Сара Маклейн
Греховно предложение (23)

Благодарности

Можело е много да се желае от медицината от 30-те години на XIX век. Никой не е имал понятие от патогенните микроорганизми (бактерии, вируси и др.), хората са умирали от рана с нож, дори острието да не е засегнало жизненоважни органи. Разбира се, когато пишеш роман, нищо подобно не ти хрумва, особено ако описваш герой, който е нещо като магнит за насилието.

Заради това авторите като мен са изключително щастливи, ако имат способни лекари сред приятелите си. Извънредно много съм благодарна на д-р Даниъл Медел, който се справи с обърканите ми медицински описания, без да негодува, когато посред нощ му звънях, за да го попитам за рани от намушкване с нож и кръвоизливи или за засегнати нерви. Той нито веднъж не ми каза, че според медицинската наука оцеляването на Темпъл е невъзможно, навярно предполагайки, че жертвата е имала късмет и ножът е бил някак си чудодейно чист. Което си беше точно така. Кълна се. От само себе си се подразбира, че всички медицински грешки в книгата са изцяло мои.

Както при всичките мои книги, и тази не би могло да бъде написана без невероятно прозорливите преценки на моя литературен агент Кари Ферън и без упоритите усилия на Теса Удуърд, Никол Фишър, Пам Спенглър-Джафи, Джеси Едуардс, Каролайн Перни, Шон Никълс, Том Егнър, Гайл Дубов, Карла Паркър, Брайън Гроуган, Елеанор Микуки и останалите от несравнимия екип на „Ейвън Букс“.

Както винаги, дължа благодарности на Сабрина Дарби, Кари Райън, Софи Джордан, Мелиса Уокър, Лили Еверът и Ранди Силберман Клет за помощта им с историята на Темпъл и Мара, а също и на Априлен Райк и Сара Рийс Бренън за вечерята, на която те ме затрупаха със свежи идеи и умни съвети за хетерохромията^[1] на Мара.

А вас, моите читатели, запазих за десерт. Много съм ви благодарна за това пътуване в света на негодниците, задето ги обичате толкова много, колкото и аз самата, и за безкрайната ви подкрепа онлайн и по електронната поща. От все сърце се надявам, че ще се присъедините към мен и за историята на Чейс.