Каролине Бернард
Музата на Виена (47)

Четиридесет и седма глава

Дори отдалече Густав усети, че нещо не е наред.

Алма прекарваше всяка свободна минута с Валтер; нощем се промъкваше тайно в стаята му, понеже се страхуваше да не събуди мис Търнър и Гуки, които спяха в съседната стая, ако той дойде при нея. Нощите преминаваха в нежни ласки, така че младата жена забравяше всичко около себе си. Срещнеха ли се през деня, и за двама им беше мъчение, че не могат да се докоснат. Валтер й разказваше за сградите, които искаше да построи, и за художественото училище, което възнамеряваше да основе.

С тази си идея той я съблазни още един път. Затаила дъх, тя слушаше описанието на плановете му:

— Един ден ще основа училище или университет, не, не един ден, ами скоро, след няколко години. Там ще се преподават равноправно всички направления на изкуството. Тук ще спадат и художествените занаяти: тъкане, дърводелство, графика, грънчарство… Всички занаяти, нужни за съграждането на една къща, на една красива, функционална къща.

— Така далеч надхвърляш целите, които си поставя Виенският сецесион — вметна Алма, макар още да не схващаше значението на идеите му.

— Но и това не е всичко: в моето училище и жените ще имат достъп, като ученички и като учителки. Половината ученици ще бъдат момичета.

Алма се ококори насреща му. Да бъдеш жена и въпреки това да работиш в която и да било сфера на изкуството наравно с мъжете! Та нали открай време беше мечтала точно за това! Гропиус намираше за напълно нормално, че една жена, също и една омъжена жена, може да твори и да създава изкуство. Това я уцели право в сърцето.

— Как ще се казва училището? — попита.

— Не съм мислил дотам. Както казах, идеята е още мъглява. Но вече имам няколко сподвижници.

— Всички занаяти, които са необходими за изграждането на къща, и всичките — обединени под един покрив — разсъждаваше Алма.

Гропиус се плесна по челото.

— Това е! Ще го нарека „Баухаус“^[1]. Алма, ти си страхотна. Обичам те. — Той обхвана с длани лицето й и я целуна.

— Ще има ли в твоята школа и музикален клас? — палаво попита тя, когато той я пусна. — В такъв случай аз ще бъда една от твоите ученички.

 

 

Общуването с Валтер Гропиус придаде нов смисъл на живота на Алма. Тя се чувстваше с години по-млада, красива, обичана страстно. С него всичко беше толкова лесно, изчезваха всякакви грижи и тревоги. Младата жена си позволяваше да мечтае за живот, в който нейната музика отново щеше да има значение и тя щеше да разгърне творческия си потенциал. Попита Фон Дюринг за пиано и директорът я насочи към рояла в един от павилионите. Алма започна отново да свири редовно. Живот, изпълнен с любов и музика. Когато не беше с Валтер Гропиус, тя бленуваше за него. Във всеки случай беше твърде заета, за да пише писма на Густав. Пък и почти не се сещаше за него. Най-много да му драсне няколко припрени, нищо незначещи реда. Густав се изнерви, после се разсърди. Защо не му пише? Как така не намира време поне за няколко реда? Има ли основания за тревога? Как е Гуки? Или жена му е сериозно болна и лечението не дава резултати?

Накрая в писмата му се прокрадна друго опасение: Да не криеш нещо от мен? Струва ми се, че долавям нещо между редовете.

Тези думи хвърлиха в ужас Алма. Дали не беше прекалено лекомислена? В никакъв случай не биваше Густав да забележи нещо, това би било същинска катастрофа. Тя внезапно осъзна, че си играе с огъня. Трябвало е да очаква мъжът й да забележи, че нещо не е наред. „Обаче няма да се откажа от Валтер — дръзко си помисли тя. — Просто трябва да съм по-внимателна. Или пък… Какво би се случило, ако Густав узнае за изневярата ми? Ако разбере, че съм обичана от друг, и то не от кой да е, а от Валтер Гропиус?“

Дали да предизвика някакво решение? Не, решение може би не, но скандал, сцена, експлозия, та да събуди Густав. Хрумна й мисъл, която я накара да се изсмее нервно. Ами ако забременееше от Валтер? Какво щеше да прави тогава? Тя погали разсеяно корема си и се зае да изчислява кога беше последното й неразположение. После се перна през пръстите: „Стига!“, грабна шапката си и излезе. Трябваше да размисли на чист въздух.

