Робърт Галбрейт
Смъртоносно бяло (60)

59

„Двамата с теб си подхождаме…“

Хенрик Ибсен, „Росмерсхолм“

Когато видя, че Робин го търси, Страйк, който беше отишъл с бележника си в „Тотнъм“ за питие, го тикна в джоба си, изгълта наведнъж останалата бира в халбата си и излезе да приеме обаждането на улицата.

Хаосът, причинен от строителните работи — които бяха превърнали горната част от Тотнъм Корт Роуд в засипан с отломки канал на мястото на някогашната улица с преносими парапети, пластмасови ограждения и пътеки от дъски, позволяващи на хиляди хора да прекосят натовареното кръстовище — вече му бе дотолкова познат, че почти не го забелязваше. Не беше излязъл отвън за гледката, а за да запали цигара, и изпуши две, докато Робин му предаде всичко, казано й от Рафаел.

Щом разговорът приключи, Страйк върна телефона в джоба си и разсеяно запали трета цигара от фаса на втората, като продължи да стои там дълбоко замислен за всичко, чуто от нея, и принуждаваше минувачите да го заобикалят.

Две неща, казани от Робин, впечатлиха детектива като интересни. След като довърши третата цигара и я метна към откритата бездна на пътя, Страйк се върна в пъба и си поръча още една халба бира. Група студенти бяха заели масата му, така че той се отправи отзад, където под стъклен купол от рисувано стъкло с приглушени от мрака навън цветове бяха разположени високи бар столове. Тук Страйк отново извади бележника си и прегледа списъка с имена, който бе съставил в ранните часове на неделята, когато търсеше нещо да го разсее от натрапчивите мисли за Шарлот. Взря се пак в него като човек, който знае, че нещо е скрито там, и прехвърли няколко страници, за да прочете записките, направени по време на интервюто с Дела.

Едър, приведен и неподвижен с изключение на очите, бягащи по редовете, надраскани в дома на сляпата жена, Страйк, без да усети, отклони група младежи с раници на гърба, които бяха възнамерявали да го попитат могат ли да споделят масата му и да отморят покритите си с мехури крака. Като се побояха да нарушат почти осезаемата му концентрация, те се оттеглиха, преди той изобщо да ги е забелязал.

Страйк се върна на списъка с имената. Съпрузи, любовници, бизнес партньори, сестри и братя.

Двойки.

Заразгръща назад към бележките от интервюто си с Оливър, който ги бе запознал с находките на експертизата. Това бе двояко убийство: таблетки амитриптилин и хелий, всяко потенциално с фатален изход само по себе си, а бяха използвани заедно.

Двойки.

Две жертви, убити през разстояние от двайсет години: удушено дете и задушен министър, като първото бе заровено в имота на втория.

Двойки.

Страйк замислено обърна на чиста страница и вписа нова бележка за себе си.

Франческа — потвърди историята.