Елинор Смит
Градината на феите (15)

Петнайсета глава

Делси мислеше с ужас за предстоящите ден и нощ. Но после реши, че работата е най-доброто лекарство срещу страх.

А във Вилата имаше много работа. Тя повика прислужничките и отиде с тях в кухнята, за да види мръсотията и безредието, които бяха оставили семейство Бристком.

Действителността надмина и най-лошите й очаквания. Всичко беше покрито с гъст, многогодишен слой мазни сажди, който трябваше да бъде изстърган. Дори само мисълта, че тук са приготвяли храна за нея и Роберта, я отврати.

Момичетата започнаха да почистват шкафовете, измиха стените и рафтовете. После изхвърлиха мръсните саксии, мухлясалите бутилки и съдовете с остатъци от развалена храна.

Отначало Делси просто наблюдаваше работата им, но понеже времето минаваше, а кредитори не се появяваха, тя запретна ръкави и се присъедини към тях.

Щом забелязаха, че стопанката не им отстъпва в умението да мие съдове и да стърже мръсотия, момичетата започнаха да бъбрят и да клюкарстват свободно — а след час вече си говореха приятелски и със самата госпожа Грейшот. Разказаха й как се поддържа кухнята в Замъка. Там се спазвал безупречен ред и всичко блестяло от чистота.

В разговора често ставаше дума за „Негова Светлост“ и макар Делси прекрасно да разбираше, че не й прилича да слуша клюките на прислужничките, тя не ги прекъсваше.

Разговорът неизбежно засегна Вилата, плановете на Делси за тази къща, както и училището. Братът на Нел беше ученик, затова тя знаеше всичко, което се случва там.

Към един часа Делси отиде да се измие и да се преоблече за обяд. Сервираха й студено месо и хляб в кабинета.

Преди да свърши с храненето, до нея долетяха ударите на чукчето на входната врата.

Понеже чакаше кредиторите, Делси си придаде непристъпен вид. Но той веднага се смени с усмивка, защото видя лейди Джейн.

— Ама съм глупачка! — заяви новодошлата. — Чукам на вратата, а много добре зная, че Бристком са уволнени. Можех просто да вляза.

Сетне прекрачи прага и продължи:

— Нямам търпение да чуя новините, скъпа! При мен се отби Макс, той просто кипи от ярост! Значи вие сте отказали да напуснете къщата! Кога напуснаха Бристком?

— Тази сутрин.

— Много добре! Радвам се, че вече няма да видя тази разпасана двойка. Но къде са скрили брендито? Макс казва, че е изчезнало. Виж ти! Не може просто да се е изпарило. Непременно трябва да го намерим!

— Ще се радвам, ако успеете. Претърсих цялата градина и околностите, но не открих нищо. Огледах под всички храсти, но пак без успех!

— Ще се наложи да устроим засада. Много смело е, че сте решили да останете в къщата. Но да бъдете тук сама, разбира се, е рисковано. Ще ви правя компания и ще доведа с мен двама слуги здравеняци.

Тези думи прозвучаха като музика за ушите на Делси. Кой знае защо, й се струваше невъзможно в присъствието на властната стара дама да й се случи нещо лошо. Тя искрено се зарадва на моралната подкрепа. Щом лейди Джейн я подкрепя, Де Вин вече няма да се осмели да я нарече глупачка. Нямаше значение, че в момента самата тя се чувстваше точно такава!

Лейди Джейн повдигна полите си и тръгна да оглежда градината. Тя дори душеше земята и от време на време обявяваше, че долавя миризма на бренди — но дявол да го вземе, ако вижда някакви следи! После изпрати прислужничката Нел в дома си с поръчение да донесе кутията с козметични принадлежности, а на връщане да вземе още една камериерка за подкрепление.

Слугите донесоха старинни пушки от колекцията на сър Харолд, напълно годни за стрелба. Неуморимата Нел приготви вкусна вечеря, която достави на всички удоволствие.

Когато притъмня, дамите запалиха камината в хола, за да стане по-топло и по-светло.

На масата имаше бутилка шери и дузина ярко горящи свещи. Уютната атмосфера прогонваше мислите за близка опасност и настроението на дамите се подобри.

