Джейн Харпър
Сушата (34)

Тридесет и трета глава

В тъмните прозорци Фолк виждаше собственото си изкривено отражение. Гласът на Гретчън се чуваше вече от коридора. Внезапно в ушите му прозвуча по съвсем различен начин. Грабна другия албум и го прелисти набързо. Снимките показваха Гретчън сама, с майка й, на нощна разходка из Сидни с по-голямата й сестра.

Но не и с Люк. Докато… едва не го пропусна. Върна страницата обратно. Некачествена фотография, която не си заслужаваше да се сложи в албум. Направена на някакво обществено мероприятие. До нея стоеше Карън Хедлър. А Люк беше застанал до съпругата си.

Над главата на жена си Люк Хедлър гледаше право към Гретчън. Тя му отвръщаше със същата похотлива усмивка, каквато току-що бе отправила към Фолк. Върна се към снимката на приятеля му с бебето. Синът, който с тъмната си коса, кафяви очи и остър нос по нищо не приличаше на майка си.

Подскочи стреснато, когато Гретчън заговори зад гърба му.

— Нищо спешно — съобщи тя. Арън се обърна. Жената се усмихна, остави мобилния си телефон и взе чашата с вино. — Просто Лечи искал да чуе гласа ми…

Усмивката й изчезна, щом видя лицето му и разтворения албум. Погледна го отново с изражение, подобно на маска.

— Джери и Барб Хедлър знаят ли? — попита той и сам не хареса остротата в тона си. — А Карън знаеше ли?

Тя настръхна и веднага мина в отбрана:

— Няма какво да знаят.

— Гретчън…

— Казах ти. Бащата на Лечи не е тук. Люк е стар приятел. Дойде да ме посети. От време на време прекарва по няколко часа с детето. И какво от това? Нещо нередно ли върши? Всяко момче има нужда от мъжко присъствие. Нищо особено — говореше тя. И внезапно спря. Пое си дълбоко въздух и го погледна. — Люк не му е баща.

Фолк мълчеше.

— Не е — настоя жената.

— Какво е записано в акта за раждане на Лечи?

— Мястото за втория родител е празно. Не че това ти влиза в работата.

— Имаш ли някаква снимка на баща му? Поне една, която можеш да ми покажеш?

Тя посрещна въпроса с мълчание.

— Имаш ли? — повтори Фолк.

— Не съм длъжна да ти показвам нищо.

— Сигурно не ти е било лесно. Когато Люк е срещнал Карън. — Не можеше да познае собствения си глас. Звучеше враждебно и студено.

— За бога, Арън. Казах ти, че не му е баща. — По лицето и шията й плъзна гъста червенина. Отпи глътка вино. В тона й се прокрадна умолителна нотка. — Не сме спали заедно от… господи, от години.

— Какво стана? Люк не е искал да се обвърже с теб, затова е продължил да се оглежда настрани. Тогава е срещнал Карън и…

— Да. И какво? — прекъсна го тя. Виното се плискаше по стените на чашата й. Премигна, за да преглътне сълзите, и всяка следа от предишната нежност изчезна. — Е, добре, наистина се засегнах, когато избра нея. Заболя ме. Люк ме нарани. Но такъв е животът, нали? Това е любовта.

Замълча, захапала върха на езика си между зъбите.

— А пък аз се чудех защо не харесваш Карън — подхвърли замислено той. — А обяснението се оказа толкова просто, нали?

— Е, и? Не е задължително да съм най-добрата й приятелка…

— Тя е притежавала всичко, за което си мечтала. Люк, сигурност, пари, доколкото ги е имало. Докато ти си останала съвсем сама. Бащата на детето ти си е отишъл. Според слуховете е напуснал града завинаги. А може би си играе на съпруг и татко някъде другаде?

Гретчън заобиколи дивана и застана пред него, вече без да възпира сълзите.

— Как можеш да ми задаваш такива въпроси? Дали съм имала връзка с Люк, докато е бил женен? Той ли е бащата на сина ми?

Фолк се загледа в нея. Винаги е била красавица. Почти неземна. Тогава си спомни петното в стаята на Били Хедлър. И я видя отново да вдига пушката и да поваля зайците един след друг без пропуск.

— Питам, защото така трябва.

— Господи, какво ти става? — Чертите й се стегнаха. По зъбите й имаше петна от виното. — Да не би да ревнуваш? За това, че навремето предпочетох него и той избра мен? Вероятно това е част от причината да се върнеш тук. Надявал си се да получиш някакъв реванш, след като него вече го няма.

— Не говори глупости! — сряза я Арън.

— Аз ли говоря глупости? Боже мили, погледни себе си — повиши глас жената. — Когато бяхме по-млади, постоянно го следваше по петите като послушно кученце. И сега, дори сега, обикаляш града, който мразиш, пак заради него. С какво те държи все още? Сякаш си обсебен от миналото и от този човек.

Фолк почти усети как очите на мъртвия му приятел го гледат от снимката в албума.

— За бога, Гретчън. Тук съм, защото трима души са убити. Ясно? За доброто на сина ти се надявам, че лъжата за отношенията ти с Люк е най-лошото, което си причинила на това семейство.

Тя мина покрай него и събори чашата му от масата. Виното се разплиска като кървава локва върху килима. Отиде до входната врата и я отвори рязко, оставяйки горещия вятър да нахлуе в стаята с шепа изсъхнали листа.

— Махай се! — Очите й приличаха на сенки. Лицето й придоби грозен червеникав цвят. На прага си пое дъх, сякаш се канеше да каже нещо, но премисли. Устата й се изкриви в лека, студена усмивка. — Арън, почакай. Преди да си тръгнеш, искам да изясним един въпрос. — Гласът й се сниши до шепот. — Аз знам.

— Какво?

Наведе се към него така, че устните й почти докоснаха ухото му. Той усети миризмата на алкохол в дъха й.

— Това, че алибито ти за деня на смъртта на Ели Дийкън е скалъпено. Защото знам къде беше Люк. Във всеки случай не с теб.

— Гретчън, виж…

Тя го избута навън.

— Оказва се, че всеки от нас си има своите тайни, Арън.

Вратата се затръшна.