Катрин Тейлър
Лятото на дивите цветя (40)

40.

— Кога ти каза? — поинтересува се Зоуи и пипна челото си, защото едва издържаше пулсиращата болка в главата.

Джордж Бивън застана до прозореца зад бюрото си и потънал дълбоко в мисли, зарея поглед в празното пространство отвън.

— Трябва да беше четиринайсет-петнайсетгодишен. Исках да обсъдя нещо с него и го открих в музикалната стая. Беше седнал зад рояла и изпълняваше прекрасна мелодия, поглеждайки изписан на ръка нотен лист с многобройни сърчица, нарисувани в полето горе. Щом ме забеляза, спря да свири и понечи да скрие нотния лист. Зададох му въпрос за листа и Крис си призна, че сам е композирал мелодията. Поинтересувах се за кого, но той не пожела да ми каже. „Няма защо да криеш, ако си се влюбил в някое момиче“, рекох му, а той само ме погледна с тъжни очи. След това попита: „Ами ако не е момиче?“.

Джордж Бивън се обърна към Зоуи.

— Казах му да не се шегува с тези неща. Но когато си дадох сметка, че говори сериозно, се ядосах. Развиках му се да се вразуми и да избие от главата си такива абсурдни мисли. Че това ще донесе нещастие и на него, и на всички нас и че ако не си затваря устата, хората ще започнат да злословят. И че не искам и да чувам за подобни неща.

В очите на Зоуи нахлуха сълзи при мисълта какво ли бе предизвикала в душата на Крис тази реакция. Нищо чудно, че впоследствие нито веднъж не бе пожелал да говори за чувствата си.

— След това гледах да прекарва колкото се може повече време с момичета. Крис беше толкова хубаво момче, имаше куп обожателки. Просто трябваше да избере една от тях. Брат ти беше нормален, Зоуи, не беше…

— Хомосексуалист? — Зоуи завърши изречението му, защото той очевидно не можеше да произнесе думата, и го прониза с гневен поглед. — И ти си въобразяваш, че е приключил с това просто ей така?

— Никога повече не отвори дума по този въпрос — натърти баща й. — А нали имаше и приятелки. Беше се вразумил.

Зоуи се сети за първата приятелка на Крис: Джоана. Симпатично момиче от неговото училище, което го боготвореше. Въпреки това връзката им не продължи много, само няколко месеца. Абсолютно същото стана и с другите три-четири момичета, които бе водил в дома им. Навярно бяха отчаяни опити да угоди на баща си, който му беше втълпил, че чувствата му са грешка.

— Как можа? — нахвърли се тя върху баща си. — Как можа да постъпиш така жестоко с Крис?

— Мислех му само доброто — защити се той.

— Като го принуди да не бъде себе си?

Недостъпният му вид събуди гнева й. Скръстил ръце пред гърдите си, той устоя на погледа й и явно изобщо не разбираше какво бе направил.

— Крис не беше като теб, татко, но не искаше да те разочарова. Така че се стараеше да бъде синът, който си желал. Затова се отказа от много важни за него неща. Записа се да следва инженерство само заради теб. Сърцето му беше отдадено на музиката, обаче бе готов да направи този компромис. И дори се срещаше с момичета, за да останеш доволен. Само че после се е влюбил сериозно и не е съумял просто така да се отрече от любовта си. Може би му е отнело малко време, за да го осъзнае, но ти знаеш какъв беше. Пожелаеше ли нещо с цялата си душа, никой не бе в състояние да го разубеди. Щеше да се пребори с всички пречки за тази любов. Точно както си постъпил и ти навремето. Извоювал си своя шанс да бъдеш щастлив с мама. И именно това би направил Крис за Хари Оуен.

Джордж Бивън изсумтя и свъси гъстите си вежди.

— Онова беше съвсем друго. Не можем да сравняваме двете неща.

— Напротив, татко, абсолютно същото е, макар че не искаш да го признаеш. Можеш и занапред да се залъгваш, че си загубил Крис при злополуката. В действителност обаче щеше да го загубиш дори да не беше загинал. Той щеше да се махне. Както и аз. Но тази мисъл е непоносима за теб, нали?

