Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (34)

32.

Когато излязох от кабинета на Кейтс, Кайли вече седеше на бюрото си и си изкарваше яда на клавиатурата на компютъра.

— Какво пишеш? — попитах.

Тя не вдигна поглед.

— Писмо за оставка ли? — продължих аз. — Или книга с разкрития за всички несправедливости, които е трябвало да понесеш като член на Специалния отдел? Чувал съм, че поезията била отличен начин да изразиш най-съкровените си…

Тя ми показа среден пръст.

В отговор й оставих известно време да се успокои. Кайли престана да пише и след няколко минути се нахвърли настървено върху разни документи, които бяхме събрали по случая. Прелистваше страниците със замах. Запрати една химикалка през стаята, защото не започна да пише при първия опит, после се втурна към шкафа и отвори, и затръшна половин дузина метални чекмеджета.

Хареса ми.

Без значение кое време на деня е или как е облечена, Кайли Макдоналд е жена, в която тлее страст. А когато е ядосана, ти се иска да потънеш в пламтящия й поглед.

Спомних си за снощната ни вечеря и за не толкова невинния начин, по който тя положи длан на ръката ми, за двете вилици, които се преплитаха над пая в стил „калта на Мисисипи“, за дългата прегръдка за лека нощ, която все пак не продължи достатъчно дълго… После се върнах към дните, когато бяхме заедно и понякога се опитвах нарочно да я изкарам от равновесие, защото сексът за сдобряване беше фантастичен.

Ако си водех дневник, щях да запиша: „Така неудържимо се възбудих, че не можех да се съсредоточа върху разследването на убийството“.

След двайсет минути реших, че и двамата сме се охладили достатъчно.

— Ако има някакво значение, аз съм на твоя страна — казах.

— Тогава защо не ме подкрепи, Зак?

— Защото Кейтс не ни е враг. И нея системата я притиска, както и нас. И защото трябва да осъзнаеш, че когато си ченге, те замерят отвсякъде с лайна. Единствената разлика при Специалния отдел е, че през повечето време лайната се сипят отвисоко. Кейтс играе по правилата. И понеже е достатъчно умна, разбира, че не бива да си мери шапката с новия кмет, който е на поста от по-малко от 72 часа.

Тя примигна. Всъщност се усмихна. Ледът беше разчупен.

— А сега какво? — попита.

— Не знам. Беше се разработила като полудяла. Стори ми се, че си попаднала на следа.

— Търсех вратичка, опитвах се да разбера дали няма начин да обвиним Трип Олдън в нещо. Тогава ще можем да го търсим.

Преди да успея да кажа „престани да си губиш времето“, телефонът ми иззвъня. Беше Боб Макграт, дежурният сержант.

Бях се уговорил с него да ми се обади, когато Черил се появи. Но не го разгласявай — казах му. — Не искам целият отряд да те чуе да крещиш: „Хей, Джордан, гаджето ти се появи“.

Не се тревожи за това — обеща Макграт. — Аз съм най-дискретният 120-килограмов полицай в управлението.

Вдигнах телефона.

— Здрасти, Макграт, каква е паролата?

— Елвис влезе в сградата — прошепна дрезгаво той. — Какво ще кажеш, детектив? Достатъчно деликатен ли бях?

Засмях се, благодарих му и се обърнах към Кайли.

— Ще се върна след пет минути.

— Къде отиваш?

Прост въпрос, но не и за човек, който се разкъсва между две жени. Официалните мъжки правила за свалка са пределно ясни: Никога не допускай да разбере колко силни са чувствата ти към другата.

— До кабинета на Черил — отговорих, опитвайки се да прозвучи, сякаш имах там някаква служебна работа.

Кайли не се върза нито за секунда.

Намигна ми.

— Забавлявай се.