Нора Робъртс
Подводни течения (15)

15.

Похапваха шоколадови рулца, докато се здрачаваше и залезът пламтеше над планината на запад.

— Представям си следната идея за картина — каза Дарби. — Двамата седим тук, похапваме кексчета, гледаме залеза и слушаме ромоленето на водопада.

— Вече ме убеди да си направя водопад.

— Представи си го все пак. Трябва ти хранилка за колибрита.

— Защо?

— Заради колибритата — отвърна тя кратичко. — Някои от цветята, които смятам да засадя, привличат колибрита, пойни птици, пеперуди. Но ще оценят и хубава хранилка. Толкова е приятно тук. Мога да си играя в двора ти цяла вечност.

— Не се съмнявам.

— Но за днес приключих. Ще отида да сложа съдовете в съдомиялната като благодарност за вечерята.

— Бих могъл да ти кажа, че няма нужда, но защо да го правя?

Дарби стана, събра чиниите, почисти масата. Зейн влезе след нея и остана да я гледа как ги слага в миялната.

— Знаеш ли какво се сетих? — рече той. — Не сме говорили за целувката пред стадиона.

— Трябва ли?

— Ето какво мисля аз по въпроса. Ти си ми клиент и аз съм ти клиент. Мисля, че това неутрализира професионалните ни взаимоотношения.

— Съгласна съм.

— Вече установихме, че сме зрели и разумни хора. Аз съм красавец с готино име, а ти си секси жена, която изглежда страхотно с работни панталони.

— Вярно е.

— Може би трябва да излезем заедно на вечеря или на кино. Или…

Дарби се обърна и се облегна на шкафа.

— Ти вече ме почерпи бира и половина, пица и шоколадови кексчета. Това покрива вечерята.

— Оценявам практичността ти. Тогава да отидем да гледаме някой филм?

— Съгласна съм за филма. Но съм заинтригувана и от другото предложение, което щеше да направиш.

Зейн пристъпи към нея и я погледна в очите. Да, погледът й беше заинтригуван и доста развеселен.

— Имам Нетфликс и всички филмови канали. Мога да избера филм за две минути.

— Имаш ли пуканки?

— Да, за микровълнова.

— Изкушаваш ме. — Особено когато постави ръце върху ханша й, също като пред стадиона. — Приятно ще ми е да гледаме филм, а подозирам, че и другото ти предложение ще ми хареса. Но…

Зейн спря на сантиметри от устните й.

— Май следващите ти думи няма да ми харесат.

— Много съм мръсна — напомни му тя. — Предпочитам да продължим, когато съм чиста и по-подходящо облечена.

— Можеш да се изкъпеш в банята. А и панталонът ти ми харесва. Много отива на работните ти обувки.

— Благодаря, много си мил. Но имам друго предложение. Ако утре вечер си свободен, мога да се изкъпя вкъщи след работа и да дойда към девет часа да гледаме филм. И ако тогава и двамата сме в подходящо настроение, ще опитаме другото ти предложение.

Зейн обичаше да преговаря.

— Ела в осем и половина и първо ще пием коктейли.

— О, коктейли. Колко изискано. Непременно трябва да съм чиста, щом ще пием коктейли.

— Добре. Какъв филм искаш да гледаме?

— Тъй като филмът е просто прелюдия, нека не е сълзлив. Някой приключенски или романтична комедия.

— Ти наистина си интересна жена.

Тогава Зейн се наведе за целувка и Дарби откликна, като се надигна на пръсти и го обгърна с ръце.

Страстта му се разгоря и ръцете му започнаха да се плъзгат по тялото й, надолу по гърба, обгръщаха я, запечатваха я в паметта му.

Усети как тя се отпуска все повече.

Накрая се отдръпна мъничко и тя го погали по бузата, а сърцето й биеше в такт с неговото.

— Може пък да харесвам мръсни жени.

— Господи. — Тя въздъхна развълнувано и устните й потрепнаха на милиметри от неговите. — А имах толкова разумен план. Ако искаш да го променя, трябва да ме убедиш.

