Нора Робъртс
Подводни течения (19)

19.

Докато по странно стечение на обстоятелствата лекарката, която сега живееше в старата му къща, преглеждаше Дарби, Зейн отиде до кабинета на Брит. Хвана я преди първия й пациент за деня и изненаданата й усмивка се стопи, когато го видя как изглежда.

— По-добре седни.

— Нещо с баба и дядо ли се е случило?

— Не. — Най-добре да й каже направо. — Илайза е мъртва.

— О, така ли? — Брит отпусна ръка на бюрото и въздъхна дълбоко. — Не съм изненадана. Несъмнено той я е убил.

— Още няма официално заключение за причината, но съм сигурен, че е бил той. Има и още нещо.

Зейн не биваше да се изненадва колко силен дух притежава сестра му.

В тона й имаше съвсем бегла капчица съжаление, когато заговори:

— Двамата можеха да започнат на чисто и да живеят щастливо. Но това не им беше достатъчно. Сметнал е, че ние сме му отнели всичко ценно. Той така разсъждава. Затова е решил да ни накаже. Искал е този път да те убие.

— А Дарби просто се е оказала на пътя му. Защото е с мен. Ако имаше възможност, щеше да издири и теб.

Брит не се разстрои, а само кимна в съгласие.

— Да, първо теб, после мен. След това Емили, Лий, Дейв и вероятно Шарлийн и Джо, защото живеят в къщата, която още смята за своя. — Брит се подпря на бюрото. — Убедена съм, че дори си е направил списък с имената на всички, които смята, че са отговорни за съсипания му живот. Лий трябва да провери дали наистина е дошъл тук най-напред. Мисля, че ти си най-важната мишена, но нека провери как са адвокатът и съдията, който го осъди.

— Боже. — За разлика от възхитителното спокойствие на сестра си, Зейн прокара разтревожено пръсти през косата си. — Трябваше да се досетя. Но Лий вероятно вече се е заел с този въпрос.

— След събитията тази сутрин е истински подвиг, че можеш да си кажеш и името. Ти го спря, Зейн. Той не знае в какъв достоен мъж си се превърнал.

— Дарби го спря. Той не е знаел колко достойна жена е тя.

— Дарби, божичко. — Брит се хвана за главата. — Шарлийн е добър лекар. Ако има по-сериозни наранявания, ще ги открие и ще започне лечение. Искам да я видя, но не знам какво да й кажа.

— Ще измислиш нещо. — Зейн успя да се усмихне немощно. — Ти винаги намираш правилните думи.

— Трябва да отменя часовете си за днес. Емили може да има нужда от утеха. Илайза й беше сестра. А и баба и дядо… Въпреки всичко, тя им беше дъщеря. Боже, Зейн, как да им помогнем?

— Ще измислим нещо. — Той я придърпа към себе си и я прегърна. — Двамата с теб се справихме добре, нали? Преживяхме травмите от миналото. Ще преживеем и това, те също ще се справят.

— Радвам се, че се прибра. — Тя отстъпи крачка назад. — Сетих се. Има нещо, което ще зарадва Емили, баба и дядо.

— Какво?

— Тази сутрин се изпишках върху пръчицата.

Зейн я изгледа озадачено.

— Защо… — И тогава разбра. — Наистина ли?

— Да. Още не съм казала на Сайлъс, защото… Е, знаеш с какво беше зает. Мислех да изчакам няколко седмици преди да съобщя на всички, но в момента имаме нужда от добра новина.

— Това е прекрасно, Брит.

— Мисля, че показва какви сме всъщност. Живеем щастливо, Зейн. Те не успяха да ни отнемат това. Въпреки начина, по който се отнасяха с нас, станахме добри хора.

Въпреки начина, по който се отнасяха с нас, помисли си Зейн. Но в известен смисъл може би отношението на родителите им беше спомогнало да пораснат като добри и достойни хора. Той отиде до спешното отделение и докато чакаше, се обади на Морийн.

Тя вече беше добре осведомена от плъзналите слухове, но той й разказа какво всъщност е станало. Уведоми я, че той е добре и че Дарби е в клиниката. Помоли я да се свърже със застрахователната компания и да отмени срещите с клиенти.

