Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Muse von Wien, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2020)
Корекция и форматиране
NMereva(2020)

Издание:

Автор: Каролине Бернард

Заглавие: Музата на Виена

Преводач: Величка Стефанова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Година на издаване: 2019

Националност: немска

Излязла от печат: 22.05.2019

Редактор: Василка Ванчева

Художник: bürosüd, München

Художник на илюстрациите: akg-images

Коректор: Василка Ванчева

ISBN: 978-954-357-405-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12915

История

  1. —Добавяне

Втора глава

Две седмици след посещението в ателието на Климт се случи един от онези хубави дни, каквито има само във Виена, когато още през февруари внезапно става топло като през пролетта. Алма се върна вкъщи от урок по пиано. С радост съблече палтото си, с което й беше станало твърде топло. От кабинета на пастрока си дочу възбудени гласове. Къщата на Терезианумгасе беше популярно средище на модерни художници и артисти, литератори, музиканти и архитекти. Сред старинните мебели в кабинета на Мол преди две години беше създаден Виенският сецесион[1], чийто вицепрезидент беше той. А в тези дни господата градяха планове за основаването на артистична колония пред портите на Виена. Най-после майка й можеше да разгърне таланта си на домакиня. Вече пет години беше женена за Карл, ала Алма още не й бе простила това предателство. Девойката въздъхна, спомняйки си за своя баща, мъж с голямо сърце и прекрасен характер. Нямаше място за сравнение с този надут празноглавец, с този дребен буржоа, който сега командареше в къщата им. Най-много я дразнеше, че човек не можеше да бъде необезпокояван в собствения си дом. Сега например, Алма с удоволствие би седнала на пианото. В главата й се въртеше мелодия, която искаше да изсвири и да запише, но това можеше да стане само когато беше сама. За целта й бе необходимо пълно спокойствие, ала гостите на пастрока й вдигаха шум и се смееха. Освен това от кабинета се чуваше всичко. Алма въздъхна повторно. Остави нотите си до дрешника и заразглежда в огледалото искрящите си сини очи и тъмната си грива. Сутринта беше прибрала косата си в хлабав възел, така че да пада на меки вълни около лицето й. Останалата част бе навила на охлювчета, свити в кок отзад — една от певиците в Операта беше въвела тази нова прическа. Тя се завъртя пред огледалото и си помисли, че вече е твърде стара — на цели деветнайсет! — за да носи косите си разпуснати.

— А, ти си се върнала, Алма. Ела при нас. — Майка й излезе от кухнята с поднос с освежителни напитки. — И Климт е тук. Обсъждат следващата изложба в Сецесиона.

Алма потрепери. Климт е тук! Откакто беше избягала преди две седмици от ателието му по такъв детински начин — междувременно бе стигнала до заключението, че поведението й не подобава на възрастен човек — тя не го беше виждала, затова пък толкова повече бе мислила за него. Налагаше се най-напред да си събере ума, преди да се изправи пред него.

— Ей сега идвам — припряно изрече тя. — Само да се поосвежа.

И забърза по коридора към стаята, която делеше със сестра си. За щастие Гретъл я нямаше. Алма искаше да поразмисли. Как да се държи с Климт? Просна се на леглото, мислите й литнаха към първата им среща. Беше преди година, на изложбата по случай откриването на Сецесиона, където бе отишла с Гретъл и с майка си. Карл вече ги чакаше там, а до него стоеше Климт. Девойката го позна веднага по необичайното му облекло. Толкова мъжествено изглеждаше до пастрока й! Когато ги представиха, Алма забеляза в очите на Климт някакъв проблясък, нещо диво, опасно. Явно не беше от мъжете, които говорят, за да угодят на жените, и ръсят шепнешком нищо незначещи комплименти. Това веднага я привлече към него.

— Колко сте красива, Алма — бе казал той, при което взе главата й между дланите си и я завъртя наляво и надясно, за да огледа по-добре лицето й. Досега никой мъж не я беше докосвал така. Не бе поискал разрешение; ръцете му миришеха на маслени бои, а тя усети физическата му мощ с всичките си фибри. В този момент се влюби в него.

След изложбата майка й и Карл даваха вечеря. Във възбудата си тя бе написала погрешно името му на кувертната картичка[2] — „Климт“. Той бе мушнал картичката в джоба на сакото си, пускайки многозначителна усмивка. Оттогава търсеше близостта й. Тя постоянно го хващаше да се взира замислено в нея.

