Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Muse von Wien, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2020)
Корекция и форматиране
NMereva(2020)

Издание:

Автор: Каролине Бернард

Заглавие: Музата на Виена

Преводач: Величка Стефанова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Година на издаване: 2019

Националност: немска

Излязла от печат: 22.05.2019

Редактор: Василка Ванчева

Художник: bürosüd, München

Художник на илюстрациите: akg-images

Коректор: Василка Ванчева

ISBN: 978-954-357-405-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12915

История

  1. —Добавяне

Четиринадесета глава

На Алма страшно й се искаше да присъства на генералната репетиция, но Берта Цукеркандл си умираше за нещо сладко.

— Чаках ви почти час, сега ми дължите едно посещение в „Захер“.

Те излязоха през задния вход и, хванати под ръка, отидоха отсреща в кафето, което се намираше на гърба на Операта. По пътя Алма разказа за подземния път от Операта до „Захер“.

— Не, благодаря. Ще си съсипя роклята!

Алма се засмя. Гардеробиерката наистина се беше потрудила доста, докато изчисти прахоляка и паяжините от дрехите й.

Щом влязоха в „Захер“, Берта с хладен поглед игнорира келнера, който понечи да ги отведе в дамския салон в дъното.

— Твърде много позлата и бял лак не са ми по вкуса. И, което е много по-важно: оттам не се вижда нищо! — отсече тя и се насочи най-непринудено към една от предпочитаните маси в малкото предно салонче, откъдето човек имаше най-добра видимост, без сам да се намира в центъра на вниманието. Всички, които искаха да отидат в голямата трапезария или в някой от другите салони, трябваше да минат оттук. Залата беше възникнала след покриването на вътрешния двор, понеже през годините шефката на „Захер“ бе изкупила околните сгради и ги бе присъединила към хотела.

Берта избра маса и двете седнаха. Около тях се разнасяше тихото потракване на вилиците по чиниите и мърморенето на гостите. Алма се облегна назад и се запита как може да се превърне в музика тази успокояваща и в същото време — делова атмосфера. Малер би се справил без проблеми. Дали и той си мислеше за нея в момента?

— Госпожице Шиндлер?

Берта я гледаше въпросително и сочеше към келнера, който чакаше поръчката.

— И за вас ли парче торта „Захер“?

— Да, моля. С бита сметана.

Те поръчаха тортата, с която беше прочут хотелът, и горещ шоколад към нея. Много от посетителите поздравяваха Берта, почти всички я познаваха. Някои поздравяваха и Алма, а тези, които не я познаваха, й хвърляха любопитни погледи. Чудеха се коя е тази цветуща красавица, седяща с известната салонна лъвица и литературна критичка.

— Е, хайде, изплюйте камъчето, госпожице Шиндлер! — подкани я Берта, след като келнерът им донесе поръчката. Салфетката беше сгъната идеално, сребърната вилица за сладкиши, излъскана до блясък, беше на мястото си с точност до милиметър.

— Какво по-точно? — невинно попита Алма.

— Как какво, за Малер! Не се преструвайте, че не мислехте за него току-що! Направо е мъж за чудо и приказ, не смятате ли? Нарочно ви оставих да слезете сами в подземието, за да се поопознаете. Личеше му колко би искал да седи тук с нас.

Вярно си беше. Малер явно се бе наслаждавал на компанията й. Колко тъжен изглеждаше, когато тя си тръгна! Макар Алма да не го смяташе за толкова хубав, както твърдеше Берта, поне не и в класическия смисъл. Пък и като за възрастен мъж беше малко хилав. Но това не я смущаваше, защото той компенсираше тези дребни недостатъци със своята жизненост. Освен това външността нямаше особено значение, когато ставаше въпрос за гений. Високото му чело и блестящите очи й се нравеха, даже много. А погледът му можеше да разтопи цели айсберги.

— Да, той е много привлекателен мъж. Но дългът преди всичко, естествено.

— И как мина малката ви експедиция из катакомбите на Операта?

Преди Алма да отговори, отвън нахлу оглушително скърцане. Трамваят по линия 63, който заобикаляше Операта и бе електрифициран преди няколко седмици, спря точно пред входа на „Захер“. Скрибуцането на металните колела по релсите можеше наистина да те оглуши и правеше всякакъв разговор невъзможен. Цялата сграда се разтърси, вилицата за сладкиши се приплъзна по чинията на Алма. Тя заговори отново едва след като трамваят изчезна зад ъгъла.

