разследва убийство…

— Не ми пука! Пиша чекове на това училище, откакто Трип постъпи в детската градина. Най-малко по сто хилядарки годишно над и извън таксата. Не смяташ ли, че заради това ни дължат малко дискретност? Но не, този сладур учителят няма търпение да набере 911. Е, познай какво ще направя сега. Ще се погрижа да не може да го направи отново. Блекстоун!

Сайлъс трепна при звука на името си. Бързо се отдалечи.

— Идвам — извика от другата стая.

Изчака пет секунди и влезе в кабинета.

Хънтър беше при сейфа в стената.

— Какво мога да направя за вас, шефе?

— Приготви си колата. Ти си моят нов шофьор.

— За какво говорите?

— Моята кола е на служебния паркинг, а шофьорът ми е мъртъв. Ти си моят нов шофьор.

Той извади от сейфа четири пачки и ги пъхна в кожен плик.

— А ти чакай тук и свърши нещо полезно — нареди на Джанел. — Тези ченгета държаха достатъчно дълго моя „Майбах“. Обади се на шефа им. По дяволите, не ми пука, дори да трябва да позвъниш на кмета. Искам да ми го върнат.

— И къде отиваш?

— В „Барнаби“ — каза Хънтър, докато излизаше. — На родителска среща.