Каза й, че ще отиде в кантората, когато се освободи.

Дарби, с леко раздразнено изражение, излезе от кабинета заедно с красивата бременна доктор Ледбекър.

— Ти трябва да си Зейн. Аз съм Шарлийн. Ти ли ще поемеш пациентката?

— Хей! — възмути се Дарби.

Зейн обаче побърза да отговори:

— Да, аз ще се погрижа за нея.

— Няма счупени кости, разтежения или скъсани мускули. Има доста синини и рамото ще я боли няколко дни. Да го налага с лед и да пие ибупрофен. Да не вдига нищо тежко и да не копае поне четиридесет и осем часа.

— Разбрано.

— Същото важи за гърба и бедрото. — Лекарката подаде на Зейн торбичка. — Вътре има мехлем за кокалчетата на ръцете и указания как да го нанася. След два дни трябва да дойде на преглед.

— Ще я доведа.

— Записах телефонния си номер на бележката с указанията. Ако възникне проблем, ми се обадете.

— Благодаря.

— И никакво копаене! — провикна се Шарлийн след Дарби, докато Зейн я извеждаше от отделението.

— Боже, много е педантична. Уплаших се, че ще извади пиявици отнякъде. Ходи ли да видиш Брит?

— Да, тя е добре.

— Закарай ме до нас и после отиди да видиш Емили.

— Точно това възнамерявах да направя. — Имаше и други планове, но първо щеше да отиде до леля си.

След като закара Дарби до тях, Зейн отново я ядоса, като повтори всички инструкции, които лекарката беше дала, пред разтревожения й екип. И ги заплаши, че ако не се погрижат Дарби да ги спазва, лично ще се саморазправи с тях.

После отиде да види Емили.

Тя седеше сама в задния двор и се взираше с празен поглед в далечината, но подскочи, когато го видя.

— Трябваше да дойда да видя как си…

— Стига, добре съм.

— Как е Дарби?

— Дейв и лекарката в спешното я прегледаха. И тя е добре. — Зейн видя, че Емили беше плакала и в момента едва сдържа сълзите си. — Говори ли с Лий?

— Казах му да върви да си върши работата. На мен не може да ми помогне в момента. Трябва да се обадя на мама и татко, но…

— Това може да почака. — Зейн я прегърна.

— Божичко, Зейн, той се върна след толкова години. Опита се да те нарани отново. А още по-страшно е, че според мен е убил Илайза. Знаеш, че сигурно той я е убил.

— Знам. — Зейн я погали по гърба и се опита да я успокои, но тя трепереше неудържимо. Накрая я целуна по главата. — Поплачи си спокойно.

И тогава най-силната жена, която познаваше, се вкопчи в него и даде воля на сълзите си. Той просто продължи да я прегръща мълчаливо.

— Не знам какво ми става. Ти си жив и здрав. Лий каза, че Дарби не е пострадала сериозно. Трябва да ида да я видя, но… А онзи проклетник е арестуван. И е в болницата благодарение на онова невероятно момиче. Всички сме в безопасност. Семейството ми е в безопасност.

— Но сестра ти е мъртва.

— О, Зейн. — Емили се отдръпна и избърса сълзите си. — Вече дори не помня лицето й. Забравила съм как изглежда.

— Седни, а аз ще ти донеса вода и носни кърпички.

Зейн изнесе две бутилки вода и кутия с кърпички за нея. Емили взе една, издуха си носа и избърса лицето си.

— Не бяхме близки — каза тя след малко. — Все се карахме. Много братя и сестри се карат от време на време. Дори Гейб и Броуди имаха период, в който не спираха да се заяждат. Но са много близки. А ние с Илайза така и не се сближихме.

— Защото сте пълни противоположности и нямате нищо общо — каза Зейн.

— Никога не съм я обичала. Поне не помня време, когато да съм била привързана към нея. И не се срамувам. Вината не е моя.

— Разбира се, че не си виновна. Защо тогава си гузна, че не си я обичала?

Емили въздъхна.