— Учудва ме, че нито един от кредиторите не дойде за дългове — отбеляза Делси, докато наливаше шери. — Андрю не е вземал и пени от годишния си доход, така че всичките пари са непокътнати в банката. Вече реших, че той е плащал в селото с чекове.

— Не, най-вероятно го е правил с пари, получени от контрабандата — предположи лейди Джейн. — Какво пък, толкова по-добре за вас. Парите ще ви трябват, за да приведете Вилата в ред. Гостната има нужда от нови завеси, а Макс спомена, че липсва спално бельо. Що за безцеремонност? Може да се допусне, че слугите пият от виното на господарите си и от време на време изнасят овчи джолан през задния вход. Но да крадат спално бельо — това вече е прекалено! Утре ще проверим сребърните прибори, макар да е безсмислено. Нямам представа колко е имала Луиз, а се съмнявам, че и Макс знае.

— И все пак ще направя списък с имуществото, за да можем занапред да проверяваме дали всичко е на мястото си.

— Добра идея. И не забравяйте да направите списък на всички дреболии. Луиз имаше отлична колекция от вази и декоративна керамика — статуетки и други подобни. Те лесно могат да бъдат изнесени. Интересно, дали контрабандистите ще се появят днес?

— Предишния път ги видях в около един часа през нощта.

— Не, аз не мога да седя и да чакам толкова дълго — като потискаше прозявката си, каза лейди Джейн. — Ще си легна, а вие ще ме събудите, ако стане нещо интересно.

— За вас е приготвена стая.

— Чудя се какво ли прави сега Макс? Мисля, че пази някъде в градината. Вероятно продължава да се ядосва, че не го послушахте. Някой да не му се подчини — това се случва за пръв път, откакто е започнал да се бръсне.

— Той беше много сърдит — доволно се съгласи Делси.

— Няма нужда да уточнявате, скъпа! Сновеше из стаята като лъв в клетка. Това е сигурен знак, че е вбесен. Макс не може да стои неподвижен, когато е ядосан. Аз му се скарах сериозно. Казах му: „Ако имаше поне малко смелост, щеше да стоиш до Делси с пистолет в ръка, вместо да я плашиш с глупави истории за зверствата на контрабандистите“. Сега вече са други времена, но да знаете какво се случваше по-рано! Господин Марджоръм — на вас този прякор, разбира се, не говори нищо, беше лидер на банда от разбойници, които убиваха. По-добре беше да не им пресечеш пътя. Силен удар на главата беше най-доброто, което можеше да се очаква от тях! Слушайте, все пак си струва да разберете къде Андрю е криел парите си! Мъжът на моята готвачка, Дарби Гибс, със сигурност е замесен в тъмни дела, но от нея и думичка не можеш да изтръгнеш. Разбира се, всеки трябва да държи устата си затворена. Това е съвсем естествено. Макс смята, че ние досега не знаем нищо за контрабандата на Андрю само защото половината от нашите слуги са замесени. Мисля, че е прав, както винаги. Пък и за Андрю беше удобно да има съучастници в своята къща. Какво ли не правих самата аз, за да принудя някого от моите слуги да си признае всичко! Никакъв резултат. Разбира се, за слугите контрабандата донякъде е приемлива, но за Андрю това беше крайно неприлично! Впрочем, той никога не се тревожеше за правилата на благоприличието.

— Наистина ли мислите, че Де Вин ще прекара нощта в градината ми? — попита Делси.

Тази възможност я заинтересува повече от разсъжденията на лейди Джейн за контрабандата.

— Макс не е чак толкова жесток човек, както може би ви изглежда. Плашел ви е настойчиво, за да ви накара да си тръгнете заради вашата безопасност. Мъжете обичат силните усещания, но този път ние го надминахме! Ето например Харолд не търси приключения. Той извлича кипящи страсти от книгите. Никога няма да се досетите с какво е зает сега по цял ден! Ние с вас седим и чакаме контрабандисти, а в това време той чете писмата на някой си Плиний Млади! Такъв е Харолд. Ако присъстваше на изригването на Везувий, щеше да седи в градината с книга в ръце. Можете ли да си представите: дори няма да си направи труда да погледне потока от лава, който го връхлита! Просто такава е природата му.