Зейн отново прилепи устни в нейните, този път по-разгорещено, по-страстно. Когато я хвана за бедрата, тя се надигна и обгърна с крака кръста му.

— Добре, съгласна съм — заяви задъхано тя и го целуна отстрани по врата. — Миришеш много по-добре от мен. Май трябва първо да се изкъпя.

— После.

— Добре — промълви тя, докато той я носеше към спалнята. — Трябваше да попълвам документи.

— Аз също.

— Обожавам къщата ти. Вероятно бих правила секс с теб само за да видя как си обзавел горния етаж.

— Чак сега ли ми го казваш?

Дарби се разсмя, зарови отново лице във врата му, но вдигна рязко глава, когато той я пренесе през отворената двукрила врата към голямата спалня.

— Божичко, невероятна е!

— После ще разгледаш.

— Не, не ме оставяй на леглото. Дрехите ми…

— Бързо ще ги съблечем. А и имам резервни чаршафи.

Той я метна на леглото и я последва бързо. Хвана я за ръцете и я целуна жадно.

Вероятно беше точно така. Дарби беше предизвикала жажда в него още при първата им среща, заинтригува го още при първия им разговор. А след това го срази пред стадиона.

Сега можеше да й се наслади необезпокоявано.

Ръцете й бяха стегнати, силни, устните й — меки и гладки, кожата на лицето й — гладка и нежна като коприна. Стегнати мускули, меки гърди.

Тя представляваше поредица от очарователни противоречия.

Зейн съблече тениската й и тя веднага му върна услугата. Още плът, още мускули. Тя прокара твърдата си длан по гърдите му и въздъхна доволно.

— Ммм, да.

Зейн искаше за малко просто да я погледа, но ръцете му не можеха да се спрат. Когато разкопча и свали сутиена й, той си помисли „Ммм, да“ и улови едната й гърда с уста.

Дарби изви гръб, а той започна да се бори с катарамата на колана й и копчетата на панталона й, нетърпелив да продължи нататък.

Задъхан, опита да се овладее, да действа малко по-деликатно и леко се отдръпна.

— Трябва да забавя малко.

— Не — заяви твърдо тя и се изви, за да му помогне да я съблече. — Не спирай.

— Слава богу.

— Остави на мен… — Дарби протегна ръце и бързо и ловко разкопча колана му. Смъкна панталона му и двамата се претърколиха, за да може той да изрита досадната дреха.

Нямаше защо да се бавят. Дарби искаше да се любят бързо и страстно, освободено. Тук, с него, искаше и двамата да изгубят контрол, искаше да се потопи в инстинктивното отчаяние на нагона. Да бъде докосвана, да бъде желана, да усети пулсиращата му нужда в синхрон със своята.

Когато той проникна в нея, най-накрая, най-накрая, удоволствието я прониза като стрела.

Бедрата й се задвижиха ритмично; пръстите й се преплетоха в неговите, докато се наслаждаваше на мощта му. Разтърси я оргазъм, който я остави разтреперана и задъхана.

Благодарна.

Но неговите тласъци продължиха и удоволствието отново се надигна. Тя се остави трескавият ритъм да я понесе. Когато отново получи оргазъм, когато ръцете, които стискаха неговите, се отпуснаха немощно, той свърши заедно с нея.

Останаха за миг един върху друг, за да си поемат въздух. Зейн се претърколи по гръб и останаха да лежат с допрени бедра, вперили очи в тавана, замаяни, като оцелели след корабокрушение.

— Вече официално мога да заявя, че харесвам мръсни жени — рече запъхтяно Зейн.

Смехът й се разнесе из стаята.

— А аз изглежда харесвам атлетични мъже. Но не прекалено мускулести. — Тя протегна ръка и потупа плочките на корема му. — Това малко ме плаши. Ще те огледам по-добре, веднага щом спре да ми се вие свят.

— Е, можем да наречем това светкавичен рунд.

— Само че и двамата спечелихме.

— Да, така е. Отдавна не ми беше излизал късметът, затова стана толкова светкавично.

