Каролине Бернард
Музата на Виена (33)

Тридесет и трета глава

Още в началото на януари 1907 година Густав замина отново за Берлин — щеше да репетира там повече от седмица, а на 14 януари да дирижира своята Трета симфония. От там щеше да продължи за Франкфурт. Беше отказал нови концерти в Амстердам, за да не разсърди дирекцията на Виенската опера. Но щеше да отсъства общо почти две седмици.

Алма не замина с него, макар той да я молеше. Майка й не беше добре и тя бе решила да я придружи при лекаря. Двете седяха заедно в кабинета на доктор Ковач, който им съобщи, че не е установил органично заболяване.

— Но и вие не изглеждате добре, уважаема. — Лекарят се обърна към Алма, докато майка й се обличаше в съседното помещение. — Да не би да ви е по семейна линия?

Младата жена не знаеше какво да отговори. Не бе обръщала внимание на неразположението си, но й се струваше, че последната й менструация е била преди повече от четири седмици. Мисълта, че може отново да е бременна, я връхлетя тук, в практиката на доктор Ковач, подобно на удар с чук. Възможно ли беше? Искаше ли тя изобщо още едно дете?

— Госпожо Малер?

Лекарят я гледаше въпросително. Алма се стегна. Не беше чула какво е казал.

— Моля? — попита.

— Мислили ли сте за курортно лечение? — повтори доктор Ковач, когато Ана Мол се върна при тях. — Имам предвид за двете, майка и дъщеря. Помислете по въпроса. Малко движение на чист въздух, добра храна, каране на водно колело… Нашите планини предлагат прекрасни местенца, пък и вие бихте били истинска сензация.

Алма погледна майка си и кимна.

— Ще видим — каза неопределено тя.

Когато се върна вкъщи, там вече я очакваше писмо от Густав. За негово облекчение филхармоничният оркестър бил добре подготвен, репетициите протичали общо взето хармонично. Малко уморителни били многото покани, които се опитвал да отказва. Той споменаваше един следобед у Щраусови. Имали уговорка, но когато пристигнал, Паулине го посрещнала с истеричното предупреждение „Шшт! Шшт! Той спи!“. Бил принуден да прекара цял час с нея и майка й в един неразтребен будоар и да позволи да го засипят със същинска градушка от клюки за финансовите и сексуалните събития от последните месеци. После домакинята скочила внезапно и повлякла Густав към спалнята, където грубо заповядала на мъжа си да става най-после. Алма се засмя на глас, четейки тези редове. Густав сигурно се е потресъл от неудобство и погнуса! А после цялата клюкарница започнала отначало, пишеше по-нататък той. Паулине нямало да се промени, тя си била такава. А пък майка й постоянно говореше за кафенце, не за кафе, беше добавил Густав и Алма сякаш го чу да изстенва.

Тя остави писмото на масата. Паулине Щраус наистина беше една невъзможна персона, но Густав бе принуден да се съобразява с нея, защото ценеше високо работата на Рихард. Тази вечер щеше най-после да гледа в Берлин Саломе, операта на Рихард, която така искаше да постави във Виена, ала цензурата я отхвърляше многократно с аргумента, че пресъздаването на сексуално — патологични действия не подхождало на една дворцова сцена. Алма очакваше с нетърпение разказа му за прословутия танц с воала на Саломе, в края на който героинята целува отрязаната глава на Йоан, убит по нейна заповед.

Два дни по-късно Густав дирижира Третата си симфония. Виенските вестници писаха, че изпълнението пожънало голям успех. Алма поклати глава. В берлинските вестници нещата звучаха по-различно. В една от тамошните статии се споменаваше и за евентуално оттегляне на Густав Малер от Виенската опера. Тя прочете още веднъж изречението и се уплаши. Наистина, неотдавна мъжът й бе получил предложение от Ню Йорк. Към него се беше обърнал ръководителят на „Метрополитен опера“ Хайнрих Конрид^[1]. Но всичко тънеше в неяснота и те не бяха взели решение, твърде рано беше за това. Откъде обаче го знаеше този журналист? Дали самият Конрид не се бе изпуснал уж неволно, за да ускори нещата? Във всеки случай цялата работа беше извънредно неприятна. Тя продължи да чете, но по тази тема нямаше други детайли. Вместо това — известните до втръсване упреци за дефицита в касата от двеста хиляди крони.

