Каролине Бернард
Музата на Виена (20)

Двадесета глава

Густав се върна на следващия ден, в съботата преди Коледа. Беше писал на Алма, че се налагало от гарата да отиде направо в Операта, където го очаквал главният дворцов управител, но щял да дойде при нея на Хое Варте веднага щом успее да се освободи.

Младата жена стоеше до прозореца на най-горната стълбищна площадка, защото оттук имаше най-добър поглед към улицата, и едва успяваше да овладее нетърпението си. Горе не беше отоплено и би трябвало да си вземе жилетка, но не искаше да пропусне момента, в който Густав ще навлезе в зрителното й поле. Предполагаше, че ще измине пътя от Дьоблинг пеш, знаеше го колко е нетърпелив. Току се навеждаше напред, за да обхване по-добре улицата, и притискаше горещото си чело до хладното стъкло. Стори й се, че има температура. Трепереше от нервно напрежение. Ами ако не дойде? Ако смята, че тя ще отхвърли молбата му? Ако не е получил писмото й?

Когато най-сетне го видя да завива иззад ъгъла, Алма изхлипа от облекчение. Ето го и него — крачеше към къщата с бързи стъпки, без да обръща внимание на поледицата. Точно както си го бе представяла. Тя се успокои моментално, вдиша дълбоко и издиша. Усещането, че вече го познава толкова добре, я изпълни с оптимизъм и я затрогна. Понесъл както обикновено в ръце шапката си, той вдигна поглед нагоре към къщата. Алма му помаха и потропа по стъклото. Щом я забеляза, по лицето му се разля усмивка. Тя литна надолу по стълбите и отвори входната врата точно в момента, когато той се канеше да почука.

— Алма! — възкликна Густав и я пое в обятията си.

Тя пое миризмата му, която й беше липсвала, толкова позната вече, макар да бе някак необичайна. Усети и топлината му и го обгърна с ръце.

— Влизай, студено е.

— Ей сега. — Той я целуна дълго и с особена сърдечност. После я погледна и промълви: — Благодаря.

Алма знаеше за какво й благодари. За съгласието й. За общото им бъдеще.

Досега никой в къщата не бе забелязал идването му. Алма сложи пръст на устните си и го задърпа нагоре по стълбата, докато се озоваха в стаята й.

Там Малер отново я прегърна и целуна.

— Моята Алмши! — изстена, допрял устни до шията й.

Ана Мол потропа на вратата и те се откъснаха един от друг.

— Вече сте тук! — разпери ръце тя, готова да поздрави бъдещия си зет.

Наложи се волю-неволю да отидат в Синия салон, където Ана и Карл Мол искаха да обсъдят сватбата.

— Значи, сега май вече сме сгодени — каза Малер на сбогуване с Алма.

За Коледа й подари златна брошка с малък сапфир, най-красивият подарък според Алма, и й обеща, че това ще е последната Коледа, която ще прекарат разделени.

 

 

На 27 декември съобщението за годежа им бе поместено във всички виенски вестници. Густав беше бесен. Някой се бе раздрънкал, а той искаше да го запази още малко в тайна, понеже не знаеше как ще реагират в Операта и в двореца.

И наистина, виенското общество беше извън себе си от удивление. Отвсякъде Алма получаваше благопожелания, телеграми, подаръци и цветя. Непрекъснато прииждаха куриери с нови и нови пратки. Потокът от честитки сякаш нямаше край.

Майка й отново се появи в стаята й с ръце, пълни с картички и вестници.

— Виж само, има го във всички издания. Какво ли не пишат за теб: колко си духовита, че и красива. Споменават за музикалния ти талант… — Тя млъкна и погледна дъщеря си. И двете си мислеха за едно и също нещо. Ана продължи припряно: — И че си толкова млада. Тук един журналист поставя въпроса дали е правилно есента да се свързва с пролетта. Сякаш няма предостатъчно щастливи двойки, в които мъжът е много по-стар. — Ана Мол беше в отлично настроение. Беше се отказала от резервите си по отношение на Малер. Густав пък се държеше наистина очарователно и сърдечно с бъдещата си тъща. Частица от неговия блясък се отразяваше и върху нея.