Зоуи поклати глава, все още смаяна от чутото.

— Защо тогава не ми даде писмото на Джак? И не ми каза, че ме е търсил по телефона?

Джордж Бивън отпусна ръце и раменете му увиснаха. Когато отново седна, на лицето му бе изписана изненада.

— Откъде знаеш? Да не си се видяла с Джак?

Зоуи кимна.

— Значи е истина? Прибрал си писмото?

Той избегна погледа й, но явно все още чувстваше, че е бил прав.

— Вътре беше пълно с глупости. Че искал да те вземе със себе си в Канада. Точно той! Та какво би могъл да ти предложи? Ти да не си фермерка! — И срещнал укорителния й поглед, сви рамене. — Тогава не беше на себе си, Зоуи. Не исках да направиш грешка, за която после да съжаляваш.

— Щеше да бъде единственото правилно решение, а не грешка! — извика отчаяно тя и за пръв път в живота си изпита омраза към баща си. — И ако съжалявам за нещо, то е само, че не се борих за Джак.

— Но нали сега имаш Филип? — възрази Джордж Бивън. — Той ти подхожда много повече.

Зоуи направи болезнена гримаса.

— С тази разлика, че не обичам Филип. Обичам Джак. И никога не съм преставала да го обичам. А ако имах смелост да застана зад чувствата си, нямаше да изгубя толкова време. Щяхме да разполагаме с години, не с дни. Можехме да бъдем щастливи.

Баща й се намръщи.

— Значи… сега не сте заедно, така ли? — попита я и тя почувства неприязън към баща си, задето долови в гласа му надежда.

— Не. Но не защото не искам, а защото не мога. Имам аневризма, татко. Лекарите я установиха, когато ме изследваха след мозъчното сътресение. Трябва да се оперира, обаче не зная какво ме чака, когато се събудя от упойката. Може да съм по-зле и от мама. Затова не му казах, че го обичам. Тъй като не искам да седи до болничното ми легло. Не бива да се чувства задължен… или да се отдръпне от мен, както ти от мама.

Баща й я погледна съкрушен.

— Майка ти вече не ме помни — каза. — Не ми беше лесно да го приема.

— Но не беше до нея, когато още се нуждаеше от теб — реагира Зоуи. — Не скърбеше заедно с нея, а просто продължи живота си. Изостави я. А тя нито за миг не престана да те обича.

— Да не мислиш, че аз съм престанал? — За пръв път, откакто бе прекрачила прага на кабинета му, Зоуи проникна отвъд фасадата на баща си, видя болката, която той иначе криеше. — Просто бях дяволски безпомощен. Не исках да загубя и Бренда, но не успях да го предотвратя. И не издържах отново и отново да ми се напомня за трагедията.

Очите му плувнаха в сълзи.

— Зоуи, не съм искал всичко това. Не съм искал да ти причиня болка. Ти си всичко, което ми остана. За мен е важно да бъдеш щастлива.

Нещо в погледа му докосна сърцето й, каза й, че е искрен. И Зоуи осъзна, че в крайна сметка ще му прости.

Искаше да му каже, че се страхува. И че се радва най-сетне да сподели тайната си. Искаше да му каже още толкова неща. Ала думите замряха на устните й, понеже болката в главата отведнъж стана нетърпима, раздираща. Зоуи извика и всичко заигра пред очите й.

— Зоуи, за бога, какво ти е?

Гласът на баща й долетя до нея като през мъгла и тялото й се отпусна. Вече не можеше да го контролира и усети как се свлече от стола. Пред очите й изплува лицето на Джак и тя се опита да съсредоточи цялото си внимание върху него, отчаяно се противопостави на смазващата болка. Това било, значи, помисли си. Такова било усещането за края.

За последен път подири вътрешна опора, помъчи се да се бори. След това се потопи в умиротворителния мрак, който я чакаше отвъд болката.