Приятно беше, помисли си Дарби, че могат да лежат, доволни от секса и просто да разговарят.

— От колко отдавна?

— Около девет месеца, може би десет. — Зейн се чувстваше прекалено зашеметен, за да пресметне точно. — Имах нещо като връзка. Не беше сериозна, но се виждахме редовно. Когато реших да се прибера в Лейквю, тя ме подкрепи, защото ме разбираше. И решихме да спрем със секса.

— Девет или десет месеца? — Дарби изсумтя презрително. — Това не е нищо. Аз съм на сухо двойно по-дълго.

— Защо?

— Имах ненормален бивш съпруг, изпълнена бях със съмнения, реших да се отдам на работата, изгубих майка си, реших да се преместя и да започна на чисто в нов град. Един куп причини.

— Да, разбирам.

— Но сега вече съм наясно със себе си. Мисля, че просто и двамата се оказахме готови по едно и също време.

Зейн се надигна на лакти и я погледна.

— А дали си готова за още един опит?

— Първият път се получи, защо не? Само че вече е крайно наложително да се изкъпя. Доколкото видях, банята ти е просторна. Има място за двама разумни и зрели хора.

— И много топла вода.

— Отлично. Но няма да облека мръсните дрехи след като се изкъпя. Имам резервни в пикапа, защото никога не се знае кога ще потрябват.

Ръждивочервена, помисли си в този миг Зейн. Косата й е ръждивочервена.

— В случай че правиш секс ли?

— В случай че цялата се оплескам с кал или си скъсам панталоните. — Дарби стана от леглото. — Отивам да ги взема. Връщам се след малко.

— Почакай, така ли ще излезеш?

Тя приглади коса.

— Как?

— Гола. Между другото, имаш страхотно тяло.

— Пикапът е пред вратата, а и наоколо няма никой, който вече да не ме е виждал гола. Идвам след две минути.

След като Дарби хукна навън, Зейн се надигна. Не се смяташе за прекалено срамежлив, но не би излязъл гол навън.

Жената, която остави в Райли, не излизаше гола и от банята. Освен това не излизаше от къщи без да се гримира и да си направи прическа. А май никога не беше виждал Дарби с грим.

Ако някой го беше попитал, щеше да отговори, че тя дори не е негов тип. И въпреки това нямаше търпение да се изкъпят заедно.

Той стана, отиде до вратата на терасата, отвори я и се спря да погледа как голата Дарби вади сак от пикапа. Тя погледна нагоре, разсмя се и разпери ръце.

— Ако бях излязла гола до колата в Балтимор, щяха да ме арестуват.

Зейн можеше да се закълне, че в гърдите му се разля топлина.

— Приличаш на нимфа така гола, обгърната от лунна светлина.

— На какво приличам?

Зейн се разсмя.

— На горските феи от митологията.

— Така може. Да мина ли през кухнята за вода?

— Тук в дрешника има малък хладилник.

— Как не се досетих. Добре, качвам се направо горе.

* * *

Дарби се събуди по навик преди зазоряване. Остана да лежи неподвижно, замислена за факта, че се събужда в леглото на Зейн. Нямаше намерение да остава, а подозираше, че и той не беше очаквал тя да остане. Сексът между двама разумни и зрели хора беше едно. Но да прекарат заедно нощта, създаваше много по-голяма интимност.

След секса в банята изгладняха и нападнаха шоколадовите рулца, после хапнаха бисквити, а това незнайно как доведе отново до секс. А третият път — вече подобен на бавен танц — ги изтощи окончателно.

Затова, когато той промърмори: „Остани да спиш тук“, Дарби се съгласи сънено и заспа.

И сега беше изправена пред проблем. Трябваше да стане и да се приготви за работа повече от час преди Зейн. Отдавна не беше прекарвала нощта с мъж и се надяваше, че не е изгубила уменията си на нинджа.

Изчака очите й да привикнат с тъмнината и огледа внимателно разположението на мебелите. Отдясно се намираше вратата към терасата, банята, а дрешникът беше отляво. Скринът и диванът — от двете страни на леглото.

