Нора Робъртс
Подводни течения (25)

25.

Спомени нахлуха в главата й. Полицаите, които обикаляха из къщата, й напомниха за нападението на Бигълоу, макар че схватката с него беше бърза и кратка. По-скоро тихите разговори, следствената процедура я върнаха обратно към деня, в който майка й умря. Поменеше ясно шока и отчаянието, когато полицаите влязоха в дома й с мрачни изражения и й съобщиха страшната новина. Сега, също като тогава, не можеше да направи нищо, а само да чака.

Вече беше дала показания и нямаше какво да добави. За момента Лий беше непреклонен — забрани й да излиза навън.

Дарби беше гледала достатъчно криминални сериали, за да има смътна представа какво се случва около нея.

Правеха снимки на мястото в гората, където Зейн беше открил кръвта, взимаха проби, прибраха окървавения камък. Група полицаи правеха снимки в спалнята и вадеха куршуми от стената.

Куршуми, помисли си тя отново, докато обикаляше от стая в стая. Можеше само да чака, чака, чака. Всичко й изглеждаше нереално.

Незнайно защо изпита срам, когато Емили влезе в къщата. Но когато дойде при нея и я прегърна мълчаливо, срамът бе изместен от облекчение.

— Не ме пускат да изляза навън. Не искат кучето да им се пречка, затова трябва да стоя тук и да го пазя. Зейн е на двора, но пък къщата е негова и…

— Не са го пуснали навън по тази причина. — Емили я прегърна отново и отстъпи крачка назад. — Той е прокурор и знае процедурата. Ела, миличка, ще ти направя чай.

— Честно казано бих предпочела чаша водка. Голяма.

— Напълно разбираемо.

Дарби въздъхна. Трябваше да се стегне, защото самосъжалението беше по-лошо и от бездействието.

— Ще изпия една кола. Ти искаш ли нещо?

— Не, благодаря.

— Искам да отида до къщи и да видя какви са щетите.

— И дотам ще стигнем — успокои я Емили, докато Дарби вадеше напитки от хладилника. — И след като Лий приключи с огледа, ще ти помогнем да почистиш. Сигурна ли си, че не искаш да поспиш? Слънцето още не е изгряло.

Дарби вдигна бутилката с кола.

— Изпих вече три кафета. Не ми се спи. Трябваше да се обадя на Рой и да му разкажа какво се е случило, защото днес няма да успея да отида на работа. Той ще поеме задълженията ми.

— Рой стана много отговорен, откакто работи при теб. С какво се занимавате в момента?

— Опитваш се да смениш темата.

— Щом забеляза толкова бързо, значи не съм успяла.

Дарби отиде до затворената кухненска врата и погледна към двора, който беше проектирала, и водопада, който беше построила.

— Много ми харесва тук. Къщата, двора. Обичам Зейн, макар на моменти все още да се чувствам несигурна.

— И в същата тази къща вече на два пъти се сблъскваш с насилие.

— Да. Как мислиш, дали на някои хора просто им е писано… Знам, че звучи глупаво. Но дали на някои от нас просто е писано да се сблъскваме с агресия и насилие?

— Не, не го вярвам.

— И на мен не ми се вярва, но докато седях тук и бездействах, се замислих как животът ми се преобърна, когато срещнах Трент. До онзи момент, макар баща ми да ни напусна, животът ми беше прекрасен и спокоен. Живеех с майка си, ходех на училище, разбирахме се добре със съседите, имах приятели, после започнах работа, излизах на срещи. Всичко вървеше нормално. — Тя въздъхна тежко и седна. — И тогава срещнах Трент. Омъжих се за него прекалено бързо, бях твърде млада, но пък много хора се женят млади. На някои им потръгва, на други не. Но моят брак не само не потръгна, а се озовах и в болница.

Емили взе лицето й в ръце.

— Той те е вкарал в болница. Не е станало просто случайно.

