Каролине Бернард
Музата на Виена (45)

Четиридесет и пета глава

Може би шестте седмици в Тобелбад, съвсем близо до Грац, щяха да й осигурят нужното спокойствие, за да се отдаде на размисъл. С нея бяха Гуки и мис Търнър. В Тобелбад се предлагаше цялостно лечение по методиката на немския природолечител доктор Ламан^[1]. Диетично хранене, много движение на открито, слънчеви и въздушни бани, гимнастика и пиене на минерална вода — всичко това трябваше да възстанови отслабените й нерви. Густав ги заведе и на следващия ден се върна във Виена, откъдето й писа ободрително писмо. Никога не съм те харесвал повече, толкова си мила и грациозна…

Алма се зарадва на комплимента му, но само донякъде, и с неохота се зае да подрежда багажа в стаята си. Празнотата, която чувстваше, бе станала твърде голяма, за да я запълни със собствени сили. Директорът на санаториума я убеждава доста, докато я уговори за процедурите.

— Знаете ли, ще ви запозная с един младеж. Той е от Берлин. Смятам, че ще успее да ви разведри.

Два дни по-късно директорът, професор Фон Дюринг, дойде на масата с един млад, изключително атрактивен мъж. Мъжът се представи с лек поклон.

— Добър ден, казвам се Валтер Гропиус^[2]. Ще позволите ли да ви придружа на днешната ви разходка?

Алма го погледна. Пред нея стоеше мъж картинка, висок и силен. До него Густав би изглеждал като момче. Мъжествената му осанка тутакси заплени младата жена.

— Господин Гропиус е добър планинар — поясни Фон Дюринг. — Чувал съм, че и вие предпочитате енергичните разходки. А те ще ви се отразят добре.

— Щом това е лекарски съвет, не мога да не му се подчиня — отвърна тя и съзря радостта, проблеснала в очите на Гропиус.

Веднага след обяда се запътиха на разходка покрай реката.

— Защо сте в Тобелбад? — попита Алма.

Гропиус махна с ръка.

— О, просто един упорит грип, така поне казах на лекарите. Но истината е, че си позволявам кратка почивка, преди да стартирам професионалната си кариера.

Алма го погледна крадешком. Той се държеше напълно непринудено, говореше духовито и започна да разказва анекдоти от следването си. Любопитството й към този мъж растеше. Той беше архитект в Берлин, на двайсет и седем години, тоест почти четири години по-млад от нея, която през август щеше да навърши трийсет и една. Валтер Гропиус бе работил с архитекта Петер Беренс, представител на стила сецесион, и смяташе да основе собствено бюро в Бабелсберг. Алма беше запленена. Този мъж имаше целия си живот пред себе си, беше толкова млад, изпълнен с толкова планове и енергия!

— Какво ще правите, когато напуснете Тобелбад? — попита я той.

Бяха стигнали до един завой на реката, на брега имаше големи камъни. Бяха се катерили по тях, а Гропиус й бе подавал ръка, за да не съсипе изящните си ботушки. Сега стояха край водата и той хвърляше камъчета, които подскачаха по повърхността.

— От тук ще отидем в Тоблах, с мъжа ми винаги прекарваме ваканцията там. А през есента ще го придружа до Ню Йорк, където ще дава концерти във филхармонията през зимата.

Той се извърна към нея.

— Но аз ви попитах за вас. Искам да знам какви са вашите планове, а не тези на мъжа ви. — Думите му прозвучаха малко неучтиво.

Алма се втренчи в него. Колко прав беше! Той питаше нея, Алма Малер, а не съпругата на великия Густав.

— Не съм свикнала да гледам на себе си по друг начин, освен като жена на мъжа си — отвърна накрая тя и прехапа устни.

— Е, в такъв случай е крайно време да развиете собствени интереси — възкликна той.

Тя се засмя.

— Добре. За начало ми покажете как го правите това с камъчетата?

Продължиха да мятат камъни и Алма прояви известна сръчност. След време се върнаха на пътеката и продължиха разходката.

Бяха се отдалечили доста от хотела, пътят стана каменист, но това не им пречеше. Той отново й протегна ръка и двамата продължиха с бързи стъпки напред. Гропиус споделяше извънредно увлекателно плановете и идеите си за напълно нови сгради, които да бъдат подчинени повече на функционалността, отколкото на формата. Алма го разбра веднага и разказа за опита си от Сецесиона и за познанството си с Хайнрих Хофман.

— Продължавайте! Искам да знам всичко! — настоя той.

Когато след няколко часа застанаха отново пред входа на хотела, Алма вече не можеше да се ориентира в чувствата си. Срещата с младия мъж я бе разтърсила. Отдавна не се беше забавлявала толкова добре. Открай време познаваше кога има пред себе си гениален човек, а този Гропиус беше такъв. Това го правеше извънредно интересен събеседник. Но имаше и нещо повече. През цялото време тя се чувстваше толкова добре с него, така се наслаждаваше на начина, по който я ухажваше. Разбира се, че бе усетила погледите му върху себе си, а и тя самата изпитваше потребност да го гледа. Страшно й се искаше да прокара пръсти през гъстата му коса.

„Божичко, държа се като някое девойче!“, каза си Алма и се зачуди дали да се радва, или да бъде ужасена.

Стоеше нерешително и търсеше начин да се сбогува, но всъщност искаше да остане с него.

— Ще се видим ли после на вечеря? — попита в този момент той и взе ръката й, за да се наведе над нея за символична целувка. В последния момент обаче промени намерението си и докосна с устни кожата й. Доста смела постъпка, но Алма остави ръката си в неговата. Докосването му се разпростря като гъдел нагоре по ръката, към лакътя.

— С удоволствие — отвърна тя.

Окрилена, с усмивка на лице, изкачи стълбите до стаята си. Часовете, прекарани с Валтер Гропиус, бяха отключили нещо в нея. Той бе събудил чувства, дълбоко затрупани през последните години. Ако дневниците й не бяха складирани в сандъците в мазето на Вила „Мол“, сега щеше да ги препрочете. Ала и така можеше да си спомни за прекомерния прилив на чувства, обзели я по време на връзката й с Климт и след това с Александер фон Цемлински: лекота, палавост, желание да прегърне целия свят. Точно така се чувстваше сега. И още един спомен се върна — за почивката в Абация и за младия Пенлеве, който се бе влюбил в нея. По онова време нямаше да й хрумне да отстъпи пред ухажванията му. Ами ако този епизод е бил нещо като генерална репетиция за случващото се между нея и Валтер Гропиус? Не беше сигурна дали и този път иска да устои.

Тя изпълни няколко танцови стъпки из стаята, а когато Гуки и мис Търнър я изненадаха, се засмя силно и грабна дъщеря си, за да се завърти с нея в кръг.

— А сега трябва да се преоблека за вечеря — обяви накрая.