Каролине Бернард
Музата на Виена (46)

Четиридесет и шеста глава

Валтер Гропиус я зяпаше втренчено, докато тя прекосяваше помещението, запътена към неговата маса. Беше се докарала грижливо и сияеше от красота. А как се наслаждаваше на погледа му…

Той се прокашля, докато й наместваше стола.

— Госпожо Малер… — подзе.

Алма беше очарована от факта, че му бе нужно време да се овладее. После той отново започна да я разпитва, искаше да знае всичко за нея.

Тя му разказа за сградата на Сецесиона, описа му и Австрийската пощенска спестовна каса, построена от Ото Вагнер.

— Впрочем, той е построил и къщата, в която живея.

Валтер Гропиус загуби ума и дума.

— Да не би да го познавате?

Алма кимна.

— Естествено. Също Йозеф Хофман и останалите.

— Разказвайте! — възкликна пак той.

После заговориха за музика. Алма му описа песните, които бе композирала, и му изтананика няколко теми. Божичко, колко отдавна не беше правила подобно нещо! И колко отдавна никой не бе проявявал интерес към музиката й! Дори само заради това би могла да се влюби във Валтер Гропиус.

Той каза, че с удоволствие би ги чул.

— Вярно, не разбирам много от музика, но щом е от вас…

Вечерта отлетя като миг и изведнъж те се оказаха последните гости в залата, а имаха да си разказват още толкова много неща. Келнерите искаха да затварят, затова двамата седнаха на покритата веранда на санаториума. Разделиха се късно през нощта. Алма живееше в главната сграда, а Гропиус — в една от вилите, разпръснати из разклоненията на парка.

Дълго след полунощ младата жена лежеше в леглото си и мислеше за вечерта, като извикваше в паметта си всички красиви подробности. Накрая, преди да се разделят, той отново бе хванал ръката й, бе я задържал дълго, а после бе притиснал устни в нея.

— Вие ми откраднахте сърцето, госпожо Малер — бе прошепнал и изчезнал в мрака. Сърцето на Алма биеше до пръсване. „Аз се влюбих в него“, призна си тя. Вътрешно ликуваше, та нали доскоро смяташе, че в живота й вече е късно за любов? Прекрасно беше да усети още веднъж този гъдел, това потреперване при спомена за неговото докосване. Как е могла да се лишава толкова дълго от тези неща? Мъжествеността на Валтер и младежката му интелигентност не бяха единственото, което я привличаше: най-много й допадаше, че той я вижда и я намира за неустоима. През цялата вечер й правеше комплименти. За външния й вид, за кръшния й смях, за интелигентността и духовитостта й. Гледаше я в устата, а когато не се владееше, в погледа му се прокрадваше копнеж. Докосна уж случайно ръката й, когато едновременно посегнаха към солницата, после се дръпна и измърмори някакво извинение. Беше напълно объркан, както с удоволствие установи Алма. Тя усещаше погледа му върху себе си и осъзнаваше собствената си сила на съблазнителка. Провокираше го със смеха и с погледите си. Беше като неподвижна звезда, около която той кръжеше. Гропиус й бе посветил цялото си внимание. Не забелязваше жадните погледи на жените от съседните маси, на които той, този хубавец, също бе направил впечатление. Алма обаче ги забелязваше отлично и беше във възторг, че той вижда само нея. Валтер Гропиус й даваше усещането, че е единственият човек, който би искал да има до себе си. Напомняше срещата й с Осип Габрилович, вдъхнал й след години на лишения чувството, че е жена. Само дето Валтер Гропиус беше млад и красив. На няколко пъти тя изпита желание да докосне гладката кожа на ръцете му и да разроши с пръсти гъстата му коса. Алма с почуда констатира, че го желае.

В неговите очи също четеше желание. Сигурна беше, че предишния път бе изчезнал толкова бързо, защото в противен случай нямаше да се въздържи и щеше да я целуне. Бе прочела възбудата в очите му, замайването от нейната зрялост и слава. Той се беше влюбил в пищната й красота. През последните години Алма се бе закръглила, кожата й розовееше; тя отмяташе назад глава, когато се смееше, очите й блестяха изкусително. Под възхитените погледи на Гропиус се чувстваше млада и неустоима. Още помнеше как навремето вземаше ума на мъжете със самоувереното си поведение, с чара и всеобхватното си образование. Но не знаеше, че това все още действа… Тя се усмихна при мисълта колко пъти бе наклонила глава, за да чува по-добре какво казва Валтер Гропиус, при което показваше линията на шията си и прокарваше връхчетата на пръстите по кожата си. И как дишането му всеки път се учестяваше.

Преди да заспи с усмивка, взе решение непременно да се види пак с Валтер Гропиус. Той й се отразяваше добре, по-добре от всякакво лечение.