— И отново щеше да ме пребие, ако не се бях махнала. Дотогава никой не ми беше причинявал болка умишлено. После майка ми загина. Дойдох тук, за да започна нов живот, но тогава ме нападна Бигълоу, после намерих Трейси, а сега това. Неприятностите просто нямат край.

Сякаш доловил, че тя има нужда от утеха, Зод положи глава в скута й и я погледна с обожание. Емили седна до тях.

— Ти си умна и практична жена, Дарби. И като цяло си оптимистично настроена. Не те виня, че днес се поддаваш на песимизма. Но в момента говориш глупости. Не познавам Трент, но знам какъв е, защото трябваше да се разправям с Греъм и сестра ми години наред. Те са злобни и агресивни и с лекота се крият зад маската на порядъчни хора. Макар да израснах с Илайза и да познавах Греъм от години, не успях да проникна отвъд техните маски. Това не е въпрос на съдба, а доказателство за ловкостта и хитростта им.

— Права си — промълви Дарби. — Наистина са ужасно ловки и хитри.

— Майка ти е загинала, защото неизвестният извършител е действал егоистично, невнимателно и безсърдечно. Надявам се, че до края на живота си ще го измъчва чувство за вина. — Емили прегърна Дарби през раменете. — В известен смисъл, ти успя да надвиеш Греъм, заради случилото се с Трент. Възхищавам ти се и ще продължа да настоявам, докато не се съгласиш да водиш курса по самозащита. А що се отнася до Трейси, ти й помогна, защото си състрадателна и грижовна. Затова и за миг не си помисляй, че съдбата си отмъщава. — Емили въздъхна. — А нападението тази сутрин е по вина на глупав и агресивен мъж, който се опитва да покаже колко е смел, докато всъщност е долен страхливец. Лий ще го арестува преди залез-слънце. Можеш да разчиташ на това.

— Благодаря ти. Имах нужда от подобна реч.

— Струва ми се, че ще ти се отрази добре да отидеш на работа, да изведеш това мило куче и да свършиш нещо полезно. Затова ще говоря с Лий да те пусне. Днес къде работите?

— Имах да довърша нещо на Хайпойнт Роуд, отивах нататък, когато се натъкнах на Трейси. Но ще довърша там по-късно. Днес изпратих хората си при семейство Марш на брега на езерото.

— Добре тогава. — Емили потупа Дарби по коляното, но преди да направи и няколко крачки, чуха някой да слиза тичешком по стълбите на верандата и затръшването на врата.

— Край! — заяви Дарби, скочи от дивана и грабна каишката. — Няма да седя тук и минутка повече.

С кучето, въодушевено от предстоящата разходка, и Емили след нея, Дарби излезе навън и видя две полицейски коли бързо да се отдалечават.

— Сигурно са го намерили. — Дарби отиде да пресрещне Зейн. — Или е извършил ново престъпление. Но… Намериха ли го? — провикна се тя.

— Да, намерили са Клинт Дрейпър.

Нещо не е наред, помисли си Дарби, а от начина, по който Емили я хвана за ръката, стана ясно, че и тя е разтревожена.

— Какво има? Какво е станало?

— Намерили са го… в езерото. Мъртъв е. Господи. — Зейн се хвана за главата. — Гейб е повикал полицията.

— Гейб, божичко, трябва да…

— Не. — Зейн препречи пътя на Емили. — Никъде няма да ходиш. Лий вече е на мястото. Дарби, твоите хора са били на работа и доколкото разбрах, Хали е забелязала тялото. Рой скочил във водата, за да го спаси, но установил, че е твърде късно, и казал на другите да повикат полиция. Гейб се е обадил на баща си. — Той взе каишката на Зод. — Да влезем вътре. Не бива да пускаме кучето на местопрестъплението. Приключиха с огледа, но засега по-добре да го държим настрана.

— Искам да говоря със сина си — заяви Емили.

