Елинор Смит
Градината на феите (13)

Тринайсета глава

Делси прекара нощта спокойно и нищо не наруши съня й. Но мисълта, че крадецът има ключ и може да влезе в къщата, все още я тревожеше.

Рано сутринта тя очакваше да види своите бивши ученички, на които бе определила среща за осем и половина.

В десет часа госпожа Бристком й донесе два сгънати листа хартия. Точно в този момент Де Вин пристигна във Вилата заедно с работника, който трябваше да смени ключалките.

Двете еднакви писма силно разстроиха Делси.

— Момичетата отказват да работят за мен! — огорчено възкликна тя.

— Никой не е приел предложението ви? Странно, защото в селото такава работа за жена трудно се намира — отвърна баронът.

— Бях сигурна, че им правя добро. Семействата им не са заможни и аз предложих на всяка от тях добро заплащане, но погледнете какво пишат: „При тези обстоятелства родителите ми не смятат, че е възможно да ми позволят да дойда при вас“. Напълно еднакви писма, сякаш са написани под диктовка! Какво означава това? Може би заради господин Грейшот? Но нали всички знаят, че е починал? Дали не искат да работят за мен, защото съм им бивша учителка? Нима в селото смятат, че не съм подходяща за стопанка на такъв дом? — попита тя госта си.

— Разбира се, че не! Те може да имат предвид всичко друго, но не и това. Може би си струва да потърсим други момичета? Вие познавате много хора в селото.

— Не, тези бяха най-подходящите — добри, възпитани, с тях се разбирах добре в училище. Обичаха ме, възхищаваха ми се. Щом те отказват, никой друг няма да се съгласи — унило рече Делси.

Освен обидата заради проявената към нея неблагодарност, тя беше раздразнена и от подозрението, че ако това го беше предложил Де Вин, веднага щяха да приемат.

— Жалко, че така се е случило, но аз мога да ви дам прислужници за известно време. Ще помоля моята икономка да ви изпрати две жени. Хайде, не се отчайвайте, братовчедке! Ще говоря с госпожа Форестър веднага, щом се върна в Замъка. Сега, все пак ще сляза в мазето, а вие продължавайте да търсите горе. Няма зло без добро, защото така ще ви е по-удобно да проверите горните стаи без любопитни чужди погледи.

Тя прие този аргумент, който трябваше да облекчи разочарованието й. После отиде да търси злато в горните спални и на тавана. Но не намери нищо, освен прах, мръсотия и едно забравено пени. Де Вин, който дойде след час в гостната, целият в паяжини, също не донесе нищо ново. В мазето имало само плъхове.

— Впрочем, извадих късмет! Намерих сериозни запаси добро вино и две бъчви бренди.

— Брендито е моето заплащане за вашите търсения — напомни му тя. — Цели две бъчви! Доволен ли сте?

— Честно казано, добре плащате за един час работа. Но и вие не сте на загуба. Вече няма с отвращение да бърчите нос, когато аз пия бренди. На рафтовете лежат бутилки с превъзходен кларет и бордо. Има и два сандъка шери, осмелих се да ви донеса бутилка от него. Сега Бристком я почиства.

След малко Бристком донесе шерито. Делси го опита и въз основа на скромния си опит заяви, че е безупречно.

— Изглежда, досега сме намерили всички торбички със злато — каза баронът, облягайки се на дивана. — Две хиляди и петстотин гвинеи! Надали си заслужава да се разстройва човек заради такава сума. Чудно, откъде са се появили?

— Надявам се никога да не разбера! — разпалено отвърна Делси и започна бързо да изброява възможни източници на съкровището, един от друг по-страшни и престъпни.

Когато въображението й се поизчерпи, баронът на свой ред доля масло в огъня:

— Бъчвите с бренди, които открих в мазето, ме карат да подозирам, че парите най-вероятно са от контрабанда. Щом живееш на брега на океана и имаш такива връзки в корабостроителниците, каквито имаше Андрю, това е лесно да се организира. Без съмнение той е бил свързан с контрабандистите! Пък и освен двете пълни бъчви в мазето има и една празна.

— Колко сме глупави! — веднага се съгласи Делси. — Разбира се, контрабанда! Всички обстоятелства сочат това: покойният ми съпруг е познавал всички местни моряци, живееше край океана, злоупотребяваше с алкохол. Ясно е като бял ден! Торбичките с гвинеи са били плащания за различните превози, които е извършвал. Ето, и сър Харолд смята, че Андрю се е занимавал с някакъв нелегален бизнес — иначе откъде са златните монети и това мазе, пълно с нелегално бренди? С контрабанда се занимават най-вече в безлунни нощи, нали?

— Мисля, че е така, за да се избягнат срещи с митничарите. Ако за тези неща шушукат в селото, става ясно защо момичетата отказват да прислужват във вашия дом.

