Каролине Бернард
Музата на Виена (16)

Шестнадесета глава

След като гостът си тръгна, Алма не можа да мигне. Снегът беше спрял, луната изгря иззад високите дървета в градината и й светеше право в лицето; колкото и да я обичаше, днес тя я смущаваше със своята яркост. Младата жена беше разтърсена от срещата с Малер. Целувките му й бяха харесали, толкова нежни и сериозни бяха… А между целувките той бе заявил, че трябва да се оженят, колкото е възможно по-скоро. Изживяването с него беше съвсем различно от всички срещи с мъже, които бе имала досега. Във всичко, което той вършеше, в начина, по който се отнасяше с нея, бе заложена една почти свещена сериозност и това много й допадна. Тя се обърна на другата страна, но лунната светлина, отразяваща се в снега, изпълваше стаята й, сякаш беше ден. Твърде светло бе, за да заспи. Тя въздъхна и седна в леглото. Сети се за онази вечер в Италия, когато бе ходила насън в една лунна нощ като тази. По онова време беше влюбена в Климт. Господи, нима оттогава бяха минали цели две години? Точно сега тя бе в подобно нервно напрежение, ала в никакъв случай не искаше това да се случи отново. Предпочиташе да стане от леглото. Умът й беше бистър, какъвто отдавна не е бил; чувстваше се силна, свързана с цялата Вселена. Още не бе дала отговор на Густав Малер, макар по принцип вече да бе взела решение. Въпреки това искаше да се увери напълно.

Прекоси боса стаята, стараейки се да не вдига шум. Извади от чекмеджето последните части от дневниците си — обикновени тетрадки с черна подвързия и линирана хартия, които купуваше от книжарницата на „Майр & Феслер“. Преди четири години бе започнала първата тетрадка. Тогава още не знаеше, че ще изпълва тетрадка след тетрадка. Всяка беше номерирана и вече пишеше в двайсет и четвъртата. Едрият й, енергичен почерк прозираше през подвързията. Тя бутна настрани муселиновото перде и седна на перваза на прозореца. Три четвърти луната стоеше точно над върховете на дърветата. Беше огромна и пръскаше сребристата си светлина върху заснежените площи. „Величествено красива“, прошепна младата жена. Под ярките лунни лъчи тя дори можеше да прочете написаното в тетрадките си. Търсеше определени пасажи и се спираше да ги прочете. Например: Писах му, че чувствата ми са също като през първата вечер. — Обаче не е вярно — излъгах. Това бе споделила с дневника си само преди няколко месеца по адрес на Александер фон Цемлински. Нейният Александер. Тя взе молив и подчерта излъгах. А ето тук — записките от ваканцията в Санкт Гилген^[1]. В тях многократно твърдеше, че Цемлински изобщо не й липсва и че не мисли за него. Как е могла да пише подобни неща за Александер, когото смяташе, че обича? Тя се засрами от мислите си.

Алма запрелиства нататък и нещата се влошиха. Макс Буркхард беше дошъл в Санкт Гилген и тя неведнъж му бе позволила да я целуне; той дори я бе притеглил в скута си и галеше коленете и бедрата й под полата. Тогава тя си бе пожелала ръцете му да се разходят и по-нагоре… Записките й я засрамиха и разколебаха. Как е могла да мисли и пише подобни неща? Ето, всичко беше черно на бяло. Тя прелетя над нови редове: Днес, леко подпийнала, се хванах как очите ми пълзят похотливо нагоре по бедрата му. Ах, тъй похотливо… Божичко! Наистина ли тя беше писала това? Срам и позор! Никой не биваше да го прочете! Това бяха доказателства за нейната… Какво по-точно? Безнравственост? За младежката й необузданост? За незадоволителната й ситуация като жена?

Откъде идваше тази нерешителност, тази колебливост? Защо не беше сигурна в чувствата си? И преди всичко: откъде се вземаше тази сексуалност? Единствено възпитанието й и страхът от последствията я възпираха да се отдаде всецяло на някой мъж. И, ако трябваше да бъде честна пред себе си, а тя бе такава в дневника, безразлично й беше дали ще е Буркхард, или Цемлински. Как е могла да мисли подобно нещо, че и да го напише? Сякаш е някоя улична кучка! Тя затвори гневно тетрадката.

Вгледа се в нощта навън, луната бе изчезнала за кратко зад бързо прелитащите облаци. Дали настроенията й, непредвидимото редуване на светли и тъмни дни, имаха нещо общо с това небесно тяло? „Нечистите й дни“ съвпадаха с пълнолунието. Дали лунатизмът имаше връзка с моментното й физическо състояние? Можеше ли той да послужи като извинение за нещо, което всъщност беше неизвинимо?

През няколко стаи се събуди малката Мария. Алма чу как майка й пее тихичко приспивни песни. Близостта между майка й и малката й сестричка я натъжи. Тя никога не бе получавала такава нежност от майка си. Пожела си да намери човек, който да я дари с нежност и да й вдъхне увереност в собствените й чувства.

Луната се показа отново иззад облаците. Младата жена се замисли за часовете с Густав Малер. Вечерта с него, разходката сред снега, по време на която бяха усетили колко неща ги свързват, и дългата целувка под уличната лампа й вдъхваха надежда, че е възможно той да е мъжът, с когото да изживее всичко това. Който да събуди доброто в нея. Още по време на вечерята тя се бе почувствала като друг човек. Изведнъж Буркхард й бе станал напълно безразличен. Той седеше до Малер и й хвърляше погледи, но вече не докосваше сърцето й. Нещата щяха да изглеждат по същия начин и ако на негово място беше Цемлински. С Густав Малер нейната вятърничавост и люшкането между емоциите се бяха изпарили. С Малер всичко бе различно. С него чувстваше сигурност. С него всичко беше сериозно!

— Густав Малер е мъжът за мен. Той ще сложи край на хаоса в чувствата ми и най-сетне ще даде посока на живота ми — прошепна тя. — Освен това аз му се възхищавам.

Изглежда и той вземаше нещата насериозно. Нали й беше признал, че се отказва от дългогодишните си навици заради нея. Ходеше по светски сбирки, беше посетил салона на Берта Цукеркандл, само за да се запознае с нея, с Алма. А после дойде в дома й и дори остана за вечеря. Няма значение, че само побутваше с вилица порцията си печено пиле. Беше оставил сестра си да го чака напразно! Допускаше тя, Алма, да отвлича вниманието му от неговата музика. Направи й предложение за женитба, макар и малко неконвенционално. И още нещо й направи впечатление: у Берта му бе казала колко е жалко, дето си гризе ноктите, а днес забеляза, че ги бе оставил да пораснат. Очевидно той наистина правеше всичко, за да й се хареса.

Алма взе отново молива и написа на първата страница на двайсет и четвъртата си тетрадка: МАЛЕР — а след това три удивителни.

Най-сетне си легна. Беше наясно със себе си. Заспа с усмивка на уста.