— Честно казано не знам. — Тя се наведе да погали вярното куче, което седеше в краката й. — Но съжалявам, че не успях да я обикна. Съжалявам, че е мъртва и че собствените й постъпки доведоха до смъртта й. Съжалявам за скръбта на родителите ни, защото те я обичаха.

Зейн я хвана за ръка.

— Ние ще сме неотлъчно до тях. Защото обичаме близките си.

— И ще изпълним дълга си. Говори ли с Брит?

— Да, тя е добре. Всъщност… Вероятно трябва да оставя тя да ти каже, но не мога да се сдържа. Брит е бременна със следващото ти внуче.

Емили отново се разплака, но поклати глава и посочи към лицето си.

— Това са сълзи от радост, Зейн. Животът не само продължава, но и щастието тържествува. — Тя го погали по бузата. — Способни сме да загърбим миналото и да продължим напред щастливи.

Зейн също възнамеряваше да загърби миналото и да бъде щастлив. Но първо трябваше да свърши нещо.

Когато пристигна в болницата в Ашвил, Лий го чакаше пред спешното отделение.

— Реших, че няма смисъл да те убеждавам да не идваш.

— Напълно си прав — съгласи се Зейн.

— Ще те пусна да говориш с него, но първо ще вляза аз. Прегледаха го и сега го настаняват в стаята. Искат да остане тук за няколко часа преди да го закарат в Райли.

— Това е предостатъчно време.

— Така е. — Лий постави ръка върху рамото на Зейн. — Първо да се поразходим. Навън е по-спокойно. Не знам дали той ще иска да говори.

Зейн пъхна ръка в джоба си и стисна бейзболната топка, която беше прибрал там.

— Поиска ли адвокат?

— Още не е. Но понеже обездвижиха челюстта му, нямаше възможност да каже каквото и да било. Наместиха носа му, направили са му рентгенови снимки. А и Дарби здраво го е изритала в топките.

— Трябва да й купя огромен букет цветя.

Лий се усмихна и въздъхна.

— Радвам се, че тя е успяла да му нанесе много повече поражения, отколкото той на нея. Затова, докато се разхождаме, ще ти обясня какво успяхме да установим до момента.

— Той е убил Илайза, убеден съм в това.

— Не го оспорвам, но трябва да изчакаме резултатите от аутопсията. Работил е в магазин за медицински консумативи и си е взел два почивни дни по болест. Съседите казват, че са го видели за последно в събота, но Илайза не са виждали от четвъртък. Хората от съседната къща са я видели да излиза в задния двор в четвъртък преди той да се прибере от работа. После нямало следа от нея.

— Значи я е убил в четвъртък вечерта.

— Вероятно, но трябва да намерим доказателства. Държа връзка с полицаите от Райли. Изглежда началникът му в магазина не го е докладвал, защото Греъм го е предупредил, че е болен. Неделя и понеделник са почивните му дни.

Зейн кимна.

— Вероятно е потеглил след работа в събота и не е бързал по пътя насам. Избрал е малки обиколни пътища, плащал е в брой навсякъде.

— В момента проучват маршрута му. Ние също работим по въпроса. Открихме, че е прекарал две нощи в мотел на Шосе №40. Конфискувахме от стаята таблет, пари и тетрадка. Намерихме голяма сума пари и в колата му, която е паркирал преди отбивката към твоята къща. — Лий се почеса по брадичката. — В тетрадката имаше множество записки и списък с имена.

Брит беше права, помисли си Зейн.

— Списък с хората, на които е искал да отмъсти.

— Така изглежда. Описал е кой за какво е виновен, информация за тях — адрес, работно място. Идеи как да им отмъсти.

— Мен несъмнено е искал да пребие до смърт. На теб как е щял да отмъсти?

Лий направи мълчаливо няколко крачки.

— Няма да кажа това на Емили и момчетата. Няма нужда. Възнамерявал да запали къщата ни, докато всички сме вътре.

