Нора Робъртс
Подводни течения (23)

23.

Зейн чакаше със сестра си, докато Шарлийн превързваше раните на Трейси.

— Мога да дойда с теб и да ти помогна да ги настаниш в приюта — предложи той.

— Няма нужда, и без друго си достатъчно зает. А и така ще мога да поговоря с Трейси насаме. Взела е важно решение и сигурно е уплашена.

— Пиши ми, когато пристигнете. — Той погледна часовника си. — Лий трябваше вече да се е обадил.

— Остави го да си свърши полицейската работа. Аз ще свърша работата си на психолог, а ти на адвокат. Освен това ще си домакин на мащабно празненство. — Тя придърпа ръката му, за да види колко е часът. — След два часа ще се върна да ти помогна с подготовката. Сайлъс също ще дойде, след като приключи с полицейските си задължения. Емили ще доведе Одра. Не се тревожи, ще се приготвим навреме.

— Днес и Трейси празнува свой ден на независимостта.

— Добро сравнение.

Но Зейн познаваше добре сестра си.

— Тревожиш се, че тя ще се върне при съпруга си.

— Има подкрепата на близките си, но й предстои да измине тежък път. Да се надяваме, че ще успее.

Изпълнен с надежда, Зейн помогна на Трейси да се качи в колата на Брит и й напомни да му се обади, ако има нужда от нещо. След като благодари на Шарлийн и увери Али, че няма защо да се притеснява, се спря за миг на хълма. Наоколо цареше тишина, а езерото в низината блещукаше под слънчевите лъчи.

Прекрасен летен ден, помисли си той също като Дарби сутринта. Идеален за разходка с лодка, студена картофена салата за обяд и бира на сянка. От онези дни, когато сякаш на света не съществува нищо лошо. Но злото съществуваше и никога нямаше да изчезне. В живота трябваше да се справяш със злосторници и неприятности и когато нададат глава, да ги надвиеш.

Така щеше да постъпи и той.

 

 

Благодарение на заповедта за арест, Лий влезе в къщата на Трейси да огледа, след което разговаря с навъсената майка на Клинт в нейния дом и навести брат му, но завари у тях само мърлявата му жена. Личеше, че са разбрали, че става нещо.

В дома на Джед Дрейпър три деца — две от които с вонящи пелени и трето със злобен поглед и ожулени колене, се биеха, пищяха и мрънкаха, докато Лий го заболя главата.

Но Сали Дрейпър твърдо повтаряше своята версия, която съвпадаше с казаното от свекърва й почти дума по дума. Не знаела къде са отишли мъжете, но в никакъв случай не били на лов. По-скоро за риба или на къмпинг за ден-два. И ако онази неблагодарница Трейси е казала, че Клинт й е посегнал, то значи е не само мързелива пачавра, но и долна лъжкиня.

Беа Дрейпър, майката, беше казала в общи линии същото с няколко допълнителни подробности. Как Трейси била ужасно избухлива и замеряла отруденото й синче с предмети. Била непохватна като сакато муле и все се препъвала в разни неща — защото не чистела.

Лий забеляза и в двете къщи бинокли на первазите на прозорците, които гледаха към задния двор на Трейси. Размишляваше по този въпрос, докато се връщаше към къщата на Трейси, и за обстановката, която завари там.

Избягала беше рано сутринта само с дрехите на гърба си и визитката на Зейн в джоба. Но в къщата намери само две ръчно ушити рокли, памучни и безформени, като онази, която носеше в момента. Нямаше бижута и гримове, нямаше дори червило, само две памучни нощници, които и баба му не би облякла, и нито един чифт обувки.

Израснал беше с майка си и сестра си, имаше съпруга и беше живял с тийнейджърка, която възприемаше като своя дъщеря — много добре познаваше нормалната бъркотия от дамски вещи.

А тази къща не изглеждаше нормално.

Отдавна се ядосваше, че няма власт да направи нещо по въпроса. Досега.