— Долу цари страшен мрак. Не бих отишла там сама. Не знам дали бих намерила обратния път нагоре. Обаче какви неща може да се видят! Според Малер това били вехтории. — Алма отчупи внимателно връхчето на тортата. Лъскавото шоколадово парченце се откъсна с леко, изкусително изпукване. Тя го лапна и остави шоколада да се топи на небцето й. Веднага след него усети вкуса на конфитюра от зарзали и притвори с наслада очи. Никога не бе могла да се въздържи от сладките неща, а парче торта „Захер“ беше нещо много специално.

— Малер иска да модернизира Операта — каза Берта. — На преден план трябва да са музиката и певците, а не декорацията. Привлякъл е най-добрите солистки: Гутхайл-Шодер, Курц и фон Милденбург…

— И Ерик Шмедес! — Алма понечи да се разпростре върху певческите качества на този тенор, когото обожаваше и заради външния му вид, когато към масата им се приближи Ана Захер, собственичката на хотела. Разбира се, Алма знаеше коя е, всички във Виена я познаваха, но никога не бе разговаряла с нея. Насмалко не остана със зяпнала уста. В едната си ръка Ана Захер държеше един от неизбежните си бултериери, който пъхтеше под тежката си каишка, обсипана с изкуствени камъни, а в другата — дебела димяща пура.

— Отдавна не съм те виждала при нас, Берта. Как си? Доволни ли сте от всичко? Не се плашете от този ужасен шум — изрече тя и посочи към улицата. — В момента водя преговори с кмета Люгер. Глупавото е, че се изпокарах с него, впрочем и той с мен, понеже имаше наглостта да нарече „Захер“ „убежище на излишните люде“… Е, както и да е, във всеки случай сложи спирката на трамвая точно пред моя хотел. Обаче тепърва ще си говорим по въпроса. — Тя дръпна силно от пурата си, преди да продължи. — Кого си ни довела? — И изгледа продължително Алма.

Берта се изправи и целуна Ана Захер по бузата.

— Скъпа, позволи ми да ти представя Алма Шиндлер.

— Най-красивото момиче на Виена, поне така казват. Разрешете да ви огледам!

Младата жена също се изправи. Свикнала беше да се взират в нея, понякога с явно любопитство, ала в този момент се почувства малко неудобно. Погледът на Ана Захер се плъзна по лицето й, по вдигнатата коса, по тънката талия и пищния бюст. Алма беше перфектна и отговаряше по всички показатели на идеала за красота, пропагандиран от модните списания. Ана Захер кимна одобрително, после дръпна от пурата, издуха нагоре дима и разпери двете си ръце. Алма се зачуди какво ли значи това, но в същия момент отнякъде изникна келнер, който взе от шефката си кучето и пурата.

— Значи, това е госпожица Шиндлер. Прави са хората, голяма красавица е, Берта. Тези очи! — Тя понечи да седне на тяхната маса, но после забеляза барон Ротшилд, който тъкмо влизаше. — О, трябва да поздравя този гост. Скоро пак да ни удостоите с честта да ни посетите, госпожице. — Тя подаде ръка на Алма, целуна Берта по бузата и пое кучето и пурата от чакащия келнер.

Алма се отпусна в креслото си и се загледа подир Ана Захер, която прекосяваше с твърда стъпка хотелското фоайе. Някъде там, отзад, се намираха прочутите сепарета, където човек можеше да бъде насаме, необезпокояван. Там се правеше политика, ала още по-често господата от висшето общество се срещаха със своите любовници. Включително престолонаследникът, така се говореше под сурдинка. Дали и барон Ротшилд се беше запътил натам? Разправяха, че от сепаретата имало таен проход отсреща, към пробните на „Юнгман и племенник“, придворния шивач. Там всяка двойка можела да излезе незабелязано от хотела на улицата, без да се компрометира. А това беше възможно, понеже през годините „Захер“ бе наемал или купувал помещения в съседните сгради, за да се разшири хотелът. Отделните сгради се свързваха помежду си с безброй проходи и стълбища. Алма обаче намираше Ана Захер за по-интересна от тези пикантни детайли. Тази впечатляваща жена беше забележителна предприемачка, която ръководеше сама хотела след смъртта на мъжа си и приютяваше цяла Виена и важни личности от цял свят. Правеше го много умело, имаше грижата някои персони да не се засичат, или, напротив, нарочно ги събираше. Пушеше публично пура, познаваше всичко живо, а сега беше взела на прицел кмета на Виена…

— … Но виж, дето не пускал никого в залата след започване на представлението, това вече ми се струва прекалено!

Алма се извърна гузно към Берта, която продължаваше да обсъжда промените във Виенската опера, наложени от Густав Малер.

— Нищо чудно, че някои господа нямат добро мнение за него.

