Катрин Тейлър
Лятото на дивите цветя (18)

18.

Зоуи почти беше стигнала до фермерската къща, когато някакво черно-бяло куче изведнъж се стрелна иззад ъгъла на постройката и се спусна към нея. Залая я и тя се закова намясто от уплаха, но когато го огледа по-отблизо, се успокои. Не изглеждаше агресивно, беше по-скоро превъзбудено, така че след кратко колебание протегна ръка и го остави да я подуши.

Тя самата никога не бе притежавала куче, обаче помнеше кучетата на бащата на Джак, с които дълго си играеше по време на летуванията в Корнуол. Бяха порода бордър коли, също като този юнак тук, и помогнаха на Зоуи да преодолее страха си от тези животни и да разбере езика на тялото им. Тези заровени дълбоко в паметта й познания сега й подсказаха, че си има работа с принципно добродушно коли, което я посреща по-скоро с любопитство, отколкото с недоверие. Само да не му давам основание да ме възприеме като натрапница, рече си, което очевидно не стана, понеже малко по-късно вече й позволи да го погали и дори я близна по ръката.

— Какъв си ми хубавец — каза Зоуи и погледна към къщата. — А щом си тук, значи и господарят ти е някъде наблизо, нали?

Сякаш за да потвърди думите й, кучето се обърна и се втурна обратно към къщата. В единия ъгъл на постройката спря и погледна още веднъж към Зоуи, после изчезна от очите й.

Тя го последва несмело, борейки се с нервността си, която се усилваше с всяка крачка, приближаваща я към Джак.

До вчера следобед можеше да се обзаложи, че я мрази. Сега обаче не знаеше какво да мисли. Все още не проумяваше защо й беше съдействал. Обясненията му бяха мъгляви, но бе направил крачка към нея и тя не биваше да пропуска за втори път шанса да поговори с него за брат си. Може би все още имаше искрица надежда, че взаимоотношенията им ще се нормализират. Естествено, само приятелски, помисли си на влизане в двора. Повече от това нямаше да се получи, в края на краищата не беше в позиция да крои планове…

— Да ви помогна с нещо?

Женският глас прозвуча толкова неочаквано, че Зоуи се стресна и се озърна изненадана. Но на двора нямаше никого. Едва когато вдигна глава, видя, че до отворения кухненски прозорец бе застанала жена, вързала тъмната си коса на конска опашка. Жената я наблюдаваше със смесица от любопитство и недоверие.

— Търся Джак — поясни Зоуи и игнорира пробождането в гърдите, което усети при вида на жената. Беше предположила, че той живее само с Уилям. Само че явно не беше така и за миг-два се ядоса, че той не бе споменал за приятелката си. — Тук ли е?

— В момента го няма — отговори жената. — Да му предам нещо?

— Не, трябва да говоря лично с него. Знаете ли кога…

Не завърши изречението си, защото изведнъж чу рев на мотор, който бързо се приближаваше. Секунди по-късно Джак, качен на голям трактор, зави в двора и го спря пред плевника. С плавно движение слезе от седалката и тръгна към нея.

Ако не му провърви със селското стопанство, спокойно може да изкарва прехраната си като фотомодел в списание за природосъобразен живот, помисли си Зоуи и преглътна буцата, която внезапно бе заседнала в гърлото й.

— Джак! Добре че дойде! — провикна се жената на прозореца и засия насреща му. — Донесох ти няколко бурканчета домашен конфитюр. И пресни малини. Тази година имам толкова богата реколта, че направо не знам какво да ги правя. Уилям ме пусна вътре да оставя нещата в кухнята.

Джак реагира със сдържана усмивка. Всъщност изглеждаше дори подразнен и Зоуи веднага разбра, че се е излъгала. Тази жена се беше отбила само на гости. Джак нямаше връзка с нея, макар поруменелите й бузи и езикът на тялото й да издаваха, че проявява интерес към него. Не че има някаква разлика, напомни си Зоуи и сподави отговора на въпроса защо въпреки всичко изпита силно облекчение.

— Много любезно от страна на Уилям — каза Джак, но в гласа му се долови учудване, сякаш това обстоятелство го бе изненадало. След това погледна Зоуи. — Ами ти какво правиш тук?

Тя преглътна, защото внезапно се уплаши, че поканата му не е била сериозна.

— Аз… исках да поговорим. Нали знаеш за какво. — И посочи с брадичка към документите, които се показваха от голямата й кожена чанта. — Но не искам да преча. Мога да дойда и друг път.

Понечи да мине покрай него, ала той я хвана за лакътя и я спря.

— Не, остани. — Погледна към жената на прозореца. — Меган намина само за малко. Нали, Меган?

— Точно така. И е време да тръгвам — рече жената и се усмихна някак насила, преди да затвори прозореца и да се скрие във вътрешността на стаята.

