Елинор Смит
Градината на феите (2)

Втора глава

Барон Де Вин седеше неподвижно в гостната, вперил невиждащ поглед през прозореца към последните вехнещи рози, и чакаше появата на лейди Джейн.

Той добре разбираше защо леля му иска да го види. Скоро забеляза високата й, суха фигура с нелепа виолетова шапка. Жената бързо крачеше по пътеката. „Горката леля остарява“ — помисли си.

Поздрави я приветливо, пое шала й и нареди на слугата да донесе чаша шери.

Хлътналите бузи на лейди Джейн порозовяха от удоволствие, когато взе чашата. Тя имаше прошарена коса и орлов нос, сега леко зачервен от студа. Заради ярките сини очи повехналото й лице изглеждаше по-младо.

— Точно това, което ми трябва — каза с ниския си глас, изпи виното наведнъж и протегна чашата за още. — Хубава напитка. Да преминем към деловия въпрос. Кажи ми, Макс, какво мислиш за него?

Де Вин явно разбра за какво става дума:

— Трябва незабавно да се направи нещо. Снощи той отново се напи. Госпожица Милн, която наехте за гувернантка на Роберта, се втурна тук в девет часа почти в истерия. Беше оставила детето в къщата с пияния му баща. Аз, разбира се, веднага отидох и я взех. Сега са в класната стая. Не мисля да върна Роберта, защото Грейшот е пиян всеки три дни от четири. Един бог знае какво може да направи. Като нищо ще запали къщата и всички ще изгорят. Госпожица Милн вече намекна, че може да напусне — и аз не мога да я упрекна.

— Господи, каква затруднителна ситуация! Наистина трябва да се стори нещо. Той е станал алкохолик. Съдът безусловно ще подкрепи нашия иск.

— Съдът ще отнеме момиченцето от него, но то има чичо, който ще му стане настойник. А аз не искам дъщерята на моята сестра да се възпитава в дома на Кланси Грейшот сред търговци на коне, контрабандисти и друга съмнителна публика. Това не е място за член на рода Де Вин, защото има два дома, където могат да я приемат.

— Поне няма да е по-зле, отколкото при баща й — предположи лейди Джейн.

— Уверен съм, че ще бъде по-добре. Женитбата на Луиз ни сблъска с цялата тази мръсотия. Когато снощи помагах на Самсон да сложи Грейшот в леглото, бях ужасен от състоянието му. Стаята е пълна с всякакви лекарства. Поговорих за него със Самсон и той каза, че, съдейки по думите на доктора, Андрю няма да живее дълго. В завещанието си той иска Роберта да бъде дадена под настойничеството на Кланси. Напук на нас! Защото по силата на брачния договор имуществото на Луиз остава за детето. Кланси иска да го присвои и да го пропилее, както пропиля собствените си пари. От неговото солидно състояние за три години не остана нито пени. Пък и Кланси винаги ни е мразел. Няма да ни позволяват дори да виждаме Роберта. Вече съвсем се обърках как да решим този проблем — въздъхна баронът.

— Горката Луиз! Ако беше жива, всичко щеше да е наред. Грейшот просто се побърка след смъртта й, защото безумно я обичаше. Една умна жена ще направи от него всичко, което поиска. Много жалко, че младата учителка не иска да приеме предложението му.

— Мислиш ли, че й е направил предложение? Спомням си, че само хвърляше нежни погледи към нея.

— Ако вярваме на местните клюки, той й предложил два пъти и получил два отказа. Беше ми много неприятно да чуя, че се интересува от нея, но оттогава неведнъж съжалих, че му е отказала. Странно, защо е толкова упорита, щом едва свързва двата края? Според мен да се омъжиш за пияница е по-добре, отколкото да преподаваш за жалки пари в енорийско училище. А тя по природа е строга… Обзалагам се, че щеше да му стегне юздите — предположи лейди Джейн.

— Да, жалко. Но какво да се прави? — вдигна рамене баронът.

— Смяташ ли, че е твърде късно? Вече цяла година тя се разправя с опърничави ученици. Не бих се изненадала, ако сега приеме предложението му. Времето минава, обстоятелствата се променят.

— Напоследък той много се е изоставил! Щом му е отказала, когато е бил сравнително нормален, не мисля, че сега ще бъде привлечена от алкохолик — скептично поклати глава Де Вин.