Отиде до дома на семейство Маконъл и ги завари да работят в градината. Сам се изправи и се хвана за кръста.

— Привет, началник.

— Страхотни домати сте отгледали, Сам.

— Да, добра реколта има тази година. Ще ти напълня една торба за вкъщи.

Лий се почеса по брадичката.

— Ако щеш вярвай, но ни убедиха и ние да насадим домати. Няколко стръка, но са ни достатъчно. Може ли да поговорим за малко?

— Предположих, че ще дойдеш. — Мери Лу намести очилата си. — Сутринта направих лимонада. Ела да седнем на сянка.

— Благодаря.

— Децата ще дойдат довечера за празника преди да отидем на езерото да гледаме зарята — каза Сам, докато отиваха към верандата.

— Хубаво ще е.

Докато Мери Лу влезе да донесе лимонада, Лий седна до Сам и въздъхна, доволен, че може да си почине.

— Дойдох да попитам дали сте чули нещо откъм къщата на Клинт Дрейпър снощи.

— Не. Но климатикът работеше и бяхме затворили прозорците. — Сам също въздъхна. — Отново е пребил горкото момиче, нали?

— Избягала е рано тази сутрин. Голям пердах е отнесла. Видяхте ли я да бяга? И случайно да знаете накъде е тръгнал Клинт?

— Де да знаех нещо. Не съм я виждал да кара кола, затова предполагам, че е избягала пеша. Ако я бяхме видели, щяхме да й помогнем.

— Знам. — Когато Мери Лу излезе с поднос с чаши, Лий се усмихна. — Изглежда страхотно, Мери Лу.

— Скъпа, тя е избягала — съобщи й Сам. — Тази сутрин го е напуснала.

Мери Лу остави подноса на масата и чашите изтракаха.

— Слава богу. Много се притеснихме, когато видяхме, че насам идва полиция. Помислихме, че този път вече я е убил. Тя добре ли е?

— Ще се оправи. Доколкото разбрах, Клинт е отишъл някъде с баща си и брат си рано сутринта. Трейси каза, че са на лов, но старата госпожа Дрейпър твърди, че отишли за риба.

— По-скоро са излезли на лов, защото чухме гърмежи по едно време. — След като раздаде чашите, Мери Лу седна. — Тези Дрейпър не зачитат ловния сезон, нито на чия земя ходят да стрелят. Правят каквото си поискат.

— Случайно да знаете къде обикновено ловуват?

Сам поклати глава.

— Дебнат елени точно на границата между имотите. И да ти кажа честно, не бих ходил да ги търся из гората, когато са въоръжени и имат прикритие. Ако някой друг стъпи на тяхната земя, ще го застрелят и ще заявят, че са били в правото си.

— Беа Дрейпър сигурно ги е предупредила, че полицията ги търси. Имат радиостанции — добави Мери Лу. — Към девет часа, след като чухме изстрелите, я видях да влиза в къщата на Трейси все едно е нейният дом. Излезе ядосана. Явно тогава е видяла, че Трейси е избягала.

— Веднага е съобщила на мъжете — продължи Сам. — Но тогава пристигнахте вие. Сигурно ги е предупредила да се скрият, докато си тръгнете.

Лий пийна лимонада.

— Няма да останат вечно в гората. Сега ще изтегля хората си, но ще държим имота им под око. Бихте ли ми се обадили, ако ги видите да се връщат?

— С най-голямо удоволствие. — Мери Лу потупа съпруга си по ръката. — Само не споменавайте имената ни. Те са отмъстителни хора, началник.

— Разбира се. Обадете се направо на мен.

— А ти внимавай — посъветва го Сам. — Хич няма да им хареса, ако прибереш някой от тях на топло.

— Точно това смятам да направя.

Лий разпредели няколко двойки полицаи да наблюдават имота на Дрейпър на смени. И той щеше да поеме няколко смени, но реши да се прибере вкъщи и да съобщи на близките си как върви разследването.