— Божичко, Лий! Той съвсем си е изгубил ума. — Зейн вдигна ръка и заговори с професионален тон. — Адвокатът му ще се опита да се възползва точно от това и ще пледира невменяемост. Но тази няма да стане. Излъгал е, че е болен, за да си осигури време, счупил е прозорците, за да ме изкара от къщи, приготвил е големи суми пари в брой. Планирал е всичко много внимателно. Не отговаря на условията за невменяемост. — Зейн се замисли. — Оставил е вещите си в мотела, защото е възнамерявал да се върне, след като приключи с мен и Дарби. Освен ако…

Това не би го удовлетворило, помисли си Зейн на фона на сирените на приближаваща линейка. Не би било достатъчно.

— Греъм е арогантен кучи син, Лий. Вероятно е планирал да си отмъсти и на Брит, на Емили, на цялото семейство. На Дейв и всички в Лейквю, които са попаднали в списъка му. Според него всички ние сме виновни и е искал да се разправи с нас преди да избяга.

— Съгласен съм с теб. Но вече няма да има възможност за отмъщение. Независимо дали е луд, Греъм ще се върне в затвора и няма повече да излезе.

— Моля те, нека да присъствам на разпита. Няма да се обаждам. А ако той възрази, ще изляза. Но мисля, че няма да го направи. Трябват ти самопризнания, за да приключиш следствието, нали? Позволи ми да присъствам на разпита.

Лий закрачи нервно, докато обмисляше молбата му.

— Ето какво ти предлагам. Няма да се обаждаш и няма да правиш нищо, докато приключа с разпита. Ако той не желае да присъстваш, ще трябва да излезеш. Ако провалиш по някакъв начин разпита, двамата с теб ще проведем дълъг и неприятен разговор.

— Няма да се наложи. Благодаря ти, Лий.

— Да вървим да видим дали е готов.

През годините спешното отделение беше претърпяло някои промени и този път Зейн влезе вътре свободен и здрав. Въпреки това го заляха спомени за болката и страха. Ръката му потръпна, а гърлото му пресъхна.

Мълча, докато Лий получи разрешение за разпита и се качи с асансьора.

— Пред вратата съм сложил полицай — каза му Лий. — Сайлъс е вътре в стаята. Няма къде да бяга.

Зейн кимна смълчан.

Лий показа значката си на медицинската сестра и продължи по коридора.

— Вземи си почивка, Дони — каза на полицая пред вратата. — След като приключим, ще те повикам.

— Разбрано, началник.

Сайлъс стана, когато двамата влязоха в стаята, и остави списанието, което разглеждаше.

Този път Греъм лежеше прикован с белезници за леглото, с лице, помляно от бой. Машината, за която беше закачен, изпиука по-силно и Зейн разбра, че сърцето на Греъм се е разтуптяло, когато го погледна в насинените и отекли очи.

— Сайлъс, включи диктофона, за да започнем разпита на господин Бигълоу.

— Доктор Бигълоу — изсъска през зъби Греъм.

— Вече не си доктор. Сайлъс, би ли отишъл за кафе, ако обичаш? — Лий посочи към стола, който Сайлъс освободи, и Зейн седна.

— Говори Лий Келър, началник на полицията в Лейквю. Започвам разпита на Греъм Бигълоу с лекарско разрешение. Прочетоха ли ви правата, господин Бигълоу? Вписано е в протокола, но съм длъжен да попитам.

— Знам си правата.

— Добре. Повдигнати са ви обвинения за неправомерно влизане в чужд имот и нанасяне на побой и телесни повреди. Също така за кражба на автомобилни номера и незаконното им монтиране на вашия автомобил. Нарушили сте условията за предсрочното си освобождаване, затова ще излежите първо останалите три години от присъдата преди да започнете излежаването на наказанието, което ще ви бъде дадено по тези обвинения.

Лий се подпря на таблата на леглото в измамно дружелюбна поза.

— А дори не включвам обвинението за убийство, което вероятно ще ви повдигнат. Местната полиция е открила тялото на Илайза Бигълоу. Там, където си я оставил на пода върху одеяло и възглавница, завита с чаршаф. И с неоспорими следи от побой.

— Стана случайно.

— Това ли е защитата ти? Случайно си пребил жена си до смърт, оставил си я на пода и си дошъл тук, за да пребиеш случайно и Зейн до смърт?

— Илайза падна и си удари главата. Субдурален хематом.