Не беше толкова лесно обаче да се срещнат на четири очи. В хотела и в малкото курортно градче бяха непрекъснато под наблюдение. В крайна сметка тя беше съпругата на бившия директор на Императорската опера и всички я познаваха. Освен това с нея бяха Гуки и мис Търнър. На всичкото отгоре майка й бе съобщила, че ще дойде. Алма и Гропиус се хранеха и се разхождаха заедно, но наоколо винаги имаше хора. Налагаше се младата жена да проявява конспиративни умения, за да остане насаме с него.

Два дни по-късно нагласи така нещата, че Гуки и мис Търнър да отидат на излет, а тя уж имаше час при директора на клиниката. След като двете заминаха, натоварени с кошница за пикник, Алма изпрати по една камериерка съобщение на Валтер с молба да дойде в стаята й.

След малко на вратата й се почука, а сърцето й затуптя лудо, сякаш беше на седемнайсет, влюбена за първи път. Тя грабна малкия пулверизатор за парфюм от шлифовано виолетово стъкло, който й бе разрешено да ползва само когато Густав не беше наблизо, понеже той мразеше парфюмите, и пръсна в деколтето си още една капка LʼHeure est venue, „Часът настъпи“. Засмя се игриво, когато осъзна значението на френското название. Последен поглед в огледалото, после отвори вратата.

Валтер й се усмихна, застанал плътно пред нея, после отстъпи крачка назад.

— Вашата стая е по-хубава от моята — отбеляза, след като се огледа. — Но така и трябва да бъде. Нали и вие сте по-хубава от мен. По-хубава от всяка жена, която съм срещал досега.

Алма отвърна на комплимента му с усмивка.

— Къде е очарователната ви дъщеря?

— На излет с гувернантката.

Той подскочи.

— Значи сме сами? — Гласът му внезапно пресипна.

— Да, сами сме. — В очите й се четеше какво точно има предвид.

Той се приближи и я целуна. Без да губи време за опипване на почвата, веднага потърси устните й и я притисна към себе си.

Алма си го бе представяла толкова често, че сега не успя да потисне стона си. Вкопчи се в него, а той я обви с ръцете си.

— Алма — прошепна в шията й и отново я целуна.

Когато си тръгна часове по-късно, с безкрайно съжаление, но припряно, защото Гуки и мис Търнър щяха да се върнат всеки момент, Алма просто остана да лежи в леглото. Преизпълнена от преживяното, тя не бе способна да стане. Продължаваше да диша тежко. Никога не се бе чувствала по този начин. Трябваше да стане на трийсет, за да разбере най-после каква може да бъде любовта между мъжа и жената. Имаше известна представа за това от Александер фон Цемлински, с когото обаче не бе стигнала до края. С Густав любовта отначало беше различна, по-романтична, но не с такава изгаряща страст. Пък и през последните години той рядко се доближаваше до нея. Докато с Валтер току-що бе преживяла вихрени бури от наслада, беше му се отдала всецяло, стенала и веднъж дори изкрещяла. Никога не бе вярвала, че е способна на подобни изблици. Насладата я заля и повлече със себе си. Какви неща е пропускала досега!

Пък и нямаше ли право на това? Нямаше ли всяка жена това право? Тя се обърна настрана и притисна крака. Желанието веднага запулсира отново в нея. Изкиска се против волята си и се протегна блажено.

После се сети за Густав. Как щеше да се изправи пред него? Нямаше ли той да забележи от пръв поглед промяната в нея? Как да продължи връзката си с Валтер Гропиус — защото тя го искаше, сигурна бе, — без да нарани Густав? Не биваше съпругът й никога да научава за случилото се, това би го съсипало.

Какво изпитва съпругата, която има любовник? Тя си спомни за подмятанията на Берта Цукеркандл. Какво казваше тя? Жената трябва да плати цената, че е омъжена за гений, но има начин да се постигне известно равновесие и в един не особено перфектен брак. Важни са лоялността и абсолютната дискретност, тогава и двамата ще получат своето и никому няма да се причини вреда.

Алма не бе предполагала, че тези думи един ден ще се отнасят за нея, но сега изпрати безмълвни благодарности на приятелката си във Виена, която й бе посочила изход от ситуацията.

Щом погледна часовника, осъзна, че трябва да побърза. Стана, облече се и оправи леглото.

 

 

През следващите дни тя се срещаше с Валтер толкова често, колкото беше възможно. Оправдаваше се с главоболие или с час при лекаря, само и само да отдели време за него. Миговете, прекарвани заедно, бяха най-важното, единственото, което имаше значение за нея. Алма беше опиянена от страст и дори не помисляше за последиците, за гузната си съвест или за Густав. Просто живееше и се радваше на чувството, което й даваше Валтер. А когато пристигна майка й, тя най-безцеремонно я впрегна в плановете си, за да прекарва повече време с любимия.

Ана Мол не й се изпречи на пътя. Ако се беше възпротивила, Алма щеше да я изнуди, напомняйки за собствените й прегрешения. Но Ана разбираше дъщеря си и беше готова да й помогне. А Алма беше твърде влюбена, за да се запита за причините за това малко странно поведение.