Дали я наблюдаваше като модел за картините си, или като жена? Когато знаеше, че той ще им идва на гости, Алма полагаше особени грижи за красотата си, а той се стараеше да разговаря с нея на четири очи. През следващите месеци връзката им ставаше все по-тясна, Климт я водеше по музеите, където дискутираха с часове за изложените картини и изобщо за изкуството. Той й обясняваше собствените си творби, дори й показваше скици и предварителни наброски и я питаше за мнението й. Алма се чувстваше добре в компанията му, разговорите им й напомняха за щастливите часове с нейния баща. Още тогава бе развила обигран усет за картинните композиции, а от прочетеното знаеше какво е имал предвид художникът, когато е изобразявал върху платната си сцени от митологията. Скоро вниманието й бе погълнато изцяло от картините на Климт. Тя мечтаеше той да я вижда така, както вижда дамите от виенското общество или жените от света на легендите, които рисуваше сред опияняващо изобилие от злато и красота.

Към разговорите за изкуство скоро се прибави още нещо: случайно докосване с ръка, поглед или въздишка, комплимент. При този спомен по устните й пробяга усмивка. Между нея и Климт се бе зародило нещо специално. Сигурна беше, че всеки малък жест е знак за сериозната му любов. Как бе копняла през цялото време той да я целуне! Преди няколко седмици пак седяха в ателието на пастрока й и спореха разгорещено. Както винаги Климт беше нагласил нещата така, че да седи до нея, и не я изпускаше от очи. Алма им бе разказала за един особено упорит обожател, от когото едва се отървала на танците предната вечер. Изведнъж забеляза погледа на Климт, който сякаш я изяждаше. Тя спусна надолу ръкавите на блузата си, които преди това бе вдигнала над лактите, но после премисли и пак ги бутна уж случайно нагоре, за да привлече вниманието върху прекрасната нежна закръгленост на ръцете си. Това не остана скрито за майка й, която я засипа с упреци. „Внимавай, хората са почнали да говорят за теб и Климт.“ Алма намираше тези предупреждения по-скоро за ласкателни, фактът, че майка й бе против, правеше Климт още по-интересен за нея. А после той я беше помолил да дойде в ателието му, сама. И тя бе отишла и бе побягнала от настойчивостта му като някое девойче в пубертета!

Уф! А сега лежеше на леглото си и не знаеше какво да му каже.

— Алма! — провикна се майка й. — Къде се бавиш?

— Идвам. — Девойката стана, още веднъж хвърли поглед в огледалото, после тръгна по коридора, вирна брадичка и си наложи да се усмихне, преди да влезе в бащиния си кабинет. Улови погледа на майка си, която кимна едва забележимо. През последните години Ана не пестеше съвети и напътствия относно държането на голямата си дъщеря, а когато красотата й взе да става все по-ярка, майката започна да я бута на преден план и да се кичи с нея. Алма имаше задължението да омагьосва. Подобна поява в някоя стая беше от по-лесните упражнения, дори девойката да бе нервна както в случая. Макар и неохотно, тя изпита благодарност за майчините си указания.

Както обикновено Карл Мол седеше на едно от големите кресла с облегалка като разперена паунска опашка. Тук бяха Коло Мозер, хубавецът Алфред Ролер[3], Йозеф Хофман с един от своите ученици, и Макс Буркхард[4]. А също и Олбрих, архитектът на новата сграда на Сецесиона, която бе открита през ноември. Мъжете носеха черни костюми и вратовръзки и седяха на дълбоките кожени фотьойли, преметнали крак връз крак, с цигара в ръка. Между тях, на табуретка, с гръб към нея, се бе настанил Климт. Алма се вторачи в него, дори видът на бедрата му я правеше нервна. Този ден той носеше костюм, който обаче му беше твърде голям, плюс това — измачкан.

С влизането й в стаята Макс Буркхард, бившият директор на виенския „Бургтеатър“, скочи да я посрещне. След смъртта на баща й той се бе превърнал в нещо като неин наставник и беше развил вкуса й към литературата. Един ден на вратата се позвъни и куриер й достави две големи кошници с книги, които да прочете. Сред тях бяха Ницше и Шницлер[5]. Алма се нахвърли върху четивото, макар че отначало не разбираше всичко. Тогава именно започна да записва в тетрадка отделни изречения, които особено й харесват, а с времето придоби сигурен усет за това кои текстове й допадат и кои не. От книгите до драматургията беше само една крачка: Макс Буркхард й подаряваше и билети за театър и обсъждаше пиесите с нея. Посещенията на театъра и Операта се превърнаха в неин любим навик; през сезона почти не минаваше седмица, в която да не гледа поне един спектакъл.

— Алма! — възкликна Макс Буркхард, приближавайки се с разтворени обятия. В последно време тя съзираше в погледа на този мъж нещо повече от приятелски чувства. Поздрави с лъчезарна усмивка и него, и останалите гости. Последен, подчертано бавно, към нея се извърна Климт. Девойката усети как се изчервява, щом срещна пронизващия му поглед. Той се приведе над ръката й и тя видя напрегнатите мускули на челюстта му. Затаила дъх, очакваше да каже нещо, но той не продума и отново се обърна към Коло Мозер. С бясно разтуптяно сърце Алма седна на дивана до Буркхард.

