Каролине Бернард
Музата на Виена (57)

Послеслов

Алма Малер е една от тези жени, които се броят на пръсти и които с изключителния си живот ни спират дъха и ни карат да мечтаем.

За мен беше голямо щастие да пиша за Алма Малер. Има цели метри рафтове, пълни с литература за нея и за Густав Малер. Повечето писма, които са писали един до друг или до трети лица, са издадени, дневниците на Алма са публикувани, пасажите, които е задрасквала преди публикуването, могат да се видят в архивите, стига да не ги е заличила напълно. По-голямата част от кореспонденцията й обаче е унищожена. Тя е написала автобиография, както и биографична книга за Густав Малер. Към това се прибавят безбройните биографии от трети лица и публикации за големия композитор.

В много от тези книги Алма е описана като мъжемелачка със студено сърце, като фатална жена, която с изневерите си вероятно е виновна за ранната смърт на Густав Малер. В хода на работата ми този образ се промени. Алма Малер е била силна жена, позволила си да настоява на своето право на щастие и самоосъществяване, която обаче живеела във време, когато това не се предвиждало — поне не и за жените. Алма Малер е имала високо мнение за себе си, една необичайна нагласа сред „слабия пол“, на която обикновено се гледа с подозрение. Алма Малер не е била светица — била е жена, способна да обича силно своите мъже, но и себе си. Многократно е изразявала антисемитските си настроения, включително писмено, но е била омъжена за двама евреи и дори в най-голяма опасност не се е отказала от своя съпруг евреин Франц Верфел, а е избягала с него от националсоциалистите през цяла Европа, та чак в Америка.

Алма Малер е била жена, силно поляризираща хората. Или са я обичали и лежали в краката й, или са я мразели и презирали.

Преди женитбата си с Густав Малер тя се отказала от собствените си творчески амбиции, защото той го поискал. Страдала много, задето не можела да композира. Значи ли това, че е пропиляла живота си? Кой знае къде щяха да я отведат композициите й, колко добри щяха да бъдат те?

Шансът при писането на роман, дори да разказва за реална личност в историческа среда е, че фантазията е не само позволена, но и необходима. Придържала съм се към събитията и фактите, животът на Алма е обрисуван въз основа на източници и цитати от писма и дневници (виж Бележките).

Освен това обаче си позволих свободата да фантазирам, да измислям разговори и случки и да се отклонявам от хронологията на някои места. Така например, известно е, че Алма е имала помятания и поне един аборт, но точни данни не са известни. Включих в романа едно от помятанията, като го поставих във време, в което да повиши напрежението. Напълно е възможно да се е случило така. Документирано е едно помятане след първото й пристигане в Ню Йорк — от края на 1907 година.

Относно първата среща между Алма и Густав Малер в салона на Берта Цукеркандл различните източници посочват различни участници. В някои липсва Макс Буркхард, затова пък се споменава Софи Клемансо, сестрата на Берта. Твърди се, че тя е била и в Операта на следващата сутрин.

Изтеглих една случка от 1907 година, а именно преместването на трамвайната спирка пред хотел „Захер“, в 1901 година, факт е, че кметът на града Карл Люгер е враждувал с Ана Захер и с тази спирка целял да навреди на бизнеса й.

Животът на Алма Малер е толкова богат, че в този роман съм разказала само за първия й брак, този с Густав Малер, и съм описала живота й до момента, в който едва е надхвърлила трийсетте. След смъртта на Малер обаче Алма е имала и други връзки и е била омъжена още два пъти, всеки път за гении, върху които имала неустоима притегателна сила и които вдъхновила за най-добрите им произведения. Понятието „муза“ наистина подхожда идеално на Алма Малер. Тя е била съпруга и муза на музикант, на архитект, на художник и на писател. След Густав Малер идва Оскар Кокошка, който я рисува като модел на най-прочутите си картини. После тя се връща при Валтер Гропиус, с когото имала връзка още по време на брака си с Густав Малер, и дори се омъжва за него. От Гропиус й се ражда дъщеря, Манон, която умира на осемнайсет години от детски паралич. И още докато е омъжена за Гропиус, започва любовна връзка с Франц Верфел, по онова време един от най-известните и успешни австрийски писатели. Верфел е евреин и след аншлуса на Австрия към нацистка Германия двамата са принудени да напуснат страната. Заминават за Париж и Санари сюр мер, а когато немците окупират и Франция, животът им е в опасност и бягат пеша през Пиренеите към Испания, а от там — за Америка.

Франц Верфел умира през 1945 година. Алма Малер-Верфел прекарва последните десетилетия от своя живот до смъртта си на 11 декември 1964 година в подреждане и обгрижване на наследството на своите мъже. За нея на първо място винаги е бил Густав Малер. Тя никога не се отказва от името му.

След смъртта й е балсамирана и пренесена във Виена в оловен ковчег. Погребана е на гробището в Гринцинг, където почива и Густав Малер. Ковчегът бил толкова тежък и обемист, че не се вмествал в изкопания гроб. Наложило се гробарите да дойдат отново на другия ден и да разширят дупката. Гробът на Алма граничи гърбом с гроба на Густав Малер. Дори в смъртта не им е било възможно да намерят напълно пътя един към друг.

Каролине Бернард, януари 2018 година