Каролине Бернард
Музата на Виена (21)

Двадесет и първа глава

Густав бе поканил на гости приятелите си в самото начало на новата година.

— Искам да се запознаят с теб, в крайна сметка нали скоро ще станеш моя жена. Аз ги познавам от много отдавна, вече от половин живот.

— Смяташ ли, че ще ме харесат? — попита Алма.

Той я погледна изненадано.

— Защо да не те харесат, Алмши?

Но Алма си мислеше за своите приятели, които не преставаха да я разубеждават от връзката й с Густав. Винаги с едни и същи аргументи: бил твърде стар и болен, имал дългове и така нататък. Ами ако неговите приятели я сметнеха за твърде млада, твърде неопитна, недостойна за неговото ниво? Или намереха нещо друго, за което да я критикуват?

Ала Густав отхвърли опасенията й. Сега, след като годежът им бе оповестен официално, нямаше причина да се отлага повече тази среща.

Алма очакваше вечерта със смесени чувства. Облече строга рокля без каквито и да било украшения, за да изглежда по-възрастна, и вчеса назад косата си.

— Е, добре — каза на себе си, хвърляйки последен поглед в огледалото. — Отиваме на бой. Досега с моя чар съм въртяла на пръста си кого ли не. Би било чудно да не успея и тази вечер. Пък и Густав е на моя страна.

Младата жена усети враждебността на компанията веднага щом влезе с родителите си в трапезарията на апартамента на Густав. Годеникът й скочи от мястото си и поздрави Карл и Ана, после я хвана за ръката и я заведе на масата. Лъчезарната й усмивка замръзна, щом видя недружелюбните физиономии на присъстващите начело с приятеля на Густав Зигфрид Липинер^[1]. Густав го познаваше от първите си години във Виена, сиреч, двамата бяха приятели от младини и Липинер не желаеше да му отнемат този статус, което веднага даде да се разбере. Той се надигна с неохота, почти без да отвори уста, и я поздрави, като се взираше в нея със студените си, приближени очи. До него седеше жена му, която я удостои с вяло ръкостискане. Липинер беше довел и любовницата си, актрисата Ана фон Милденбург. И сякаш това не бе предостатъчно, ами тук присъстваше и бившата му съпруга с новия си мъж. Те се надигнаха едва-едва от местата си, за да поздравят Алма. Престорената им усмивка изразяваше минимална степен на учтивост, но лицата им оставаха студени и безмилостни. Юстине влезе в стаята с поднос, натоварен с чаши. И от нея Алма очакваше напразно някоя добра дума. А всъщност сестрата на Малер трябваше да й е благодарна, че в бъдеще щеше да се грижи за Густав. Веднага след годежа на Густав и Алма Юсти бе признала за любовта си с цигуларя и концертмайстор Арнолд Розе. Двамата възнамеряваха да се оженят, колкото може по-скоро. Юстине остави подноса на масата и кимна хладно на Алма. Единствен Арнолд й се усмихна сърдечно.

Густав не забелязваше всичко това. Просто беше щастлив и горд да има Алма до себе си. По време на вечерята се водеше оживен разговор около ареста на една престъпна банда, която от години безчинстваше във Виена, извършвайки дръзки обири, и която най-после беше заловена. Обикновено Алма беседваше закачливо и духовито, ала сега стоеше безмълвна. Останалите сякаш само я чакаха най-сетне да се изложи и пренебрежителните им погледи горяха върху страните й. В други случаи щеше да ги постави на място с нахакан коментар, но нали това бяха приятелите на Густав…

Още не бяха стигнали до десерта, когато Липинер започна да й задава въпроси и съвсем открито да проверява знанията й. Останалите последваха примера му. Алма подозираше, че са се наговорили предварително. Питаха я за композитори и писатели. Когато не отговаряше правилно, тя получаваше изумени погледи изпод вдигнати вежди. Тези хора си придаваха важност и най-безсрамно демонстрираха, че я смятат за невежа гъска, придобила случайно, оттук-оттам, минималното си образование, ала не е събеседник, който трябва да бъде вземан насериозно. Тук особено се открояваше Липинер. Той имаше наглостта да я нарече „момиче“, Алма обаче го разгада. Този човек се перчеше с образоваността и начетеността си, но явно не беше способен да формулира собствена мисъл. Той беше дърдорко, повтарящ наизустени цитати, и фразьор без никакви собствени хрумвания. В един момент Алма преодоля сдържаността си. Нямаше намерение да търпи всичко това. Усети необузданото желание да му отвърне със същото.

— Впрочем, вярно ли е, че Брамс ви наричал лъжливо полско куче? — Тя вложи в гласа си момичешка невинност и наклони леко глава, влизайки в ролята на наивна, глуповато — дръзка и лекомислена персона, точно както се очакваше от нея.

Липинер замръзна с отворена уста. Малер едва потисна смеха си.

Ана фон Милденбург се опита да защити любовника си и да смекчи щекотливата ситуация.

— Какво мислите за музиката на нашия оперен директор? — попита тя с престорена веселост.