В късния следобед тя седна пред тоалетката си. Валтер си бе тръгнал преди трийсетина минути. Бяха прекарали един прекрасен час заедно, чувствата още бушуваха в гърдите й. По-рано, по време на разходката, си бе повярвала, че може да се раздели с Валтер, ако връзката им застраши брака й, ала щом го зърна, щом се разговори с него и го докосна, бързо-бързо осъзна, че не би имала сили за това. Повече не би могла да съществува без любовта на Валтер. Напуснеше ли го, можеше направо да си отсече едната ръка.

На вратата се почука. Алма скочи. Сигурно той се връщаше, за да си открадне още една целувка. Тя отвори със замах и отскочи назад.

— Густав! — извика.

— Алмши! Не можех да издържам повече. Трябваше да дойда и да видя дали всичко с вас е наред. Какво става? Защо не ми пишеш?

— Ама… какво правиш тук? Защо не ми телеграфира? Щях да те посрещна на гарата.

Той видя, че тя не се радва, отпусна рамене и разочаровано продума:

— Очевидно не само пропускаш да ми пишеш, ами не четеш и моите писма.

Алма се огледа гузно в стаята. Дали някъде не се търкаляха неотворени писма? Не забеляза нищо подобно.

— Какво правиш тук? — попита пак неуверено.

Той въртеше в ръка шапката си.

— Исках да видя как си. Тревожех се. Къде е Гуки?

— Излязоха с мама и мис Търнър, май смятаха да яздят понита.

— „Май“? — Той я погледна изпитателно.

— Ами да, поне така казаха сутринта. Но може и да са решили друго.

— Алма?

— Ох, не е ли все едно… Важното е, че си тук. Колко можеш да останеш? Искаш ли да се разходим? Или предпочиташ да си починеш и да се преоблечеш? Как мина пътуването ти? — Тя дърдореше безспир, за да спечели време.

— Хайде да потърсим Гуки, тя ми липсваше. Също и ти — отвърна той. Типично за Густав: едва пристигнал, вече отново тръгваше нанякъде, било за репетиция, или на разходка.

Алма си взе шапката и го последва.

Докато вървяха към загражденията, където децата можеха да яздят понита, главата й се пръскаше от мисли. Какво търсеше той тук? Колко щеше да остане? И преди всичко: как щеше да премине срещата между Густав и Валтер, която беше неизбежна? Дали тя щеше да бъде достатъчно хладнокръвна, за да понесе подобна среща, без Густав да заподозре нещо? И как щеше да реагира Валтер, по младежки избухлив? За бога, той беше в състояние да съсипе всичко. Докато тя бе решила да запази връзката им в тайна, Валтер беше на съвсем различно мнение. Вече много пъти я молеше да признае всичко на съпруга си и да го напусне. Непременно трябваше да говори с него и да го накара да се закълне, че ще положи всички усилия, щото Густав да не забележи нищо. Алма търсеше трескаво някаква възможност да го предупреди. Ръцете й бяха потни от нервност.

През останалата част от деня тя не намери начин да говори с Валтер, защото Густав беше неотлъчно до нея.

Дойде време за вечеря. Алма вървеше под ръка с Густав към трапезарията, Валтер чакаше пред входа както всяка вечер, защото винаги се хранеха на една маса. Щом видя Алма, той се вцепени.

Тя побърза да каже нещо, преди някой от мъжете да зададе въпрос.

— Густав, това е Валтер Гропиус, архитект. Той ме развлича тук. — Щом осъзна двусмислието на забележката си, бузите й пламнаха. — Валтер, а това е съпругът ми Густав Малер — бързо додаде тя.

— Приятно ми е да се запознаем — изрече Густав.

— Радвам се да се срещна с такъв прочут мъж — сковано отвърна Валтер.

Алма се изкиска нервно. Първата среща бе преминала леко, ала по начина, по който Густав пристъпяше от крак на крак, тя усети, че нещо не е наред.