— Но лекарят смята, че няма да живее дълго… Пък и сам знаеш, че е почти прикован към леглото. Това ще бъде само формален брак. Тя ще бъде по-скоро болногледачка, отколкото съпруга. Може би тази особа с удоволствие ще замени незавидното бъдеще, което я очаква като бедна учителка, срещу шест месеца търпение и обезпечен живот на уважавана вдовица? Тя ще стане добра майка на Роберта. Ако Грейшот се ожени за нея, вероятно ще я направи настойница на момиченцето. Роберта ще живее с нея, а не с Кланси. Необходимо е да й представим нещата в такава светлина, Макс! Това ще ни спаси от продължителна и скъпа битка за Роберта, особено след като не съм сигурна, че ще спечелим делото. Разбира се, Кланси е долен старец, но той няма да бие момичето или да направи нещо нередно с нея. Просто тя ще получи лошо възпитание и после ще се омъжи за някой негодник…

— А дали ще й бъде по-добре с учителка? В края на краищата, тази жена може да се окаже каква ли не. Тя е приятелка на госпожица Фриск — собственица на квартира под наем, и такива като нея. Пфу!

— Господи, нямам предвид, че момиченцето Боби ще живее с нея при госпожица Фриск! Те ще живеят в къщата на Андрю, под носа ни, а ние ще се погрижим да наемем помощница на учителката. Доколкото чух, тази госпожица Съмърс е от добро семейство. По майчина линия е свързана с рода Стротингам.

— Тя не може да бъде свързана със Стротингам! Маркизът не би позволил негова роднина да живее в стаи под наем и да преподава в училище. Цялата тази история е измислена, за да се омъжи успешно!

— Не знам. Не бърза да се омъжва за Андрю, нали? Предполагам, че родството им не е близко, но така или иначе е аристократка. Госпожица Фриск разказваше, че е учила в семинария, говори френски и свири на пиано… С една дума, получила е образование, достойно за дама.

— Госпожица Фриск, разбира се, е запозната много добре с всичко — изкриви устни Де Вин.

— Поне знае, че произходът на момичето е по-висок от нейния! Не можеш да отречеш, че влиянието на госпожица Съмърс ще бъде положително. Тя не ходи никъде, освен в църквата и библиотеката.

— Може би си струва да опитаме — неохотно процеди Де Вин, доведен вече до отчаяние. — Но можем ли да накараме Андрю да изтрезнее и да се появи пред нея в приличен вид? Щом заговорихме за това: той ставал ли е тези дни от леглото? Не съм го виждал няколко седмици.

— Господи, съвсем не разчитам Андрю да я ухажва. Той толкова се е отпуснал, че горката ще повърне само от външния му вид.

— Но тя ще трябва да общува с него, ако се съгласи да му стане съпруга!

— Ти ще отидеш при нея и ще й обясниш ситуацията. Той е болен, всъщност умира. Моля, напълни чашата ми, Макс! По отношение на пиенето ставам достойна съперница на Андрю, но на моята възраст това едва ли има значение! Превъзходно шери! — Тя отпи предпазливо глътка. — Госпожица Съмърс ще се грижи за него на смъртното му легло, ще стане мащеха на Роберта и ще живее във вилата. Това е много по-добре, отколкото да работи в училище до припадък. Ще трябва да сключим сделка с нея и да й предложим възнаграждение… Мисля, че няколко хиляди фунта ще бъдат достатъчни.

— Та аз никога не съм разговарял с това момиче! Как ще му направя такова предложение? Тя прилича на монахиня, докато се разхожда в неделя с неизменната си черна рокля и черна кръгла шапчица. Вие лесно ще намерите подход към нея, лельо Джейн! Такова деликатно предложение е по-лесно да се приеме, ако се направи от жена.

— Опомни се, Макс! Ти имаш известно влияние в селото. Хората са свикнали да изпълняват твоите желания.

— Само не и госпожица Съмърс. Никога не съм имал работа с нея.

— И все пак твоята репутация… Самият факт, че ще отидеш лично при нея, работи в наша полза. Може да използваш целия си чар. Например нищо няма да ти стане, ако се усмихнеш!

— За да я накарам да мисли, че самият аз не съм безразличен към нея? Такива срамежливки се плашат най-много от това.

— Защо говориш така? Не си чак такъв ухажор.