Завари масите застлани с пъстри покривки, а синовете си да окачват лампички. Момиченцето, което го наричаше „дядо“, си играеше с най-грозното куче на света.

Одра се изправи с клатушкане и тръгна към него с пухкавите си крачета, усмихната и вдигнала ръце да я вземе. Той я вдигна и я подхвърли във въздуха, при което детето изписка доволно. Грозното куче се спусна след Моли и заподскача около тях, докато техният Руфъс дремеше на сянка.

Наоколо ухаеше на лимонада и цветя, а звънкият смях на жена му долетя през отворената врата на кухнята.

Стана му приятно, че поне за малко всичко отново е нормално. Одра отиде при Дарби, която — на фона на нови доволни писъци — я вдигна на раменете си и продължи да окачва лампички.

Лий влезе в кухнята и видя Емили да вари картофи за салатата, а Зейн да бели с мъка десетки твърдо сварени яйца.

— Трябва да измислят инструмент за белене на яйца — оплака се той.

— Има такъв инструмент. Нарича се „ръце“.

Емили се обърна и Лий забеляза облекчението в очите й.

— Идват още две ръце — заяви бодро тя. — Къде е Сайлъс?

— С Джини ги изпратих да наблюдават имота на Дрейпър. Малко по-късно ще отида да ги сменя.

— Добре, сядай при Зейн. Искаш ли айскафе?

— Скъпа, щях да се оженя за теб само заради айскафето. Брит обаждала ли се е?

— В приюта е с Трейси и майка й — отговори Зейн. — След малко трябва да тръгне насам. Значи семейство Дрейпър не са си у дома.

— Да, но са някъде из околността. Жените имат радиостанции и са ги предупредили, че ги търсим.

Лий отиде на мивката — беше добре обучен — и си изми ръцете преди да започне да бели яйца.

— Жените бяха подготвени, когато отидохме. Разбрали се бяха какво да кажат. Мери Лу Маконъл каза, че е видяла Беа Дрейпър да влиза в къщата на Клинт към девет часа тази сутрин. Видяла е, че Трейси я няма, и затова със снаха й бяха готови с лъжите, когато отидохме да говорим с тях. — Обели едно яйце — и в това беше добре обучен — и взе второ. — Момичето е живяло много тежко в онази къща. Свекървата и другата снаха държат бинокли на прозорците, които гледат към задния двор на Трейси. Не лъжеше, когато каза, че я наблюдават. А да не говорим за децата на Джед Дрейпър. Къщата е ужасно мръсна, а двете по-малки се въргалят голи, само по нацапани памперси. По-голямото изглежда така, сякаш би ги удушило, докато спят.

— О, Лий.

— Казвам ти, Ем, на някои престъпници им личи по погледа и това дете ще стане престъпник, когато порасне. И когато се върнах тук — продължи той, докато белеше трето яйце, — видях как нашите синове работят заедно. Малката Одра доприпка при мен, цялата ухаеща на шампоан и окосена трева, облечена с хубавата малка… дрешка.

— Гащеризон — поправи го Емили, остави чашата с кафе и започна да му разтрива раменете.

— Та, облечена с хубаво гащеризонче, покачена на раменете на Дарби, сияеща от щастие. И това ме накара да се замисля за онези деца. Не са виновни те, но онзи, който поеме работата ми след петнайсет-двайсет години, ще ги издирва, за да ги арестува. Най-вероятно това им предстои.

— Някои хора стават читави въпреки травмите от детството — обади се Зейн.

— Прав си. Не бива да го забравям.

Емили се наведе и целуна Лий по бузата.

— Излез да поиграеш с внучката си. Със Зейн ще довършим яйцата.

