Карин Фосум
Убийството на Хариет Крун (14) (Седмият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

Предугажда желанията и потребностите на Юлие още преди да ги е изрекла. През цялото време е крачка напред, нащрек, в готовност. Докато тя язди, той тутакси забелязва кога тя започва да се сгорещява и още неуспяла да му извика, притичва и взема якето й. Не му убягват и моментите, когато Крейзи се противи, защото е изморен. Тогава Чарло се спуска да подаде на дъщеря си нагайка, та да си помага при ездата. Усеща кога е ожадняла и й носи нещо за пиене. Седи в дъното на закрития манеж, увил жълтото одеяло около коленете си. Седи като предан слуга. Първо обаче си свършва работата. Поправя, потяга, боядисва, подменя счупени стъкла, кара фураж в бараката, изнася конски изпражнения. Насипва зоб на конете, проверява коритата и осветлението, сменя изгорели крушки, поставя капани за мишки. Мете пътеката между боксовете и разчиства снега пред закрития манеж. Ръси чакъл по пътеката от конюшнята до манежа — да не би някой кон да се подхлъзне и да счупи крак. Всеки божи ден в три часа следобед чака Юлие пред училище. Тя иска да язди, независимо какво е времето навън. Хвърля се с жар в тренировките, за да научи Крейзи да се справя с най-трудните упражнения. Да обучи това огромно мускулесто тяло да се подчинява и на най-лекото й движение. Чарло поставя препятствия и със затаен дъх следи как конят галопира към целта. Несъзнателно се стяга целият в стремежа си да помогне на Юлие да преодолее препятствието. Приземяването е направо страховито, Юлие притиска прасци към хълбоците на коня. После пак повтаря същото. Бясно прелита отново и отново. Чарло се наслаждава на мига. Не се връща към миналото. Изпълва го неистова радост, че изживява щастливи дни.

Януари е. Студено е. Юлие язди, обута в термогащеризон. Крейзи обаче не може да се стопли, скован е и не се подчинява на командите й. Това я изтощава. Чарло се опитва да я усмири.

— Върни го в бокса — съветва я той. — Днес ще почистим. Няма да яздиш. Тъкмо един ден ще си починеш. Нищо няма да му стане, ако един ден не го извеждаш.

Тя клати яростно глава.

— И дума да не става. Конете трябва да се движат — отсича категорично. — И то всеки ден.

Той я хвали и я окуражава. Утешава я, когато тя се оплаква. Така изкупва греховете си. А Юлие се притиска към него, както правеше като малка. Моята дъщеря, мисли си той, красивата червенокоска. Бъдещата ветеринарна лекарка.

В такъв мразовит януарски ден му се случва странен инцидент. Плашещ и непонятен. Чарло помага на Юлие да почистят бокса на Крейзи. Работи енергично с вилата. Усеща мускулите на ръцете си. Така и така е почнал — минава да изчисти и съседния бокс. После и следващия по редицата. Труди се здраво — чак хвърчи талаш. Количката е пълна с тор и тежи много. Той бърше потта от челото си, усеща как мократа риза лепне по гърба му. Отваря капака на ямата под пода, където ще изсипе боклука. Връща се за количката, хваща дръжките и започва да я бута по пътеката между боксовете. Най-неочаквано единият му крак се подкосява, той полита неудържимо напред и забива лице в пресните изпражнения. Количката се прекатурва странично, товарът й се изсипва върху него. Сконфузен, Чарло лежи и безрезултатно се мъчи да се измъкне. Остра смрад боде ноздрите му. Объркано бърше лицето си. Целият е във фъшкии: очите, устата, тила. Отчаяно се опитва да се справи с положението. И не щеш ли, еква смехът на Юлие. Не я е чувал да се смее така високо и от сърце. Кикотът й кънти над главата му и той се пита какво ли посмешище представлява, затънал в лайна. Юлие се залива в неудържим смях. Чарло е онемял. Продължава отчаяните опити да се надигне, да избута количката. Юлие не може да му помогне; стиска здраво метла и смехът й звънти из цялата конюшня. Най-сетне спира. От устата й се изтръгват още няколко сподавени хълцания. Спира, защото баща й мълчи. Напразно се опитва да се изправи. Тя отива до него, хваща количката с две ръце и я отмества.

— Ама какво правиш, тате!

В гласа й още се долавят остатъци от смеха, но и нещо друго, леко безпокойство, породено от нежеланието му да се включи във веселбата.