— Да, разбира се! Избрах момичета от най-уважаваните семейства. Е, сега поне нещата се изясниха.

— Е, не бих казал, че са съвсем изяснени. Макар че вашето предположение, изглежда, е близо до истината — изрази резерви Де Вин.

— И прословутите феи в градината! — извика Делси, но веднага закри уста с длан, осъзнавайки, че говори твърде високо.

Тя отиде на пръсти към вратата, затвори я безшумно и с блеснали от възбуда очи се върна на дивана.

— Шумът, който чух в градината… Най-вероятно са били контрабандисти, които са докарали бренди. Чух как говореха тихо, също и тропот на копита. Скрили са бренди в градината!

— Но на следващата сутрин я претърсихте, нали?

— Да, и намерих торбичка със злато! Контрабандистите сигурно са оставили дела на Андрю на уговорено място.

— Странен метод за разплащане. Но ми се струва, че грешите. Вероятно не са докарали нищо, а напротив: откарали са бренди от къщата. Явно такава е била уговорката им с Андрю.

— Е, добре: не са докарали, а откарали! Във всички случаи вероятно са били контрабандисти. Все повече се убеждавам в това.

— Вие се убеждавате въз основа на много неясни доказателства — предупреди я баронът.

— Но нали всичко сочи натам? Еднаквите торбички с пари са заплащането за морските превози. Пък и шумът в градината, момичетата, които отказаха да работят за мен, бъчвите с бренди в мазето, връзките на Андрю в корабостроителниците!

— Допускам. Всичко това звучи убедително. Надявам се, че сте права.

Тя го погледна втренчено:

— Надявате се съпругът ми да е бил контрабандист? Много ви благодаря! Какво прекрасно допълнение към останалите му добродетели: пиянство и разорение. И смърт няколко часа след сватбата!

— Не се преструвайте, че последното обстоятелство не ви устройваше — насмешливо каза Де Вин. — Но имам основания да смятам, че разгадахме тази тайна. Ако е така, значи случаят е приключен. Щом Андрю е мъртъв, ще взема брендито и повече никой няма да ви безпокои. Смятайте, че за последен път сте чули феи в градината! Партидата, докарана през нощта, когато се преместихте във Вилата, е пристигнала вече след смъртта му. Предполагам, че на кораба са му трябвали няколко дни, за да стигне до Франция, да се върне и да изчака възможност за безопасно разтоварване. Торбичката с пари, която сте намерили в градината, е печалбата на Андрю за тази пратка.

— Не ми трябват пари, спечелени по този начин!

— Похарчете ги за благотворителност. Например, раздайте ги на нископлатени учители — предложи той.

— Според теорията благотворителността започва от дома. Правилно ли разбирам, че намеквате да взема тези пари?

Той кимна.

— Няма да взема нито пени!

— Аз не съм толкова законопослушен и бих ги взел без никакви угризения. Може би ще огледаме градината, за да открием някакви следи? Ако намерим, това ще потвърди нашите предположения.

— Добра идея. Да вървим!

Делси наметна пелерината, сложи шапка и те отидоха да търсят скривалище в градината.

Но вече не намериха нито торби със злато, нито място, където биха могли да се скрият няколко бъчви бренди.

— Е, контрабандистите не са толкова небрежни, че да оставят бъчвите под някое дърво, пред очите на всички — неуверено рече Делси.

— Съгласен съм. Вилата е твърде близо до пътя. Обикновено използват за скривалища по-отдалечени места. Например изоставена къща, стара плевня или мазето на някоя изгоряла сграда. Никога няма да оставят стоката си на открито. Доставката може да трае няколко нощи и не е в техен интерес да я правят явно. Това не може да бъде!

— Вероятно карат стоката си през полето — предположи Делси, като хвърли поглед към оградата.

— Не ми го казвайте! Излиза, че мошениците използват моите земи за своите мръсни дела!

Делси и баронът стигнаха до края на градината. Гъстата трева не беше докосната. Също и дивите гъсталаци, които деляха земите на Де Вин от градината на Делси, бяха непокътнати. Всичко показваше, че тук не беше извършвано никакво пренасяне или превоз на тежки товари.

Двамата се спогледаха многозначително.

— И все пак не може да сме сбъркали! — твърдо заяви Делси. — Сигурна съм, че докарват брендито тук, в тази градина. Но не разбирам какво правят с него по-късно. Вижте, на това място цялата земя е изпотъпкана.

— Но вие самата сте била тук няколко пъти, а онзи ден видях Бристком. Това беше точно в деня, когато ви заведох до магазините в Кестнау.

— Същия ден намерих първата торбичка със злато! Открих я, защото Боби ме събуди много рано. Обаче само едро животно може така да измачка тревата. Тук през нощта е имало контрабандисти с мулета.