 

 

На следващата вечер тя седеше за първи път до дъщеря си в директорската ложа. Всички бинокли бяха насочени към Алма, която, изправила гръб, понасяше стоически хвалебствията и любопитството.

— Дали ще бъде все така? — прошепна на майка си тя. — Дали ще ме наблюдават непрекъснато?

— Ах, дете мое, има и по-лоши неща — отвърна Ана. — В крайна сметка зависи кой те наблюдава.

На гости й дойде приятелката й Флора Цирер, по мъж Берл.

— Вярно било, значи. Ще се омъжваш за Густав Малер. — Тя обхвана с поглед множеството букети и писма, които заемаха почти цялото свободно пространство в стаята. Алма се възхити на хермелиновото палто на Флора, под което се показваше скъпа рокля от брокат и което тя захвърли небрежно върху леглото, понеже нямаше нито един свободен стол.

— От вестника ли разбра?

— Няма значение. Цяла Виена говори само за това. Боже мили, Алма! Ама и ти си една, винаги правиш всичко различно от другите. Не можеше ли да е някой съвсем нормален мъж?

Алма констатира, че нейната приятелка й завижда за Густав Малер. Това не беше за чудене. Тя никога нямаше да има брак като Флориния! Флора беше дъщеря на банкер и се бе омъжила за най-могъщия търговец на въглища във Виена Оскар Берл. Алма подозираше, че бракът е бил уреден. Банка и виенски въглищен магнат, това ако не е печеливша връзка! Флора живееше в бомбастичен палат на Шотенринг. Ала вгледаше ли се в живота й, Алма се радваше, че всичко това й е спестено. Бракът беше конвенционален. Вярно, Флориният мъж е един от най-богатите хора в града, но пък е адски скучен. А палатът на Шотенринг е парвенюшки и безличен, прекалено помпозен. Музикалната стая преливаше от дреболии и приличаше на музей, помещенията бяха в натрапчиво лилаво, навсякъде — завеси и покривки. Императорският търговец на стъкло Лобмайр от Кертнерщрасе бе разработил за семейството специален порцелан с герб. Явно тук се вихреше някой с много пари и малко вкус. Самият Берл пък смяташе себе си за страхотен мъжага. Той позволяваше на Флора малки свободи и всяка година й купуваше по някое импозантно бижу от „Колпинг & Синове“, както и всичко, което й се приискваше. Обаче наложеше ли й се да размени две изречения с него, Алма не можеше да потисне прозявката си. Този мъж нямаше никакви идеи, той беше търговец, солиден до мозъка на костите си, който почти никога не стъпваше в ложата си в Операта, а в главата му се въртяха само въглища.

— Вие двамата… изпитвате ли страст един към друг? — предпазливо попита Алма. Сети се за признанието на сестра си, която й се оплакваше горчиво от липсата на страст у Вилхелм, че и на всичкото отгоре се чувстваше виновна за това.

Флора върна поздравителната картичка от главния дворцов управител в сребърната купа и се обърна засмяна.

— Моля ти се, Алма, каква страст! Ти какво очакваш? В крайна сметка той е мой мъж.

След този разговор Алма остана още по-недоумяваща от преди.

Каква беше тази мистерия с плътската любов? Младата жена бе уверена, че с Густав ще бъде прекрасно, много по-хубаво, отколкото с Александер, защото с него най-после щеше да стигне до края — макар да не знаеше точно какво значи това. Той дойде вечерта и се засмя на бъркотията в стаята й.

— Тук изглежда като в цветарски магазин — каза той. — Няма място за сядане. — Затова на бърза ръка седна на леглото, единственото свободно място, и потупа с длан до себе си. — Ела тук.