Малко по-късно обаче изникна на входната врата точно когато Джак и Зоуи се канеха да влязат. Измери Зоуи с любопитен поглед и Джак използва момента да ги запознае.

— Зоуи, това е Меган Търнър, стара приятелка от училище. А това е Зоуи Бивън. Тя… — Тук се поколеба.

— Аз съм приятелка на Роуз — каза вместо него Зоуи.

— Зоуи Бивън — повтори Меган Търнър със сбръчкано чело, докато двете си подаваха ръка. После изражението й се промени, вероятно в същия миг направи връзката с Крис.

Навремето падането му от скалите бе вдигнало голям шум, а щом като бе съученичка на Джак, Меган сигурно бе научила за инцидента. Но дали знаеше и че с Джак са били двойка? Очите й, с една идея по-присвити отпреди, май го потвърждаваха. След ръкостискането се овладя и отново се обърна към Джак.

— Прибрах бурканчетата с конфитюр в килера. А малините са измити, ако искате, може направо да ги хапнете.

Усмихна се, когато Джак й благодари и хвърли последен скептичен поглед на Зоуи. Сетне се сбогува и си тръгна.

— Бъди, ела тук! — извика Джак и кучето, което се беше скрило в отворения плевник, тутакси го послуша и се шмугна в къщата заедно с тях.

Джак заведе Зоуи в дневната, която тя добре помнеше. Преди години често идваше тук и внезапно се сети за вечерта, в която заедно с Крис — капнали от умора, защото цял ден бяха помагали на бащата на Джак да събере сеното — заспаха на дивана. След това Джак и Роуз често ги взимаха на подбив, че не са свикнали на работа, и си умираха от смях.

Зоуи погледна Джак, а когато погледите им се кръстосаха, той се усмихна, сякаш се беше сетил за същото.

— Седни, де — подкани я. — Искаш ли чай или нещо друго?

— Не, благодаря.

Тя поклати глава и го изчака да се настани в креслото срещу нея. После извади копията от чантата си и му ги подаде.

— Ето. Нали трябваше да ти ги върна.

Джак пое документите със смръщено чело.

— Прочете ли ги?

Зоуи кимна.

— Дори много обстойно.

Почти цялата нощ и целия предобед размишлява над материалите и още веднъж прегледа внимателно всичко, въпреки буцата в гърлото си. Докладът за аутопсията прехвърли бегло, също и доклада за огледа на намерения труп, и въздъхна с облекчение, че в папката нямаше снимки.

Изпита по-ужасна болка от очакваното, когато пак се потопи в тогавашната ситуация, но доколкото можеше да прецени като лаик, полицията наистина бе провела разследването много съвестно. Имаше десетки показания, сред които нейните и на Джак, а и най-старателно бяха претърсили скалата и района на плажа. Проблемът обаче беше, че нямаше почти никакви следи, пък и телефонът на Крис, който евентуално би хвърлил светлина върху последните му часове, така и не бе намерен. Въз основа на всичко това просто не можеха да се направят обосновани изводи за случилото се през въпросната нощ.

— Излезе прав. — Зоуи сви рамене, не успявайки да скрие разочарованието си. — Няма пропусната следа, няма абсолютно нищо, което би обяснило как така е паднал от скалата или защо изобщо е бил там.

— А ти какво очакваше? — попита Джак. — Ако имаше за какво да се хване, полицията отдавна да е открила нещо.

Зоуи въздъхна.

— Зная. Но не мога да го приема. Сто на сто има начин да се разбере какво му се е случило.

Сети се за протокола с показанията на Джак и мисълта, която бе минала през главата й, докато го четеше.

— Наистина ли не сте се скарали онази нощ?

Джак я погледна с изненада.

— Не. Поприказвахме си, а после той помоли да вземе якето ми и си тръгна. — При тези думи свъси вежди. — Да не смяташ, че лъжа? Също като баща си?

— Не, само… — Зоуи се поколеба. — При последния ми разговор с Крис същата вечер му споделих, че съм решила да замина с теб в Канада. Той не остана очарован и се опита да ме разубеди. Скарахме се, затова си помислих, че после е отишъл да разубеждава и теб.

Джак се втренчи в нея.

— Искала си да заминеш с мен?

Едва в този момент Зоуи си даде сметка, че така и не му го е съобщила.

— Щях да ти го кажа на сутринта. Но тогава… — Сви безпомощно рамене и предпочете да се върне към същинския въпрос. — Крис наистина ли не е споменал нищо в разговора ви? Не беше ли ядосан?

Джак мълча дълго, не сваляйки очи от нея, а на лицето му бе изписано странно изражение.

