Катрин Тейлър
Лятото на дивите цветя (36)

36.

Зоуи забеляза капчиците пот, проблясващи по челото на Хари Оуен.

— Може ли да седнем за малко? — попита глухо той и се свлече на дивана, сякаш краката не го държаха. Нищо във вида му не напомняше за неотзивчивия полицейски началник, който преди няколко дни й беше заявил студено, че не може да й позволи да се запознае с документите по следственото дело дори по изключение. За разлика оттогава сега е по-скоро неуверен, помисли си Зоуи, която седна в креслото срещу него.

— Снощните ви думи бяха много въздействащи — отбеляза Хари Оуен. — И имате право. Истината е важна. И онзи, на когото е посветено стихотворението на Крис, отдавна ви я дължи.

— Наистина ли знаете кой е?

Той кимна и Зоуи развълнувано си припомни думите на д-р Корби на празника. Изведнъж реши, че знае какво ще й каже обзетият от внезапна нервност полицай.

— Значи все пак е била сестра ви?

Хари повдигна изненадано вежди. После поклати глава.

— Алиша? Не, Крис почти не я познаваше.

— Но тогава кого е имал предвид? — попита настоятелно Зоуи.

Хари Оуен си пое дълбоко дъх.

— Мен.

— Вас? — Зоуи го погледна невярващо, а в главата й полека-лека се оформи картина, разбулваща онова, което не би й хрумнало нито за миг. — Вие сте били голямата му любов?

Хари Оуен кимна.

— А той моята.

— Но… — Зоуи поклати глава. — Защо не сте казали нищо досега?

Хари Оуен вдигна безпомощно ръце и пак ги отпусна. Изглеждаше смазан и Зоуи забеляза блещукащите сълзи в очите му.

— Защото съм страхливец. И двамата бяхме такива, поне в началото. Защото всичко бе извън рамките. Крис бе едва на двайсет, а аз почти на трийсет. Бояхме се от чувствата си. Беше ново и вълнуващо, завладяващо, но и поставяше всичко под въпрос. Аз съм от много консервативно семейство. Хомосексуализмът не се вписва във възгледите на родителите ми. Ако изобщо се повдигнеше тази тема, винаги говореха със снизхождение и съчувствена нотка в гласа. Все едно е нещо неприятно, което наистина съществува, но с което не желаят да имат нищо общо. Нещо, засягащо само онези, които не са „напълно нормални“. „Противоестествено“, така го наричаше често баща ми. Никога не би приел, че обичам мъж, трудно ми беше да го призная и в службата си. Полицията открай време е запазена територия за стопроцентови мъже, затова се страхувах от реакцията на колегите си. Така че дълго се мъчех да игнорирам влечението си. Само че то не е нещо, което преминава като досадна настинка.

Зоуи унило си припомни забележките, които баща й неизменно подхвърляше за еднополовите двойки. Най-често бяха пренебрежителни или в най-добрия случай съчувствени, точно както го бе описал Хари Оуен. Сърцето й натежа при мисълта какво е изпитвал брат й.

— А Крис? — попита.

Хари Оуен въздъхна дълбоко.

— И с него беше горе-долу така. Боеше се, че светът на родителите му ще рухне, ако разберат. В началото бе доста разколебан. Даваше си сметка за последствията, ако всичко излезеше наяве. Затова бяхме крайно предпазливи. Само сестра ми беше посветена. Тя ни помагаше да се срещаме скришом.

Мислите на Зоуи се надпреварваха в главата й. Значи тезата й не беше чак толкова погрешна: Алиша действително имаше нещо общо с тайната любов на Крис. Само дето беше по начин, коренно различен от очакваното.

— Колко време продължи това между вас?

— Кажи-речи, година — поясни Хари Оуен. — Започна през лятото преди смъртта на Крис. Признахме взаимно чувствата си и започнахме да си пишем и да говорим по телефона. През зимата ходих два пъти в Лондон и се срещахме тайно. И любовта ни укрепна. А когато пак се видяхме в Пендерак…

Той остави изречението недовършено и тъжно се усмихна.

— Но оттогава мина толкова време — каза Зоуи. — Защо през всички тези години не дойдохте при нас и не ни разказахте всичко? Или поне при мен? Не бих имала нищо против да узная.

Хари Оуен замълча.

— Не… можах — продума след дълга пауза. — Тъй като има още нещо, което не съм казал на никого. Нещо, което всъщност би трябвало да отнеса в гроба.

С тези думи посочи дневника, който Зоуи все още държеше в ръката си.

— И вероятно щях, ако не бяхте прочели стихотворението пред всички.

Долната му устна трепереше, когато продължи:

— Мислех, че е по-правилно да си мълча. Мислех, че ще предпазя Крис, ако не се разчуе. После обаче прочетох писмата, адресирани до мен в дневника, и осъзнах, че имате право, госпожице Бивън: Крис заслужаваше да застана зад чувствата си към него. Беше прекрасен човек. Не съм обичал никого, както него. И никога няма да си простя, че не успях да го спася.

Зоуи усети как стомахът й се сви.

— Можели сте да го спасите? — попита едва ли не беззвучно. — Какво имате предвид?