— Обади му се по телефона. Дарби, искаш ли да направим чай?

— Аз ще приготвя чая — махна Емили с ръка. — Ще сложа водата да кипне и ще се обадя на Гейб. Трябва да звънна и на Броуди, за да го предупредя да не ходи на езерото.

Зейн кимна и побутна Дарби да седне на стола в градината, след което уви каишката около китката си, а Зод легна под масата да подремне.

— Някой го е убил — каза Дарби.

— Или е паднал случайно. А може и да се е самоубил. Полицаите и съдебният лекар ще установят причината.

— Видя кръвта, камъка, следите от влачене, Зейн. Знаеш, че някой го е убил и го е хвърлил в езерото. Въпросът е кой го е направил и защо.

— Полицаите отидоха да разпитат един от приятелите му. Намерили пикапа му малко след обаждането на Гейб. В колата има разлята боя, празни кутии и кръв. Изглежда Стю Хъбъл е бил с Клинт, после вероятно са се скарали и Стю го е ударил с камъка. Едва ли е искал да го убие, но е изпаднал в паника и е хвърлил трупа в езерото. Но това не обяснява защо Стю е зарязал пикапа си на пътя край езерото. Трябва да изчакаме да изяснят обстоятелствата.

— Искам да говоря с екипа си.

— Знам, скоро ще имаш тази възможност — успокои я Зейн.

 

 

Сянката, която на дневна светлина се беше превърнала в мъж, стоеше отстрани и гледаше събитията, разиграващи се на езерото. Видя как тъпакът скача в езерото и плува до трупа. Гледката го разсмя, докато пиеше сутрешното си кафе. Видя как глупавите ченгета намериха пикапа, който беше оставил на място, където и слепец би го забелязал. Подозираше, че на Стю Хъбъл — чийто беше автомобилът според документите — му предстои крайно неприятен ден.

Но сценката с удавника, закъснелия спасител и последвалия хаос страшно го развесели.

Тогава пристигнаха ченгетата и циркът започна. Не се беше забавлявал така от седмици. Откакто преби евтината курва, която качи някъде из Вирджиния.

Най-доброто му решение, мислеше си, загледан в спектакъла, беше, че се вслуша в интуицията си и проследи тъпака с кутиите за боя. Надяваше се, че убийството на нещастника ще навлече неприятности на Уокър. Може би щеше да му провърви. Все пак глупакът беше наплискал с боя кантората му и къщата на проклетата кучка…

Пое си дълбоко въздух и стисна юмруци.

А после беше отишъл до къщата на Уокър и беше разбил стъклата с куршуми. Дори беше направил услуга на мъртвия идиот. Ако не му беше разбил главата, горкият щеше да прекара дълги години в затвора.

По-добре беше, че умря.

— Пак заповядай — изкиска се той и влезе вътре, за да си вземе още едно кафе, кроасан и бурканче конфитюр. Изнесе ги на верандата и се настани на удобен, здрав стол, за да закусва и да гледа шоуто.

 

 

Емили донесе чая и разтри раменете на Зейн.

— Смятам да приготвя голяма салата с макарони.

— Няма нужда — възрази Дарби.

— Лий е разпитал хората ти и сега искат да дойдат да ви видят. Затова ще извадя каквото намеря в празния ви килер и ще набера подправки от градината.

Зейн я стисна признателно за ръката.

— Обожавам салата ти с макарони. Гейб добре ли е?

— Така изглежда. Но искам да се уверя лично. Изпратих Ралф да докара Броуди. Искам синовете ми да са тук при мен. А щом дойдат, ще ви помогнат да свалите навесите и да приберете масите и столовете от двора. — Емили се огледа. — Не мога да повярвам, че вчера празнувахме тук. — Тя целуна Зейн по главата. — Лий ще се забави. Има много работа.

— Зейн. — Дарби протегна ръка към Зейн, когато Емили се върна в кухнята. — Някой трябва да съобщи на Трейси.