— Сър Харолд е запален по книгите. Винаги ли е бил такъв?

— Винаги. Той се е родил с книга в ръцете си така както други се раждат със сребърна лъжица в устата. Вероятно се изненадвате, че съм се омъжила за него? Или по-точно, че той се ожени за мен? Бракът ни беше уреден от родителите, както повечето бракове по онова време. По същия начин сестра ми се омъжи за Пиер. Помните ли, споменах за бащата на Макс, Пиер? Той беше истинският диктатор! Ако беше жив, Луиз щеше да се омъжи само според неговата воля.

— Предполагам, че в такъв случай семейството е щяло да избегне много проблеми?

— Да, така е. Луиз трябваше да бъде омъжена за някакъв херцог, но тя не беше съгласна. След смъртта на Пиер се почувства свободна и Макс не можеше да се справи с нея. В края на краищата, на мен самата не ми липсва упоритост. Преди малко например Харолд не искаше да идвам тук, но аз възнамерявам да остана тази нощ. Надявам се, че сегашното ми посещение ще бъде толкова успешно, колкото и бракът ми. В крайна сметка браковете по сметка не са по-лоши от другите. Щастлива съм с Харолд! По-точно, не щастлива, а доволна! Той не се противи на моите желания, а пък дори да се съпротивлява, не му обръщам внимание. Съпруг, на когото можеш да не обръщаш внимание — това е божия благословия, Делси! Нека младите да говорят за любов колкото си искат. Вижте колко нещастия носи тя, колко беди и несгоди!

Делси погледна съчувствено своята неромантична приятелка. Лейди Джейн се усмихваше насмешливо. Блясъкът в очите на старата дама издаде, че тя неслучайно е започнала този разговор за брак без любов.

— Никога не бих се омъжила за узурпатор като Пиер. А Макс е почти същият. Но все пак, ако вие бяхте негова съпруга, а не вдовица на зет му, щеше да ви заключи в Замъка и напълно да ви подчини.

— Да се надяваме, че ще си намери послушна съпруга — отговори Делси, осъзнавайки намеренията на лейди Джейн.

„Старата хитруша иска да се уплаша от Макс! Може би лейди Джейн смята, че се опитвам да го съблазня?“

Изведнъж Делси изпита неприязън към добрата стара лейди.

— Там е бедата! Такива мъже се нуждаят от жена със силен характер, те търсят достойни партньори! Една отстъпчива жена никога няма да привлече Макс! Ако се ожени за безхарактерна дама, после ще излива мъката си пред мен. Много искам това да не се случи! Да бъда постоянно на нож с него е изпитание, неподходящо за дама на моята възраст. Ще ти издам една тайна: ще му намерим жена, която да има сили да му се противопостави! — Лейди Джейн погледна хитро Делси и подхвърли: — Набелязала съм госпожица Хавършам. Тези дни ще ви запозная с нея и вие ще споделите впечатлението си с мен.

Делси изведнъж се улови, че името Хавършам й внушава несъзнателна враждебност. Но все пак отвърна:

— С удоволствие! Съгласна съм, че не е нужно да търпите неговия кавгаджийски характер. Нека си вземе собствена жена, която да задоволява капризите му.

Лейди Джейн доволно кимна.

— Не мога повече — прозя се тя. — Ще се кача да си легна, а вие непременно ме събудете, когато чуете шум в градината. Не искам да пропусна такова развлечение…

Делси дълго размишляваше за разговора с лейди Джейн. Не беше изненадана, че тя има план за женитба на Де Вин. Вече няколко години в селото говореха за това като за нещо неизбежно. Но я учуди обстоятелството, че лейди Джейн заговори по въпроса точно сега. Дали пък не допускаше, че самата Делси иска да привлече вниманието на барона? Припомняйки си своето поведение, тя призна, че може би понякога се държеше прекалено свободно с барона. Разбира се, семейството му няма да се зарадва на такъв неравен брак.