Мъжете продължиха гръмогласния си разговор за следващата изложба в Сецесиона, която трябваше да бъде открита идния месец. През двете години на своето съществуване Виенският сецесион бе преобърнал с главата надолу целия културен живот на столицата, а с построяването на сградата си на Карлсплац се беше сдобил със собствен дом, превърнал се в обект на безброй подигравки и хули. Наричаха я „Зелката“ или я оприличаваха с „асирийски обществен клозет“. За мнозина сградата, както и показваното в нея модерно изкуство, просто бяха прекалено неразбираеми. А сега Климт щеше да изложи там своята Nuda Veritas[6], една абсолютна провокация. Той беше донесъл картината. Сега стана и я вдигна високо, та всички да я видят. Тя изобразяваше в цял ръст гола жена с червени коси. Срамните й косми също бяха червени. Климт не бе сметнал за нужно да ги прикрие по какъвто и да било начин. И сякаш това не беше достатъчно, ами картината носеше и надпис: Ако не можеш да се харесаш на всички с делата и изкуството си, харесай се на малцина. Да те харесват мнозина е зло. Шилер.

— Това ще накара хората да загубят ума и дума — каза Климт.

— Трябва да ги разтърси! — провикна се Ролер.

— Ако нямаме късмет, ще я забранят — обади се Мол.

— Тогава картината ще привлече вниманието, което заслужава! — ревна Климт.

Алма потърси погледа му, ала той беше толкова погълнат от разговора, че не забеляза. Буркхард я изгледа въпросително, в очите му проблесна ревност.

След известно време девойката почувства, че повече не издържа пренебрежението на Климт. Може да си беше развалила отношенията с него, но това не бе причина той да проявява такова неуважение. Можеше да я дари поне с една усмивка! Тя се уплаши, когато усети, че очите й се насълзяват, и бързо се изправи. Само това оставаше, да вземе да се разреве пред всички! Престори се, че не забелязва укорителния поглед на майка си, и излезе в коридора.

Облегна се на стената.

— Имам нещо за вас, Алма.

Тя затаи дъх — не беше забелязала кога Климт я е последвал. Избърса бързо очи и се обърна към него. Той й връчи ветрило, собственоръчно изрисувано с макове и теменужки в тъмночервено и виолетово. Алма го погледна с усмивка: стърчаща на всички страни коса, набола брада. Как бе възможно мъж с толкова неугледна външност да е толкова привлекателен?

— Сетили сте се, значи — възкликна тя. Преди няколко седмици го беше помолила да покрие с рисунки едно ветрило, което бе получила от някакъв обожател, а Климт беше казал, че в никакъв случай нямало да рисува върху ветрило от друг, а ще й подари свое собствено.

— А относно неотдавнашната случка… — подзе той.

— О, това беше недоразумение, нищо повече. Държах се глупаво. — Тя му хвърли дълъг поглед изпод гъстите си мигли, долови тежкото му дишане и усети как й става горещо.

Той се приближи и я взе в обятията си. Беше внимателен, нежен. Тя усети устните му върху своите, както и гъделичкането на брадата му. Целувките му ставаха все по-настоятелни; той я притисна към себе си, а кръвта между бедрата на Алма запулсира и я хвърли в опиянение. Без да му мисли повече, тя разтвори устни. Климт изстена.

— Къде се губиш, Алма?

Отскочиха рязко един от друг, щом чуха гласа на майка й, която се появи в коридора.

— Идвам, идвам — извика тя и просто заряза Климт.

Вечерта Алма лежеше в леглото си и не можеше да заспи. Прокарваше пръсти по устните си, за да усети още веднъж целувката на Климт. Колко страстно копнееше за още от същото! Чувството беше божествено! Усещането за ръцете му върху бедрата й беше толкова приятно… Тя нямаше търпение да го види отново.

Бележки

[1] Виенски сецесион — сдружение на художници и архитекти, част от постимпресионистичното течение ар нуво; художествен музей във Виена, открит през 1898 г., дело на архитекта Йозеф Мария Олбрих. — Б.пр.

[2] Кувертна картичка — луксозна картичка с името и фамилията на лицето, поканено на официален прием. Поставя се непосредствено до приборите пред стола на госта. — Б.пр.

[3] Алфред Ролер (1864–1935) — австрийски художник, илюстратор, театрален декоратор, сценограф, дизайнер и педагог, един от основоположниците на стила модерн в австрийската живопис. — Б.пр.

[4] Макс Буркхард (1854–1912) — австрийски театрален директор, театрален критик, писател и юрист, от 1890 до 1898 директор на виенския „Бургтеатър“, където прави важни нововъведения. — Б.пр.

[5] Артур Шницлер (1862–1931) — австрийски писател и драматург, един от най-ярките представители на стила Виенски сецесион. — Б.пр.

[6] „Голата истина“, картина на Густав Климт от 1899 г., създадена в стил ар нуво. — Б.пр.