— Искам аз да го направя, при това лично. Нали не възразяваш по-късно да отида до Ашвил?

— Не, разбира се. Искаш ли да дойда с теб?

— По-добре остани тук, за да се видиш с екипа си. Аз ще се обадя на Лий, за да го попитам дали мога да кажа на Трейси. Неговата задача е по-тежка. Той трябва да съобщи на семейство Дрейпър.

 

 

Лий щеше да съобщи на роднините на Клинт, само че след като арестуваше Стю Хъбъл. Завариха го да хърка на дивана в разнебитената му къща, заобиколен от празни бирени бутилки, пръснати таблетки и пепелници, пълни с фасове — от цигари с тютюн и марихуана — както и остатъци от пица с различни видове колбаси и няколко празни пакета от чипс. Силният ритник, с който Лий опита да го събуди, предизвика оглушителна пръдня, последвана от смрадливо оригване.

— Разкарай се — измърмори Стю и опита да се обърне на другата страна.

Този път Лий го изрита по-силно и Стю се претърколи на пода.

— Мамка му! Какво по… — Замлъкна, когато фокусира Лий с кървясали очи. — Кой те пусна да влезеш? Това е моята къща. Нямаш право да…

— Къщата е на баба ти. Вдигай си смрадливия задник. Арестуван си.

— Не е вярно. Нищо не съм направил.

Лий го изгледа с присвити очи.

— Къде е Клинт Дрейпър?

— Откъде да знам, не съм… — Стю примигна и се изправи бавно на крака. Той беше едър мъж с голямо шкембе, малки очички и развалени зъби. — Някъде тук трябва да е. Вчера дойде на гости. Щяхме да ходим на палатки, но беше прекалено горещо и се върнахме тук. Къмпингуването е напълно законно.

— Но е незаконно да унищожаваш чужда собственост. Сглупили сте много, като сте отишли с твоя пикап да пишете цинизми по кантората на Зейн Уокър и къщата на Дарби Макрей.

— Не съм правил нищо подобно. Тук бях цяла нощ. Питайте баба.

— Цялата ти кола е оплескана с боя.

Само че, забеляза Лий, по Стю нямаше и капчица, а по миризмата му си личеше, че не се е къпал поне от няколко дни.

— В колата ти намерихме твоите кутии с боя и четки, Стю.

— А, не, някой сигурно ги е откраднал. Питайте баба, питайте Клинт.

— Попитах вече баба ти, която е напълно глуха и не е излизала от къщата от половин година. Но не мога да попитам Клинт Дрейпър.

— Защо?

— Защото преди малко го извадихме от езерото на няма и петстотин метра от мястото, където намерихме пикапа ти. Мъртъв е.

— Не е вярно. — Стю се огледа дали в някоя от празните бутилки е останала бира. — Сигурно е в кенефа. Цяла нощ бяхме тук, защото навън е голяма жега.

Лий извади телефона си, отвори снимка на мъртвия Клинт Дрейпър с изцъклени очи и бледо лице и я тикна в носа на Стю. Дръпна се веднага, защото Стю се преви на две и повърна върху обувките си. Вонята, помисли си Лий, би събудила и разложен труп.

— Стю, какво стана? Скарахте се след стрелбата по къщата на Зейн ли?

— Това не е Клинт. Опитваш се да ме подведеш.

— Извадихме го от езерото тази сутрин. С разбит череп. Предполагам е умрял преди да го хвърлиш в езерото.

— Не съм направил нищо. — Дебелите крака на Стю се разтрепериха и той се стовари на дивана. — Никого не съм убивал. Клинт ми е приятел. Не съм го убил.

— Стани, да не те вдигна аз. Отиваме в участъка и ако не кажеш истината, ще те тикна зад решетките за много дълго време. Здраво си загазил, Стю, и ако продължаваш да лъжеш, ще загазиш още повече.