Те погледнаха към трийсетте ябълкови дървета, две от които бяха значително по-ниски от останалите.

— Госпожа Бристком казала на Боби, че това са дърветата на феите — каза Делси, като посочи към тях. — Тъй като явно феите са контрабандисти, тези две дървета трябва да имат нещо общо с тях. Тя също така добавила, че те са по-ценни от всички останали, взети заедно.

— Всичко изглежда така, сякаш вашата икономка и небрежният портиер са замесени в този бизнес.

— Това изобщо не ме учудва. Веднага щом пристъпих прага в дома на Андрю, се почувствах зле. Старата вещица ми приготви любезно стая за гости, сякаш не съм стопанка, а гостенка.

— Да, и ви нарекла „госпожице“ — напомни Де Вин, като я погледна иронично. — Тя се е погрижила за вас: не е искала да смущава съня ви.

— Започвам да се чудя дали не сте й съучастник. Нали вие ме убедихте да не ги уволнявам?

— Забележете: нищо не ви съветвам, откакто заявихте, че ще постъпвате по ваше желание. Освен това едва ли щях да ви помоля за брендито на Андрю, ако имах свободен достъп до него.

— А може би правите всичко това, за да ме заблудите?

— Имате неприятен, подозрителен характер, госпожо Грейшот — каза Де Вин, като учтиво наклони глава.

— В моето положение това е необходимо.

— Много съжалявам, че ви принудих против волята ви и без добре да обмислите, да се омъжите за нарушител на закона. Но стореното — сторено. Може би ще се постараете да забравите това и да получите поне малко удоволствие от новия си живот?

— Никакво удоволствие няма да има, докато не подредя къщата и не платя на кредиторите на Андрю. Днес, когато вашето съобщение се появи във вестниците, навярно ще обсадят вратата ми. Моля ви, Де Вин, кажете ми как е най-добре да им плащам: с чекове или да взема пари от банката?

— Разбира се, с чекове. Не е необходимо да ходите в града за пари. Знаете ли, братовчедке, у мен се появи странно чувство за вашия брак — с усмивка каза баронът.

— Виж ти! И какво е то, може ли да ме осведомите? — попита рязко Делси. — Дори е страшно да помисля какви са вашите наблюдения.

— Да, забелязах това-онова и се надявам, че съм го установил само аз. Откакто стигнахме до извода, че вашият починал съпруг е бил замесен в незаконен бизнес, ми се струва, че се отнасяте към него по-снизходително отпреди.

— Мразя дори само споменаването на неговото име! — възрази тя.

— Тогава искам да разбера защо вече го наричате Андрю, щом досега беше „господин Грейшот“?

— Това е без никакво значение. Просто е по-лесно да кажа една дума вместо две. Пък и всички останали членове на семейството наричат съпруга ми Андрю, затова и аз неволно започнах да го наричам така.

— „Де Вин“ също се състои от две думи — отбеляза баронът. — В семейството ме наричат Макс, но доколкото забелязах, вие не започнахте да се обръщате към мен така.

След тези му думи Делси изчака, за да види дали Де Вин ще й предложи да го нарича по име. Но такова предложение не последва и тя реши, че е странно. Сетне попита кога ще извади бъчвите с бренди от мазето.

— Ще изпратя тук момичета, които ще ви помогнат да подредите къщата, а на връщане ще вземат бъчвите — отговори той. — Може би е добре да взема парите от сейфа и да ги вложа в банка?

— Бъдете така любезен — отговори бързо тя.

Не беше много удобно да приема толкова благодеяния от Де Вин, но пък нали се намираше в тази неприятна ситуация само заради него! Тази мисъл успокояваше съвестта й…

Прислужниците пристигнаха преди обяда, изнесоха бъчвите с бренди от мазето и ги натовариха в кабриолета. Делси най-сетне започна да оправя дома си. Тя поръча на едното момиче да подреди стаята на стопанина, а другото беше снабдено с пчелен восък, терпентин и огромно количество парцали, за да почисти масивните мебели в хола и трапезарията от дългогодишната мръсотия.

Девойките бяха млади, весели и работливи. Още в края на деня горният етаж придоби обитаем вид, старинните мебели просветнаха с мътен блясък, а миризмата на мухлясала, изоставена къща беше заменена от свежестта на восък и терпентин.

Докато гледаше през прозореца, Делси видя как изведоха конете на съпруга й от конюшнята и ги впрегнаха в карета, която пое към Замъка. Интересно, кога ли щеше да се снабди със собствена карета?