А на пейката в долната страна на леглото беше оставила сака. Не помнеше къде е хвърлила дрехите си снощи, но все щеше да ги намери.

Стана тихо от леглото и пристъпи на пръсти към пейката, като опипваше пода за дрехите си. Намери сутиена, тениската и протегна ръка към сака.

— Защо се промъкваш в тъмното?

Дарби се стресна, мислеше, че Зейн спи.

— По дяволите. Вече не съм тиха като нинджа. Извинявай, че те събудих.

— Спя много леко.

— Виждам. Заспивай. Аз ще се облека в банята. Но така и така си буден, да те попитам, намира ли ти се резервна четка за зъби?

— В шкафа с чаршафите на втория рафт има кошница за гости, както ги нарича Емили. Навън още е тъмно.

— Всъщност вече се развиделява. Хайде, заспивай.

Дарби се затвори в банята и взе набързо душ. Както обикновено, се намаза със слънцезащитен крем, който носеше в сака. Облече се и намери четката за зъби там, където Зейн й каза.

Сега само трябваше да си открие панталоните, където бяха коланът, телефонът, клещите и шепа монети.

Възнамеряваше да се измъкне тихо, но когато отвори вратата, видя, че в спалнята свети, а Зейн стои по боксерки до отворената врата на терасата.

— Развиделяването е границата между деня и нощта — каза той. — Досега не се бях замислял.

— Прекрасно е, че птиците се будят призори и толкова се радват, че посрещат новия ден с песен. — Тя отиде при него и го целуна по рамото. — Съжалявам, че те събудих.

— В банята ми имаше жена и се замислих за голото й мокро тяло. Как да заспя?

— След като вече си станал, ще ми се довериш ли да приготвя кафе?

Зейн се обърна и я огледа.

— Искаш да направиш кафе?

— Да. Особено ако имаш корнфлейкс. Не че кексчетата не са приемлива закуска, но се опитвам да огранича сладкото до събота и неделя.

— Имам корнфлейкс.

— Чудесно. А плодове?

— Май имам банани.

— Тогава ще приготвя и закуска. — Тя отново го целуна леко и тръгна към вратата, като по пътя събра останалите дрехи.

Когато Зейн слезе долу, Дарби вече беше отворила стъклените врати на голямата дневна и беше пуснала утрото вътре. Подредила беше масата на верандата и беше изровила отнякъде подложки за сервиране, които той никога не използваше, салфетки и дори малка вазичка, от която се подаваха растения — приличаха му на пъстри плевели. Донесла беше купички, захарница, каничка със сметана, кана със сок и чаши.

С изключение на кутията с корнфлейкс, масата изглеждаше изискано подредена като в парижко кафене. Забеляза, че е оставила обувките си до задната врата и се разхожда боса.

— Не знаех колко ще се забавиш, затова изчаках с кафето. А и ми отне известно време да разгадая сложната ти кафемашина.

Тя отиде до въпросната сложна машина и постави една от големите му чаши за кафе.

— Отиди да седнеш, аз ще донеса кафето.

Все още сънен, Зейн седна на масата, докато машината забръмча и изпълни въздуха с ухание на кафе.

Дарби изнесе чашите — едната само две трети пълна. Когато остави другата пред него, той изгълта половината наведнъж, за да се разбуди.

— Пиеш кафето черно. Не разбирам хората, които пият кафето чисто. Аз не обичам особено кафе. — Тя допълни чашата си с мляко и изсипа вътре цели три лъжички захар.

— Това вече не е кафе.

— Именно. Но все пак ми помага да се разсъня.

Зейн поклати глава, сипа корнфлейкс в купата й, а после и в своята. Дарби заля корнфлейкса си с мляко и наряза половин банан. Подаде му остатъка.

— Искаш ли?

— Щом предлагаш.

Преди да успее да вземе плода от ръката й, тя го наряза в купата му.

— Няма ли да си сложиш и захар? — попита Зейн.