Хари Оуен отново замълча за дълго, преди да продължи:

— Въпросната вечер той ми се обади по телефона и каза, че трябва да се видим. Тогава отношенията ни бяха доста обтегнати. Бяхме достигнали точка, в която не знаехме как да продължим. Тайните срещи ни съсипваха и осъзнавахме, че трябва или да застанем зад любовта си, или да се разделим. И двата варианта ме плашеха. Не исках да загубя Крис, обаче се боях от отхвърлянето, с което щяхме да се сблъскаме, и от последиците. Нали Крис трябваше да поеме фирмата, очакваше го фантастична кариера, от която не исках да се откаже заради мен. Тъй като съм по-възрастният от двамата, си помислих, че трябва да бъда и по-разумният, и скъсах с него. Или поне се опитах. Странях от него и Крис отначало го прие. Но така и не се разделихме истински.

Хари въздъхна дълбоко.

— Онази нощ горе на скалата беше сякаш друг човек. Каза, че е разбрал от вас за намерението ви да заминете с Джак Галахър за Канада. И е осъзнал, че също трябва да тръгне по своя път. Беше решил да постъпи като вас: да заминем някъде двамата и да започнем нов живот. Изведнъж му беше станало безразлично как ще реагира баща му.

Тези думи подействаха на Зоуи като удар с чук.

— Но… същата вечер с Крис се скарахме. Той ме упрекна, че съм егоистка и не мисля за семейството, и не отстъпи нито на йота от позицията си. Дори след като го нарекох страхливец.

Хари Оуен се усмихна накриво.

— Е, както изглежда, все пак сте успели да промените мнението му. А сама знаете какъв беше, щом си наумеше нещо.

— Никой не беше в състояние да го разубеди — потвърди Зоуи с тъжна усмивка, сещайки се как Крис наложи волята си да ходи на уроци по пиано въпреки съпротивата на баща им.

Хари Оуен се изправи и заснова из стаята.

— Именно това ме привлече в него. Силата, която излъчваше, станеше ли въпрос за нещо важно за него. Можеше да бъде толкова ревностен и целеустремен, когато бе сигурен в позицията си. Навярно трябваше да се доверя на тази сила. Аз обаче си мислех, че познавам по-добре живота. А просто не бях толкова силен като него. Ако бях, можеше да е още жив.

Зоуи преглътна.

— Какво се случи тогава? — запита настойчиво. — Как падна?

Хари Оуен остана прав и погледна Зоуи, а в очите му се четеше единствено отчаяние.

— Беше нещастен случай — изрече на пресекулки. — Горе на скалата се скарахме. Опитах се да му кажа, че няма начин. Че не можем да бъдем заедно и че трябва да прояви здрав разум. Крис обаче не искаше и да чуе за това. Не прие нито един от доводите ми и оборваше всеки мой аргумент, докато в един момент вече не знаех какво да кажа. Просто трябваше да се съглася и всичко щеше да се оправи. Само че бях твърде уплашен, затова си тръгнах. Едва след като се отдалечих доста, осъзнах, че съм допуснал голяма грешка. Затова се обърнах и се затичах обратно. Щом стигнах до скалата, заварих Крис да стои на ръба гърбом към мен и да се взира в морето. Същата вечер духаше силен вятър и той явно бе потънал дълбоко в мисли. Във всеки случай не ме чу, когато го извиках. Чак когато почти стигнах до него, Крис се стресна, обърна се към мен… и полетя надолу. Исках да го хвана и да го задържа, но всичко стана твърде бързо, а аз бях на една крачка от него. Една-единствена проклета крачка!

Той сви ръце в юмруци, очевидно борейки се с нахлулите спомени.

— Подхлъзна се, но успя да се захване за издатина в скалата. Опитах да се смъкна при него, но бе твърде далеч. Изкрещях му, че не бива да се пуска. Че го обичам и че трябва да издържи, докато доведа помощ. Не зная дали ме чу. Малко по-късно нещастието се случи, пред очите ми. В един миг все още виждах ръцете му вкопчени в камъка, а в следващия вече ги нямаше… и го чух как извика.

Хари Оуен затвори очи, а сълзите сякаш извираха изпод клепачите му.

— Незабавно се втурнах надолу към плажа, но знаех какво ще заваря там. Знаех, че е мъртъв. А исках да му кажа, че го обичам и ще остана с него.

Зоуи замълча, опитвайки се да асимилира чутото.

— Но Крис е бил намерен едва на сутринта от Джак. Защо не сте алармирали колегите си?

— Защото бях като парализиран. — Хари Оуен се свлече на дивана. — Не зная колко време просто седях там до Крис. Болката беше нетърпима, исках да умра. Без него не ми се живееше. След това по някое време се развидели, а щом забелязах, че скоро ще започне приливът, дойдох на себе си. Дадох си сметка, че всичко щеше да излезе наяве, ако ме завареха до Крис. Хората щяха да се съдерат да клюкарстват за мен и него, а тази мисъл беше непоносима. Рекох си: това ще си остане наша тайна, нещо, което никой не може да оскверни.

При тези думи вдигна глава.