— Той превърна нашата опера в една от най-добрите в света! Всеки път се вълнувам, когато го видя как се устремява към диригентския пулт: с бързи стъпки, а косата му се вее след него, така да се каже. Усеща се колко е концентриран. После за секунда настъпва гробна тишина, публиката в залата затаява дъх и тогава прозвучава първият тон…

Двете жени обсъждаха постановките, които бяха гледали през последната година. Берта се изненада колко много опери познава Алма. Повечето дори беше гледала по няколко пъти, с различни диригенти и певци. Тя обясняваше компетентно защо харесва някоя постановка повече от друга и защо Вагнер е любимият й композитор.

— Оценявам високо факта, че Малер е премахнал всички съкращения в Зигфрид. Такова произведение не бива да се съкращава, както ти хрумне, само за да може публиката да отиде навреме на вечеря!

Берта кимна и набоде последното парченце торта „Захер“ от чинията си. Задъвка мълчаливо, после продума:

— Госпожице Шиндлер, вие сте забележителна личност, красива и шармантна, при това начетена, едно истинско вдъхновение. Родителите ви са направили всичко, както трябва. Цяло удоволствие е да се разговаря с вас. Вярвам, че ако бях мъж, щяхте да кокетирате здравата с мен. Сигурна съм, че на всеки пръст имате поне по един обожател. — Тя сложи ръката си в ръкавица с цвят слонова кост върху лакътя на Алма. — Имате голямо бъдеще. С подходящия мъж до вас бихте могли да премествате планини. Знам, че Виена още сега лежи в краката ви, но можете да се изкачите и още по-високо.

— Искам мъж, на когото да се възхищавам и когото да обичам — възкликна Алма.

Берта насочи показалец към нея.

— Да му се възхищавате, ами че това е чудесно! Този ваш маниер да накланяте леко глава, за да чувате по-добре, ми направи впечатление още снощи.

Младата жена изпита необузданото желание да се засмее. Опита да се овладее, но се отказа, и избухна в звънък смях.

Берта я погледна смаяно.

— Да не би да сбърках нещо? Да нямам сметана по бузата?

Алма се успокои с мъка. Зачуди се дали да издаде тайната си и накрая се реши.

— Знаете ли защо правя така? Като дете прекарах дребна шарка и оттогава съм почти глуха с дясното ухо. Накланям глава, за да чувам по-добре какво ми казват.

Сега пък Берта щеше да се пукне от смях.

— Виж ти каква била работата… Не бях помисляла, че е възможна подобна история. Ама и вие сте една!

— Нали няма да кажете на никого?

Берта поклати енергично глава.

— Ние, жените, трябва да се държим една за друга и да пазим малките си тайни. — Тя се усмихна. — Аз съм оптимистка, че ще спечелите точно този мъж, когото желаете. Но не искам последна да науча кой е той! Малер би бил подходящ.

— Но той е прехвърлил четирийсетте — вметна Алма.

Берта се усмихна.

— Твърде млада сте, за да си го представите, но повярвайте ми, зрелостта при мъжа си има своите предимства. Разбира се, младежката свежест също не е за изхвърляне. — Тя изгледа Алма с вдигнати вежди и усети, че и двете мислеха за едно и също: за страстта. — Обаче опитността, добрите позиции, брачният живот в спокойни води, всичко това си има предимства. Говоря от личен опит, моят Емил е петнайсет години по-възрастен от мен; и аз бях съвсем млада, когато се оженихме. Обикновено възрастните мъже се отличават с благотворна невъзмутимост. Те не слагат всичко на аптекарските везни и често проявяват разбиране, когато младите им жени му поотпуснат края.

Алма я погледна изненадано. Берта говореше необичайно откровено с нея. Какво излизаше — тя май намеква, че дребните изневери в брака между млада жена и по-възрастен мъж могат да бъдат простени?

— Май не ви разбирам — каза тя.

— Това е въпрос на равновесие, мила моя. Колко големи да бъдат малките свободи, които си позволява една жена, това трябва да се обмисли много добре. Бракът не бива да бъде излаган на опасност или да пострада. В най-добрия случай и двамата имат полза от това. Естествено, известни са ми слуховете за вас и за Александер фон Цемлински…

Алма пребледня. Божичко, ако тези приказки стигнеха до ушите на майка й!

— Можете да очаквате доста турбуленции от евентуална връзка с него. Това има своя чар, несъмнено, но човек бързо се уморява. Преди всичко, защото не знае къде ще свърши пътуването. — Тя хвана Алма за ръката. — Моля да ме посетите отново по всяко време. Когато пожелаете. А сега да полеем новото ни приятелство с чаша шампанско. Келнер!