Двамата мъже стояха изправени един срещу друг. Разликите помежду им бяха очевидни. Густав — нисък, слабичък, се мъчеше да държи под контрол потрепващия си конвулсивно крак; Валтер — с цяла глава по-висок, снажен, не показваше дори искрица нервност, а по-скоро откровена враждебност. Тревогата на Алма се засилваше. Как щеше да преживее невредима тази среща?

— Ще позволите ли да ви поканим на нашата маса? — попита Густав.

Гропиус прие с кимване, а Алма погледна изумено съпруга си. Защо го правеше? Или все пак знаеше нещо?

Под погледите на останалите гости тримата прекосиха залата и се насочиха към своята маса. Разговорите по масите затихваха, когато покрай тях минаваше Алма с двамата мъже. По лицата на гостите се четеше възхищение. Тя знаеше, че никога не е била по-красива, направо сияеща в светлозелената си дантелена рокля без ръкави, с дълги ръкавици, между съпруга си, световноизвестен музикален гений, и един невероятно хубав младеж, преливащ от самочувствие. И двамата не откъсваха поглед от нея.

Настаниха се на масата. Мъжете седяха един срещу друг, Алма — между тях, начело на масата. Валтер се захвана да разказва най-подробно какво са правили заедно през последните седмици. Нямаше начин на Густав да не направи впечатление близостта между жена му и този непознат мъж. Той ставаше все по-рязък и нелюбезен, докато Алма се опитваше с поглед да накара Валтер да замълчи.

— Имате прекрасна жена — заключи накрая младежът, обърнат към Густав.

„Трябва непременно да се намеся“, каза си в този момент Алма.

— Често присъстваше и мама, и, разбира се, Гуки. Изследвахме усърдно околността — припряно изрече тя, макар това да не беше вярно. Ана Мол служеше по-скоро за параван на връзката й с Гропиус и неведнъж й бе предоставяла алиби. Беше на мнение, че този мъж се отразява добре на дъщеря й. „Един лек флирт по време на почивка не вреди никому, стига да го направиш, както трябва“ — така й беше казала.

— Аха, значи вече познавате тъща ми и дъщеря ми, така ли? — наежи се Густав.

Гропиус издържа погледа му.

Безпокойство обзе Алма. Нещата отиваха към открита борба за надмощие. Тя разсъждаваше трескаво как да омекоти ситуацията. Изпи последната глътка шампанско и вдигна празната си чаша. Келнерът, който през цялото време се навърташе около масата им, не се оказа достатъчно бърз. Двамата мъже посегнаха едновременно към бутилката, която стоеше на масата в кофичка с лед. За миг Алма се уплаши, че ще я катурнат, но Густав я докопа пръв и й наля.

— Благодаря ти, мили — каза Алма, без да се замисля.

Възмутеният поглед на Валтер й показа по какъв опасен терен се движи.

— Утре ще ти покажа курортната зала. Много красива сграда, особено голямата веранда с дървените елементи и парапетите. Там ухае прекрасно на люляк и олеандър. Не би ли подхождало нещо такова и на новия ни дом? Понеже ние си търсим къща някъде в околностите на Виена — додаде тя, обръщайки се към Гропиус. Погледът му се помрачи. Пак беше изпуснала неподходяща информация. — Та, както казах, курортната зала е приветливо място, само дето те карат да пиеш несметни количества от онази вода. Лично аз предпочитам шампанското. — Тя вдигна отново чашата си. Докато пиеше, се сети, че бе прекарала първата си вечер с Валтер точно на същата веранда. По дяволите, нямаше ли нито една безобидна тема за разговор? Младата жена копнееше вечерта да свърши час по-скоро, но в същото време се боеше да остане насаме с Густав.

— Да, шампанското. Малко е светско. Аз предпочитам нещо по-леко, по-простичко — обади се Гропиус.

— Обаче на почивка е позволено и нещо по-пищно, нали тъй? — Густав посочи към бляскавата зала. Навсякъде сребърни свещници и шлифовано стъкло, полилеи на тавана, а дамите — със скъпи тоалети и драгоценни бижута. — Не ми се вярва всеки обикновен мъж да може да си позволи тази почивка. Но винаги прави добро впечатление да проповядваш простичкия начин на живот. — Гласът му преливаше от сарказъм и Алма стрелна тревожно Валтер. Как ли щеше да реагира?

