Нора Робъртс
Подводни течения (29)

29.

Веднага щом влязоха в къщата, Дарби нареди на Зейн да седне и му донесе торбичка с лед и бира.

— Най-добрата жена на света — заяви Зейн, но сгърчи лице от болка и пийна глътка бира.

— Отивам да донеса превързочни материали. Боже, Уокър, изглеждаш ужасно.

— Но видя ли другия тип?

— Да. Ще си поговорим за него. Седни. — Дарби също си взе бира и отиде за превръзки.

Зейн погледна към кучето, което го гледаше с очи, изпълнени с обич и загриженост.

— Не е чак толкова зле, нали?

Но когато сложи леда върху лявото си око, изсъска от болка.

— Човек забравя колко много боли. Мамка му. Утре сутринта трябва да съм в съда. О, не е нищо сериозно, Ваша Чест. Просто се сбих с брата на един тип, когото убиха в двора ми. Нищо сериозно.

Мамка му, помисли си и надигна бирата.

— Утре сутринта имам дело в съда — каза той на Дарби, когато се върна.

Тя остави аптечката, отиде до мивката и намокри кърпа със студена вода.

— Истината ли ще кажеш, или ще излъжеш?

— Адвокат съм, мога и двете едновременно. Но не изглежда чак толкова зле, нали?

— Лявото ти око е насинено. Не е успял да уцели дясното. Мога да залепя лепенка върху раната над окото. Челюстта ти е натъртена и одраскана, пак от лявата страна. Трябва да поработиш върху левия гард. Лявата ти буза е одрана. И върху нея мога да сложа лепенка, но май ще трябва да ти направят рентгенова снимка.

— Нямам счупени кости, знам какво е усещането.

Тъй като и тя добре познаваше симптомите, кимна.

— Виждаш ли размазано? Гади ли ти се?

— Не.

Дарби невъзмутимо нареди:

— Съблечи ризата, за да видим в какво състояние е тялото ти.

Зейн тръгна да се съблича, но изсъска отново.

— Добре де. Уцели ме на няколко пъти.

— Не просто няколко пъти. В началото не си оказал сериозна съпротива, нали?

Зейн я остави да му съблече ризата.

— Брат му е мъртъв.

— И това няма да се промени, ако го оставиш да те набие. Ударил те е и в ребрата.

Зейн я хвана за ръката, преди да го е опипала, за да провери за счупвания.

— Сърдиш ли ми се?

— Не, защо?

Погали я с пръст по бузата.

— Изглеждаш ядосана.

— Ядосана съм, но не на теб. Ядосах се, защото се е наложило да се биеш с някакъв идиот, когото дори не бях виждала до днес. Наложи ребрата с лед, докато нахраня кучето.

Тя сипа храна на Зод и отвори кухненската врата.

— Каза ми да не се обаждам на Лий, защото искаше да те удари няколко пъти. Нападна го чак след като заговори по мой адрес.

— Права си.

Тя се обърна към него с гневно и тъжно изражение.

— Не сме виновни ние, Зейн.

— Скъпа, знам. Струва ми се, че той дори не е харесвал Клинт особено, но са братя. Не беше въоръжен. Вероятно е искал да ме накара да си призная с юмруци, но съм убеден, че когато си тръгна, вече осъзнаваше, че не съм го убил аз.

— Ако отново попаднеш в подобна ситуация, не искам да си така безучастен.

— Няма. — Зейн раздвижи леко челюст. — Особено ако на следващия ден трябва да се явя в съда.

Дарби ужасно се подразни, че се възхищава на постъпката му. Изстиска мократа кърпа в купа.

— Дай да ти почистя лицето.

Пипа внимателно, но непоколебимо, помисли си той. И не пребледня погнусена, когато изстиска кръвта от кърпата. Наблюдаваше я, докато бършеше лицето му, колко дълбоки и тъмни бяха сините й очи. Миришеше на пръст и растения.

— Малко се увлякох, когато заговорих за плановете до края на живота си — каза той колебливо.

— Сега ще започне да щипе — предупреди го тя, когато напои памук със спирт.

Зейн ругаеше под нос, докато тя промиваше раните.

— Защо лечението винаги е по-болезнено от причината за нараняването?

— Може би за да ни напомня, че не бива да се бием. Това юридически издържано ли е? — Внимателно залепи лейкопласт върху раната над лявото му око. — Та говореше, че си се увлякъл.

— Възнамерявах да ти дам повече време преди да заговоря за обвързване до живот. Но бях ужасно разпален в онзи момент.