— По лице ли е паднала? Изпратиха ми снимки. — Лий извади телефона си и отвори снимката на екрана. — Значи е успяла да падне по лице, а после да си удари главата отзад и да си пукне черепа? Трябва да е била много акробатична. — Той тикна телефона в лицето на Греъм. — Нанесъл си й множество удари и си я блъснал в кухненския шкаф, защото по него има петна от нейната кръв.

— Тя падна. Субдурален хематом.

— И просто я остави да умре, така ли?

— Не можех да й помогна, беше твърде късно.

— Защо не повика линейка?

— Аз съм лекар — изръмжа Греъм.

— Вече не си. Ти си опасен престъпник, пребил жена, която по незнайни причини остана до теб и предаде собствените си деца заради теб. А ти я остави да умре. Открихме мотелската ти стая и колата ти. А след като разгледахме съдържанието на таблета ти, стана ясно, че си следил Зейн, Брит, Емили и още много хора.

Греъм завъртя глава и погледна към Зейн.

— Какво си ме зяпнал? Не означаваш нищо за мен. Ти си нищожество. Нищожество беше и такова ще си останеш.

Вместо да отговори, Зейн просто продължи да гледа твърдо Греъм в очите. Ръката му в джоба потри шевовете на бейзболната топка.

— Явно все пак означава нещо за теб, щом си оставил жена си мъртва на пода, за да дойдеш чак до тук, да нахлуеш в дома му и да нападнеш друга жена — отбеляза Лий.

— Нищожество е! Има голяма къща, какво от това. Адвокат бил? Глупости. Стои тук и не смее да обели дума от страх.

Зейн се усмихна без да откъсва очи от него.

— Какво се хилиш, тъпак такъв? — Греъм сгърчи лице от болка при опита да се разкрещи със стегната с тел челюст. — Ти си безполезен неудачник. Трябваше да те убия още в люлката заедно с лигавата ти сестра. Вие ми съсипахте живота. Съсипахте майка си.

Лий погледна към Зейн и кимна едва доловимо.

— И как точно ви съсипахме живота? — попита Зейн.

— Мръсен неблагодарник. Не успях да направя от теб мъж. Дадох ти живот, а ти съсипа моя. Трябваше да те убия онази нощ, както и сестра ти. Сега Илайза още щеше да е жива и да бъдем щастливи.

— Просто не се сдържа и я преби, нали? След толкова години в затвора, през които тя те чака търпеливо, не се сдържа и я преби.

— Тя не беше същата. Изгубила беше живеца си. По твоя вина.

— И след като я удари за последно и тя умря пред очите ти, реши да дойдеш да ми отмъстиш.

— Трябва да си платиш, всички ще си платите.

— Разбил си няколко прозореца, за да ме изкараш от дома ми и да влезеш с взлом — каза Зейн с презрение и подигравка в гласа. — Помислил си, че вътре има само една безобидна жена. И понеже си голям майстор, когато биеш по-дребни и слаби от теб хора, си решил, че ще я обезвредиш и ще ми устроиш засада.

— Ти отне живота ми и аз ще отнема твоя.

— Проникнал си в дома ми и си нападнал Дарби с намерението да ме убиеш, когато се върна.

— Аз ти дадох живот и имам право да ти го отнема. Имам право да те измъчвам за всяка минута, която прекарах затворен в кафеза като животно.

— Ти уби жена си.

— Сложих край на мъките на една съсипана жена. Проявих милост. Ти ми я открадна. Заслужаваш да умреш.

Зейн стана от стола и отиде до леглото.

— Съжалявам, че нямах възможност да се изправя сам срещу теб, старче. Но една жена ме изпревари и те преби. Сигурно е много унизително да те набие жена и тази мисъл ми носи неописуемо задоволство. Ето за какво можеш да мислиш, докато излежаваш доживотната си присъда. Едно силно и умно момиче провали плановете ти за мен преди осемнайсет години. А днес една силна и умна жена ти попречи да ме убиеш.

Зейн тръгна към вратата, но спря и се обърна.

— Ако съм изиграл някаква роля за влизането ти в затвора и преди, и сега, то това ме радва неимоверно.

Когато Зейн излезе от стаята, Сайлъс отиде при него.