Алма погледна право в очите оперната певица и бивша любовница на Малер. Сега всичко вече й беше безразлично.

— Познавам малко неща, а които познавам, не ми харесват. Предпочитам Цемлински.

Със същия успех можеше да се съблече гола. Или да заяви, че планира атентат срещу престолонаследника. Погледите станаха ледени, Липинер даже удари с длан по масата и се огледа тържествуващо. Ето, видяхте ли, това незряло създание си няма никаква представа от каквото и да било! Ана Софи си пое рязко дъх и й хвърли изпълнен с омраза поглед. Личеше й, че се срамува заради дъщеря си.

Алма потърси погледа на Густав. Дали не беше прекалила? Ала за нейно облекчение той се засмя, хвана я за ръката и я отведе в съседната стая. Изпроводи ги шушукането на останалите.

— Какви идиоти — каза той. — А ги мислех за мои приятели.

— Просто не издържах вече фалшивостта им. Какво си позволяват тези хора? Сякаш ти не си в състояние да си намериш жена. Нали не ми се сърдиш? — попита тя.

— Не, Алма. Не ми трябват такива приятели.

Майка й обаче беше възмутена от поведението на дъщеря си и на връщане с файтона я обсипа с жестоки упреци.

— Ти се държа безобразно, сякаш изобщо не съм те възпитавала! Как можа да бъдеш толкова нахална и нескромна!

— Аз съм била нахална и нескромна? А какво ще кажеш за Липинер, който беше там с жена си, с бившата си жена и с любовницата си? И как само ме гледаха всички. Сякаш съм някое говедо, изкарано за продан на пазара! Преценяваха всяко мое движение и само чакаха да пия направо от шишето или да си бръкна с пръст в носа. Отвратително!

— Ти каза, че не познаваш и не харесваш музиката на Малер — намеси се Карл Мол, не по-малко гневен от жена си.

— Но това е вярно! Трябва ми още време, за да вникна истински в музиката на Густав. Така беше и с песните му. Свирих ги отново и отново, докато ми се разкриха напълно. Нима не видяхте как се разсмя той, когато го казах? Защото разбира какво имам предвид. Той изобщо ме разбира!

— Ами! — измърмори майка й.

— Разбери, мамо! Там бяха само стари мъже, които искат да му угодят…

— Алма! Имай мярка! Ти изложи и себе си, и нас. Ако се разчуе из Виена…

— Обаче е вярно. Той сам ми го каза, когато излязохме за малко от стаята, за да останем сами. Държането ви било отвратително, точно това ми каза Густав. А после се смяхме, задето вие в съседната стая бяхте решили, че съм се провалила. Как не разбирате, че той вече не намира нищо интересно в тези хора от обкръжението му, които говорят в негова угода, които спъват креативността му, като потвърждават казаното и направеното от него. А Густав има нужда от противоречие, от възражения, за да се стимулира. Има и още нещо: тези хора се страхуват, че аз ще им отнема техния Малер, какъвто го познават и от когото имат изгода. На първо място в това отношение е Липинер, той го иска само за себе си, макар сам да има три жени! Ами онази фон Милденбург? Изпитва ревност, защото Густав вече обича мен, а не нея. И после — Юстине. Появила съм се аз, за да се грижа за брат й. Той вече не се нуждае от нея… Би трябвало да ми е благодарна — в противен случай нямаше да може да се омъжи за своя Арнолд.

— Алма, това вече е прекалено! — изрева пастрокът й.

— Още една дума, и ще те зашлевя! — извика майка й.

Алма се облегна на тапицерията и прехапа устни. Понякога мразеше майка си от цялото си сърце. Та тя беше на двайсет и една, вече сгодена жена, а майка й я заплашваше с шамари. Смешно и унизително! Вероятно се тревожеше, че Густав ще развали годежа и тя ще продължи да живее в дома на родителите си. Само да знаеше колко се лъже!

През останалата част от пътуването Алма се върна отново към изминалата вечер. Приятелите на Густав й бяха дали да разбере, че не я искат сред себе си. Добре, с това щеше да се оправи. А Липинер никога нямаше да стане неин приятел, и от него можеше да се лиши.

Густав е на нейна страна — това беше единственото важно нещо и тази вечер той й го бе доказал. В ушите й още звучаха думите му, казани в стаята на Юстине: че нейният свеж, непресторен поглед върху музиката, литературата и изобщо върху света е отрада за него, извор на младост, който стимулира фантазията му. Той искаше тя да му противоречи, да разклати най-сетне твърдо установените му виждания, за да се роди нещо ново. Това му се бе понравило още при първата им среща, когато спореше с него за балета на Цемлински. Останалите щяха също да разберат. Или поне щеше да им се наложи да приемат новото положение. Ако ли не, то на нея бездруго й беше безразлично.

Важно беше мнението на Густав.

— Усещам, че с теб ще поема по нови пътища в музиката. Ти си ми нужна за това, Алма.

Думите му я изпълваха с невъобразима гордост и за пореден път й доказваха, че решението й да се омъжи за него е било правилно.