Гропиус се навъси. Понечи да отговори, ала Густав внезапно смени тона.

— Няма лошо, от време на време човек просто трябва да си позволява едно — друго. Затова се трудим през останалото време, нали. Разкажете ми за Берлин. Отдавна не съм бил там.

— Беше през 1907-а, последната ти година като директор на Императорската опера — намеси се Алма, която изпитваше облекчение, задето разговорът най-после се бе насочил към по-безобидна тема.

Келнерът донесе предястията. Зелени аспержи с пъстърва. Алма хапна една хапка от вилицата, белите й зъби проблеснаха. Улови изпълнения с желание поглед на Валтер. Сякаш забелязал това, Густав сложи ръка върху нейната и я погали с палец. Алма видя как Валтер стисна зъби, но не искаше да дръпне ръката си от тази на мъжа си. Протегна крак и потърси прасеца на Валтер под масата. Покривките стигаха чак до излъскания паркет, никой нямаше да забележи. Густав продължаваше да гали с палец ръката й. Гропиус си пое рязко въздух. Алма потърси погледа му и продължи да движи крак под масата. Той застина, когато усети лекото й ритване по прасеца си. Алма се поизправи и подпря буза с лявата си ръка, преструвайки се, че слуша внимателно мъжете. Искаше да възпре Валтер, за да не провокира сцена на ревност. Но към това сега се прибави и нещо ново, неочаквано: тя се наслаждаваше на чувството да държи в своя власт тези двама мъже. Стана й топло. Докъде щеше да играе играта си? Колко смела можеше и искаше да бъде? Тя въздъхна леко, Густав и Валтер я погледнаха с очакване. Алма се усмихна невинно.

— Добър вечер. Радвам се, че си тук, Густав, и че ни правиш компания. — Изведнъж пред масата им застана Ана Мол. Алма отдръпна ръката и крака си и се изправи на стола. Мъжете скочиха, за да поздравят Ана. Тя позволи на Густав да я целуне по бузата, след което се обърна към Гропиус и Алма. — Извинете ме за закъснението, но Гуки не ме оставяше на мира.

Алма изпусна въздуха от дробовете си. Моментът бе отминал. Сама не би могла да каже докъде щеше да стигне в лудориите си. Беше благодарна за присъствието на майка си, която тутакси въвлече мъжете в неангажиращ разговор.

След вечеря настъпи мигът, от който се боеше. Трябваше да се сбогува с Валтер Гропиус и да се прибере в стаята с мъжа си. Подозираше, че Валтер няма да го приеме току-така.

— Лека нощ — пожела му тя, умолявайки го с очи да не казва нищо.

Усещаше изгарящия му поглед върху голите си рамене. Той дишаше тежко, едва сдържайки емоциите си, защото Густав я бе прегърнал през талията.

— Ще бъдете ли така добър да ме придружите на малка разходка в парка за храносмилане, Валтер? Нали знаете, че по тъмно там се мотаят много животинки. — Ана се усмихна на Гропиус и го подкани да я хване под ръка.

Алма кимна с благодарност на майка си.

— Лека нощ, мамо.

После се обърна и тръгна с Густав към стълбите, водещи към нейната стая. Между голите си плешки усещаше възбуждащите погледи на Валтер. Кожата й настръхна, насмалко не се спъна. Мъжът й я хвана за ръката.

Щом се озоваха в стаята й, той затвори вратата и веднага започна с въпросите.

— Какво става тук?

Мислите се прескачаха в главата на Алма. Значи мъжът й все пак беше забелязал нещо. Тя обикаляше стаята и слагаше копринените си ръкавици ту тук, ту там.

— Какво имаш предвид?

— Какъв е случаят с този Гропиус? — Той си свали очилата и разтри основата на носа си с палец и показалец.

Алма реши да мине в настъпление и да издаде толкова истина, колкото беше необходимо.

— Влюбен е в мен. И не е първият.

Густав се приближи.

