Катрин Тейлър
Лятото на дивите цветя (26)

26.

Влизайки в украсената с гирлянди и цветя зала на хотел „Алистър“, Зоуи си пое дълбоко дъх. Всичко изглеждаше точно както навремето — масите с фини бели покривки, които бяха разположени покрай стените на залата, музикалният състав, който свиреше на подиума в един от ъглите, и множеството двойки, които видимо в добро настроение се въртяха на дансинга под звуците на музиката. Гледката беше същата, както преди четиринайсет години, когато за последен път бе застанала на входа на залата. Но тогава бе държала ръката на Джак и заедно с него бе минала през тълпата, за да си потърсят място на някоя от масите. Сега трябваше да го направи сама.

Не биваше да идвам, помисли си мрачно и отново усети пробождаща болка зад челото. Главоболието я мъчеше, откакто се бе събудила преди малко, и дълго се бори със себе си, докато реши дали да дойде или не. Джак беше прав, струваше си да опита, ако държеше да открие нещо за тайната любов на Крис. Така че глътна едно хапче и пое към „Алистър“.

Хотелът разполагаше с най-голямата зала в Пендерак, затова и летният празник се провеждаше традиционно тук — впрочем, както и редица други мероприятия и събрания на общината. Но само за днешното събитие помещението се украсяваше толкова пищно. За декорацията се грижеха множество доброволци, което показваше какво е значението на тази вечер за цялото село. А мълвата за специалния празник очевидно се беше разнесла и сред летовниците, защото ако нещо се беше променило за тези години, това бе броят на гостите.

Зоуи стоеше някак безпомощно сред тълпата и се мъчеше да си спомни имената на хората, които разпозна. Бяха по-малко, отколкото предполагаше, но все пак достатъчно и самата мисъл за това как ще разпитва всекиго поотделно за Крис влоши главоболието. Това изискваше огромни усилия, а тя не се чувстваше готова. Най-добре да си тръгна, рече си съкрушено. Тогава ще си спестя и гледката на танцуващите Джак и Меган…

— Здравей, Зоуи!

Ето че закъснях, помисли си, когато разпозна гласа на Джак. Наложи си да се усмихне и се обърна към него.

Не носеше костюм като другите мъже, а бе облечен с фина зелена риза, която му стоеше много добре, и тъмни панталони. Зоуи не беше сигурна дали са джинси, но допусна, че е така. Джак открай време бе противник на официалното облекло. Което изобщо не намаляваше неговата привлекателност, понеже дори по скъсана тениска изглеждаше по-добре от повечето мъже.

— Привет — отвърна тя, донякъде облекчена, защото бе сам. Само че това се промени още в следващия момент, когато Меган се появи зад гърба му и застана до него. Плътно до него.

— А, госпожице Бивън — каза Меган. — Не знаех, че и вие ще дойдете.

— Беше спонтанно решение — отвърна Зоуи и огледа внимателно другата жена.

Меган носеше рокля със силно разкроена пола в цвят шампанско. Тоалетът красиво контрастираше на тъмната й коса, която този път се стелеше по раменете й. Така изглеждаше коренно различно, много по-женствена и по-непринудена. Но може би всичко се дължеше по-скоро на Джак, когото дари с лъчезарна усмивка.

Джак обаче не сваляше поглед от Зоуи, която нервно приглади небесносинята си рокля, към която бе облякла синя плетена жилетка. Даваше си сметка, че дрехите й не са достатъчно изискани за повода, но не си беше взела нищо подходящо. Няма как, трябваше да се примири, че Меган я превъзхожда по тоалет.

— Ако искаш, седни при нас — обади се Джак и посочи маса от дясната страна на залата.

Зоуи видя Дейзи, Айрис и съпруга й Гордън, които също бяха седнали там, и се изкуши да приеме поканата. Семейство Галахър се радваха на симпатиите на местните жители, познаваха доста хора, което би й помогнало да стигне до някаква информация. Само че ако го направеше, цяла вечер щеше принудително да наблюдава как Меган си гука с Джак, а не беше сигурна дали може да го понесе.