— Никого не съм убил! Кълна се! — От очите му рукнаха сълзи. — Клинт дойде тук вчера. Не ходихме за риба, просто ме помоли да кажа, че сме ходили. Пристигна, след като разбрал, че Трейси е избягала и го търсите. Само помогнах на приятел. Всеки би постъпил така.

— Смяташ, че всеки би укрил човек, който е пребил жена си почти до смърт?

— Нищо не знам по този въпрос. Но Клинт дойде тук, пийнахме по няколко бири и аз явно съм заспал. Не знам нищо за никаква боя. Господи, наистина ли е мъртъв?

Пълен идиот, помисли си Лий. Мързелив и неприятен тип, но едва ли е способен на убийство.

— Ставай. Отиваме в участъка, за да ни разкажеш всичко. Ставай, ако не искаш да ти сложа белезници. Имаш ли други обувки?

— Да.

— Обуй тях. И се преоблечи. Трябва да прибера дрехите, с които си в момента, за следствието. Ако открият по тях боя или кръвта на Клинт, с теб е свършено.

— Само помагах на приятел. Всеки би постъпил така. Нищо не съм направил. Никого не съм убивал.

Лий му вярваше. Но първо щеше да го поизмъчи. Възнамеряваше да изкопчи всичко, което Стю знае.

 

 

Докато екипът на Дарби и Броуди пристигнат, Емили вече беше сложила салата да се изстудява в хладилника и правеше чай за втори път. Дарби отиде право при Рой.

— Мокър съм — предупреди я той, но тя го прегърна. След миг колебание и той я обгърна с ръце.

— Божичко, Дарби. Не бях виждал подобно нещо. Още е пред очите ми. Когато стигнах до него и го обърнах… Лицето му…

— Ела да седнеш.

— Аз… имам сухи дрехи в колата. Може ли да се преоблека?

— Разбира се.

Дарби го изчака да донесе дрехите и го заведе в голямата баня на долния етаж до домашния фитнес на Зейн.

— Изкъпи се, ако искаш — каза му тя и го стисна за ръката. — Рой, постъпил си геройски.

— Нищо не съм направил.

— Скочил си в езерото, за да спасиш човек. А когато си видял, че е мъртъв, си го изнесъл на брега. Ти си герой.

Рой поклати глава с насълзени очи.

— Не го харесвах този кучи син, признавам си. Още повече, откакто разбрах, че бие Трейси. Но…

— Това само показва още повече, че си герой. Оправи се на спокойствие.

Дарби се качи в дневната и видя всички седнали близо един до друг в шок, Броуди неизменно до Гейб.

— Рой добре ли е? — попита Хали и закърши ръце. — Почти не е продумал, откакто… Откакто извади Клинт Дрейпър от езерото.

— Има нужда от малко време.

— Какво става, по дяволите? — попита гневно Ралф.

— Мога да ви разкажа каквото знам.

Дарби остана права, не я свърташе на едно място.

— Някой, предполагаме Клинт Дрейпър, стреля по къщата и разби стъклената врата на спалнята.

— Мамка му! — Ралф стовари юмрук върху масата толкова силно, че очилата му се смъкнаха на носа, а Хали подскочи. — Кучият му син. Не бива да говорим лошо за мъртвите, но не ме интересува.

— Къде е Зейн? — попита Броуди. — Пострадал ли е?

— Не, добре е. Отиде да вземе Али и ще я закара до Ашвил, за да съобщят на Трейси. Преди да дойде тук, Клинт написал разни глупости по кантората на Зейн и по моята къща.

— Семейство Дрейпър са отвратителни — промърмори Хали. — Дарби, ще ти помогнем да почистиш надписите, не се тревожи.

— Аз ще се заема с това — обади се Броуди. — Но как се е озовал Клинт в езерото?

Дарби въздъхна.