— Добре. — Когато тя взе бинта, Зейн отново я хвана за ръката.

— Искаш ли след време да имаме деца, Дарби? Да се оженим, да остареем заедно.

Тя опря чело в неговото.

— Все още не съм сигурна, когато стане въпрос за брак, но искам деца, а и вече живеем заедно.

— Бракът е просто един вид договор.

Тя го погледна в очите.

— Не е.

— Но се справяме добре, въпреки неприятностите, нали?

— Според мен се справяме отлично.

Тя се наведе към него и докосна с устни всяка драскотина и синина по лицето му.

— Питах се кога ще стигнем до тази част.

— Първо трябваше да се успокоя, защото много се ядосах. Не на теб. Сериозно говоря. Да не си играл бокс в колежа?

— Малко. Лакътят ми създаваше проблеми.

Тя отиде да изхвърли мръсната вода.

— Мога да ти дам някои указания, които ще компенсират травмата.

— Колко си услужлива.

— Винаги. Зейн, трябва да кажеш на Лий. Не те карам да повдигаш обвинения, нито да пращаш Лий да се разправя с този тип, но е добре да знае.

— Ясно ми е. — И вече мислеше как да повдигне въпроса. — Не ми е приятно, но знам, че се налага.

— И без друго, когато те видят утре, ще разберат, че си се бил. — Дарби стана да донесе ибупрофен и чаша вода. — Кажи му, за да ти отпадне тази грижа. После ще хапнем печено свинско и ще отворим по още една бира.

— Не ми оставяш друг избор освен да те обичам до полуда.

— Страхотна партия съм. Обади му се и поговорете. Аз ще претопля вечерята.

Когато се обади на Лий — трябваше да се досети — той настоя да дойде да види Зейн лично. Което означаваше, че Емили и момчетата също дойдоха. И понеже Емили държеше да каже на Брит, пристигнаха и останалите. Добре че Сайлъс и сестра му донесоха още храна.

И така, сбиването доведе до неочаквано семейно събиране. Дарби гледаше как Одра целува раните на Зейн, „за да му мине като на кученце“, и се сгушва в него успокоително.

Като единствено дете на самотна майка, не беше присъствала на големи семейни сбирки. Но сега реши, че те са едно от предимствата във връзката й със Зейн.

Дори когато Брит я повика настрани, под предлог че има нужда от съвет за градината, и я изведе в предния двор.

— Исках само да попитам дали си добре.

— Зейн е целият в синини…

— Знам какво ти се е случило преди години, наред с неприятностите от последните няколко месеца. Ако имаш нужда да поговориш с някого — само като приятелки — аз съм насреща.

— Тогава ще бъда честна с теб. За момент изпаднах в паника, когато видях Зейн да се бие с поредния Дрейпър. Трябваше да овладея страха, защото не помага с нищо. Но след това останах впечатлена, защото колкото и зле да изглежда Зейн в момента, той държеше положението под контрол. — Тя погледна към езерото, избледняващо под гаснещата светлина. — Мога да се грижа за себе си и това е много важно за мен. Знам и че Зейн може да се грижи за себе си, а и за мен, ако се наложи.

— Така е — съгласи се Брит. — Двамата израснахме в ужасен дом, но винаги можех да разчитам на него. Затова те разбирам напълно. Но ако отново изпаднеш в паника, ми се обади.

— Надявам се неприятностите скоро да приключат. — Тя посочи татуировката на тила си. — Време е за малко спокойствие.

Докато Дарби разговаряше с Брит навън, Зейн повика Броуди и под предлог, че ще разхождат кучето, го заведе в гората.

— Исках да те помоля за разрешение да разкажа на Дарби за подозренията ти.

— Ами, не знам…

— Изслушай ме. Да речем, че си прав и на онзи тип не му е чиста работата. Тя също живее тук. Освен това искам да чуя мнението й по въпроса. Ако я помоля да го запази в тайна, на никого няма да каже.

— Но трябва да се закълне.

— Разбира се.

— Добре. Но не казвай на никой друг.

— Обещавам. Успях да открия нещо за малкото му име без никой да разбере.

— Наистина ли?

Възхищението в гласа на момчето го поласка.

— Да. След като всички се разотидат, ще продължа проучването. Не мога да обещая нищо, Броуди, но поне имам отправна точка. Сега ме чуй внимателно. Ако открия нещо незаконно или тревожно, трябва да кажем на баща ти.