— Добре ли си?

— Да. Записът съдържа достатъчно факти, за да може прокуратурата да го обвини в предумишлено убийство по особено жесток начин наред с другите обвинения. Той ще наеме адвокат и ще опитат да смекчат обвиненията, но няма да се отърве. С него е свършено и ще остане зад решетките докато умре.

— Заслужава го. Виж, ако искаш да си поговорим на по бира, само кажи.

— Благодаря ти. Предай на Лий, че ще му се обадя по-късно. Искам да се прибера да видя дали Дарби изпълнява нарежданията на лекарката.

Имаше нужда и да подиша чист въздух.

Реши, че градинарка като Дарби едва ли има любимо цвете, затова купи огромен пъстър букет от всички цветя, които се предлагаха. Тогава се сети, че двете вази в къщата му няма да ги поберат, и с помощта на любезната продавачка купи множество вази с различни размери и форми и огромна кошница, с която да занесе цветята до къщи.

Така и така беше започнал да пазарува, взе и две бутилки шампанско.

Рядко купуваше бижута и сега нямаше намерение да минава през бижутерията, но един медальон привлече погледа му и реши, че му е било писано да го купи. Вместо да вземе гривна, защото Дарби не носеше гривни, купи верижка и закачи медальона на нея.

Пое по пътя към къщи със свален покрив на колата, обгърнат от аромата на диви цветя и с гледката на зелената планина на фона на синьото небе, и осъзна, че нещо в него се е променило.

Куката, която Греъм и Илайза бяха забили в корема му, се беше извадила. Всичко приключи, помисли си той, този път наистина приключи.

Спря на брега на езерото, просто за да погледа как небето и околните хълмове се отразяват в повърхността му. Може би подводните течения никога нямаше да изчезнат, но вече не го дърпаха към дъното.

Възнамеряваше да разшири кантората и да изведе Дарби на разходка с лодка. Може би дори щеше отново да започне да играе бейзбол. И да тикне миналото там, където му беше мястото — заключено зад решетки, като Греъм.

Продължи по стръмния път към дома си и пред очите му изникна къщата — той я беше купил — и красивият двор с пъстрите цветя и новите дръвчета — това беше дело на Дарби.

Запита се дали и тя е започнала да възприема къщата като свой дом. И какво би означавало това за връзката им.

Засега просто паркира отпред и внесе покупките вътре. През вратата видя, че Дарби реди камъни в участъка, който Ралф беше подравнил, а Гейб им помагаше, като носеше камъните. Все още не можеше да си представи как ще изглежда градината, когато стане напълно готова, но след всичко, което се случи, би бил пълен глупак да не се довери на идеите на Дарби. А мъж, който имаше достатъчно ум в главата, за да привлече Дарби Макрей, не можеше да е глупак.

Отвори широко вратата към задния двор и когато излезе, го посрещнаха звуците на рокендрол.

Ралф го забеляза и вдигна ръка.

— Тя не се претоварва, шефе. Всичко е под контрол.

— Радвам се да го чуя. Къде са другите?

— Отидоха при един клиент. — Дарби избърса потта от челото си. — На проверка ли идваш? Имам достатъчно пазачи.

— Яхнала е метлата — отбеляза Гейб.

— И още как — промърмори Дарби и посочи с пръст на Гейб къде да премести един камък.

— Наближава време да си изпие хапчетата.

Дарби хвърли кръвнишки поглед на Ралф изпод козирката на шапката си.

— Знам колко е часът.

— Горещо е — отбеляза Зейн. — Искате ли да направя лимонада?

Дарби обърна очи към него.

— Нима знаеш как се прави лимонада?

— Разбира се. Изваждам сиропа от хладилника, разреждам го със студена вода и разбърквам.

Дарби се усмихна.

— Интересно, нашата семейна рецепта е същата.

— Добре, тогава можете да направите почивка, а Дарби да си изпие хапчетата.

Влезе вътре и реши да се обади в кантората и да съобщи, че днес ще работи от къщи. Довечера щеше да опече пържоли на скарата, заедно с царевица и картофи.

Защото имаше намерение да се грижи за Дарби, колкото и да се противеше тя.