— Не, напротив. Беше в добро настроение и ме разпитваше за Канада. И дума не отрони за разправия между вас. Само дето…

— Какво? — запита настойчиво Зоуи.

— И аз не зная. — Джак поклати глава. — Вярно е, че се държеше някак странно. Когато му споделих за пръв път намеренията си за Канада, беше доста скептичен. Изрази всевъзможни опасения и каза, че прибързвам. Онази вечер обаче сякаш не беше той. Гореше от ентусиазъм и ме посъветва да осъществя плановете си. Беше толкова превъзбуден, та отначало реших, че е пил. Но не миришеше на алкохол, беше с ясна мисъл. Просто изглеждаше доволен и сияеше като човек, току-що узнал нещо страхотно. Попитах го дали се е случило нещо, той обаче избягна отговора. После каза, че трябва да върви, и си тръгна.

Зоуи усети как я полазиха тръпки, понеже почувства, че се е натъкнала на нещо.

— А защо не го каза на полицаите?

Джак въздъхна.

— Защото не ме попитаха за това. Поискаха да знаят дали е изглеждал потиснат или е споделил мисли за самоубийство. Но не беше така, напротив, изглеждаше щастлив.

— Наистина ли? — Мисълта, че Крис не е бил вбесен или разочарован заради нещата, които му беше наговорила, я утеши и донякъде сне товара от сърцето й. — И не ти е казал къде отива?

Джак поклати глава.

— Нали си прочела показанията ми. Всичко се случи точно както го описах на полицаите. Попита дали може да вземе назаем якето ми, сбогува се и си тръгна. Повече не го видях.

Зоуи пак се сети за разправията с Крис.

— Нещо не се връзва — рече. — С мен бе напълно различен. Сериозен, едва ли не гневен. Каза, че в живота невинаги получаваш каквото желаеш. И категорично не искаше да тръгна с теб за Канада. Било егоистично от моя страна.

Сетне погледна Джак и по очите му прочете, че мисли същото: във времето между разговорите на двамата с Крис сигурно се беше случило нещо, което бе променило мнението му. И ако си бяха поприказвали по-рано, още тогава щяха да обърнат внимание на този факт.

Зоуи трескаво пресметна наум. Беше говорила с брат си около девет часа, а Джак — според показанията си — в единайсет и четвърт. Къде е бил Крис в периода между двата разговора, никой не знаеше. Нито какво е правил през останалото време, преди да падне от скалата по всяка вероятност към един през нощта.

— Не може да се е самоубил — каза Зоуи, сякаш за да увери още веднъж себе си, и впери отчаян поглед в Джак. — Щом казваш, че си е тръгнал от теб весел, няма начин да е скочил, нали? Не беше такъв. Не би си тръгнал просто ей така, без поне да остави прощално писмо.

— Не, не би постъпил така — потвърди Джак.

— Но тогава какво е станало? — Зоуи вдигна безпомощно ръце и усети как очите й плувнаха в сълзи. — Снощи го сънувах, Джак. Стоеше на ръба на скалата и се взираше в мен. Не се усмихваше, а в погледа му се таеше нещо, някакво обвинение. Защото съм виновна. Онази вечер забелязах, че нещо не е наред с него. Трябваше да се замисля върху това, вместо да му крещя. Ако бях по-тактична, може би щях да предотвратя нещастието.

Тя затвори очи, а по бузите й потекоха горещи сълзи, докато преживяваше още веднъж последната си караница с Крис.

— Нарекох го страхливец. И му казах, че според мен е много жалък, задето не може да се опълчи на татко. Крис искаше да стане пианист, мечтаеше за това. Но щеше да поеме фирмата само защото било „по-разумно“. Искаше същото и от мен, а това направо ме подлуди. Винаги съм се възхищавала от него, той беше моят пример за подражание, онази вечер обаче му заявих, че го мразя и не желая повече да го виждам. Така и стана — изхлипа Зоуи. — Това бяха последните думи, които чу от мен, разбираш ли? Ето защо не ми се говореше за това. Боях се да не открия, че се е случило заради мен.

Страхът, който я завладяваше винаги, когато се замислеше за тази възможност, и този път я стисна за гърлото. Ослепяла от сълзите, тя вдигна глава към Джак, който бе седнал на дивана до нея.

— Не си виновна, Зоуи. И не си можела да го предотвратиш.

Тя понечи да отговори и да му каже, че няма нужда да я утешава. Че вече се е взела в ръце. Ала не можа да възпре отприщените емоции. Скръбта по Крис, върнала се с нова сила, след като прочете документите, и страхът от операцията и онова, което я очакваше после — всичко това я съсипваше, отнемаше и последния остатък от силите й. И сега я разтърсиха ридания, раменете й потръпваха, сълзите се лееха като река по бузите й.

— Ей, успокой се. — Джак я прегърна и я притегли към себе си, задържа я така.

