Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (30)

28.

Каин се усмихна, доволен от начина, по който бе провел схватката с Хънтър Олдън. Не беше зле за аматьор.

Алармата на телефона му избръмча. Той погледна съобщението на екрана.

ВРЕМЕ ЗА ХРАНЕНЕ В ЗООПАРКА.

Макар че го бе написал самият той, се развесели. Отвличането си беше сериозна работа, но лека закачка нямаше да навреди.

Отиде в кухнята и отвори буркан с фъстъчено масло. Момчетата не бяха яли от дванайсет часа. Трип сигурно вече беше отчаян, но малкото пуерториканче щеше да издържи още. Да спипа двете хлапета, не беше лесно, помисли си Каин, потривайки ръката си там, където Лони го беше порязал с макетния нож. Ала след това най-трудно се оказа да намери място, където да ги скрие.

Отговорът дойде в деня преди Коледа. Гледаше „Новини от очевидци“ по Канал 7, когато репортерът по образованието Арт Макфарланд показа репортаж за високите нива на полихлориран бифенил, открити в осветителните тела в 800 училища в града.

— Ще отнеме три години да се замени това осветление — заяви Макфарланд.

Каин тъкмо се готвеше да превключи канала, когато Макфарланд хвърли бомбата.

— Според Агенцията за опазване на околната среда почти всички училища са достатъчно безопасни, за да продължи обучението, но някои са толкова замърсени, че трябва незабавно да бъдат затворени.

Каин усили звука, докато Макфарланд продължаваше.

— Всички градски училища в момента са затворени за празниците, но двадесет и две от тях няма да бъдат отворени отново през януари. Списъкът на засегнатите сгради е публикуван на уебсайта на телевизията.

Каин напусто беше измъчвал мозъка си, опитвайки да измисли сигурно скривалище за похитените момчета, а изведнъж на Бъдни вечер град Ню Йорк му подаряваше двайсет и две възможности.

Той влезе в уебсайта на телевизионната станция. Училищата, които щяха да бъдат затворени, бяха разпръснати из целия град и той внимателно обмисли плана. Щеше да посети всяко от тях и да ги оцени по разположение, достъп до обществен транспорт и вероятност да привлекат погледите.

И тогава изведнъж се досети: Държавно училище 114 — неговата алма-матер. Беше ужасно място да завършиш средно образование и в деня на дипломирането се беше зарекъл, че никога няма да се върне там.

Канеше се да го задраска от списъка, когато идеята го осени. Всичко, което някога правеше 114-о непоносимо, можеше да се окаже идеално, за да затвори там Трип и другарчето му. Освен това беше най-близо до неговото жилище. Трябваше обаче поне да го огледа.

Изчака до полунощ, преди да измине осемте пресечки от апартамента си на авеню „Д“ в Алфабет Сити до олющената стара сграда на улица „Деланси“, потънала в сенките на моста „Уилямсбърг“. Кварталът беше запустял — нямаше нито ресторанти, нито барове и с изключение на училището не намираше каквато и да е причина някои да отиде там.

Беше възможно най-безлюдното място, което можеше да се открие в този оживен град. Дори и онези, които живееха в многоетажните сгради за хора с ниски доходи на Гранд Стрийт, избягваха да се мотаят из този полутъмен ъгъл на Манхатън, където нямаше нищо друго освен редица боклукчийски камиони, паркирани под моста. Бяха сигурни, че зад всеки от тях се спотайва обирджия.

Но сега не се виждаше жива душа. Каин обходи района с ръка върху пистолета „Глок“ в джоба си. Нямаше охрана, нито камери за наблюдение. Най-подходящият начин да се влезе, беше през мазето. Слезе по стълбите и огледа вратата към подземието. Калпавият катинар, който я държеше затворена, трябваше да се замени с по-солиден, ако искаше да държи любопитните настрана. Но мястото беше идеално.

След толкова години най-после тази смрадлива дупка да се окаже полезна за нещо, помисли си той.

Прибра се вкъщи и си наля питие.

— Благодаря ти, Дядо Коледа — каза. — Точно този подарък исках за празника. Отровно средно училище в Долен Ийст Сайд.