— Не, ще ви помогна. Беленето на яйца е успокояващо, добре ще ми дойде. — Той хвана Емили за ръката и погледна към Зейн. — Ти си добър човек, Зейн. Май отдавна не съм ти го казвал. Хич не те бива в беленето на яйца, но си добър човек. Дай сега тези яйца на мен, а ти излез при онази дългокрака жена навън, помогни й с лампичките и я убеди да се премести да живее при теб.

— Няма нужда. Утре се пренася.

Емили изписка като малката Одра и прегърна толкова силно Зейн, че за малко да го задуши.

— Тук съм от цял час, а още не си ми казал!

— Бях напълно съсредоточен върху яйцата.

Тя го перна леко по главата.

— Хайде, изчезвай. Окачи лампичките и накарай братовчедите си да подредят останалите маси.

— Слушам, госпожо — отвърна Зейн и избяга от кухнята.

— По дяволите, забравих за картофите! — сети се Емили и се спусна към печката, за да свали тенджерата от котлона.

— Всички имахме тежка сутрин — обади се Лий.

Емили изсипа картофите заедно с врялата вода в гевгир в мивката.

— Нали.

— Но когато се прибрах, се отърсих поне за малко от неволите.

Обгърната от пара, Емили погледна през прозореца над мивката към двора, където Зейн взе Одра от раменете на Дарби и я сложи на своите.

— Нашето момче е щастливо, Лий. За него се тревожех повече, отколкото за Брит. Той понесе по-големи страдания. Но сега е щастлив. С Дарби си пасват идеално. И това ме успокоява. Като гледам как Гейб хвърля топка на кучетата, а Броуди му се смее, се успокоявам.

— Двамата с теб се справихме добре, Ем.

Тя се обърна към него с усмивка.

— Още не сме приключили, но дотук се справяме отлично.

 

 

Няколко часа по-късно Зейн установи, че предпочита да легне да се наспи вместо да посреща гости. Мъкна маси и столове, катери се по стълби, пренесе тонове хладилни чанти с лимонада, студен чай, бира и вино. Всеки път, когато понечеше да направи кратка почивка и да отиде да се изкъпе, някой — обикновено от женски пол — му даваше нова задача.

Докато се усети, пристигнаха музикантите, наети от Емили, и започнаха да редят инструментите си на подиума, който Лий и синовете му сковаха.

— Зейн, изнеси новите кофи за боклук отпред — провикна се Брит, която пълнеше цветни кутии с дребни награди, преди той да успее да се измъкне. — Не забравяй да сложиш вътре найлонови торби! Броуди, готов ли си с табелите?

— Почти! — Броуди, единственият от семейството с известни художествени умения, рисуваше табели с картинки на кутии и бутилки, както и табелките за детските игри.

Зейн отвори нов пакет найлонови торби и прибра няколко в шкафа, както Емили го беше научила, след което отиде да сложи няколко в кофите. Твърдо решен да се добере до бирата и душа, за които копнееше, преди някой друг да го впрегне на работа, той се отправи към кухненската врата.

От къщата излезе Дарби, облечена с една от онези плажни рокли, заради които мъжете обичаха горещите летни дни. Нямаше представа, че Дарби има рокли, а да не говорим за къса, яркожълта, с тънки презрамки, които разкриваха стегнатите й рамене, и широки поли, които се полюляваха около дългите й боси крака. Сложила си беше медальона, който й подари, и малки висулки на ушите. И се беше гримирала — очите й изглеждаха по-големи, секси и виолетови.

— Еха, изглеждаш страхотно.

— Надявам се, защото ми отне доста време да се наглася като за летен пикник.

— Тогава да организираме пикници всяка седмица.

И тогава Дарби го срази, като му подаде студена бира.

— Свободен си да вървиш да се приготвиш.

— Слава на бога — рече той, но първо я притегли към себе си за целувка. — Не знам колко време ти е отнело, но си заслужава. Скоро трябва да те заведа на изискана вечеря в Ашвил.

— Какво ще кажеш ти да заведеш мен, а аз да заведа теб?