После я прегърна и Алма се остави на нежностите му. Целувките му имаха приятен вкус, а когато обхвана едната й гърда, тя изпъшка от удоволствие. Харесваше неговото все още по младежки стройно тяло и гладката му кожа. Отпуснаха се на матрака и той започна да гали шията и деколтето й.

— Ела утре у нас — прошепна задъхано Густав. — Юсти отсъства.

Алма знаеше какво значи това и нямаше нищо против.

 

 

На следващия ден тя пристигна на Ауенбругергасе. Густав отвори вратата и й направи знак да мълчи — в момента разговаряше по телефона. Тя се зае да обхожда стаята му. Изпитваше приятно чувство да се намира тук, в неговото царство, да вижда леглото му, пианото, нотите. Докосваше отделните предмети и неволно прокара показалец по горната си устна. Този малък жест възбуди желанието й. Тя не чу, че Густав е влязъл в стаята, но той изведнъж я прегърна и я обърна към себе си. Алма изстена и се разтрепери от очакване, докато той разкопчаваше блузата й. Сигурна беше, че постъпва правилно. Вече бяха официално сгодени, скоро щяха да се оженят, а тя толкова искаше най-сетне да се слее изцяло с мъж. Докосна гладката кожа на гърдите му и го целуна. Густав я притисна към себе си и тя усети члена му, напиращ към лоното й. После той я вдигна и я занесе на дивана, където я положи нежно. Когато легна върху нея, Алма почти не смееше да диша. Беше готова за това, което щеше да се случи, трепереше от трескаво очакване и го прегръщаше силно. Изведнъж обаче усети, че възбудата му отшумява. Малер се строполи върху нея, положи глава върху гърдите й — беше безутешен.

— Прости ми — повтаряше той. — Не знам какво се случи. Прости ми.

Тя продължаваше да лежи под него и внезапно усети цялата тежест на тялото му. Осъзна голотата си и й стана неловко. Но най-вече нямаше представа какво се е случило току-що. Разбираше, че не се беше стигнало до решаващата част на любовния акт, но защо?

— Аз ли съм виновна? — попита плахо тя.

Най-после Густав се откъсна от нея и се свлече на пода пред дивана, продължавайки да я прегръща.

— О, не, Алмши — отвърна той. — Не бива да мислиш така. За мен ти си най-красивата жена, направо си олицетворение на изкусителка.

Алма се поуспокои, ала в същото време се почувства невероятно потисната. Туптенето между краката й не спираше, макар да съчувстваше на любимия си. Ами ако той не успееше да я задоволи? Ако й се наложеше да се лиши от тази част на брака си с него? Перспективата беше истински шок за нея. Разплака се и не можеше да се успокои.

Густав беше отчаян.

— Следващия път ще е по-добре, обещавам.

 

 

Два дни по-късно Густав я прелъсти по всички правила на изкуството. Беше игрив, нежен, после отново напорист и страстен, като докарваше Алма до пълно опиянение от насладата. После заспа за няколко минути в обятията му, а когато той я събуди с целувки, тя знаеше едно: че е най-щастливата жена на света.

Така бяха ликвидирани и последните й съмнения. В дневника си написа само две думи: блаженство и щастие, а ден по-късно: блаженство връз блаженство.

А след седмица Алма приключи с дневниците си. Беше водила в тях нещо като диалог, за да си изяснява някои неща, да задава въпроси към себе си. Само между другото отбелязваше разни събития, например посещения на различни представления или пътувания. За тях свидетелстваха театралните и оперните програми, рисунките, пощенските картички, няколкото снимки и изсушените цветя, които бе слагала между страниците и които бяха издули тетрадките. Но сега вече в живота й нямаше място за колебания и несигурност. От този момент съдбините й бяха свързани с Густав Малер.

Тя погали нежно солидната купчина тетрадки, върза ги със синя панделка и ги тикна най-долу в писалището си.