Робърт Галбрейт
Смъртоносно бяло (31)

30

„Няма спор, че би било по-добре да овладеем положението на по-ранен етап.“

Хенрик Ибсен, „Росмерсхолм“

Леко смутена в прилепналата си зелена рокля и високи обувки, Робин привлече значителен брой одобрителни погледи от минувачи мъже, когато слезе от таксито пред входа на Министерството на културата, медиите и спорта. Щом стигна до арката, забеляза приближаващите от петдесетина метра разстояние Изи в яркооранжево и Кинвара в черна рокля с презрамки и диамантената огърлица от снимките й, които Робин бе видяла онлайн.

Колкото и напрегната да бе от догадки какво се случваше с Джими и Страйк, на Робин й направи впечатление, че Кинвара е разстроена. Изи направи гримаса към Робин, когато се приближиха, а Кинвара я стрелна с осъдителен поглед, който изразяваше, че намира зелената рокля неуместна, ако не и неприлична.

— Уговорката беше да се срещнем тук — прогърмя мъжки глас близо до Робин.

Джаспър Чизъл току-що бе излязъл от сградата, понесъл три гравирани покани, едната от които връчи на Робин.

— Да, вече го знам, Джаспър, благодаря — отвърна леко нацупена Кинвара. — Много съжалявам, че пак не съм разбрала точно. Никой не си направи труда да провери наясно ли съм за мястото на срещата.

Минувачите се взираха в Чизъл, явно им беше бегло познат с подобната си на четка за комини коса. Робин видя мъж в костюм да сръчква с лакът спътничката си и да й го посочва. До бордюра спря лъскав черен мерцедес. Шофьорът излезе, Кинвара заобиколи колата отзад, за да седне зад него. Изи се провря в средата на задната седалка, като за Робин остана мястото зад Чизъл.

Колата се отдели от тротоара, а атмосферата в нея бе неприятна. Робин се извърна към стъклото да гледа хората, поели на по питие след работа, и късните пазаруващи, като се чудеше дали Страйк вече е открил Найт, уплашена какво можеше да се случи, когато това стане, и с желание колата мигом да се пренесе пред Ланкастър Хаус.

— Значи не покани Рафаел? — изстреля Кинвара отзад към главата на мъжа си.

— Не — отвърна Чизъл. — Той се домогваше до покана, но само защото е очарован от Вениша.

Робин усети лицето й да пламва.

— Вениша очевидно има солидна база от фенове — подхвърли натъртено Кинвара.

— Утре ще си поговоря с Рафаел — каза Чизъл. — Напоследък го виждам в нова светлина, ако щеш вярвай.

С крайчеца на окото си Робин забеляза Кинвара да усуква с ръка металната верижка на грозната си вечерна чантичка, върху която имаше конска глава, изработена от кристали. В колата надвисна напрегнато мълчание, докато тя се движеше през топлия град.