Катрин Тейлър
Лятото на дивите цветя (31)

31.

Джак не бе в състояние да разсъждава трезво. Нямаше представа как Зоуи се беше озовала в леглото му, но му беше все едно, понеже усещането да я държи отново в обятията си и да я целува бе повече от хубаво. Не му се мислеше за това, че взаимоотношенията им бяха сложни и че имаше още неимоверно много неща, за които трябваше да поговорят. В момента му стигаше, че тя е при него и той най-накрая може да направи онова, което толкова често си беше представял и също толкова често забранявал, откакто я срещна пак при скалите.

Меката й кожа ухаеше съвсем леко на ванилия, точно както преди, а когато отмахна назад касата й, слабият лунен лъч падна върху бледата сърцевидна бенка зад ухото й.

Той бавно обходи с устни шията й, с леки целувки очерта линия до ключицата и усети как го полазиха тръпки, когато тя едва чуто простена и зарови пръсти в косата му.

Преди да срещне Карън, в Канада се беше впуснал в многобройни любовни афери, за да зачеркне спомените за Зоуи, да ги заличи, за да не го измъчват повече. Само че не беше успял, макар да го осъзна чак в този миг. Нито веднъж не се беше чувствал, както със Зоуи, нито веднъж не бе изпитал толкова всепоглъщаща и разтърсваща любов, от която да загуби почва под нозете си. А и нито веднъж не се беше отдал толкова безусловно на емоцията, която сега го изпълваше отново.

Решително посегна към ръба на пуловера си, свали го през главата на Зоуи и небрежно го метна на пода до леглото, без да снема очи от гърдите й: неголеми, но идеално заоблени, с тъмни ареоли и зърна, които отзивчиво щръкнаха, щом нежно засмука първо едното, а после и другото. Гърленият стон на Зоуи го възнагради, подтикна го да й достави още по-голямо удоволствие.

Плъзна ръце надолу по корема й, дръпна спортното долнище и го изхлузи, не откъсвайки поглед от стройното й тяло, което лежеше пред него, обляно от лунната светлина. Даже да се беше променила, сега бе още по-красива, по-зряла, по-съблазнителна и Джак копнееше да открие, да завладее наново всеки сантиметър от меката й кожа.

А и Зоуи май се чувстваше по същия начин. Протегна ръце към него и го привлече към себе си, зае се да го изучава, както и той нея, докато и двамата се разтрепериха от желание.

— Джак — прошепна тя в ухото му с жажда и едва ли не отчаяние и разтвори бедрата си за него. Той впи очи в нейните, устоя на погледа й, когато проникна в нея, и усети, че е влажна и гореща.

В миг от главата му излетя всяка разумна мисъл, всяко съмнение дали постъпва правилно.

Започна да се движи бавно, загуби се в очите й, в които се четеше удивлението, изпитвано и от него. Зоуи бе сякаш създадена за него, прилепи се към тялото му, посрещаше всеки от тласъците, с готовност го приемаше в себе си и простенваше, когато той се отдръпваше, насочваше го към себе си, даваше и вземаше също като него. И в един момент внезапно потрепери под него, вкопчи пръсти в раменете му и изви гръб в дъга.

Джак заглуши вика й с устни и усети, че и той губи контрол. Още веднъж потъна дълбоко в нея и когато изригна с освобождаващ стон, в душата му като че ли се скъса някакъв бент. И той изведнъж осъзна, че няма връщане и че трябва да се предаде на могъщото чувство, изпълващо всяка негова клетка.

* * *

Зоуи се разтрепери, когато през тялото й преминаха вторичните тръпки от току-що изпитания оргазъм. Беше обвила ръце около врата на Джак и го стискаше, не искаше да го пусне.

Едва след време той се откъсна от нея и се обърна на хълбок, като я взе в обятията си. Останаха така, прилепени един към друг, а Зоуи се вслушваше в дишането му, което постепенно се успокои.

Обичам го, помисли си тя и затвори отчаяно очи, защото знаеше, че няма право на това. Въпреки всичко не искаше да се откаже от близостта му, която й действаше толкова добре. Сгуши се в него и не усети кога отново се унесе в дълбок сън без съновидения.