— Предпочитам обикновен корнфлейкс. А виждам, че ти си смесил в кутията корнфлейкс с мед с корнфлейкс с горски плодове.

— Да.

— Допада ми. Ще направя същото вкъщи.

Храниха се мълчаливо, докато Зейн не посочи с лъжицата си към вазичката.

— Това не са ли плевели?

— Диви цветя — поправи го тя. — Характерни за района. В гората около къщата ти е пълно с тях. Трилиум, диви теменужки, здравец. Виждам, че трябва да ти взема книга, за да научиш какви съкровища има в двора ти.

Зейн пийна кафе.

— Изглеждаш прекрасно сутрин. И миришеш на плаж.

— Благодаря. От слънцезащитния крем е. Мажа се през няколко часа, но уханието на плаж избледнява под мириса на пот и пръст. Което ми напомня, че трябва да тръгвам за работа.

— Хората ти още не са дошли.

— Но скоро ще пристигнат. — Дарби стана и започна да събира съдовете.

— Аз ще разчистя. Все пак ти приготви закуската.

— Подредих масата и макар да не умея да готвя, компенсирам с декорацията. Ще занеса чиниите вътре, защото смятам да си открадна една кока-кола за по-късно.

Зейн внесе останалите съдове след нея, извади кола от хладилника и й я подаде.

— Остава ли уговорката за филм и пуканки?

Очите й грейнаха.

— Разбира се. В осем и половина?

— Да. — Зейн обгърна хълбоците й с ръце и я притегни към себе си. Целуна я така, че да го помни до следващата им среща.

Тя зарови пръсти в косата му.

— Ако дойда в осем, ще имаме време да ми покажеш къщата, както обеща.

— Тогава заповядай в осем — отвърна той и я целуна отново.

 

 

Дните минаваха, зидът беше почти готов и Дарби работеше по няколко проекта едновременно, доволна, че има нови поръчки. Неочаквано и за двамата, прекарваше повечето нощи в леглото на Зейн.

Не мислеше за бъдещето на връзката им. По отношение на бъдещето мислеше само за работата си, за мястото си в Лейквю, за живота, който възнамеряваше да си изгради тук.

Въпреки това в деня, в който огледа завършената стена, разделяща двете нива на двора, долното ниво насипано с богата почва, готова за засаждане, си помисли за Зейн.

Каквото и да се случеше между тях, градината щеше да му остане като спомен от нея.

— Невероятно красиво е. — Гейб застана до нея с доволна усмивка. — Никога не бях участвал в създаването на нещо толкова забележително. Истинска красота.

Дарби облегна лакът на рамото му. Момчето беше с няколко сантиметра по-високо от нея.

— Ще стане още по-красиво, когато насадим цветята.

Хали прегърна Гейб през другото рамо и го стисна леко.

— Да се залавяме за работа.

— Рой, би ли отишъл да помогнеш на Ралф със зида отзад? Ние с Хали и Гейб ще се заемем с цветята.

Рой свали фирмената си шапка, повя си с нея и я нахлупи обратно върху рошавата си коса.

— Госпожице Дарби, ще ме уморите от работа.

— На мен ми изглеждаш доста жив. Трябва да довършим колкото се може повече днес. Утре ще вали.

Рой погледна намръщено към небето и килна шапка назад.

— Не виждам облаци.

— Довери ми се. Или поне се довери на Националната метеорологична служба. Довечера ще загърми, а утре ще завали като из ведро. Тогава ще можеш да спиш до късно.

Рой се ободри.

— Мога да спя и цял ден.

Дарби докара цветята и скочи от ремаркето, за да може Хали да й ги подава, а тя на свой ред да ги подава на Гейб. Тримата трябваше да обединят сили, за да пренесат лагерстремията до другия край на двора, където искаше да засади дървото.

След като подредиха всички растения, Дарби се отдалечи на известно разстояние и огледа какво се е получило.

— Гейб, размени местата на планинския лавър и азалията. Да, така изглежда по-балансирано. Ще стане страхотно. Грабвайте лопатите. Отивам да видя как върви при Рой и Ралф.