Делси се усмихна тъжно, представяйки си какво ще стане, ако някой намекне на Макс, че тя би могла да му стане съпруга. Впрочем, и госпожица Хавършам едва ли можеше да му бъде натрапена — пък дори с това да се е заела лейди Джейн.

Времето минаваше. Делси помисли, че й предстои неспокойна нощ, и реши да си легне.

Тя уточни какво трябва да правят слугите, на които поръча да дежурят в кухнята. Там всички свещи бяха изгасени. Щяха да бодърстват на смени: единият спи, другият наблюдава. При първия признак за поява на чужди хора им беше наредено да бият китайския гонг в трапезарията, за да събудят дамите.

В очакване на неприятната среща Делси дълго не можа да заспи. Стрелките на часовника достигнаха цифрата „1“, а тя все още не беше затворила очи. Стана, отиде до прозореца и петнайсет минути гледаше към тъмната, неподвижна градина.

Най-сетне й втръсна, върна се в леглото и потъна в неспокоен сън.

На сутринта лейди Джейн заяви ядосано:

— Каква измама! Да прекарам нощта върху дюшек на буци, в чужда стая — и всичко това без никакъв смисъл! Няма защо да седя при вас цял ден. Ще отида да видя как е Харолд и ще се върна за вечеря, но за всеки случай ще оставя тук слугите. На тях може да им се има пълно доверие.

— Аз трябва да остана вкъщи, за да чакам кредитори. Може би госпожица Милн ще доведе Боби? През деня няма опасност.

— За да ви развлека, по-късно ще изпратя при вас Харолд. Само трябва да го попитате какво мисли за Плиний — и после няма спиране!

Подобна перспектива не зарадва Делси, но учтивостта не й позволи да поиска от лейди Джейн да задържи отегчителния си съпруг вкъщи, и каза, че ще се радва да види сър Харолд.

— Но вие още повече ще се зарадвате, когато си отиде! — последва многозначителен отговор.

Да, горката лейди Джейн не беше за завиждане. Трудно можеше някой да се сравни с нейния Харолд по степен на досада.

Сър Харолд наистина пристигна по-късно сутринта и силно притесни Делси с важния си вид. След като поздрави господарката на Вилата, която тъкмо миеше прозорци, той спокойно седна и петнайсет минути я наблюдава, като направи няколко забележки относно изобретяването на стъклото и неговото значение за цивилизацията. Час по-късно си взе довиждане и замина в неизвестна посока.

В три следобед пристигна Де Вин, уморен, недоволен и много ядосан.

— Възнамерявате ли да стигнете докрай в своето упорство? — попита мрачно.

Той отиде при камината и отказа да седне, като с целия си вид показваше, че идването му е само визита на вежливост.

— Разбира се — отвърна хрисимо Делси, която беше в добро настроение.

— Ако контрабандистите дойдат, това ще бъде добър урок за вас — предупреди баронът.

— Надявам се, че всичко ще се размине. Днес е решаващият ден. Лейди Джейн вярва, че хората, които карат бренди, не са чак толкова страшни. Най-лошото, което може да се очаква от тях, е малко сбиване!

— На ваше място не бих разчитал на лейди Джейн.

— Мисля, че сте несправедлив към нея. Цял живот й се налага да търпи сър Харолд, а това е голям подвиг за една жена.

— Това също е проблем. Харолд никога не е умеел да се разбира с нея.

— Забравяте, че тя е от същата кръв като вас, което означава, че винаги постъпва посвоему.

Де Вин я погледна войнствено и закрачи из стаята. Делси се усмихна, когато видя, че той се мръщи съвсем като дете.

— Как е моята осиновена дъщеря? — попита тя.

— Госпожица Милн я заведе на обяд с лейди Джейн. Цяла сутрин четоха.

— Това можеха спокойно да правят и тук. Какво ви е на врата? Да не сте разтегнали мускул?

Действително Де Вин държеше врата си някак странно.

— Изглежда, да. Вероятно нощес съм спал неудобно.

„Интересно, върху какво дърво или камък е спал в градината? — помисли съчувствено Делси. — През декември нощите са студени.“

— Имате уморен вид. Не се ли наспахте?

