Умберто Еко
Как да се избегне карнавалът и да се живее всеки ден

Пиша в момент, в който безобразният карнавал е към края си. Старая се да не излизам от къщи, но няма как да избегна по телевизията карнавалните кадри отвред — от Виареджо до Венеция. Гледам момиченцата по улиците, предрешени като малки дами от XVIII век с бенка на бузата, и момченцата с издути костюми ала Зоро и мустачки, нарисувани с въглен, и ме обземат пристъпи на педофобия и комплексът на Ирод^[1]. Не по-малко побеснявам по адрес на по-големите им братя, повлекли се в печални одежди на бухали или на Казанова, да не споменавам най-жалките, онези с картонените цилиндри и раздърпаните наметала от чувал.

Мразя карнавала по причини, които вероятно биха заинтересували някой психиатър: дразни ме всякакъв вид маскировка на човешкото тяло — да оставим Платинет^[2], но дори и професионалистите в двуредни костюми с боядисани коси и дамите с тежък грим, да не говорим за телата, надупчени от халкички и мъниста или орезилени от папуаски татуировки, изкушаващи ме внимателно да преразгледам отношението си към Ломброзо^[3]. И не ми излизайте с глупавия аргумент, че съм брадат, защото брадата е част от тялото като косата и гърдите, даже ако някой може да се смята за маскиран, то това са точно обръснатите, и фактът, че са мнозинство, не означава, че правото е на тяхна страна.

Има обаче други, по-дълбоки причини, поради които в карнавала се долавя нещо съмнително, поне в наши дни. Знаем каква е била ролята му през миналите векове. Съществува богата литература по въпроса и всичко, което е могло да бъде казано, е казано. Достатъчно е да си припомним (без да се занимаваме с аналогичните ритуали от древността) карнавала такъв, какъвто се заражда в средновековния християнски свят. И за да го разберем, трябва да възприемем не гледната точка на аристократите и властимащите, а на бедните хора. Хранели се оскъдно, ставали с изгрева на слънцето и си лягали по залез, работели по цял ден, били зле облечени и нямали време за развлечения. Единственото им забавление бил сексът, но разрешен (за който искал да е добър християнин) само през половината от дните в годината (по време на пости и многобройните религиозни празници не се препоръчвал). Имали една-едничка разтуха — да отидат да чуят добре изпятата меса в неделя, ала само ако живеели близо до катедрала или манастирска църква, защото селските енории не можели да си я позволят.

Хората тайно ги вършели какви ли не, то е ясно, но официалното правило повелявало да не се занимават с телата си, пък и мнозина мистици и теолози не гледали на тялото с добро око.

И ето че към средата на един годишен цикъл, започващ с първия есенен хлад и завършващ с августовския зной, на всички се дава достъп до карнавала — този остров на свободата, на който всичко е позволено, време, през което е можело и е трябвало да се забавляваш, и то да се забавляваш, без да се трудиш, заради чистото удоволствие от забавлението, без да мислиш за неволите на мизерния живот. Било е нужното изпускане на парата, благословено и прието с благодарност. И толкоз, от утре пак, още една година на мъка и тегоба. Карнавалът бил необходима социална институция.

Ами днес? Днес, когато отвсякъде се говори за карнавализация на живота? Когато и най-бедният (с изключение единствено на бездомниците, спящи по пейките) разполага с почти двайсет и четири часов карнавал по телевизията и може да се радва, така или иначе, на игри, танци, карнавални изстъпления всяка вечер след залез-слънце? Когато от стените на сградите или дори само при преминаване покрай будка за вестници образите на извънредно красиви жени и мъже приканват към забавления, лукс и, разбира се, към една софистицирана промяна на тялото? На някогашния карнавал, както по време на римските триумфални шествия и сатурналии, било позволено — веднъж в годината — масите да се подиграват на властващите, а днес те сами се поставят в ролята на карнавални герои в предавания, наподобяващи цирк, в които си бият взаимно шамари като Август и Белия клоун^[4].

Какъв смисъл има да се празнува карнавалът в един свят, който ни предлага триста шейсет и пет карнавални дни в годината? Ами ако по време на карнавала наистина се надигнем срещу управляващите, ако се сменят ролите и всеки си получи заслуженото… Но не, всеки тъжно броди по хлъзгавите от влажните конфети улици и си купува от бараките сладки лакомства, които през годината може да се купят от супермаркета, и то с по-добра гаранция от хигиенна гледна точка. Не ни остава друго, освен да се надяваме на постите. Не бойте се: задават се иззад ъгъла.