— Какво стана? — пита Юлие и бърше потеклите от смях сълзи.

Най-после Чарло е застанал прав, поглежда надолу, избягва очите й.

— Ами знам ли… Единият ми крак поддаде. Много странно.

Юлие пак се кикоти, приближава се и започва да тупа якето му. Държи се любвеобилно и утешително.

— Ще трябва да те опухам с метлата — обяснява. — Дрехите ти са потънали в мръсотия. Ще се наложи да вземеш душ, като се прибереш. Боже господи, как само се подреди! Препъна ли се, или се подхлъзна?

Чарло не отговаря. Острата смрад дразни ноздрите му. Отново го спохожда чувството, че пред очите му танцуват звездички. Не казва обаче нищо на Юлие. Тя внимателно отупва гърба му с метлата и бърше последната влага от бузите си.

— Как така поддаде? — Безпокойството в гласа й се засилва.

— И аз не знам. Сигурно нещо съм се разсеял. Нали ме знаеш какъв съм заплес.

Дълбоко в себе си съзнава, че причината е друга. Онова усещане за слабост в ставите: първо сякаш се съпротивляват, после напълно се обезсилват. В гърдите му се загнездва гадна тревога и започва да расте: има му нещо. Тази мисъл му е странна. Та той никога не е боледувал. Откакто се помни, не се е разболявал тежко. Е, с изключение на шарките и разните там детски болести. Но после, като зрял човек, винаги е бил с желязно здраве. Излиза от конюшнята, съблича изцапаното яке и енергично го тръска, но без резултат. Стои навън на студа, в тъмното, и оглежда тялото си. Полазва го страх. Нещо е на път да го застигне. Наказание заради големия му грях. Няма как да се измъкне. Чарло зъзне под звездите. Беше прекалено хубаво, за да продължи дълго, преценява той. Онова, което изградихме с Юлие. Мили Боже, не ми го отнемай! Объркан, клати глава. Издиша и се опитва да се окопити. Пак се чувства напълно нормален. Сякаш онова с коляното изобщо не се е случвало. Ами да. Здрав е като бик. Количката беше много натоварена и навярно е прекалил с тежестта отдясно. Така неуравновесена, става невъзможна за управление. Ето го обяснението. Или е стъпил върху лед по пътеката. Все пак днес е кучи студ. Възможните варианти са много. Трябва да се върне в конюшнята, но не знае какво да каже на Юлие. Случката го е хвърлила в дълбок смут. Юлие тимари Крейзи. Чарло поклаща унило глава:

— Остарявам.

И отива до умивалника. Развърта кранчето и си наплисква лицето с леденостудена вода.

Юлие не е съгласна. Продължава да се занимава с коня. Прокарва чесалото с продължителни, плавни движения. На светлината червената козина на Крейзи лъщи, а той дъвче с непоклатимо спокойствие.

— Случвало ли ти се е и преди? — Внезапно Юлие го поглежда изпитателно.

Няма желание да й отговаря. Но нали се сближиха. Вече не бива да крият нищо един от друг — освен ако не е крайно наложително.

— Да — признава. — Няколко пъти. Не обърнах внимание. Обяснявам си го с това, че не гледам къде стъпвам.

Тя оставя чесалото и мята чул върху гърба на коня.

— Най-добре върви на лекар.

Той се замисля над съвета й. От дете не е стъпвал в лекарски кабинет, защото не боледува. И какво да каже, като отиде? Понякога се спъвам и падам. Че това се случва на всекиго. Да, ама има и друг симптом: звездичките пред очите. Дали между двете има връзка? Възможно ли е в организма му да текат болестни процеси, за които дори не подозира? Пак плъзга поглед по тялото си. Не си представя, че ще живее, без това тяло да му се подчинява напълно. Перспективата поражда силното му негодувание. Чак бузите му пламват.

— Добре. Утре ще се обадя.

И кимва, за да подчертае колко твърдо е намерението му.

Затварят бокса и тръгват към изхода. Изгасят осветлението. Юлие отваря вратата. Чарло усеща как мразовитият въздух се провира под дрехите му и прониква чак до мозъка на костите. Неизброимо много болести грозят човешките същества. Дълбоко в себе си той се бои да разбере какво му е. Иска да си живее живота, да не се занимава с дреболии. Въпреки това на следващия ден си записва час за преглед.