Робърт Галбрейт
Смъртоносно бяло (32)

31

„… в резултат той бе напердашен…“

Хенрик Ибсен, „Росмерсхолм“

Адреналинът улесняваше Страйк да блокира растящата болка в крака му. Той се приближаваше до Джими и спътниците му, възпрепятствани да застанат без преграда срещу представителите на медиите, защото започнаха да пристигат първите официални коли и хората в тълпата се устремиха напред в опит да зърнат знаменитости. СМОСО бяха закъснели за купона и се оказаха блокирани от непреодолима маса.

Наблизо профучаваха мерцедеси и бентлита и предлагаха на множеството кратък поглед към прочути и не толкова прочути личности. Един комик си спечели шумни одобрителни възгласи, след като помаха. Проблеснаха няколко светкавици от фотоапарати.

Очевидно преценил, че не може да се надява на по-добра позиция, Джими започна да измъква самоделния си плакат, заплел се в краката на хората пред него, и се заприготвя да го вдигне високо.

Жена пред Страйк изписка негодуващо, когато той я изблъска от пътя си. С три широки крачки се озова до Джими и сключи едрата си лява длан около китката му, като му попречи да вдигне плаката по-високо от нивото на кръста си и го натисна отново към земята. Страйк имаше време да види разпознаването в очите на Джими, преди юмрукът да се насочи към врата му. Втора жена зърна задаващия се удар и писна.

Страйк се наведе и го избегна, при което с левия си крак стъпи с всичката си сила върху плаката и разцепи дървената му дръжка. Само че ампутираният му крак не бе в състояние да понесе цялата му тежест, и то когато вторият удар на Джими попадна в целта си. Страйк се сгърчи и в същото време фрасна Джими в топките. Найт нададе глух вик от болка, преви се одве, удари падащия Страйк и двамата се стовариха на земята, като разблъскаха хората край себе си и те дружно се разкрещяха в негодувание. Когато Страйк падна върху тротоара, един от приятелите на Джими понечи да го ритне в главата. Страйк улови крака му и го усука. През ескалиращия фурор чу трета жена да писва:

— Тези нападнаха човека!

Страйк бе твърде съсредоточен да сграбчи съсипания картонен плакат на Джими, та да го е грижа дали го броят за жертва, или за агресор. Успя да се докопа до плаката, вече пострадал не по-малко от него самия, и го разкъса. Едно от парчетата се закачи за токчето на обувката на жена, която панически се опитваше да се отдалечи от мястото на боя, и замина нанякъде.

Изотзад около врата му се сключиха пръсти. Той замахна с лакът към лицето на Джими и хватката се разхлаби, но после някой ритна Страйк в корема и последва удар отзад по главата му. Пред очите му заиграха червени точки.

Раздадоха се още крясъци, прозвуча свирка и внезапно тълпата около тях оредя. Страйк вкуси кръв в устата си, но доколкото можа да види, разцепените и разкъсани останки от плаката бяха пръснати в мелето. Ръцете на Джими отново сграбчиха шията му, но тогава Джими бе отскубнат от него, което той съпроводи с гръмки ругатни. Останалият без въздух Страйк също бе подхванат и изправен на крака. Той не оказа съпротива. Бездруго се съмняваше, че би могъл да се надигне сам.