— Ами… Зейн и Зод откриха мястото, откъдето е стрелял, и… Ето там, където полицаите са оградили с лента. Намериха и кръв и установиха, че с него е имало и друг човек, който явно го е ударил с камък по главата, а после го е изхвърлил в езерото.

— Колко странно — отбеляза Ралф.

— Странно е наистина.

— Напротив — намеси се Броуди. — Има два логични варианта.

Заинтригувана, Дарби придърпа стол, седна и погледна Броуди в зелените очи.

— Какви?

— Клинт вероятно е бил пиян, ще разберат това при аутопсията. Но целият град знае, че когато е пиян, се озлобява още повече и действа изключително глупаво. Татко го е арестувал няколко пъти за нарушаване на обществения ред.

Емили им досипа чай.

— Ти откъде знаеш?

— Чувам разни неща, мамо — отвърна тийнейджърът снизходително. — Значи, онзи, който го е придружавал при стрелбата по къщата, също най-вероятно е бил пиян. Може просто да е искал и той да постреля, скарали са се и го ударил с камъка. Едва ли е искал да го убие и затова се е уплашил и решил да се отърве от трупа. Трябвало е просто да го остави в гората, но нали е бил пиян.

— Да, има известна логика — рече замислено Гейб. — Какъв е другият вариант, Шерлок?

Броуди се усмихна широко.

— Така, Клинт отива да надраска кантората на Зейн, а после къщата на Дарби. Някой го вижда. Може би някой също толкова озлобен като него, след което го проследява до тук.

— Но защо го е убил? — попита Дарби.

— Понякога не е нужен мотив, а само възможност. Веднъж чух татко да казва така. Но татко и Сайлъс ще разплетат случая. Винаги успяват.

— Точно така. — Застанала зад сина си, Емили го потупа по раменете. — Винаги успяват.

— Но ако е вторият вариант… — Гейб се поколеба и плъзна замислено пръст по чашата със студен чай. — Значи убиецът на Клинт е по-опасен и от него. Не се сещам кой би могъл да е. Освен ако… Татко сигурен ли е, че бащата… искам да кажа, че Греъм Бигълоу е в затвора?

— Провери още сутринта. — Емили премести едната си ръка върху рамото на Гейб. — В затвора е, не се тревожи.

Но според Дарби, най-страшна беше мисълта, че някой от Лейквю е по-опасен от Клинт Дрейпър. И е способен на убийство.

 

 

След като взе дрехите на Стю, Лий го остави с един от полицаите, докато се изкъпе и преоблече, после нареди на подчинените си да го закарат в участъка. Нямаше да разпитва идиота, докато миришеше на пот, вкисната бира и повръщано.

А и трябваше да съобщи на семейство Дрейпър за смъртта на Клинт, което никак нямаше да е приятно. Понеже ги знаеше какви са, взе Сайлъс и Джини за подкрепление.

Хорас Дрейпър отвори при първото почукване и им се озъби с почти обръсната си побеляла коса и ръчно свитата цигара, стърчаща от устата. Застоялият въздух в къщата почти не помръдваше, въпреки двата вентилатора, и миришеше на пържено.

— Пак сте дошли да го търсите, но вече ви казах, че е за риба. Нямате право да влизате без съдебна заповед.

— Намерихме Клинт, господин Дрейпър.

Изражението на стареца се промени.

— Добре, тогава знаете, че не е бил тук, когато онази кучка жена му твърди, че я е бил. Никога не е посягал на тази мързелана. Но сигурно добре щеше да й се отрази. — Той размаха пожълтял от тютюн пръст към Лий. — Арестувал си сина ми неоснователно и този път ще си изгубиш значката.

Лий не реагира на заплахата.

— Господин Дрейпър, за съжаление трябва да ви съобщя, че синът ви Клинт е мъртъв. Моите съболезнования.

— Лъжеш!

— Открили са тялото му тази сутрин в езерото.

Иззад Хорас долетя писъкът на Беа Дрейпър.

