Катрин Тейлър
Лятото на дивите цветя (25)

25.

— Да не ви е зле, скъпа? — попита загрижено Фелисити Майърс. — Изглеждате бледа като платно.

— А, не, добре съм — увери я припряно Роуз и вкопчи пръсти в чашата с шампанско. — Просто съм много изненадана да ви видя тук. Мислех, че сте отпътували обратно за Бостън.

— Имах такова намерение, но някои срещи бяха отложени и трябваше да променя плановете си — отвърна американката и й се усмихна заговорнически. — Между другото, вече получих куп комплименти за нещата, които ми ушихте. — С тези думи посочи блузата си в различни прасковени и оранжеви тонове и едва сега Роуз позна един от моделите си. — Ето, тя е една от любимите ми. Но пък и аз имам вярно око за мода, нали, Клайв?

Клайв Уентуърт кимна със сериозно лице и Роуз още повече пребледня. Нима двамата се познаваха?

— Ти ли си дизайнерката на блузата? — попита изненадано Саймън, а и Илейн Филдинг май изведнъж се впечатли от видяното.

— Да, само си представете изненадата ми — обади се Фелисити Майърс. — Не съм и допускала, че в това корнуолско селце ще открия такова бижу. Човек би помислил, че модните тенденции не стигат дотам. Не знаех обаче, че идвате редовно в Лондон. — Последното каза, обърната към Роуз. — В такъв случай не е за чудене, че дрехите ви са толкова неконвенционални. И модерни. Защо не ми споменахте? Можехме да си уговорим среща.

Роуз се усмихна с усилие и още повече намрази американката заради дарбата й да прави комплименти, които бяха като нож с две остриета.

— Решението за пътуването беше напълно спонтанно — каза, зарадвана, че не трябва да лъже поне за това. — Всъщност не идвам толкова често тук.

— Да, да, разбира се. — Фелисити Майърс сега заговори със съчувствен тон и прегърна Роуз през рамо. — Мога да си представя колко ви е трудно да се откъснете. Имате толкова неща на главата си.

Роуз усети как бузите й отново пламнаха, когато Саймън я погледна въпросително.

Фелисити Майърс се усмихна сладникаво.

— Как са вашите… О!

И ужасено погледна надолу към копринения си панталон, който Роуз секунда преди това бе заляла с шампанското си. Чашата се разби с трясък на мраморните плочи и околните отстъпиха крачка назад, защото стъкълцата се разлетяха във всички посоки.

— Господи, адски съжалявам! — възкликна Роуз и се постара да наложи на лицето си максимално разкаяно изражение. — Колко съм непохватна!

— Но това е панталон на Клайв Уентуърт! — изсъска сърдито Фелисити Майърс и нервно затърка петното. — А вие го съсипахте!

— Ще ви ушия нов.

Носовият глас бе на Клайв Уентуърт, който, както и останалите бе наблюдавал мълчаливо сцената между двете жени. Фелисити Майърс се вторачи в него, той обаче се обърна към Роуз, а бледосините му очи я погледнаха изпитателно, но за учудване и приветливо, макар той самият да не се усмихваше.

— Може да се случи на всеки, нали?

Роуз бе твърде смутена, за да реагира. Вместо нея го направи Фелисити Майърс.

— О, това ще бъде прекрасно, Клайв! — възкликна ентусиазирано и се наслади на завистливите погледи на околните гости. А после отново посочи панталона си със страдалческа физиономия. — Това е един от любимите ми модели!

Роуз отвори уста да я увери, че ще заплати щетите, но Саймън я изпревари.

— Моля, пратете ми сметката, ако панталонът все пак може да се почисти. — И подаде визитката си на изненаданата американка. — Естествено, ще поема и разходите за ушиването на новия панталон, което предложи господин Уентуърт.

— Благодаря — каза американката, хваната натясно. — Ще видя дали може да се спаси.

С тези думи пое наперено към тоалетната, докато Илейн Филдинг припряно махна на двама келнери, които веднага дойдоха с парцали и четка с лопатка.

Роуз понечи да им помогне да съберат стъкълцата, но Илейн Филдинг я възпря.

— Няма нужда. Ей сега ще почистят — каза, но погледът, който хвърли на Роуз, недвусмислено издаваше какво мисли за това, че придружителката на сина й е създала такава суматоха по време на събитието. — Както вече посочи господин Уентуърт: случва се. А и синът ми бе така любезен да уреди въпроса.