— Не, благодаря. Не искам да ви преча.

— Е, добре. Тогава приятно прекарване — изрече Меган още преди Джак да е отговорил и го хвана под ръка. — Нали щяхме да танцуваме, скъпи. Идваш ли?

С тези думи го дръпна към дансинга. Зоуи улови сърдития му поглед и стъписано проследи двамата с очи. Явно не бе оценила правилно доколко са близки Меган и Джак. Дали не му стана неприятно, че е дошла? Но тогава защо й предложи да седне при тях?

Наложи си да не мисли повече за това и си проби път през тълпата. Умишлено избра отсрещната страна на залата, за да си потърси свободно място. Накрая откри празен стол на една от далечните маси. Там вече седяха две двойки, които я посрещнаха с усмивка. Не след дълго обаче те станаха и отидоха да танцуват. Зоуи остана сама, усещайки погледите, които й хвърляха хората от съседните маси. Навярно се питат защо съм дошла без кавалер, помисли си тя и изведнъж съжали, задето не прие поканата на Джак да седне при семейство Галахър.

— Желаете ли нещо за пиене?

Изненадана, Зоуи вдигна глава към момичето с дълги тъмни коси, което бе изникнало до нея. Беше по тениска и джинси и препасало тъмносиня престилка, както другите тийнейджъри, които минаваха по масите с подноси и тефтерчета. Всички бяха твърде млади, за да работят във фирма за кетъринг, и Зоуи изведнъж се сети, че общината още навремето наемаше като сервитьори младежи от селото. Срещу скромно заплащане.

— Да, бих искала чаша вода — каза, въпреки че би предпочела бира. Обаче лекарят изрично я посъветва да не близва алкохол. А освен това трябваше да запази мисълта си ясна.

Момичето откъсна лист от тефтерчето и го подаде на Зоуи.

— Напишете името си, а аз ще отбелязвам до него поръчаните напитки и като си тръгвате, ще ми платите наведнъж — каза с усмивка. — Сега правим така, защото е по-лесно.

Зоуи изпълни казаното, а няколко минути по-късно момичето й донесе водата. Но когато понечи да сложи чертичка до името й, се сепна.

— Леле, значи вие сте жената, която живее у нас! — възкликна и я изгледа с интерес.

— Тогава ти си… дъщерята на Роуз? — Зоуи се помъчи да си спомни името. — Сара, нали?

— Точно така — отвърна момичето със засияло лице. — Братовчед ми Уилям вече ми разправи за вас. Вика, че сте много яка.

— Сериозно? — Зоуи се изненада, но се зарадва на неочаквания комплимент. — И той ли е тук?

Сара поклати глава.

— Не. Скара се с вуйчо. Не зная за какво, но Джак направо се вкисна и сега Уилям има забрана да излиза.

— О, съжалявам.

Зоуи спря погледа си на Джак, който танцуваше с Меган в тълпата, и се замисли за какво ли е била свадата. Дали Уилям все още се сърдеше на баща си, че не му е позволил да замине с майка си за Ню Йорк? Джак вероятно си имаше основания да постъпи така, но взаимоотношенията между двамата явно бяха пострадали значително и оставаше само надеждата, че момчето все някога ще му прости.

— Трябва да вървя — обяви Сара и още веднъж се усмихна приветливо, преди да попита следващите гости какво желаят за пиене.

Щом остана сама, Зоуи пак погледна към дансинга и потърси Джак, защото просто не можеше иначе. В същия миг той се завъртя към нея и погледите им за секунда-две се срещнаха през рамото на Меган. След това Меган каза нещо и Джак пак се обърна към дамата си, продължи да танцува, без да обръща внимание на Зоуи.