Броуди кимна решително.

— Намериш ли доказателства, ще говорим с него.

— Разбрахме се. — Двамата пукнаха юмруци. — Би ли ми показал къде е убит Клинт Дрейпър?

— Не.

— Ех, човече. — Броуди ритна буца пръст. — А ще ми покажеш ли как повали брат му?

Зейн се престори, че замахва, и хвана Броуди за врата.

— Хайде да се връщаме.

 

 

Почти отложи разговора с Дарби, защото близките му си тръгнаха чак след девет. Но тъй като искаше да започне издирването, прецени, че се нуждае от нейния съвет.

Прокара ръка през късата й коса, когато седнаха за малко под светлината на градинските лампи.

— Имам клиент, който ми разреши да споделя нещо с теб, при условие че няма да казваш на никого.

— Защо му е на клиента да… — Дарби замлъкна, когато той я помоли с поглед да го изслуша. — Добре, и думичка няма да обеля.

— Клиентът иска да се закълнеш.

— Предай на клиента си — който и да е той, че тържествено се заклевам да пазя тайната. Е, какъв е проблемът?

— Да се разходим. Ще се схвана, ако не се раздвижа.

— И без друго ще се схванеш през нощта, но все пак да се разтъпчем.

Лунният сърп, тънък като нокът, сияеше сред звездното небе. Кучето подтичваше покрай тях, като от време на време спираше и скачаше да улови светулките. Жасминът, който Дарби беше насадила, изпълваше въздуха със силен аромат. И сред спокойствието на тихата лятна нощ Зейн й разказа странната история.

Дарби го прекъсна на няколко пъти, за да поиска разяснения и да зададе допълнителни въпроси.

Когато Зейн свърши разказа, бяха заобиколили къщата и отново се намираха пред предния вход. Седнаха на верандата и се вгледаха в сребристите отблясъци на луната по повърхността на езерото.

— Момчето има добре развита интуиция — заключи Дарби. — Има много несъответствия. Как може да има само една книга? Няма начин, като се има предвид с какво уж се занимава и защо уж е дошъл тук. Но е възможно и Броуди просто да не е видял електронния четец.

— Напълно — съгласи се Зейн.

— Може да чете и на лаптопа, но ми е трудно да повярвам, че преподавател по литература е взел само една-единствена книга за продължителен престой тук.

— Съгласен съм.

— Също така е възможно да не го е грижа за опазването на околната среда, а просто цената на приуса да е била изгодна. Всичко може да се разгледа от друг ъгъл.

— Не само може, но някои от нас си изкарват хляба с това — рече Зейн.

— Но пък… Преподавателите по литература са прекарали доста време в изучаване и преподаване на американска класика. Не е възможно да не знае кой е Джон Стайнбек. Относно криминалните романи? Може просто да е сноб, но тогава защо просто не попита кой е Върджил Флауърс? И като вземем всичко това предвид, действително изглежда, че има нещо гнило. Какво ще правиш сега?

— Оказа се, че Гретчен го срещнала случайно на улицата. И по коварен и незабележим начин успях да науча името му. Тоест почти. Според нея, той се казва Блейк, Дрейк или Дийк Бингли. И тъй като не знам в кой град и учебно заведение на север твърди, че преподава, ще започна с това.

— И ще търсиш до края на живота си. Почакай.

Дарби извади телефона си и вдигна пръст преди Зейн да възрази.

— Емили, извинявай. Заради боксовия мач на Зейн забравих да изпратя някой от хората си да нагледа цветята около бунгалата. Мислех да започна от пето бунгало и да продължа нататък. То заето ли е? — Дарби вмъкваше по някое „да“, докато слушаше отговора на Емили. — Тогава ще дойдем преди обед. Освен ако гостът няма да си тръгне скоро. Не? О, наистина ли? Още един янки. Откъде е? — Тя хвърли на Зейн самодоволна усмивка. — Ню Йорк. В такъв случай ще се постараем да не го притесняваме. Да, пак ще го наложа с лед преди лягане. Да, разбира се. Добре, до утре. — Затвори телефона. — Нарече го „господин Бингли“ и щеше да прозвучи странно, ако бях попитала за малкото му име. Но каза, че пише роман и е от Ню Йорк.

— Тази информация ще ми е от помощ.

— Сега ще трябва да изпратя някой там, а аз да се отбия до рецепцията и да й покажа кои растения в каменната градина са плевели, но това е включено в услугата. — Дарби стана и протегна ръка. — Ела да ти наложа раните с лед и можеш да се залавяш за работа. А аз най-накрая ще се изкъпя и ще прегледам счетоводната книга.