— Съгласен съм.

Тъй като трябваше да мине покрай Емили и Брит, които редяха храна по подносите и си бъбреха, Зейн се придвижи бързо и тихо.

Приготви се за минути. Взе си бърз душ, облече чисти джинси и риза и обу черни обувки. Когато отвори вратата на терасата, чу звуци от китара и смеха на семейството си, затова излезе за малко.

Свиреше по-малкият му братовчед, беше взел китарата от групата. Броуди изглеждаше невероятно щастлив, когато музикантите взеха инструментите си и подхванаха мелодията.

Трите кучета, уморени от игрите цял следобед, спяха на сянка. Одра, с гащеризон на червени и бели райета и синя панделка в косата, пляскаше в такт с музиката.

Въпреки недоволството му от мащаба на събитието, сега осъзна, че всичко изглежда прекрасно — с масите с покривки в червено, бяло и синьо, белите навеси и купчините чинии, салфетки и чаши в същите цветове.

Още е рано да пускаме лампите, помисли си Зейн, но с тях сигурно ще е още по-красиво.

Таблото за хвърляне на топки, което Дарби беше предложила, се открояваше с ярките си цветове на поляната, както и малкото игрище за софтбол, предназначено за по-големите деца.

Звучеше музика, слънцето сияеше, а неговата любима носеше жълта рокля.

Да, реши той, всичко изглежда прекрасно.

 

 

Миришеше апетитно и музиката беше хубава, докато печеше кюфтетата на пушещата скара, а в двора и къщата му се разхождаха десетки гости.

Кучетата, бодри след дрямката, обикаляха измежду хората с надеждата, че някой ще им хвърли нещо за ядене. Топки се удряха в боядисания талашит. Идваха познати, прегръщаха го, целуваха го и го потупваха по гърба, докато той мяташе кюфтета и наденички по чиниите. Замириса му на пържено пиле и се надяваше да не свърши преди да успее да си вземе от него.

— Страхотно парти. — Сайлъс застана до него. — Дейв идва да те смени.

Зейн видя, че Сайлъс иска да говори с него, и се обърна.

— Предавам церемониално инструментите.

— Заемам се — каза Дейв и му подаде бира.

— Ела да се разходим. — С чаша студен чай в ръка, тъй като още смяташе, че е на работа, Сайлъс го поведе към другия край на двора.

— Какво има?

— Лий ми се обади току-що. Дрейпър са се прибрали, но без Клинт. Твърдят, че вчера заминал с приятели на риболовна екскурзия. И надрънкали разни глупости, че Трейси сигурно сама се е насинила, за да обвини Клинт.

— С кои приятели?

— Не знаели. Заявили, че Клинт е зрял мъж и не следят какво прави и с кого се вижда. Предполагаме, че е разбрал за издирването и се е скрил при някой от другарите си по чашка. — Сайлъс се огледа, за да се увери, че никой не ги чува. — Лий каза, че носели пушки, а не въдици. Твърдели, че оставили въдиците на брега на реката, което е пълна глупост, а взели пушките за самозащита. Държали се много агресивно с Лий, но познаваш началника, знае как да се оправя в подобни ситуации. Ще продължим да наблюдаваме къщата, но Клинт едва ли ще се появи в следващите няколко дни.

— Не може да се крие вечно, а и Трейси е на безопасно място. — Това е достатъчно засега, помисли си Зейн. — Утре ще подготвя документите й за развода, ще й ги занеса и ще й обясня каква е процедурата.

— Дано не се върне при него. Върви да си вземеш нещо за хапване и да се забавляваш на собственото си парти.

— Точно това смятам да направя. Дръж ме в течение. Колкото по-бързо тикнете Дрейпър зад решетките, толкова по-добре.

Трейси нямаше да спре да се страхува, докато Клинт не влезе на топло. А страхът, знаеше Зейн от личен опит, те караше или да се бориш, или да се предадеш.