Илейн повдигна едната си вежда и хвърли на Саймън поглед, с който вероятно искаше да му покаже, че изобщо не одобрява намесата му. След това пак се обърна към Клайв Уентуърт и групата, която го придружаваше.

— Да продължим разглеждането!

И преспокойно продължи да развежда лично гостите, като остави Саймън и Роуз с келнерите, които почистваха пода.

— Ела. — Саймън улови Роуз за ръка и я завлече зад една от големите колони, където бяха далеч от любопитните погледи на другите посетители.

— Боже, колко ми е неудобно! — простена Роуз и долепи чело до гърдите му, припомняйки си последните ужасни минути. — Веднъж в живота да ми се удаде възможност да поговоря с Клайв Уентуърт, и да залея обувките му с шампанско!

— Не забравяй и стъкълцата. Наистина се разлетяха надалеч — каза с шеговит тон Саймън и се ухили, когато Роуз вдигна очи към него.

— Не е смешно! — изхленчи тя. — Направо се изложих!

Просто не й хрумна нищо друго, за да предотврати въпроса на Фелисити Майърс за децата й. Саймън не биваше да научи по този начин, че е премълчала толкова важен момент от живота си, особено сега, когато знаеше мнението му за семейството. Така че не й остана нищо друго, освен да изпусне чашата, за да отвлече вниманието на американката.

— Естествено, ще ти върна парите — каза и сърцето й се сви при мисълта колко ли струва панталон на Клайв Уентуърт. Обаче Саймън поклати глава с усмивка.

— Не, няма. Но може да ми се отблагодариш с целувка. Нея ще приема.

Роуз вдигна глава и го възнагради с най-голямо удоволствие. Ала когато Саймън я пусна, отново се сети за унищожителния поглед, който й хвърли Илейн Филдинг, и промълви тъжно:

— Майка ти определено ме намрази.

— Е, поне няма да те забрави толкова бързо — подметна все така развеселен Саймън. — А и в края на краищата си беше жив успех, като вземем предвид, че американката похвали моделите ти. Впрочем коя е тя?

Роуз тръсна глава.

— Една от най-ужасните ми клиентки през последните години. Нямам идея какво прави тук. Мислех, че отдавна се е върнала в Америка.

— Обаче харесва блузата ти — отбеляза Саймън.

— Харесваше блузата ми — поправи го Роуз. — Сега по всяка вероятност ще я накълца с ножица и завинаги ще ме изтрие от съзнанието си.

— Звучеше твърде възхитена, за да го направи — възрази Саймън. — Да не е свързана с модния бранш? Явно познава Клайв Уентуърт.

— Нямам никаква представа.

Роуз помнеше, че американката постоянно парадираше с познанията си за различните модни марки. А иначе бе заета главно с това да я държи в напрежение със специалните си изисквания.

Това, че пътищата им се кръстосаха именно тук, бе зла прищявка на съдбата и Роуз съзнаваше, че опасността още не беше отминала. Не беше изключено пак да се засекат с Фелисити Майърс и тогава може би щеше да изгърми. И да загуби Саймън…

— Бих могъл да попитам майка си коя е — замисли се той. — Тя сигурно знае, в крайна сметка тук има само гости с покани. Или да идем директно при въпросната Фелисити Майърс. Ще имаш възможност да й се извиниш още веднъж и…

— Не! — Роуз сложи пръст на устните му и се усмихна. — По-добре ме целуни — прошепна после и усети как сърцето й заби по-бързо, когато той изпълни подканата.

— Но това ще е от полза за кариерата ти — успя да каже Саймън между две целувки.

— Не ме интересува — продума задъхано Роуз, и наистина го мислеше.

Тя нямаше кариера. След броени дни щеше да се върне към стария си живот, а дотогава искаше само едно: да целува Саймън до премала. Останалото не беше толкова важно, особено пък тази вещица Фелисити Майърс.

— Роуз Райли, ако продължаваш така, за нищо не гарантирам. — Саймън я притисна още по-плътно до себе си и я накара да усети колко е възбуден от близостта й. — Нали не искаш отново да привлечем всички погледи?

— Тогава по-добре да тръгваме — заяви тя, повдигна се на пръсти и го зацелува страстно, докато той в един момент се откъсна рязко от нея и я погледна, свъсил вежди.

— Но нали току-що дойдохме — възрази, обаче думите му прозвучаха неубедително и Роуз прочете в очите му, че е очарован от предложението й.

Тя се ухили.