Когато се събуди, навън беше светло, а тя бе сама в леглото. На дневна светлина случилото се снощи й се стори почти нереално. Ала не беше сън, понеже мястото до нея бе още топло и възглавницата бе запазила уханието на Джак.

Съзнаваше, че е допуснала грешка, като спа с него, но не съжаляваше. Бързо стана и намъкна пак пуловера и спорното долнище, които Джак беше сложил на стола до леглото. После се промъкна в коридора, а оттам в банята, за да се измие. Мимоходом видя, че вратата на Уилям е затворена. Навярно момчето още спеше, но пък от кухнята долиташе шум.

Зоуи отиде там след няколко минути и се спря на прага. Бъди веднага стана от постелката си и размахвайки опашка, се приближи до нея, обаче Джак, който бе застанал пред печката гърбом към нея и — ако се съдеше по съскането и аромата — пържеше бекон, не я усети.

Косата му блестеше още мокра след душа, който сигурно беше взел току-що. Беше бос като нея, с разкопчана риза върху джинсите. Значи действително беше станал неотдавна, въпреки че часовникът на стената показваше вече десет без малко. Нищо чудно, че бе спал до късно. Спасителната акция на плажа бе докарала до ръба на физическите сили дори човек като него — да не говорим за онова, което се беше случило през нощта.

По гърба й полазиха тръпки, когато си спомни колко страстно се бяха любили и колко щастлива бе в прегръдките му. Неволно се сети за въпроса, който й бе задал на пристанището.

Би ли променила нещата, ако можеше?

Да, рече си. Да, да, да. Би променила всичко, а най-вече би се избавила от проклетата аневризма в главата си, която я възпираше просто да отиде при него, да се сгуши в обятията му и да повярва, че ще съумее да си го върне. Че този път всичко между тях ще бъде наред и че няма да се наложи да се разделят. Само дето се налагаше, а това още отсега й късаше сърцето.

— Добро утро — каза Зоуи достатъчно високо, за да заглуши съскането на сгорещената мазнина, и зачака напрегнато. Внезапно се уплаши, че се заблуждава и прекараната заедно нощ за него не означава същото, което за нея. Той обаче се обърна с толкова лъчезарна усмивка, че тя мигом забрави за всичките си съмнения.

С въздишка на облекчение се приближи до него. Или по-скоро само понечи да се приближи, защото подът под нозете й внезапно се разлюля.

— Зоуи! — извика предупредително Джак и секунда по-късно вече бе до нея, подхвана я, преди да загуби равновесие.

— Няма нищо — увери го тя, борейки се с гаденето, което се беше върнало заедно със световъртежа. Но допирът до него й помогна. Даже много. — Ей сега ще ми мине.

— Кое ще ти мине, Зоуи? — Загриженият му поглед прониза нейния, настоя за отговор. — Какво става с теб, по дяволите?

— Джак? — Подвикването долетя отвън едновременно с енергично чукане по вратата. — Джак, тук ли си?

Зоуи позна гласа на Меган и се изплаши. Напълно бе забравила за другата жена и вдигна очи към Джак, който като че ли също се изненада, но ядосано свъси вежди, щом чу, че входната врата се отвори.

— Джак?

Въпросът на Меган прозвуча много по-ясно и стъпките се приближиха.

Зоуи направи опит да се откъсне от Джак, ала той я задържа — и слава богу, защото тя все още трепереше.

Миг по-късно Меган застана в рамката на вратата.

— Беше отворено, та си помислих…

Не продължи изречението, а се вторачи смаяно в Джак и Зоуи.

— Аз… съжалявам, не исках да ви преча — продума след кратко, тягостно мълчание. — Исках да разбера как е Уилям. Сара каза снощи, че си се прибрал заради него. Всичко наред ли е?

— Уилям е добре — заяви Джак.

— Е, тогава… — Меган се усмихна, но по бузите й избиха червени петна. — В такъв случай си тръгвам. Всичко хубаво, Джак.

Врътна се на пета и излезе от кухнята. Миг по-късно входната врата се хлопна.

Джак изруга сподавено и помогна на Зоуи да седне на един от кухненските столове. Сетне махна тигана от горещия котлон, тъй като беконът вече съскаше опасно силно и понамирисваше на загоряло. А това засили угризенията на Зоуи.

