Катрин Тейлър
Лятото на дивите цветя (30)

30.

За момент Зоуи загуби всякаква ориентация. Сетне усети пясък под пръстите на ръцете си и по гърба. Повдигна се и успя да извади глава над водата и да си поеме дъх. Секунда по-късно обаче следващата вълна я заля и я повлече със себе си. Изпаднала в паника, тя зарита, мъчейки се пак да се закрепи на крака. Но водата я мяташе насам-натам като играчка и Зоуи изтръпна от страх, че всеки миг може да я запокити в някоя от скалите. Дробовете й горяха, докато отчаяно се бореше да излезе на повърхността.

Най-накрая главата й се показа над водата, ала когато жадно глътна въздух, за свой ужас забеляза, че вълните са я отнесли навътре в морето. Паникьосана, Зоуи се опита да плува срещу течението, обаче поредната вълна я заля.

В следващия миг нечии ръце я обърнаха и я издърпаха нагоре.

— Спокойно — каза задъхано Джак досами ухото й. — Помогни ми и ще успеем да се върнем на брега.

Зоуи направи всичко възможно, за да го улесни, но неговата сила бе тази, която след мъчителните минути й помогна да победи вълните и течението. Останали без дъх, двамата се добраха до плажа. Зоуи имаше само едно желание: да се просне на пясъка, само че Джак я потегли към каменните стъпала.

— Да се махаме оттук! — обърна се към Уилям и избута двамата пред себе си.

Впоследствие Зоуи не можа да си спомни за колко време стигнаха горе до скалата, а оттам — при колата, но някак си успяха. Мокри до кости и замръзнали, най-накрая тримата прекрачиха прага на фермерската къща, където Бъди ги посрещна с лай.

— Трябват ни сухи дрехи. — Джак изтича по стълбите и след малко се върна с наръч дрехи и хавлиена кърпа, която даде на Зоуи. — Можеш да се преоблечеш тук, долу — каза и сложи ръка на рамото на Уилям. — А ние отиваме горе.

Момчето кимна безмълвно. Беше бледо и изглеждаше не на себе си, докато се качваше по стълбите след Джак, и Зоуи му изпрати мислено прегръдка.

Когато малко по-късно застана пред огледалото в банята за гости, установи, че и нейното лице е не по-румено от това на Уилям. Набързо съблече мокрите си дрехи и се подсуши. След това намъкна спортното долнище, пуловера и късите чорапи, които й даде Джак. Анцугът й беше горе-долу по мярка, затова предположи, че е на Уилям. За разлика от него пуловерът й беше много голям и я обгърна с аромата на Джак, което й подейства утешително след последния кошмарен час.

Полека-лека възвърна жизнените си сили, така че реши да помогне на Джак и запари две чаши чай, които им занесе горе.

— Помислих си, че ще ви се отрази добре — каза на Джак в коридора. Той още не беше свалил мокрите си дрехи, но за пръв път, откакто бяха видели Сара на пристанището, се усмихна.

— Благодаря. — Взе едната чаша и посочи с нея най-близката врата. — Би ли занесла чая на Уилям? А аз набързо ще облека нещо сухо.

Зоуи кимна и го проследи с поглед как се скри в стаята си. Сетне потропа на посочената врата и я отвори предпазливо.

— Ето ти нещо да се постоплиш — каза на Уилям, който лежеше, завит с одеяло. Косата му беше разрошена, а очите изглеждаха огромни на фона на бледото лице.

— Съжалявам — продума тъжно момчето. — Не исках да стане така.

Зоуи остави чашата на нощното му шкафче и приседна в края на леглото.

— Зная. Но за щастие всичко завърши добре — помъчи се да го успокои. Той обаче поклати глава.

— Можехте да се удавите. По моя вина. — В очите му проблеснаха сълзи. — Нищо не правя като хората. Мама затова ли е искала да се отърве от мен?

Прозвуча толкова отчаяно, че направо разби сърцето на Зоуи и тя нежно го погали по косата.

— Нищо лошо не си направил — увери го — дори напротив. Нищо не си можел да промениш. Причината е в майка ти, не в теб. Тя не е била в състояние да се справя с някои неща като другите майки. И понякога са й хрумвали откачени идеи. Нали?

Уилям кимна.

— Супер откачени даже — потвърди с крива усмивка.

— Виждаш ли. Така е станало и в случая с теб. Просто откачена идея, нищо повече. А татко ти не би го допуснал. Искал е да се срещне с нея, за да я разубеди от тази щуротия. И доколкото го познавам, е щял да успее. — Тук Зоуи се усмихна. — Майка ти е щяла да се върне при теб. В крайна сметка винаги го е правела, нали?

— Да. — Уилям задъвка долната си устна. — Но татко никога не си е тръгвал. Винаги е бил до мен, през цялото време. Пък аз се държах адски гадно с него, защото си мислех… — Не завърши изречението си и в очите му пак нахлуха сълзи. — Трябваше да ми каже.