— Това е очевидно. Но само защото някакъв мъж се бил захласнал по теб, ти преставаш да ми пишеш? Какво става с теб? Трябва ли да се тревожа?

— О, не — отвърна тя и в този момент наистина го мислеше.

Той пристъпи още по-плътно до нея.

— Променена си — установи. — Подмладила си се… И си по-красива от всякога. Писах ти го още след заминаването си, но междувременно с теб се е случило още нещо. Не мога да го обясня. Излъчваш невероятна еротика. Цяло чудо е, че не те ухажват още повече мъже. — Той сложи длан на бузата й. — Алмши, ти си най-красивата жена, която съм срещал. И си моя съпруга. Понякога не мога да повярвам на късмета си.

Притегли я към себе си и я прегърна. Тя го помилва по гърба, а после се освободи от обятията му, за да отиде в банята.

По-късно той дойде в леглото й. Тя удовлетвори желанието му и се почувства добре. Освен това — имаше ли друг изход?

 

 

Густав си замина на следващия ден веднага след закуска. Алма и Гуки го изпратиха на гарата.

— Ще се видим след две седмици в „Тренкерхоф“. Ще приготвя всичко за теб. А дотогава се пази и си почини добре — заръча й той, после се наведе към Гуки и я вдигна на ръце.

Алма изпитваше угризения на съвестта, защото копнееше за момента, когато влакът най-после ще потегли, а с него и Густав. Тя криеше емоциите си под широката периферия на лятната си шапка.

Влакът дойде, Густав намери купето си, тя му помаха и забърза обратно към хотела. Знаеше, че Валтер я очаква с нетърпение.

 

 

Щом почука, той тутакси отвори вратата и я стисна в обятията си. Целуваха се, сякаш не се бяха виждали от седмици. Като умиращи от жажда.

— Божичко! Последната нощ щях да се побъркам без теб. — Той отново я целуна. — Какво се случи вчера между вас?

— Между кого? — Алма се опита да отвлече вниманието му, като съблече сакото на пепитения си костюм, какъвто беше на мода в момента. Под него носеше блуза с множество малки копченца. Започна да ги разкопчава едно по едно. Валтер беше уморен от безсънната нощ, лицето му — замръзнало от напрежение. Приличаше на човек, изживяващ невероятна мъка. Но ето че в погледа му се появи желание. Както предишната вечер, когато седеше на масата в трапезарията с двамата мъже, Алма почувства колко силно я обичаше Валтер и колко голяма бе нейната любов към него. Тя потрепери от щастие. После се сети за Густав и за това, че не й беше позволено да има това щастие.

— Не ми отвличай вниманието! Какво се случи между теб и мъжа ти? Половината нощ лежах буден и си представях какво прави той с теб.

— Той е моят съпруг — каза тя.

Валтер я изгледа ужасено.

— Значи си спала с него?

Божичко, понякога младежката му разпаленост й идваше в повече. Лесно му беше на него, нали не беше женен, нямаше деца, беше волна птица, свободен да я обича. Отново я налегнаха опасения, че той може да отиде при Густав и да му разкаже всичко.

— Моля ти се, Валтер — отвърна, — как я мислиш тази работа? Мъжът ми щеше да заподозре нещо, ако го бях отблъснала. Нима трябваше да му кажа, че за жалост не мога да изпълня съпружеските си задължения, понеже си имам любовник? Хайде, не ставай смешен.

— Никога повече не го прави! — Той пристъпи към нея, сякаш възнамеряваше да я сграбчи, но Алма го възпря с поглед.

— Той е моят съпруг — повтори тя. — И баща на Гуки. Аз го обичам. Различно от любовта ми към теб, но го обичам. Ако го напусна, това ще го убие.

— Какво каза? — Той се отпусна на един стол и се вторачи в нея.

Алма се приближи и го докосна по рамото.

— Бъди разумен. С теб се познаваме едва от четири седмици. Не можеш да изискваш от мен да се откажа просто така от всичко, от целия си досегашен живот. Ще намерим решение, но ми е нужно време. И ако това те успокоява: ти определено си по-добър като любовник.

Той я изгледа решително.

— Ще те убедя, че не можеш да живееш без мен.