 

 

Един ден преди завръщането на съпруга си Алма, която тъкмо закусваше, чу Полди да отваря вратата на майка й. Ана Мол се държеше, сякаш апартаментът на Ауенбругергасе все още беше детската стая на дъщеря й. Появяваше се, когато й скимне, и вярваше, че всички се радват да я видят. Алма не смееше да я упрекне, защото често не можеше да се лиши от майчината помощ, когато се налагаше да се гледат децата. Тя въздъхна, остави салфетката си до чинията и впери поглед във вратата, през която майка й влизаше забързано. За пореден път й направи впечатление колко е остаряла през последните години. Беше напълняла, чертите на лицето й се бяха отпуснали, в косата се виждаха първите бели кичури. Ала когато искаше, тя все така бликаше от чар и навремето бе превзела мигновено Густав. Въпреки това на моменти Алма не се чувстваше добре в нейно присъствие. Майка й й напомняше как ще изглежда самата тя след няколко години.

— Добро утро, мамо — хладно я посрещна тя.

Ана Мол не си направи труда да отговори; размахвайки нервно новия брой на Нойе Фрайе Пресе, тя се тръшна на един стол срещу дъщеря си.

— Прочете ли какво е съчинил този драскач? Ето: „През първата седмица той репетира най-новата си симфония с неизвестен оркестър; през втората търси инструмент с изцяло ново звучене; през третата е зает с преработката на своите симфонии; през четвъртата трябва да си почива, за да си отпочине от почивките си“. — Тя подаде вестника на Алма и посочи цитирания пасаж. Над текста имаше рисунки на кльощавия, размахващ ръце и крака Малер — на диригентския пулт, във влака и на бюрото си. Ана Мол беше бясна, докато Алма не успя да сдържи усмивката си.

— По-лесно ми е да приема подобни неща, отколкото обвиненията в лошо управление на финансите.

— Ами, всичко това бие в една и съща точка. Градът иска да се отърве от него. Не може ли да бъде малко по-дипломатичен?

— Вече е отказал други концерти. След Франкфурт трябваше да дирижира в Амстердам.

— Но мястото му е тук, във Виена.

— Тогава виенчани трябва да му плащат по-добре. Освен това той не иска да дирижира. Иска нещо друго — да композира. Вече не опери, а собствени симфонии. Именно затова пътува и представя собствените си произведения, защото единствен той ги разбира истински. — Алма се замисли за момент дали да довери на майка си новината, после хвърли бомбата. — Густав има предложение от Америка.

Ана Мол зяпна от почуда.

— От Америка ли? Та това е чудесно! И по-точно?

— Ню Йорк. „Метрополитен опера“…

— Това е… това са фантастични новини. Знаеш ли подробности? От кога? Колко пари ще печели? Ами ти и децата? С него ли заминавате? Божичко, значи ли това, че няма да ви виждам? Сега вече ми трябва един шнапс! Полди!

Полди се появи и наля бенедиктински ликьор. От известно време Алма се беше пристрастила към този билков ликьор — внушаваше си, че той й помага и облекчава живота й. На шкафа в трапезарията винаги имаше една бутилка, а в кухнята — втора за резерва.

— Всичко това още е тайна — предупреди младата жена, след като си казаха наздраве. Нямаше нужда майка й да знае, че новината вече е изтекла в един берлински вестник. — Официално той няма право да кандидатства за друг пост, докато е директор на Императорската опера.

— От мен няма да се чуе и дума — обеща Ана. — Обаче каква новина! Господи, като си представя, че няма да виждам внучките си…

— Моля ти се, мамо, още не се е стигнало дотам. Засега той не е отговорил утвърдително. Освен това става въпрос за ангажимент от няколко месеца годишно. Летата ще прекарваме в Майерниг, както обикновено. Тепърва ще решаваме дали да заведем децата в Америка, или не.