Зоуи преглътна топката, която бе заседнала в гърлото й.

— Искал е да те предпази. И със сигурност не ти се сърди.

Видя облекчението в очите на момчето, след миг обаче Уилям впери поглед във вратата зад гърба й.

— Тате!

Зоуи се обърна и видя Джак, облегнат на рамката на вратата. Явно беше побързал да се преоблече и беше чул част от разговора им, от което Зоуи пламна като божур. Припряно скочи от мястото си, понеже внезапно се уплаши, че е отишла твърде далеч. Взаимоотношенията между Джак и сина му не бяха нейна работа, макар събитията от вечерта да й внушаваха друго.

— Аз… ще почакам долу — заяви тя и понечи да мине покрай Джак, но той я улови за ръката и я спря.

— Благодаря — каза, а тя изтръпна, забелязвайки нежността в очите му.

Нерешително освободи ръката си от неговата и видя, че Джак седна на леглото до Уилям. Сетне се обърна и тръгна към стълбите.

В дневната се отпусна на дивана и изведнъж усети, че е като изцедена от напрежението през последния час. Поне физически. Разсъдъкът й беше все така трезв и пред очите си непрестанно виждаше драматичните сцени на плажа, изживяваше кошмарните минути във водата, смъртния страх… и целувката на Джак на пристанището.

Беше казал, че вече не знае какво да мисли. Точно същото изпитваше и тя. Чувствата й се бунтуваха, главата я болеше, затова затвори очи. Само за момент, така си рече, обърна се на една страна и се изтегна, увита в пуловера на Джак.

Когато пак отвори очи, помещението бе потънало в мрак. Изненадана, Зоуи седна и чак след няколко секунди й просветна къде се намира. През прозореца проникваше лунен лъч, затова различи очертанията на лампата, която бе на помощната масичка до дивана. Потърси опипом ключа и го щракна, замижа от светлината.

Бъди, който лежеше до дивана, вдигна глава и Зоуи го погали замислено. Едва сега забеляза вълненото одеяло върху себе си и дебелата възглавница, на която бе лежала главата й.

Явно Джак я беше завил и се беше погрижил да й е удобно, вместо да я събуди.

Не, не е така, каза си. Беше влязъл в стаята и я беше попитал дали иска да я закара до вилата — внезапно се сети за това. Но не и за отговора си. Помнеше само, че й беше приятно да усеща близостта му и че от топлото одеяло й се приспа още повече, така че скоро се унесе.

Спря погледа си върху стария стоящ часовник в ъгъла на стаята и с изненада установи, че е почти два часът. Но вече не беше уморена, а бодра като кукуряк, затова си легна неохотно и се втренчи в тавана.

Знаеше, че е най-добре да си тръгне, преди нещата с Джак да са излезли от контрол. Ала не можеше въпреки настойчивия глас на разума. Всичко в нея се бунтуваше срещу мисълта да се върне във вилата, понеже там щеше пак да остане сама със страха си. Сърцето й изведнъж запрепуска в галоп, а паниката я стисна за гърлото.

Поривисто скочи на крака и изтича до стълбите, промъкна се колкото се можеше по-тихо до спалнята на Джак и се шмугна вътре. Стаята беше малка, почти цялото пространство бе заето от голямо легло и стар, масивен гардероб. Лунната светлина падаше върху леглото и Джак.

В съня си се беше обърнал по гръб, полузавит с одеяло, дишаше спокойно и равномерно.

Зоуи тихичко се приближи до леглото и видя, че е без фланелка, гол до кръста. Сърцето й забърза още повече, когато плъзна поглед по гърдите му. Изпълни я копнеж и внезапно осъзна, че е дошла не само защото не желае да остане сама. Желаеше Джак, жадуваше го с всяка фибра на тялото си, толкова силно, че почти изпитваше болка.

Само една нощ, помисли си отчаяно. Повече не можеше да изисква, всъщност даже и това бе егоистично. Но нима обречените на смърт нямаха право на последно желание?

Когато приседна накрай леглото, Джак се обърна на една страна, с лице към нея и макар движението му да бе несъзнателно, тя го възприе като покана. Още веднъж вдиша и издиша дълбоко, после се пъхна под одеялото до него. Обгърната от топлината и уханието му, Зоуи въздъхна, щом усети как той я прегърна насън и я привлече към себе си.

Тя застина за миг, сетне докосна гърдите му и го погали, наслади се на допира на пръстите си до голата му кожа. Ала когато се наведе и го целуна по рамото, изведнъж усети, че той се напрегна. Вдигна глава и видя, че се е събудил и я наблюдава с учудване.

Затаила дъх и цялата кълбо от нерви, Зоуи се загуби в очите му, неуверена какво ще последва. Джак не помръдваше, просто не сваляше очи от нея. След малко обаче я прегърна по-силно и я притегли по-близо до себе си. Устните им се намериха сякаш сами и Зоуи простена от щастие, когато разбра, че тази нощ той отново ще й принадлежи.