Но засега искаше да забрави за проблемите. В дома му имаше над сто души, които вечеряха, разговаряха, играеха. Успя да се добере до едно бутче преди да отиде при масите с храната и да си напълни чинията.

— Опитай салатата с тортелините. — Ашли дойде при него. — Нейтън я направи, няма да съжаляваш.

— Не знаех, че си пристигнала. — Той се наведе и я целуна по бузата.

— Дойдохме преди малко. И в мига, в който прекрачихме прага, родителите ми отмъкнаха децата. Къщата ти е много хубава, Зейн, а дворът е просто невероятен. Трябва да се сприятеля с Дарби.

— Тя е много дружелюбна, поради което не съм я виждал цяла вечер.

— Там е, наглежда детските игри.

Зейн се огледа, докато си сипваше от салатата, и видя Дарби да окуражава едно момиченце, което хвърляше топка за софтбол. Ашли сведе глава към рамото му.

— Всяка жена на света би искала мъж да я гледа, както ти гледаш Дарби. Тя знае ли, че си влюбен в нея?

— Толкова ли си личи?

— О, да. Много се радвам за теб, Зейн. Отивам да потърся Нейт и да видя дали ще ме погледне по същия начин.

Зейн си намери място на една от масите до Майк и Каси и остави музиката и шума наоколо да го залеят.

— Познаваш ли всички тези хора? — попита Майк.

Зейн се огледа, сви рамене и продължи да яде тортелини — Ашли се оказа права.

— По-скоро Емили ги познава. И продължават да идват още.

— Музиката е хубава, храната е вкусна. Естествено, че ще дойдат. — Каси размаха вилица. — Ако отново организираш такава сбирка, ще дойде още повече народ. Тези неща се разчуват. Всички ще ти се подмазват само и само да си издействат покана. — Тя се приведе напред и сниши глас. — Не искам да ти развалям настроението, но знаеш ли как е Трейси? Майките ни са стари приятелки.

— В момента е с майка си на сигурно място.

— Радвам се. Ще кажа само на мама. — Каси стана и потупа Зейн по рамото преди да се отдалечи. — Извърши добро дело.

— Май не ти казах, че имах… спречкване с Клинт Дрейпър преди две седмици.

Зейн погледна към Майк.

— Какво имаш предвид под „спречкване“?

— Просто дребно недоразумение. Вървя си аз по улицата към „Гранди“, защото имах среща с Кас. Докато минавах покрай бар „Клипър“, Дрейпър излезе отвътре и ме блъсна с рамо. Аз му казах да гледа къде ходи, а той започна да се заяжда. И здраво се беше наквасил. — Понеже не беше опитал още салатата с тортелини, Майк си бодна от чинията на Зейн. — Нямаше още седем часът вечерта, а той вече беше мъртвопиян и търсеше с кого да се сбие. Бяха го изхвърлили от бара.

— И попадна на теб.

— О, да. Просто исках да отида на вечеря с приятелката си. Не исках да се разправям с разни злобни пияници. Казах му да се кротне, но той се ядоса още повече и ме блъсна веднъж-два пъти. Помислих дали да не избягам, но не съм страхливец. И реших, че ще трябва да се бия с пияния тъпак и вероятно да отнеса здрав пердах. За щастие тогава се появи Сайръс. Помниш го, нали? Свестен тип, беше женен за Емили по едно време.

— Да, познавам го.

Зейн дори го бе забелязал сред гостите заради рижавата му коса, макар и малко прошарена.

— Та той дойде при нас и каза на Дрейпър да се разкара, но ако го види да се качва в колата, ще повика полиция, защото е мъртвопиян. Дрейпър си тръгна пеша и на раздяла ни показа среден пръст, все едно много ще ни засегне. Поканих Сай да го черпя едно, но той отказа, защото трябваше да се прибира вкъщи. И реших, че всичко е приключило.

— Но не беше, така ли?

