Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (33)

31.

Ако имах някакви съмнения кой притежаваше кадилака, паркиран пред управлението, регистрационната табела го съобщаваше в оранжево и черно. ОЛДЪН 1.

Кайли ме чакаше на предното стълбище.

— Как дойде толкова бързо? — попитах.

— Събудих се рано, взех колата и вече седях в закусвалнята, когато Кейтс се обади. Хъч Олдън се появи преди няколко минути. Очаква ни.

— В какво настроение е?

— Доста дружелюбно — отвърна тя. — Но типове като него никога не си разкриват картите. Беше превключил в режим милиардер с добро сърце, човек от народа, загрижен за всички — също като снощи.

— Само че снощи беше обсебен от метеоритния дъжд. А тази сутрин може да е порой от лайна. Хайде да се качим в кабинета на Кейтс и да разберем.

Олдън ни поздрави сърдечно. Кейтс пое водещата роля.

— Господин Олдън тъкмо ми казваше, че кметът е уредил срещата ви с него — каза тя, сякаш току-що го бе чула за пръв път. — И той беше така великодушен да дойде в управлението, за да продължим…

— Кметът е зает — прекъсна я Хъч. — Оценявам нейната лична загриженост за семейството ни, но защо да я занимаваме пак с това? Сигурен съм, че можем да решим всичко тук, на равнище отдел.

Заплахата беше явна.

— Сигурна съм, че можем. — Кейтс се включи в играта.

— Внукът ми е добре — каза Олдън. — Веднага щом си тръгнахте, отидох да се видя с Хънтър и не щеш ли — Трип се обади, докато бях там. Казах му, че бихте искали да говорите с него, но той е толкова разстроен от смъртта на Питър, че се нуждае от няколко дни да се съвземе.

— Това е разбираемо — отбеляза Кейтс, — но при разкриването на което и да е убийство нашият враг е времето. Може би ще успеете да уредите телефонен разговор между него и детективите.

— Ако смятах, че той би помогнал по някакъв начин, бих ви услужил с радост — отвърна Хъч. — Но го разпитах подробно, той не знае нищо. Дори не е разбрал за убийството, докато не се появи в новините. Мисля, че най-доброто решение е полицията да продължи по следите, с които разполагате, и да оставим Трип да се справи със загубата. Щом преживее скръбта си, ще се погрижа да бъде на разположение за всякакви въпроси. Можете ли да направите това за мен?

А това означаваше: Ако кажете „не“ ще се обадя на моята приятелка Мюриъл Сайкс.

Кейтс благосклонно се съгласи. Хъч ни благодари и си тръгна.

— Минал е на страната на лошите — отбеляза Кайли. — В пълен синхрон с Хънтър. Без ченгета. Оставете семейството да се погрижи.

— Виждам, че протака, но ако не подозирате, че Трип е убиецът, го оставете — каза Кейтс. — По-добре разкажете какво научихте дотук за Питър Шевалие.

— Хънтър би искал да повярваме, че го е направил ревнив съпруг — обясних аз. — Питър е бил заклет ерген и е обичал жените, но е играел по правилата. Определено не е бил такъв разбивач на семейства и женкар, какъвто Олдън иска да го изкара.

— Това не ме изненадва — каза Кейтс. — Хънтър Олдън не е първият затормозен бял богаташ, който преувеличава сексуалните подвизи на черен мъж. Струва ми се, че Питър е убит заради човека, за когото е работил, а не заради това какви ги е вършил.

— На едно мнение сме — съгласи се Кайли. — Трип е бил отвлечен. Само че, вместо да изпрати негов пръст или ухо на баща му, убиецът е пратил главата на Питър Шевалие. Това е доста по-стряскащо послание.

— Ако сте прави — рече Кейтс, — Олдън е твърде умен или твърде изнервен, за да се отърве от нея, местейки я някъде другаде. Така че най-вероятно главата е в някоя камера от домашните му хладилници. Но в този град няма достатъчно луд съдия, който да подпише заповед за обиск. Ако се съди по разговорите ви с Олдън, мислите ли, че ще плати откупа?

— Да — каза Кайли. — И в мига, в който го направи, убиецът ще изчезне от лицето на земята. Майната му на Хъч Олдън. Трябва да говорим с това момче.

Кейтс постави лакът на бюрото и подпря брадичка на юмрука си. Мислеше — нещо, в което беше много добра.

След трийсетина секунди в позата на „Мислителя“ на Роден тя вдигна очи.

— Знам, че не искате да чуете това — започна тя, гледайки право към Кайли, — но искам да напомня на всички в тази стая — включително и на себе си, — че полицейските служби работят за данъкоплатците. Обзалагам се на една месечна заплата, че някой е отвлякъл Трип Олдън и преговаря за откуп. Семейството обаче отрича. А сега един мъж с много власт в този град ни подсказа толкова учтиво, колкото може, да се отдръпнем. Така че, докато нямаме по-съществено доказателство от осемдесетгодишна жена, на която й се е привидяло полицай под прикритие да арестува Трип Олдън, този екип ще отстъпи. Вашата работа не е да разкривате отвличане, за което не е подаден сигнал. Задачата ви е да заловите убиеца. Някакви въпроси?

— Само един — обади се Кайли. — Как предлагате да го направим, ако трябва да изчакаме вероятния ни основен свидетел да се съвземе от скръбта?

— Можете да започнете, като разговаряте със семейството на Питър.

— Олдън са неговото семейство.

— Питър има брат в Хаити. Долетял е в Ню Йорк снощи и ще се отбие в кабинета ми по-късно тази сутрин.

— Да, госпожо — рече Кайли. — И може би ще се нуждае от уверения, че нюйоркската полиция прави всичко възможно, за да намери убиеца на брат му. Бихте ли желали да го излъжа аз, или искате да го поемете вие?

Кайли се врътна и изскочи от кабинета. Кейтс ме изгледа и поклати глава.

— Не й се ядосвай много, капитане — казах. — Тя е разочарована.

— Та аз не съм й ядосана — отговори Кейтс. — Просто съжалявам партньора й — погледна ме. — Приятен ден.