Тя отпи нервно от водата си и се вторачи в чашата, опитвайки се да игнорира паренето в гърдите. Естествено беше Джак да отделя внимание на Меган. Двамата си подхождаха много. И вероятно не след дълго щяха да станат двойка…

— И това ако не е Зоуи Бивън! — извика изведнъж някой, а когато вдигна глава, Зоуи видя пред себе си около петдесетгодишна жена с тъмна коса и спортна фигура, подчертана от тясната й червена рокля. Усмихваше се любезно и тя веднага я позна.

— Д-р Корби! — възкликна Зоуи. — Как сте?

— Ако вярвам на Лизи Кармайкъл, по-скоро аз трябва да ви задам този въпрос. Може ли да седна?

Барбара Корби не изчака отговор, а седна на свободния стол до Зоуи, което всъщност изобщо не я изненада. Единствената лекарка в Пендерак бе известна със своята прямота, граничеща с безцеремонност. Зоуи също бе ходила веднъж при нея, защото я измъчваха силни болки в корема и майка й държеше да се увери, че не е апендицит. Не беше забравила тази среща, но сега се изненада, че и лекарката явно я е запомнила.

— Не вярвах, че ме помните.

— Има си хас — увери я с усмивка Барбара Корби. — Селският лекар познава пациентите си, дори да не са се мяркали отдавна. — Лицето й стана сериозно. — Но какво чуват ушите ми? Припадъкът не е шега работа. Трябваше да дойдете да ви прегледам.

И със свъсени вежди се загледа в Зоуи, която не знаеше какво да й каже. На личния й лекар в Лондон и през ум не би му минало да й даде непоискан медицински съвет. Но той вероятно нямаше и да научи за припадъка. Ето това бе разликата между Пендерак и столицата. Тук хората се познаваха и се грижеха един за друг дори някой да не го желаеше. Барбара Корби очевидно беше наясно с последното, понеже поклати глава.

— Извинете ме. Всъщност това не е моя работа. Да го наречем професионално любопитство. Лекарят си е лекар.

— Хубаво е, че приемате толкова присърце здравето на тукашните хора. Но наистина съм добре. Сигурна…

Зоуи се запъна, понеже отново плъзна поглед по дансинга и го прикова в Джак. Той биеше на очи, защото бе висок и заедно с Меган се движеше особено елегантно сред другите двойки. Джак винаги е танцувал много добре, спомни си Зоуи и с усилие откъсна очи от широките му рамене, за да довърши изречението.

— … съм, че беше само малък проблем с кръвообращението.

Барбара Корби я измери с критичен поглед, но смени темата.

— Как са родителите ви? — поинтересува се тя и Зоуи внезапно изпита угризения, че в последните дни нито веднъж не си бе задала същия въпрос. Беше толкова заета със себе си, че бе изтласкала всичко друго от съзнанието си. Действително не знаеше дали баща й или Филип са се опитвали да се свържат с нея. След като пристигна, написа и на двамата по един кратък есемес и изключи смартфона си. Което си беше чисто нехайство, затова докато описваше на Барбара Корби състоянието на майка си, реши да го включи веднага щом се прибере. Думите й поразиха лекарката.

— Много съжалявам — каза тя. — Първо брат ви, а сега и майка ви. Сигурно ви е било страшно тежко.

Зоуи кимна.

— Така че се върнах тук, понеже искам да разреша загадката как брат ми е паднал от скалите. Искам да намеря покой, а не мога, докато не узная истината.

Барбара Корби кимна.

— Много добре ви разбирам. Ужасна трагедия беше. Като чух за случилото се, не можах да повярвам. Броени дни преди това брат ви дойде в кабинета ми. Беше настъпил мида.

Зоуи кимна.

— Вярно. Раната се беше инфектирала.

— Беше се порязал доста дълбоко — спомни си лекарката. — Затова трябваше да дойде още няколко пъти на контролен преглед.