Баронът не обичаше да го съжаляват. Като сновеше от прозореца до камината, той с равен глас я осведоми, че нощта му е минала превъзходно.

— От вашето обикаляне из стаята ми се вие свят! — каза весело тя.

Де Вин седна на края на креслото.

— Мисля, че довечера трябва да отидете при лейди Джейн. На нейната възраст е трудно да прекарва безсънни нощи във Вилата. Ясно е, че контрабандистите няма да дойдат, докато сте в къщата. Вие, скъпа Делси, сте объркали всичките им планове.

— Нищо подобно! Лейди Джейн одобри моя план. Тя е съгласна с мен, че трябва да стигнем докрай и да разрешим тази загадка.

— Рано или късно всичко ще се разкрие. — Баронът скочи от креслото и отново се заразхожда нервно из стаята.

— Вече се уговорих с лейди Джейн да дойде довечера. Напразно си губите времето, като се опитвате да ме уплашите.

На вратата се почука.

— Ето и първият ми кредитор! — възкликна Делси.

— Аз ще говоря с него — рече Де Вин и отиде да отвори вратата.

Скоро се върна в гостната, но не с кредитор, а с Кланси Грейшот. Делси го беше видяла само бегло на погребението на Андрю и затова не знаеше що за човек е. Кланси напомняше покойния й съпруг, но беше по-възрастен.

— Повикайте Бристком! — помоли той след размяната на дежурните любезности.

— Те вече не работят при мен — отговори Делси. — Напуснаха по семейни причини. Вчера заминаха за Мертън.

Без да се изненада ни най-малко, гостът кимна и тя предположи, че той вече е осведомен по въпроса. Живеейки в Мертън, би било странно да не знае какво се случва с местните жители — клюките от Кестнау стигаха дотам за час.

— О, скъпа, значи, сте останали без помощници? Тогава вероятно ще приемете предложението ми?

— Какво предложение, господин Грейшот? — намръщи се подозрително Делси.

— Много искам моята племенница да ми гостува няколко дни. Аз възнамерявах да стана неин настойник, сигурно сте чували за това. Но понеже съм лишен от това удоволствие, ви моля да я доведете при мен и жена ми в Мертън.

— Боя се, че сега е невъзможно — бързо отвърна Делси.

Най-малко от всичко искаше да посети този човек. Беше сигурна, че Де Вин ще се съгласи с нея. В края на краищата, нали именно затова тя прие предложението да се омъжи — целта беше Боби да не остане с Кланси Грейшот.

Но след секунда стана ясно, че греши. Де Вин подкрепи предложението на Кланси.

— Не виждам нищо лошо, ако вие и детето погостувате няколко дни на семейство Грейшот, братовчедке — каза той.

— Но Роберта не е тук — възрази Делси.

— Тя е наблизо — рече той.

— В Замъка? — Кланси изненадано се обърна към барона. — Но Роберта е оставена на грижите на госпожа Грейшот! Волята на баща й беше неин настойник да бъдете не вие, лорд Де Вин!

— Не съм никакъв настойник. Тя дойде само за два дни да гостува на вуйчо си, тоест на мен. Какво ви възмущава?

— Не, не! Тя живее с мен, тук! — започна да се оправдава Делси.

Тя се чувстваше в доста глупаво положение. Кланси Грейшот можеше да помисли, че са я омъжили специално, за да дадат момиченцето на барона.

Но Кланси, изглежда, се задоволи с нейното обяснение.

— Щом й позволявате да навестява вуйчо си, не виждам защо не можете да я доведете при мен. Жена ми много иска да я види.

Делси не искаше Роберта да гостува на Кланси Грейшот, но молбата му изглеждаше съвсем оправдана. От нея не се изплъзна фактът, че той моли не просто да вземе момиченцето, а тя да му я заведе. Това надали щеше да е приятно, но така губеше един предлог да отмени гостуването. Кланси очевидно не се стремеше да й отнеме Роберта — а просто искаше детето да му гостува известно време.