— Според мен, ако тя сметне, че й предлагам да стане или моя любовница, или съпруга на Андрю, може да избере първото. Или въобще да ме прати по дяволите.

— Е, преувеличаваш. Не си представяш реакциите на младите госпожици. Ако една девойка носи тъмни рокли и обикновени шапки, това не означава, че е лишена от романтика. В края на краищата, в библиотеката винаги взема любовни романи. Знам, защото обикновено ме изпреварва за новите книги. Чудя се дали е върнала „Евелина“? Нямам търпение да я прочета. Осмелявам се да предположа, че именно ти си героят на нейните девически мечти!

— Глупости! — отговори той, подразнен от това предположение.

— Е, ти никога няма да го разбереш, това е проблемът. Момичетата избират в своите мечти най-богатите и красиви джентълмени. И колкото по-недостъпен е техният обект на обожание, толкова повече искат да го получат. Усмихни се, кажи й един-два комплимента — и ще я въртиш на малкия си пръст. Ще видиш, че ще успееш.

— Не смятате ли, че ми предлагате да постъпя доста непочтено с това момиче?

— За кого ни е грижа повече: за някаква си учителка или за Роберта? Освен това, когато тя види какъв си досаден темерут, най-вероятно ще поиска да се удави!

— Благодаря ви, скъпа лельо! Все се чудех кога ще престанете да ме хвалите и ще пристъпите към обичайните си обвинения. Наистина ли смятате, че този план има шансове за успех? Но добре: ще похабя половин час и ще се правя на глупак заради бъдещето на Роберта.

— Какво ще загубиш?

— Половин час — повтори баронът и допи своята чаша. — Кога свършват часовете в училище? Дали ще я заваря там?

— През есента, когато денят е кратък, свършват в три и половина. Облечи новия си син дълъг втален жакет и вземи каретата с герб. Изложи й ситуацията във всички подробности. И не забравяй да се усмихваш!

— Не, няма да я заблуждавам, но ще опиша какви предимства ще получи. Ако е толкова разумна, както говорят, тя ще обмисли предложението. И тогава, разбира се, ще трябва да изпълня трудната задача да разбера от Грейшот дали все още я харесва. Не съм чул той да хвърля нежни погледи на някоя друга.

— Аз ще направя това вместо теб! И ще го сторя сега, преди ти да отидеш в училището и преди той да се напие. — Лейди Джейн стана и сложи виолетовата си шапка. — Ще се отбия при него на път за дома.

Лятната къща, построена за Луиз и Андрю Грейшот, беше симпатична дървена вила на тухлена основа. Откакто Луиз умря, тя беше в упадък. Градината обрасна с плевели, а ливадата се превърна в пасище. Сградата се нуждаеше от боядисване, прозорците бяха мръсни. Подобно на собственика си, тя се рушеше пред очите на всички.

Лейди Джейн смръщи нос, щом видя колко прашно и мръсно е вътре. Но въпреки неприятната обстановка, срещата премина успешно. Грейшот все още беше запленен от госпожица Съмърс. Докато се клатушкаше пиян из къщата, той често мислеше за нея и Луиз — в болния му мозък те се сливаха в една идеална жена. И двете бяха красиви, приличаха си външно. Именно външната красота го привличаше от самото начало към Делси. Той не съзнаваше, че е на прага на смъртта. Нещастникът все още се надяваше да спечели сърцето на госпожица Съмърс.

Със слаб глас Грейшот увери лейди Джейн, че ще престане да пие, ако девойката стане негова съпруга. Да, да, с радост ще я направи настойничка на Роберта, ако, да не дава Господ, с него се случи нещо, докато детето порасне. Но такъв развой на събитията смяташе за съвсем невероятен. Той никога не беше харесвал Кланси и го беше направил настойник на Роберта само за да натрие носа на високомерния Де Вин.

Лейди Джейн се втурна обратно към барона:

— Успех! Готово! Той все още иска да се ожени! Боже, но аз се съмнявам, че тя ще иска, когато види жениха. Неговата коса вече пада по раменете му, сякаш е луд! Трябва да получиш твърдо обещание от нея, Макс! Иначе тя ще избяга! Но той няма да изкара дълго. Само кожа и кости е. Отивай веднага! А после ми кажи какво е отговорила, чуваш ли?