— Беше толкова просто. Взех мобилния му телефон, та никой да не прочете есемесите ни. Заличих отпечатъците в пясъка, а приливът настъпи малко след като намериха Крис, така че нямаше следи, които колегите ми да свържат с мен, нито долу на плажа, нито горе на скалите. Никой нищо не бе видял, никой нищо не подозираше. Единствената, на която разказах всичко, бе сестра ми. Сметнах, че така ще е по-добре, че поне Крис ще намери покой, дори аз самият никога да не намеря своя. Чак по-късно осъзнах какво биха си помислили другите: че съм го блъснал от скалата и съм решил да го прикрия. Но не стана така, кълна се. Беше нещастен случай.

Зоуи му повярва, без да знае защо. Въпреки това бе потресена до дъното на душата си от постъпката му.

— Но нали сте полицай. Разчитахме, че ще разрешите случая. Знаете ли колко кошмарно беше да живеем с неизвестността? Какво означаваше за нас да нямаме никакво обяснение?

Тя се сети как навремето Хари Оуен бе застанал пред нея и й беше изказал съболезнованията си, пребледнял и видимо разстроен. Беше изтълкувала абсолютно погрешно смущението му.

— Трябваше да ни кажете.

— Зная — въздъхна тежко Хари Оуен. — Повярвайте ми, в началото често бях на ръба да го направя. Това обаче нямаше да върне Крис. И бездруго ударът беше достатъчно голям. Баща ви едва не се побърка от мъка. Реших, че истината ще го съсипе.

Гневът се върна в стомаха на Зоуи, изгори вътрешностите й.

— Не сте имали право да решавате! — сряза го тя. — Ако знаехме истината, бихме имали шанс да осмислим станалото. И да намерим покой. Как можахте да постъпите толкова егоистично и да ни лишите от това?

Хари Оуен трепна от думите й.

— Съжалявам. Зная, че сигурно ме мразите. Но не съзнавах, че причинявам мъка на вас и семейството ви. Мислех, че така ще ви е по-лесно.

Зоуи се запита дали го мрази. Все още беше объркана и не знаеше дали може да му прости за дългото мълчание. Ала Крис го беше обичал, това прозираше от всяка дума в дневника му. И макар че според нея решението на Хари Оуен беше погрешно, разбираше подбудите му.

— Сега ще поправя грешката и ще понеса последиците от действията си — заяви той. — Хората трябва най-сетне да научат какво се случи тогава.

Зоуи го погледна с учудване.

— Смятате да излезете с официално изявление?

Той кимна.

— И да се изправя пред онова, което ще последва. Сигурно ще заведат дело, защото съм възпрепятствал полицейско разследване. Ще се наложи да подам оставка, но няма значение, и без това го бях решил. Ще приема всяко наказание, каквото и да е то, а после ще се махна оттук. Ще направя онова, което искаше Крис, и ще започна нов живот. Може би в Ирландия, при сестра ми. — Миг-два поседя прегърбен, сетне се надигна. — Е, аз по-добре да си вървя.

— Почакайте! — Зоуи също стана. — Аз… трябва да поговоря първо с баща си. Моля ви, не казвайте още на никого, докато не обсъдя нещата с него.

Той кимна и тя го изпрати до вратата. Когато застанаха един срещу друг, не можа да му подаде ръка, защото бе разтърсена от противоречиви емоции. Едно нещо обаче трябваше да му каже, понеже не знаеше дали по-късно ще има възможност за това.

— Благодаря.

Хари Оуен повдигна изненадано вежди.

— За мен означава много, че вече зная истината — поясни Зоуи.

Той сви рамене.

— Прекалено дълго мълчах. И така се наказах по-сурово, отколкото биха го направили другите. Хората не знаят кой съм в действителност, госпожице Бивън. Знаят го само най-близките ми. Мислех си, че вече нямам право да се отдам на влечението си след всичко, което сътворих. Това бе моето разкаяние. Но след като прочетох дневника, разбрах, че Крис не би го искал. И затова всичко ще се промени.

Когато Хари Оуен си тръгна, Зоуи затвори вратата и се облегна на нея, свлече се на пода, понеже краката вече не я държаха. Изведнъж я заболя главата и в душата й едновременно нахлуха хиляди мисли и чувства, оставиха я без дъх и върнаха скръбта.

Някак си винаги беше вярвала, че ще намери утеха, ако научи какво се е случило онази нощ. Вместо това загубата на Крис отново се заби като нож в сърцето й и Зоуи вкопчи пръсти в дневника, вторачи се в него, а по бузите й потекоха парливи сълзи.

Плачеше за него, плачеше за шансовете, които бе пропуснал. И за живота, който тя самата бе пропуснала, считайки, че е длъжна да замести Крис.

— Зоуи?

Някой потропа на вратата и тя с облекчение позна гласа на Джак.

Едва събра сили да се надигне и да му отвори.

— Какво е станало? — попита уплашено той, щом видя мокрите й от сълзи бузи.

Зоуи не можа да каже и дума, само изхлипа с облекчение и протегна ръце към него, с благодарност се сгуши в топлината на прегръдката му.