— Не мисля, че ще липсвам на майка ти.

— Не, по всяка вероятност не — каза той и от устата му се отрони едва ли не печална въздишка. — Но ще липсваш на мен, когато се върнеш в Корнуол.

Роуз усети как сърцето й се сви.

— Тогава защо да не използваме подобаващо оставащото ни време?

Саймън не отговори, а я улови за ръка и се насочи решително към изхода.

И двамата мълчаха, докато чакаха пиколото в ливрея да докара мерцедеса, но напрежението помежду им бе осезаемо.

Саймън потегли веднага щом седнаха в колата, само че не натам, откъдето бяха дошли, а на първия завой сви по тесен път през парка. Явно познаваше околността, защото сви в още две обрамчени с жив плет алеи и накрая паркира колата до група дървета.

— Тук никой няма да ни пречи — каза той и понечи да привлече Роуз в прегръдките си. Тя обаче слезе от колата.

— Ела — каза, а когато Саймън я последва, го хвана за ръка и го поведе към дърветата. Въздухът бе приятно топъл, ухаеше на трева и лято — смесица от аромати, която я опияняваше не по-малко от факта, че са сам-сами.

— Някога правил ли си секс под открито небе? — попита го и донякъде се учуди на дързостта си.

Не беше кой знае каква поклонничка на експериментите, но със Саймън беше различно. Желаеше го толкова силно, че направо се боеше от себе си. Затова простена от удоволствие, когато той я облегна на един дъб и властно обхвана в шепа дясната й гърда.

— Не. Но неотдавна една умна жена ме посъветва по-често да пробвам нови неща.

— Според мен трябва да я послушаш — изрече задъхано тя.

— Непременно — прошепна Саймън и я целуна толкова страстно, че в миг я възпламени.

Сърцето й препусна като обезумяло и Роуз се почувства толкова жива и разкрепостена, както не й се беше случвало отдавна. Мозъкът й изключи, останаха само чувствата и тя се отдаде изцяло на ласките на Саймън, помогна му да смъкне пречещите дрехи и изпъшка, когато той лекичко засмука оголените зърна на гърдите й.

— Саймън… — простена Роуз и зарови ръце в косата му, а от допира на топлите му устни я полазиха тръпки.

Но тя искаше повече, искаше да го усети още по-интензивно, затова с треперещи пръсти разкопча ризата му и плъзна ръце по голите му гърди. И безпомощно потъна в синевата на потъмнелите му от желание очи.

Изгаряща от нетърпение, видя как Саймън смъкна панталона си, миг по-късно обаче се върна при нея, вдигна я на ръце и я положи в сянката на дърветата. Когато проникна в нея, Роуз с готовност се разтвори за него и за миг двамата останаха така, впили очи един в друг, наслаждавайки се на усещането, че са се слели. После Саймън започна да се движи и Роуз го последва. Почти веднага откриха общия ритъм, който ги извисяваше все повече и повече, настойчиво и неотклонно. Изпаднала в екстаз, Роуз се вкопчи в него, когато околният свят експлодира, а само секунди по-късно Саймън я последва със стон на блаженство.

По някое време дишането им се успокои и сладостните тръпки полека-лека стихнаха. Ала чувството на щастие остана и двамата въздъхнаха, все така вплетени в прегръдка.

Беше й толкова хубаво с него, толкова откачено, безумно — а когато Саймън вдигна глава и я погледна, в очите му видя отражението на своите емоции.

— Какво правиш с мен, Роуз? — промълви той и нежно я целуна, но тя изведнъж усети буца в гърлото си.

Не бях го планирала така, помисли си уплашено. Не биваше да се влюбва в Саймън Филдинг. Беше мимолетна афера, която щеше да приключи, щом той узнаеше истината за нея. И затова беше по-добре да не се поддава на никакви романтични илюзии. Ето защо опря ръце в гърдите му, оттласна го от себе си и успя да го обърне по гръб.

— Въвеждам те в изкушение — изрече колкото се може по-безгрижно и го целуна още веднъж, преди да стане и да му подаде ръка.

Облякоха се през смях, все още опиянени от откачената си постъпка, и ръка за ръка се върнаха при колата.

— Ще дойдеш ли вкъщи? — попита Саймън и запали двигателя.

Роуз кимна и с въздишка се облегна, докато той даде на заден и обърна колата.

Ще се наслаждавам на всичко, докато мога, реши тя и се опита да игнорира глождещото чувство в гърдите си, което така и не заглъхваше.