И той трябваше да се изкъпе, но за съжаление не можеше да се забавлява в банята с нея.

Когато приключи, Зейн беше готов за нови торбички с лед и още ибупрофен. Както и да се премести с лаптопа в леглото.

Дарби вдигна глава от сметките след час — несъмнено, за да провери как е той.

— Как върви?

— Бавно. — Той прокара пръсти през косата си. — В Ню Йорк има над сто висши учебни заведения.

— Не се учудвам.

— Дори да елиминирам специализираните академии за танцово изкуство, медицина, мода, право и други подобни, пак остават огромен брой. И тъй като е възможно да е преувеличил титлата си, освен професорите, трябва да прегледам целия преподавателски състав. Досега не намерих нито един Блейк, Дрейк или Дийк. Но има още много колежи, които не съм проверил. — Понеже започна да се схваща, стана от леглото и въпреки болките, се разтъпка. — Много по-бързо щеше да върви, ако имах помощник, дори стажант.

— Аз нямам опит в тази сфера, но мога да ти помогна, свърших с моите бумаги. А и ми е интересно. Иска ми се Броуди да се окаже прав. Което е странно.

— А още по-странното е, че и аз съм на негова страна. Но ти трябва да ставаш след… шест часа и половина.

— И без друго ще се събудя. Но мога да отделя половин час, преди да си легна. Същото важи и за теб, Уокър. — Тя приглади разрошената си коса. — По-уморен си отколкото предполагаш.

— Чувствам се доста уморен — призна той. — Добре, половин час.

След като трийсетте минути изтекоха, Дарби заяви, че трябва да си лягат. А той отиде да пусне кучето навън за малко, защото трябваше да се раздвижи.

Когато се върнаха, Зод замъкна поредния чорап до постелката си, а Дарби вече беше заспала. Зейн легна до нея с пъшкане и охкане заради болките, взе ръката й и я притисна до бузата си.

— Не ме карай да чакам прекалено дълго, скъпа.

 

 

Докато Зейн спеше неспокойно, мъжът, представящ се с името Бингли, пиеше уиски и крачеше из бунгалото. Никак не му се понрави начина, по който го гледаше малкият сополанко. Цял ден това не му даваше мира и дори го подтикна да мине с колата покрай къщата на хлапака с надеждата да го хване навън.

Да го примами в колата и да се разправи с него.

Но не го видя и сега съзнаваше, че е било за добро.

Второ тяло в езерото щеше да привлече прекалено много внимание, особено ако е дете. И без друго остана тук повече отколкото бе разумно, сега го осъзнаваше. Позволи удоволствието от приближаването към крайната цел да го задържи в този селяндурски град. При това дори не беше отседнал в самия град, а живееше в проклетата гора. Трябваше да приключва и да се маха.

След като изпълнеше целта си, щеше да се качи в нелепата екологична кола и преди дори някой да разбере какво се е случило, вече да е на стотици километри от тук. Щеше да остави колата на дългосрочен паркинг на летището, където стоеше паркирана истинската му кола. Щеше да изчака да се стъмни, да се промъкне вкъщи и да подстриже косата и брадата.

И да приключи с тази история.

Но сега му предстоеше работа. Искаше да избърше всеки сантиметър от бунгалото, за всеки случай.

След това щеше да носи ръкавици.

 

 

Дарби се събуди точно в шест часа, стана от леглото и по навик се облече в банята, за да не събуди Зейн.

— Не се тревожи — промърмори той. — Буден съм.

— Боли ли те?

— На следващия ден винаги боли повече. — Усети ръката й в косата си и се надигна да светне лампата.

— Отивам да ти донеса лед и болкоуспокояващи.

— Недей. И без друго трябва да се раздвижа.

— Не бързай. Аз ще ги донеса.

Дарби излезе — Зейн вече не се учудваше на спокойствието, с което се разхождаше гола из къщата — и той спусна крака на пода.

— И по-тежки наранявания съм имал. Много по-лоши. — Изправи се и издиша шумно. — Но тогава бях по-млад.

Отново седна.

Замисли се дали да не поиска отлагане на делото и обмисли последиците от явяването в съда с насинено око. Щеше да разсее присъстващите… може би съдията щеше да прояви съчувствие. А може би не.

— Не бъди такъв страхливец. Ще издържиш пътя до Ашвил и един час в съда.

