Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (28)

26.

Хънтър замръзна. Знаеше, че това обаждане ще дойде, и разполагаше с два начина да се справи с него. Първият беше да връхлети като товарен влак. Беше всеизвестен със способностите си да тормози, сплашва или съсипва психологически противниците си. Victoriam terrore. Победа чрез заплахи.

Имаше и втори начин. Отхвърляше го с всяка фибра на тялото си, но това беше единственият начин да играеш, когато другият държеше всички козове. Бъди мил.

— Кой се обажда? — попита учтиво Хънтър.

— Защо да не се придържаме към Стария завет, Левит. Наричай ме Каин.

— А аз бих предпочел да ми казваш Хънтър.

— Трудно е човек да се свърже с теб, Хънтър.

Тонът му беше равен, звучеше като робот. Използваше гласов модификатор, при това евтин.

— Съжалявам, че не можах да приема обаждането ти по-рано, господин Каин, ала полицията беше тук. И макар да нямам опит в тези въпроси, ми се стори по-разумно да не се договаряме за откуп в тяхно присъствие.

— Правилно. Не би било в наш интерес да намесваме ченгетата.

— Може би трябваше да помислиш за това, преди да обезглавиш шофьора ми. Един труп някак си привлича вниманието на полицията.

— Съжалявам за това. Не можеше да се избегне.

— А какво да кажем за отвличането на сина ми? Не беше ли възможно и то да се избегне?

— Не съм сигурен, че те разбирам. Държа Трип за откуп. Логиката подсказва, че този процес започва с отвличане.

— Може ли да не се съглася — възрази Хънтър. — Изнудваш ме, господин Каин. Имаш — или поне си мислиш, че имаш — информация, която не желая да стане публично достояние, и искаш да купя мълчанието ти. Това е най-обикновено изнудване. Позволи ми да повторя въпроса: защо залови Трип, когато всичко, което трябваше да направиш, беше да преговаряш?

— О, виждам накъде биеш — досети се Каин. — Отговорът е лесен. Направих го, за да ти помогна.

— Сега аз не съм сигурен, че разбирам — поколеба се Хънтър.

— Проста логика. Да платиш на изнудвач, означава — както се изрази — да привлечеш вниманието на полицията. А след като интересът им се събуди, те са склонни да започнат да ровят какво е това, за което си готов да платиш, за да остане скрито. Но ако дадеш поискания откуп, на никого дори не му мигва окото. Това те представя пред целия свят като любящ баща, достойна за съчувствие жертва, вместо като чудовището, което и двамата знаем, че си.

Хънтър си пое дълбоко дъх. Беше взел решение. Не заплашвай, манипулирай.

— Оценявам загрижеността ти за моя публичен образ, но бих могъл лесно да ти платя в брой, ако беше поискал. Никой нямаше да разбере за сделката и животът щеше да си продължи.

— Съмнявам се, че имаш в брой толкова много пари, за да посрещнеш цената ми.

Това се искаше. Да се заемем с бизнес, господин Каин.

— За колко говорим?

— Десет процента.

Хънтър беше готов за сума в долари, но това го зашемети като ненадеен удар.

— Десет процента от какво? — едва попита той, но се боеше, че вече знаеше отговора.

— От парите, които направи с малката си група за изучаване на Библията. Нека пресметна вместо теб. Проектът „Гутенберг“ ти осигури печалба от един милиард долара. Моите десет процента възлизат на сто милиона.

Хънтър приседна на стъпалата във фоайето, като едва успяваше да си поеме дъх. Беше чул невъзможното. Каин знаеше онова, което не бе възможно да знае. Не просто някаква бегла представа за проекта „Гутенберг“, а цифри. Реални цифри.

Хънтър смени темата.

— Искам да говоря със сина си.

— Той няма как да дойде на телефона, но аз мога да те уверя, че е жив и е добре.

— Докажи го. Доведи го тук тази вечер и ще ти платя пет милиона долара. Без да задавам въпроси.

— Това звучи като справедлива цена за твоя син. Но ако искаш да защитиш репутацията си… — Каин замълча — … а и свободата си, ще ми трябват още деветдесет и пет милиона. Имам сметка на Кайманите, така че логистиката е проста.

— За теб може би, но не и за мен. Знаеш ли какво е необходимо, за да се съберат толкова пари?

— Не, нямам представа, ала съм сигурен, че ти си наясно.

— Първата стъпка е да знам за какво плащам. Как да съм сигурен, че синът ми е все още жив? Дай ми да говоря с него.

— Това няма да стане. Хора като вас си имат кодове, тайни думи. Ще получиш доказателство, че е жив, но ви нямам доверие, за да ви оставя да говорите по телефона.

— Що се отнася до фантазията, че съм прибрал един милиард долара от така наречения проект „Гутенберг“… Е, как да разбера дали въобще имаш някакви доказателства, подкрепящи това нелепо твърдение?

— Няма как. Ти си човек на риска, Хънтър. Избирай, ези или тура — заяви Каин. — Ето какви са възможностите пред теб. Ако след всичко, което вече ти разкрих, смяташ, че не мога да ти навредя, тогава не ми плащай. Но мисля, че долавяш истината. Знам достатъчно, за да те погреба. А щом се разчуят подробностите за проекта „Гутенберг“, Бърни Мадоф ще изглежда в сравнение с теб като момче от църковен хор. Преспи с това, Левит. Не бих искал да вземаш прибързани решения.

Каин затвори.

— О, вече съм взел решението си, господин Каин — изсъска Хънтър.

Прибра евтиния телефон в джоба си и се запъти към сигурната пряка линия в кабинета. Досега Блекстоун трябваше да е получил цена от Уилър.

Край на първа част