После влезе в блестящата от чистота трапезария и помисли, че е време да даде официален обяд за новите си роднини. Но дали госпожа Бристком щеше да успее да сготви прилични ястия, пък дори с помощта на двете момичета? Ако се съдеше по закуските и обедите, тя не блестеше с кулинарни умения, макар Боби да казваше, че някои нейни пайове й харесват. Пък и в кухнята цареше такава бъркотия! Преди да се канят гости, всичко трябваше да се приведе в образцов вид…

Този ден семейството вечеряше в Замъка. Баронът съобщи на Делси, че е закарал конете и каретата на съпруга й на търг. Предполагаше, че ще ги продаде изгодно. За тези пари ще може да купи добра карета заедно с конската амуниция.

— Ще отида на търга и ще се опитам да разбера дали може да се купи подходяща карета за вас, ако, разбира се, имате доверие в моето мнение. На една дама не прилича да посещава търгове.

Делси се съгласи, като добави само, че цената не бива да надхвърли стойността на имуществото на Андрю.

— И така, братовчедке, днес кредиторите обсаждаха ли вратата ви? — попита Де Вин.

Даденото от него съобщение, че заемодателите могат вече да я търсят за връщане на дългове, беше излязло във вечерния вестник.

— Не. Навярно е твърде рано, но утре сигурно ще нахлуят! Ще остана вкъщи, за да ги посрещам.

— Не можеш ли ти да го направиш вместо нея, Макс? — попита лейди Джейн. — Вероятно на Делси ще й бъде неприятно да общува с местните търговци.

Баронът погледна въпросително Делси, но тя решително отхвърли предложението за помощ:

— Имала съм работа с търговци. Не ще успеят да ме измамят — заяви уверено.

— Мисля, че е време вие и детето да отидете на шивачка, за да си поръчате нови рокли! — каза лейди Джейн. — Готвех се да отскоча днес във Вилата, за да обсъдим този проблем, но в такова отвратително, студено време ме заболяха ставите. Обаче, както и да е: скоро ще организираме това!

— Ще пиша на госпожица Притчард в селото и ще я помоля да ме посети възможно най-скоро — каза Делси, която отдавна мечтаеше за нови рокли.

По време на вечерята разговорът постоянно се въртеше около различните обстоятелства, които сочеха, че Андрю се е занимавал с контрабанда.

— Срам и позор! — възмущаваше се сър Харолд. — Но какво пък: това и трябваше да се очаква! Кланси Грейшот правеше същото в Мертън, само че докарваше коприна. Корабът, който купи от Андрю, използваше именно за тази цел. Направо е учудващо, че Андрю не се е захванал с контрабанда много по-рано!

— Откъде знаеш, Харолд? — попита съпругата му.

— Всички отдавна говорят за това — отвърна той загадъчно, напълно забравил как беше дочул този слух.

В случая „всички“ се олицетворяваха от един негов бивш съученик в Мертън, с когото се срещаха веднъж седмично и обсъждаха философски въпроси.

— Странно, че никога не сме чували нищо подобно — възрази съпругата му. — Защо слугите не са ни разказали нищо? Явно тези афери са били правени много тайно.

— Вилата е идеално място за подобни занимания — каза Де Вин. — Тя се намира встрани от оживени места, но е достатъчно близо до брега. Пък и никой не можеше да си представи, че такъв уважаван джентълмен, за какъвто смятаха Андрю, ще се захване с контрабанда. Той беше саможив като мечка и не канеше никого при себе си, освен нас. Къде е криел контрабандата? Това остава загадка и досега!

— Каква загадка? Направо в мазето на Вилата! — възкликна сър Харолд.

— Това е много рисковано. Едва ли би сторил такава глупост. Нали в случай на провал щяха да обвинят първо него? — не се съгласи Де Вин. — Категорично не мога да повярвам, че е държал контрабанда в къщата си!

— Нощните посетители не влязоха в къщата — припомни Делси. — Ако са идвали за стоката, както предполага Де Вин, са я откарвали от градината. Щях да чуя шума, в случай че са я изнасяли от мазето. Така или иначе, последната партида не се намираше в къщата.

— В мазето, няма къде другаде! — настоя сър Харолд.

— Слушайте, Харолд, Андрю беше разбойник, но не и глупак! — възрази Де Вин.

— Ако в продължение на три години скрито от всички се е занимавал с контрабанда, значи умът му е бил като бръснач — обади се лейди Джейн с нескрито възхищение в гласа си.

— Да се изнасят бъчви от мазето е дяволски шумна работа. Но да се надявам, че Андрю е получавал своите гвинеи именно от продажба на бренди, а не от нещо по-лошо. Слава богу, че всичко това свърши! — рече Де Вин. — Сега, когато е мъртъв, контрабандистите ще оставят на мира градината на госпожа Грейшот. И за съжаление тя повече няма да намери там торбички с гвинеи!

— Надявам се, че сте прав — съгласи се Делси.

Но тази нощ феите отново я посетиха!