Преди да успее отново да стане, Дарби се върна с леда и хапчетата и го огледа.

— С всяка изминала секунда изглеждаш все по-зле.

— Благодаря.

— Е, след малко ще се видиш в огледалото. — Тя постави торбата с леда върху лявата половина на лицето му и му даде да изпие хапчетата.

— Но пък болногледачката е много секси.

— Няма по-секси от мен. Мога да се обадя на Рой и да го помоля да раздаде задачите, а аз да остана да се грижа за теб.

— Просто трябва да се раздвижа.

— Успя ли изобщо да поспиш?

— Малко. Всеки път, когато се будех, отмятах по няколко колежа от списъка, тъй че поне свърших някаква работа. Още не съм открил Бингли.

— Предусещам, че Броуди ще се окаже прав.

— Възможно е. Междувременно ми хрумна нещо друго. Той е наел кола, значи има шофьорска книжка. Имам приятел в полицията в Райли. След като не мога да се обърна към Лий, ще помоля него да провери името.

— Законно ли е?

— Ами… — Зейн вдигна ръка. — Първо, просто ще платя таксата и ще потърся името — тоест трите имена — в криминалния регистър, което е напълно законно.

— Аз отивам да се облека, за да ти помогна да слезеш по стълбите и да направя кафе. Как изглежда този тип? — попита тя, докато обуваше къси панталони.

— По описанието на Броуди, има русолява дълга коса, козя брадичка, очила. На моите години е, но е по-нисък и по-слаб.

Дарби спря, докато обличаше спортния сутиен.

— Знаеш ли, онази ден видях един мъж с подобно описание на платноходка в езерото. И по някаква причина ме побиха тръпки.

Зейн присви очи.

— Направил ли е нещо?

— Не, не. — Дарби нахлузи тениска. — Не успях да го огледам добре. Просто мина покрай нас, докато довършвахме двора на семейство Марш. Помаха. Но изпитах неприятно усещане. Може би трябва да остана вкъщи и да ти помогна да довършиш разследването.

— Няма нужда. Но ще съм ти много признателен, ако направиш кафе. Сам ще се облека, скъпа. Трябва да съм в съда чак в девет, тъй че ще обуя панталон и слизам.

— Добре. Да вървим, Зод. — Кучето скочи с готовност. Дарби спря на вратата. — Тази стая е хубава, но нямам търпение да се върнем в нашата.

— Аз също. Още няколко дни.

Каза „нашата“, помисли си той, докато обуваше анцуг. Може би скоро ще можеха спокойно да кроят планове за бъдещето.

Когато слезе в кухнята, където Дарби беше приготвила кафе и корнфлейкс с пресни ягоди, вече не се чувстваше толкова скован.

— Не съм чак толкова зле, колкото изглеждам — успокои я той.

— Радвам се да го чуя. На връщане спри да вземеш гел от арника. Съвсем ми изскочи от главата. Облекчава синините.

Зейн запомни името и взе чашата с кафе.

— Къде ще работите днес?

— Понеже този Бингли може действително да се окаже опасен, ще помоля Рой и Ралф да оплевят и полеят цветята около бунгалото му. Обещах на Емили да мина да я видя, но трябва да започна нов обект на северния бряг на езерото. Познаваш ли Джордж Паркинсън?

— Да, той има няколко къщи за гости там и живее в Ашвил, но има имот и тук.

— Точно там отивам — обясни тя, докато закусваха. — Не е доволен от озеленителната фирма, чиито услуги ползвал досега, затова нае нас. Занимаваме се с косене на морави, поливане, плевене, кастрене и така нататък. Разполага с четири къщи, така че поръчката е добра. — Усмихна се над купичката с корнфлейкс. — Особено ако успеем да го очароваме достатъчно, за да ни ангажира да поддържаме и двора на къщата му.

— Бас държа, че ще се поддаде на чара ти.

— По къщите за гости има много работа, и с вчерашната измама, заради която трябва да се лиша от Рой и Ралф, ще ни отнеме цели два дни. Надявам се и Шерили Фогъл, приятелка от читателския клуб на Патси, да приеме офертата, която й дадох вчера. Наскоро се развела с втория си съпруг и получила сериозна сума от него, затова иска, цитирам, „да преобрази крайбрежната си вила отвън и отвътре, от покрива до основите“.

— Струва ми се, че си по-осведомена и от Морийн за личния живот на всички в Лейквю.