— На другата сутрин, когато тръгнах за работа, гумите на колата ми бяха срязани. И четирите.

— Мамка му — промърмори Зейн. — Каза ли на Лий?

— Да, но какъв е смисълът? Не могат да докажат, че е бил Дрейпър. А и по-добре, че е нарязал гумите, а не мен. Само те предупреждавам, че може да нападне и теб, защото, както Кас каза, ти извърши добро дело.

— Нека опита.

— Аз ще ти пазя гърба. Само ми звънни. Сериозно говоря. Но стига сме говорили за неприятности, а да купонясваме. Музиката е супер, както каза Кас. Отивам да я намеря и да покажа на тези хора как се танцува.

По-скоро как не се танцува, помисли си Зейн. Майк нямаше никакво чувство за ритъм, но страшно се забавляваше да подскача по дансинга. Зейн се надяваше да потанцува с Дарби, но като домакин имаше задължения и отиде при скарата, за да смени Дейв. Само че Лий вече го беше изпреварил.

— Здравей, вземи си бира и нещо за хапване, аз поемам — каза му Зейн.

— Не, искам първо малко да се отпусна, а печенето на кюфтета за тълпа гладници е идеалното средство. Утре ще говорим.

Зейн го разбираше напълно и не настоява повече.

— Когато си готов, изстреляй сигнална ракета.

— Разчитай на мен. Върви да намериш приятелката си.

— Слушам. — Той тръгна измежду хората, като поспираше тук и там, докато стигна до Дарби.

Тя продължаваше да надзирава игрите с топка. Забеляза и Рой с група тийнейджъри, сред които и Гейб. Чу края на някаква уговорка, а Дарби погледна Гейб и подхвърли леко една от топките във въздуха.

— Ако вкарам три пъти поред, ти поемаш игрището.

— Само че от линията — добави Гейб. — И с бейзболно хвърляне, не бабешката.

— Разбира се.

— Съгласен съм тогава. Ако не уцелиш, ще ме черпиш обяд следващата събота.

— Добре. Направете малко място — каза тя и с красивата си лятна рокля отиде до флагчето, забито, за да отбележи линията.

Разкърши рамене, наклони глава и зае позиция. Засили се и изпрати топката право в дупката на талашитеното табло и в мрежата отзад.

Зейн повдигна вежди, когато тя каза:

— Едно.

Той знаеше, че има много бърза ръка, но се изненада колко добра техника притежава. Вкара и втората топка с приятно свистене и взе трета. Изпърха с мигли към Гейб и той изсумтя. И третата топка прати право в целта. След това избърса нокти с ръка и се усмихна на Гейб.

— Е, сменяш ме. О, виж, имаме още един кандидат.

Зейн поклати глава, но Дарби го хвана за ръката и го заведе до линията.

— Не съм във форма — оправда се той.

— Какво, не можеш да вкараш три топки в дупката?

— Искам танц, а не награда.

— Танц с мен? Това е наградата ти. Хайде, застани на линията.

Тя му подхвърли топка за софтбол. Зейн предпочиташе топките за бейзбол, но и тази извика стари спомени. Какво толкова? — помисли си. Това е просто детска игра на едно празненство.

Метна първата топка в дупката и усети приятната тръпка. Взе втора и я запрати толкова силно, че удари мрежата със силен шум.

Усещането беше невероятно.

Третата изстреля с по-голяма скорост и потръпна смутено, когато бутна мрежата.

— Съжалявам.

— Не си изгубил форма, Зейн — каза Рой, когато Гейб изтича да вдигне мрежата. — Напомни ми за едно време.

— Да, и на мен.

Дарби плъзна ръка по рамото му.

— Ако не играеш за местния отбор следващия сезон, ще извършиш престъпление срещу човечеството.

— Малко преувеличаваш.

— Бейзболът е играта на човечеството. — Тя го хвана за ръка. — Да танцуваме, Уокър.