— Тези дни ще я доведа при вас, господин Грейшот, обещавам. Но сега е абсолютно невъзможно да напусна къщата.

— Напротив — неочаквано възрази Де Вин. — Сега е най-удобният момент. Вие останахте без икономка. Докато сте на гости, ще взема всички мерки, за да намеря подходяща заместничка. Прекарайте няколко дни в Мертън, сменете обстановката. Уверявам ви, че когато се върнете, ще намерите Вилата в пълен ред.

— Сега не мога да тръгна! След обявата във вестника трябва да се появят кредиторите — отвърна рязко Делси.

Тя много добре разбираше защо той настоява за нейното заминаване. Очевидно искаше да даде възможност на контрабандистите да откарат скритото наблизо бренди.

За да постигне целта си, Де Вин дори беше готов да ги изпрати с Роберта при този ужасен Кланси Грейшот! Всичко в нея кипеше от възмущение.

— С удоволствие ще посрещна кредиторите вместо вас — предложи той.

— Надявах се днес да ви отведа при съпругата ми — обади се Кланси, който разбра, че по някаква непонятна за него причина баронът го подкрепя. — Тя няма удоволствието да ви познава, скъпа, затова просто е нетърпелива да се запознае със съпругата на покойния Андрю.

— Все още не съм готова да правя визити — отвърна сухо Делси.

— Тогава утре. Тази нощ ще остана в хотела на Кестнау…

— Можете да нощувате в Замъка — покани го баронът.

Делси не можеше да повярва на ушите си. Хвърли поглед към него. Той не можеше да търпи Кланси. А сега му предложи да отседне в Замъка само за да направи нейното положение още по-трудно!

— Не виждам нужда от това гостуване точно сега — каза сърдито тя. — Обещавам да доведа Роберта в близко бъдеще, господин Грейшот. След седмица-две…

— Зимата е на прага, по-добре да направите това, докато по пътищата все още няма сняг — не отстъпваше Кланси Грейшот.

— Преувеличавате. Не мисля, че през следващата седмица ще ни затрупа. Извинете, много съм заета! Тъкмо започнахме да подреждаме Вилата. Не мога да тръгна в средата на работата.

— Жена ми ще бъде много разочарована — рече Кланси и се втренчи в Делси. Явно нещо оставаше неизказано.

— Ще се радвам да я приема по всяко време, но самата аз сега не мога да правя посещения! — Делси упорито вирна брадичка.

Той разбра, че е претърпял фиаско.

— Така ще й кажа — отвърна и се изправи.

Де Вин също стана и двамата си тръгнаха.

Младата жена погледна през прозореца и видя, че отиват към конюшнята.

— Тази млада дама е много упорита — рече Кланси. — Тя ще свърши зле, помнете думата ми!

— Това не трябва да се случва — отвърна Де Вин. Гласът му звучеше спокойно, но в него отекнаха метални, заплашителни нотки. — Разбирате ли за какво говоря, Кланси?

— Не съвсем — рече кротко той.

— Да говорим откровено! Открих какво се случва тук. Несъмнено Бристком вече ви е съобщил?

— Бристком? Та аз не съм го виждал сто години!

— Мисля, че сте го видели тази сутрин. Колко време ви трябва да откарате стоката?

— Досетихте се за всичко, нали? — засмя се Кланси. — Жалко. Такава гениална идея… Мислех, че още дълго ще използваме това изобретение. Андрю беше пияница, но дяволски способен.

— Достатъчна ли ви е една нощ?

— Достатъчен е и един час, стига само тази проницателна дамичка да не виси над главите ни. В противен случай нищо няма да стане: господата, с които работя, лесно се плашат и не обичат да рискуват.

— Утре вечер тя няма да е тук. Елате веднага след полунощ.

— Какво ще правите с нея? Заради мен няма да помръдне от мястото си, но предполагам, че вие сте измислили нещо?

— Имам с какво да й въздействам. Утре вечер! И помнете, Кланси: използвате градината за последен път.

— Е, добре… Жалко. Но така или иначе, сега, когато знам как работи скривалището, мога да го направя където и да било.

— Няма да ви е много трудно — каза Де Вин и студено го погледна в очите.