— Хората обичат да споделят с мен. Знам например, че вторият бивш съпруг на Шерили е пластичен хирург и от това, което видях по лицето й, гарантирам, че е отличен специалист. През четирите години на брака си живеели в Грийнсбъро и идвали на почивка във вилата, която всъщност е красив дом, с високи тавани и лятна кухня, на брега на езерото. Тя се преместила да живее тук преди година, когато се разделили, и получила къщата и значителна издръжка поради факта, че бившият имал не една, а две любовници. Едната любовница разбрала за другата — обясняваше Дарби, докато се хранеше. — Сприятелили се и заедно отишли при Шерили. Благодарение на женската солидарност, похотливият доктор изгубил вилата с цялото обзавеждане, две беемвета, няколко скъпи картини и антики и изплатил парично обезщетение в размер на 3,3 милиона долара. Това не включва акциите и облигациите.

Зейн слушаше в захлас.

— Моля те, запознай ме с нея, защото ако отново тръгне да се омъжва или развежда, искам да съм неин адвокат.

Дарби се усмихна.

— Твърди, че повече никога няма да се жени и възнамерява да се радва на неангажиращ разкрепостен секс поне докато стане на деветдесет години.

— Нали не си измисляш?

— Няма нужда. Шерили е на петдесет и осем години, а изглежда на четиридесет. Както ти казах, бившият съпруг е забележителен хирург. Няма деца, но обожава племенниците си и си е създала кръг от добри приятели в Лейквю. А след като видяла какво съм сътворила в двора на Патси Марш, намерила уебсайта и видяла твоя водопад. — Дарби довърши корнфлейкса. — И тя иска такъв, както и лилии в двора. Много обичала баба си. Иска и какво ли още не. Каза ми, че съм много симпатична, което е мило от нейна страна, но още повече ме впечатли, защото държи да наема фирми със собственички жени. Ако ме наеме, а мисля, че ще го направи, „Планинско озеленяване“ ще има работа чак до есента.

Дарби взе празната му купичка и я занесе в мивката.

— А, и още нещо. Възнамерява да основе малка благотворителна фондация с половината от парите за малкия частен самолет на бившия съпруг, които получила отделно от обезщетението. Споменах, че ще й трябва местен адвокат, за да оформи документите, и подхвърлих твоето име, но я предупредих, че живеем заедно. Тъй че може да те потърси.

Впечатлен и радостен, Зейн я зяпаше онемял.

— Наистина съм луд по теб, във всяко едно отношение.

— Аз съм неустоима. — Тя дойде при него и го прегърна. — Налага се да те помоля за нещо необичайно.

— Какво?

— Искам да ми изпратиш съобщение, когато стигнеш в съда, и после, когато отидеш в кантората.

Зейн постави ръце върху хълбоците й.

— Притесняваш ли се за мен, скъпа?

— Явно. Не е характерно за мен, но моля те, просто ми пиши.

— Добре.

Той я придърпа за целувка. Дарби докосна с устни подпухналото му око, раната над него и одраната челюст.

— Трябва да вървя. Зод, тръгваме.

Изплъзна се от обятията му, взе бутилка с вода, телефона и шапката си.

— Не забравяй за гела от арника. Даже вземи два — добави през рамо и тръгна след нетърпеливото куче. — Добре е и аз да имам, за всеки случай.

Зейн се зарече да не забрави. И реши, че е време отново да й донесе цветя.

Тя отвори вратата на пикапа, за да се качи Зод. Свали прозореца до половината, докато той се наместваше на седалката.

— Днес отиваме на нов обект, Зод, но важат същите правила. Никакво изравяне на дупки и акане, докато не те отведа на подходящо място. И никакво гонене на котки и други кучета — продължи тя и подкара надолу по пътя. — И в никакъв случай недей да душиш чатала и дупето си.

Зод я изгледа замечтано.

— Засега само ще чистим, но може да ни наемат и за други задачи през пролетта. Трябва да мислим в перспектива — напомни му и зави в края на пътя, но намали, когато видя спряла на банкета кола с отворен капак.

Спря зад нея.

— Почакай малко — каза на Зод и слезе от пикапа. — Повреда ли имате? — провикна се към автомобила.

Чу отговор, приглушен от вдигнатия капак, който прозвуча като „изтощен акумулатор“ със силен испански акцент.

— Мога да ви дам ток — предложи тя, докато вървеше към предната част на колата, — или да…

За миг зърна обувки, джинси и гърба на мъж, наведен под капака.

Юмрукът замахна толкова неочаквано, че изобщо не го видя.