Зоуи се поколеба, но след миг-два се насили да попита:

— Крис разказвал ли ви е за жена, с която се е срещал?

Това беше изстрел напосоки, понеже беше сигурна, че Барбара Корби и брат й не са били близки. Но си струваше да опита, в крайна сметка нали затова бе дошла.

— Не си спомням. Пък и разговорите ни бяха на съвсем друга тема — рече лекарката със снизходителна усмивка.

Само че Зоуи още не се предаваше.

— Тогава ще го формулирам другояче: Виждали ли сте го с жена, по-възрастна от него, с която явно е бил близък?

— Близък? С по-възрастна жена? — запита озадачено Барбара Корби.

— Да. Нали разбирате, жена, която очевидно е познавал добре, но която не му е подхождала.

Лекарката набръчка чело.

— Ама че въпроси задавате. Та оттогава мина цяла вечност. — Тук млъкна. — Макар че сега, след като казахте… Сещам се, че веднъж го видях с Алиша Спенсър. Чакаше го пред кабинета. Помня, че погледнах случайно през прозореца и се зачудих защо точно тя е дошла да го вземе.

— Алиша Спенсър?

Името не говореше нищо на Зоуи.

— Жената на тогавашния полицейски началник Джон Спенсър — поясни лекарката.

Зоуи се замисли за миг, а после изненадано пое въздух през зъби, защото разбра кого има предвид лекарката.

— Това не е ли… сестрата на Хари Оуен?

— Точно така, по-голямата му сестра — потвърди Барбара Корби. — Всъщност няма как да сбъркаш, и двамата са руси.

Зоуи си спомни симпатичната жена със сламеноруса коса, същата като на брат й. Този цвят правеше Хари някак блед, докато при Алиша подчертаваше естествената й хубост.

— А изглеждаха ли като двойка?

Лекарката я изгледа смаяно.

— Не, разбира се, че не. По същото време тя точно бе родила първото си дете от Джон. Доколкото зная, все още са женени. А и възрастовата разлика между Крис и Алиша беше почти десет години. — След тези думи измери Зоуи с недоверчив поглед. — Но защо питате?

За секунда Зоуи се замисли дали да й каже истината и реши да рискува, понеже само така можеше да узнае онова, което искаше.

— Намерих стария дневник на Крис — каза с въздишка. — Там пише, че е влюбен, но не споменава имена. Зная само, че жената трябва да е била по-възрастна от него.

— Все пак със сигурност не е била Алиша Спенсър — настоя Барбара Корби. — Въпреки най-доброто си желание да ви помогна, не мога да си го представя.

Така обаче нещата се връзват, помисли си Зоуи и регистрира, че музиката е спряла. Китаристът на състава каза нещо по микрофона, но тя не нададе ухо, а продължи да разсъждава напрегнато. В писмата от дневника Крис споменаваше за голяма разлика във възрастта. А след като Алиша е имала мъж и дете, може би това е бил проблемът, пречещ на любовта им — и причината да пазят в тайна връзката си. Дали пък това не бе решението на загадката?

— Крис никога не е споменавал за Алиша, дори не знаех, че са се познавали — промълви тя и усети как по гърба я полазиха тръпки на безпокойство. Неволно пак насочи поглед към дансинга, ала никъде не видя Джак.

— Мисля, че са се познавали добре, иначе нямаше да го чака — потвърди замислено лекарката. — Но може да греша и да е било просто случайна среща. Както казах: оттогава мина много време и по никакъв начин не желая да пускам слухове.

— Нито пък аз — увери я припряно Зоуи.

Тъкмо щеше да попита дали Алиша Спенсър още живее в Пендерак, ала преди да отвори уста, усети нечия ръка на рамото си.

Обърна се сепната — и за миг забрави да диша, видяла, че зад нея стои Джак.

Той свали ръката си от рамото й и вместо това я протегна към нея.

— Може ли един танц?