— Съжалявам — каза тя, понеже не знаеше какво друго да каже.

Думите й накараха Джак да замре за миг-два.

— Вината не е твоя — каза, приближи се до масата и седна срещу нея. — Ако някой изобщо има вина, това съм аз. Знаех за чувствата на Меган към мен, а не й обясних, че не желая да започвам връзка. Но от къде на къде идва непоканена и цъфва в кухнята, все едно е в правото си? Отдавна се дразня, че не уважава личното ми пространство. Пък и ме ядоса, понеже вчера постоянно ме наричаше „скъпи“, въпреки че не сме двойка.

Зоуи се сети за мрачната физиономия на Джак, когато мина покрай нея под ръка с Меган. Беше я свързала със себе си, а той е бил сърдит на Меган. Тъй като не иска връзка. Естествено, че не иска, помисли си със свито сърце, след преживените неприятности с Карън сигурно не ще и да чуе за други жени.

— Меган няма ли да ти се разсърди?

Той повдигна рамене.

— Ще поговоря с нея. Ще видя кога. Сега обаче първо искам да разбера какво става с теб.

Отново я погледна настойчиво и за един миг на слабост Зоуи едва не му каза.

Но само защото бяха прекарали вълшебна нощ и тя се беше уверила, че още го обича, не беше задължително и той да се чувства така. Джак не желаеше връзка, току-що го беше казал, а ако разбереше колко сериозно е болна, може би щеше да се почувства задължен да се държи мило и да остане с нея. Тя не искаше състрадание, не искаше и аневризмата да сложи отпечатък върху оставащото им време. Не беше ли по-добре да се наслаждава на момента, докато все още можеше?

— Аз… не зная — промълви Зоуи, понеже Джак нямаше да повярва за втори път на приказките за слабо кръвообращение. — Май все пак трябва да ида на лекар.

— Непременно — съгласи се с облекчение той. — Още утре може да отидеш при д-р Корби.

Зоуи кимна, зарадвана, че го успокои, и сигурна, че все ще й хрумне някакво оправдание, щом се стигне дотам.

— Как е Уилям? — попита, за да смени темата, но и защото това наистина я интересуваше.

Джак въздъхна.

— Беше направо съсипан и вероятно ще му трябва доста време, докато преработи цялата информация. Но мисля, че дълбоко в душата си го е знаел отдавна. Децата имат шесто чувство за такива неща. Просто е отказвал да го приеме.

Зоуи си спомни как бе заварила Уилям в леглото му снощи. В погледа му се четеше отчаяние, ала и осъзнаването, че има баща, който никога няма да го изостави като майка му.

— Значи се сдобрихте?

— Поне засега — рече Джак с крива усмивка. — Но сто на сто скоро пак ще му щукне нещо, с което да ме ядоса.

Погледна към вратата, понеже откъм стълбите се дочуха стъпки, а изражението му се смекчи, когато малко след това Уилям се дотътри в кухнята с разрошена коса и все така бледо лице.

Зоуи затаи дъх, защото не беше сигурна как момчето ще реагира на присъствието й. Уилям обаче само я поздрави и седна до нея, сякаш това беше напълно в реда на нещата.

— Гладен ли си? — попита Джак.

— И още как! — потвърди Уилям. — Има ли и яйца? Джак извади бърканите яйца, които бе оставил на топло във фурната, и ги разпредели в три чинии заедно с хрупкавия бекон. Уилям буквално се нахвърли върху порцията си.

— Искаш ли със Зоуи да ти помогнем за овцете? — попита баща си между две хапки.

Джак и Зоуи се спогледаха с изненада.

— На драго сърце — каза Джак. — Но може би първо трябва да попиташ Зоуи дали и тя иска.

Уилям сдъвка залъка си, после се обърна към Зоуи.

— Ще дойдеш ли с нас?

Зоуи се подвоуми и погледна Джак, който очакваше отговора й с не по-малка надежда от момчето.

— Само ако ми покажеш какво да правя — отвърна усмихнато и изтласка от съзнанието си мисълта, че току-що са усложнили още малко раздялата, която неминуемо щеше да дойде скоро.