Зидът добиваше форма, докато Рой и Ралф работеха и се разбираха само с изръмжавания, а Рой слушаше кънтри музика на айпода си.

Тук щеше да насади люляк заради прекрасния цвят и превъзходния аромат, по един от двете страни, като рамка за многобройните цветове и форми на растенията между тях.

И когато Зейн седнеше в задния двор, заобиколен от благоуханните цветя и малката градинка с подправки, щеше да си спомня за нея.

Дарби надигна бутилката с вода, след което отново се зае за работа.

По едно време Хали се провикна:

— Шефе, искаш ли да видиш как изглежда преди да започнем със сламата?

Дарби погледна часовника си.

— Да, идвам. След като приключите тук, можете да си тръгвате. — Тя смушка Рой в ребрата. — Вие двамата също.

— Нямам търпение!

— Зейн ще се прибере скоро — отбеляза Хали, когато двете с Дарби тръгнаха обратно към предната част на къщата.

— Каква гледка само го чака.

— Ще го изчакаш ли да си дойде?

— Зависи.

Хали спря, достатъчно далеч, че да не ги чуе Гейб отпред и двамата мъже в задния двор.

— Сутрин, когато Зейн се спира да погледа как работим преди да потегли за работа, из въздуха витае… — Тя описа с пръсти кавички във въздуха.

— Какво? — Дарби повтори жеста.

— Не съм клюкарка, но те уверявам, вече едва ли е голяма тайна, че със Зейн… прекарвате доста време заедно.

Дарби не се беше замисляла изобщо по въпроса.

— Не е тайна. Просто се срещаме дискретно.

— Щом казваш. — Хали я потупа по рамото. — Той е, както би се изразила баба ми, добър улов.

— Не съм тръгнала на лов…

— Шефе, всички го правим. Такава е човешката природа.

Дарби премисляше думите й, докато се миеше, след като всички си тръгнаха. Може би, само пробно, щеше да му предложи да не са толкова дискретни.

Качи се в пикапа и пое към къщи. Спря долу на пътя и погледна към върха на хълма. Въздъхна доволно, когато видя дългия извит зид, обгърнат от цветя.

— Добра работа — промърмори на глас. — Направо отлична.

Едва се беше изкъпала, когато получи съобщение от Зейн.

— Нямам думи. Дължа ти бира, бутилка вино и половината от лазанята, която купих на път за къщи. Връщай се тук.

Искаше да се върне, може би прекалено силно. Но огледа занемарения си дом.

— Почакай докато се стъмни и лампите се включат. Тогава ще онемееш. За съжаление, ще откажа бирата и лазанята. Трябва да наваксам с бумащината. Когато се стъмни, излез да се разходиш на двора.

— Непременно. Не се претоварвай. До утре.

Никой ли не гледаше прогнозата за времето? Вместо това обаче написа само:

— Лека нощ.

 

 

Бурята връхлетя с гръмотевици и силен вятър. Дарби спеше толкова дълбоко, че не усети най-силните тътени. Събуди се цял час преди зазоряване. Остана да лежи на тъмно, вперила очи в светкавиците и заслушана в оглушителния дъжд.

Сънените й мисли скачаха от водопада (нямаше търпение да се залови с него!) на счетоводните книги, в които беше попълнила цялата актуална информация. Той дали беше буден?

Ако беше отишла при него снощи, сега нямаше да е сама сред страшната буря. Но пък тогава бумагите нямаше да са готови. Каза си, че понякога са нужни компромиси и остави мислите си да се реят.

Когато една мълния освети стаята като театрална сцена, реши да стане. Отиде в кухнята, направи си кафе и го изпи пред отворената врата на завет от буреносния вятър.

Каква гледка, помисли си, докато наблюдаваше как електрическият заряд на мълниите раздира небето като напукано стъкло и осветява мрачния релеф на планината преди отново да я потопи в тъмнина.