— Момчето ми! Не, не и моето момче!

— Млъквай, жено. Не виждаш ли, че лъжат?

Лий извади телефона си и отвори снимката от езерото.

— Това синът ви Клинт ли е, господин Дрейпър? — попита Лий и видя как скръбта измести агресията в очите на Дрейпър. Той прекрачи прага, олюля се и се стовари на един от столовете на провисналата веранда.

— Синът ми е мъртъв?

— Да. Съжалявам.

Скръбта изведнъж премина в ярост и Дрейпър скочи на крака.

— Ти си го убил!

Преди да успее да се нахвърли върху Лий, Сайлъс сграбчи Дрейпър за ръцете и ги изви зад гърба му. Старецът беше жилав, а яростта му даде още повече сили и се наложи и Джини да се намеси, за да го удържат.

— Няма да ви арестуваме, господин Дрейпър, успокойте се — каза тя.

— Намерихме го мъртъв — обясни спокойно Лий. — Полицаите нямат никаква вина за смъртта му.

— Тогава кой го е убил? Синът ми плуваше като риба. Не е паднал в проклетото езеро случайно. Не се е удавил! Кой го е убил?

— Разследваме случая.

— Разследвате друг път! Всички ченгета са корумпирани, от местните та чак до ФБР. Не ви дреме за децата ми.

— Ще открием извършителя. А сега седнете и се успокойте. Няма да помогнете на семейството си, ако се наложи да ви арестувам за нападение срещу служител на реда.

— Аз ще ви кажа кой го е убил. Онзи пикльо Бигълоу, дето си смени името на Уокър. Той открадна жената на сина ми и я накара да наговори куп лъжи. Да вземете да го пъхнете на топло преди ние да го намерим.

— Внимавайте със заплахите. Седнете преди да ви прибера. — Лий кимна на Джини и й даде знак да влезе при Беа Дрейпър, която продължаваше да пищи.

— Зейн не е убил сина ви.

— Така ще кажеш ти.

— Знам, защото по времето, когато са убили сина ви, Зейн е защитавал себе си и Дарби Макрей от куршумите, които Клинт изстрелял по къщата му, и се обади в полицията.

— Глупости. Синът ми не е направил подобно нещо. Онзи боклук Бигълоу лъже, а ти го защитаваш.

— Намерихме пушката, с която Клинт е стрелял, в пикапа, който взел от Стю Хъбъл, и извадихме куршумите от стените в спалнята на Зейн. Несъмнено ще се окаже, че са от пушката на Клинт. Открихме отпечатъците на Клинт по волана, както и петна от боята, с която е надраскал кантората на Зейн и къщата на Дарби малко преди да стреля по тях. Боята още не беше изсъхнала. Тъй като в дома на Зейн имаше поне дузина полицаи по времето, когато Клинт е бил изхвърлен в езерото, Зейн има неоспоримо алиби.

— Всички полицаи са лъжци.

— Знаете, че не е вярно. Разполагаме с часа, в който е получен сигналът в полицията. Арестувахме Стю Хъбъл и по всичко изглежда, че двамата с Клинт са се напили, пушили са трева, пили са хапчета и Стю е заспал, а Клинт взел няколко кутии боя и пушката и тръгнал да си отмъщава. — Лий клекна и погледна Дрейпър в очите. — Замислете се. Ако вчера не ме бяхте излъгали, сега синът ви щеше да е жив. Вярно, щяха да го осъдят и да го вкарат за известно време в затвора, но щеше да е жив.

— Майната ти.

— Да, така си и помислих — каза Лий и стана.

Видя, че Дрейпър се кани да го удари и прецени набързо ситуацията. Не се отмести и юмрукът се стовари върху скулата му.

— Това преля чашата. Арестувайте го за нападение срещу полицай. — Двамата със Сайлъс го повалиха на земята и му сложиха белезници, докато Джини трябваше да укроти скърбящата майка, която започна да буйства.