Това я накара да осъзнае колко е сама. Все едно се намираше на остров сред бушуващо море. С предостатъчно храна, напомни си, здрав покрив над главата и електричество, поне за момента. Щом й хрумна това, събра фенерчетата из къщата, провери батериите, напълни няколко кани с вода и реши, че скоро трябва да си купи малък генератор.

И куче. Кучетата бяха приятна компания. Определено трябва да си вземе куче.

Но сега моментът беше напълно подходящ да разкара грозните тапети.

Към обяд бурята беше утихнала и дъждът продължи да вали, но вече по-спокойно, а във въздуха се заиздига пара. След няколко почивки, за да се успокои от изнервящата задача, Дарби остърга и последното упорито парченце тапет в кухнята.

— Най-накрая! — промърмори тя и вдигна шапка, за да избърше лице. — Преборих те, проклетнико!

Кухнята й приличаше на бойно поле, но беше спечелила битката. Сега трябваше да измие стените, които се оказаха отровнозелени на цвят, да ги изчака да изсъхнат — вероятно доста дълго — да замаже неравностите и да ги боядиса.

Прескочи купчина сразени тапети и клекна, за да извади кофа изпод един от столовете. Стресна се, когато на касата на вратата се потропа.

На прага стоеше Зейн, с влажна коса и черен костюм.

— Боже, как ме уплаши! Не те чух да пристигаш в този дъжд. — Непременно трябва да си взема куче, помисли си отново. — Защо си с костюм?

— Тази сутрин ходих в съда.

— Изглеждаш различно. В хубавия смисъл на думата.

Той огледа бойното поле и се усмихна.

— Чистиш ли?

Дарби се изправи и посочи с пръст купчините изпокъсани тапети.

— Убих ги.

— Доколкото виждам, си действала при самозащита. Ще те отърва от затвора.

— Лепили са нови тапети върху старите. Представяш ли си?

Зейн огледа стените.

— Цветът на стените е по-отвратителен и от тапетите.

— Знам, знам. Май ще се наложи да повикам свещеник, шаман, бяла вещица или някой подобен да дойде и да прогони злите духове на интериорния дизайн.

— Да не би да си пускала и няколко перални междувременно? Мирише на прах за пране.

— Омекотител. Разреден с гореща вода разтваря лепилото за тапети.

— Откъде знаеш?

— От интернет. Внимавай да не си накапеш обувките, изглеждат скъпи. Обяд ли носиш в тази торба?

— Къщата ти ми беше на път и имам няколко свободни часа преди да се върна в кантората. Взех китайска храна.

— Взел си китайска храна? — Май се влюби поне мъничко в него, докато го гледаше как стои в задушната кухня с грозни стени, облечен със скъпия си адвокатски костюм и обувки, с торба с китайска храна в ръка.

— Исках да проверя дали си добре. Бурята сутринта беше страховита. По пътя е пълно с изпопадали клони и повалени дървета. Освен това исках да те видя.

Значи и тя щеше да е честна.

— Хали спомена, че тя, а и други хора, подозират, че сме двойка.

— Вече не си в Балтимор — каза той и килна глава. — Притеснява ли те, че хората те обсъждат?

— Не. Но си помислих, че може да притесни теб.

— Защо?

Тя въздъхна.

— Не знам точно. Забравила съм какво е да имаш връзка. Освен това съм нова в града, а ти си завърналият се блуден син.

А досега, помисли си той, връзката им се състоеше от вечери, нощи и утрини, прекарани в дома му.

Това можеше да се промени.

— Заета ли си в събота вечер?

— Трябва да си проверя графика…

— Дали ще успееш да отделиш време за вечеря в „Гранди“?

— Мисля, че ще мога да я вмъкна.

— А сега какво ще кажеш за свинско в сладко-кисел сос?

— Звучи апетитно. Искаш ли да обядваме навън на верандата? Там би трябвало да е по-прохладно от тук. И със сигурност гледката е по-приятна.

— Чудесно.

— Само да се измия. Не, не ме докосвай. Ужасно съм мръсна.

— Но тук виждам чисто местенце. — Той повдигна брадичката й и я целуна.