Зоуи умираше от срам, че не е по-силна и е рухнала точно пред него. Но не можеше да се овладее, даде воля на болката, която я разяждаше от толкова време.

Джак й шепнеше утешителни думи, галеше я по косата и гърба, докато хлипането накрая замря и дишането й се успокои. Не спря да я гали и тогава и Зоуи остана още миг-два сгушена в него, твърде изтощена, за да се откаже от приятното чувство. А когато най-сетне се откъсна от него, веднага почувства липсата на топлината му.

— Толкова съжалявам. — Избърса бузите си с надеждата, че тушът за мигли не се е разтекъл. Сигурно приличам на миеща мечка, рече си тъжно и се загледа в мокрото петно на гърдите му. — Опропастих ти ризата.

Но Джак като че ли не я слушаше, а просто не сваляше очи от нея.

— Иска ми се да ми го беше казала още тогава — продума той и за момент, изпълнен с отчаяние, Зоуи си пожела същото. Ако беше така, навярно сега нямаше да седят един до друг като чужди. И тя можеше да протегне ръка и да прокара пръсти по фините линии около очите му, които му придаваха толкова уморен вид, че сърцето й се късаше. Можеше да се притисне към него и да забрави, че трябва да се справи сама с проблемите си.

— Може ли да използвам банята?

Той кимна и Зоуи намери пътя дотам, все още го помнеше. Набързо изми лицето си, а когато следите от сълзи изчезнаха, оправи косата си и се върна в дневната. Но тъй като не завари Джак, влезе в кухнята.

Бъди, който си лежеше на постелката, отиде при нея и тя се наведе да го погали. След това се изправи и видя, че Джак е застанал до кухненския плот и чака да заври водата. Щом погледите им се срещнаха, Зоуи не можа да изтълкува изражението му, ала усмивката му й се стори по-хладна.

— Ще пийнеш ли чаша чай? — попита той и това внезапно й припомни нещо, което насмалко да забрави покрай разговора им.

— Не, не мога, трябва да се отбия у госпожа Кармайкъл. — Припряно погледна часовника си и си отдъхна, защото беше едва три и половина. — Очаква ме за чай.

Джак смръщи чело.

— Старата учителка по пиано на Крис?

Зоуи кимна.

— Вчера я срещнах случайно и тя ме покани у тях, защото искала да ми даде нещо. — При тези думи се усмихна накриво. — Мисля, че е свързано с Крис. Може да ми е от помощ.

Джак кимна.

— Да те закарам ли?

Зоуи поклати глава малко по-отривисто от нормалното.

— Не. Предпочитам да повървя.

Той я изпрати до входа, но остана на прага. Широките му рамене почти изцяло изпълваха рамката на вратата, която бе направена за по-дребни хора. Въпреки всичко изглежда на мястото си тук, рече си Зоуи, когато вдигна очи към него.

— Благодаря — промълви. — За всичко.

Джак отвори уста, обаче Зоуи така и не разбра какво щеше да отговори, защото в същия миг иззад ъгъла се зададе Уилям. Щом видя Зоуи, спря.

— Здравей, Уилям — подвикна тя и го изчака да отвърне на поздрава й с небрежен жест и усмивка.

После излезе от двора, без да се обърне.

* * *

Джак остана още миг на прага, сетне последва Уилям, който вече беше влязъл в кухнята, и го завари надвесен над купата с малини.

— Защо беше тук? — поинтересува се той, когато Джак седна до него.

— Кой? Зоуи ли? — каза Джак и сви рамене. — За да ми върне нещо.

Уилям повдигна вежди.

— Мислех, че не искаш да имаш нищо общо с нея.

Така е, не исках, рече си Джак и се помъчи да пропъди чувството, което го изпълваше, откакто бе прегърнал Зоуи. Косата й ухаеше, както тогава и той едва се пребори с желанието да я привлече по-плътно към себе си. Все още я желаеше, но не близостта й бе причината да му се стегне сърцето. Разтърсиха го думите й. Както и сълзите. Сякаш той самият усети бремето, с което тя очевидно живееше от толкова време, и само за части от секундата й прости и си представи как ли щяха да се развият нещата, ако бе отишла с него в Канада.

Тогава обаче си каза, че при истинско желание е можела да го направи. Предложи й го още веднъж в писмо, което изпрати, след като Зоуи си замина от Пендерак. Едва ли не я умоляваше да даде още един шанс на връзката им. Тъй като ужасно му липсваше и не му се вярваше, че изведнъж всичко помежду им е приключило. Тя обаче не отговори. Което също бе отговор.

— Аз пък си мислех, че не искаш да имаш нищо общо с Меган — подхвърли на Уилям, който все така се тъпчеше с малини. — Защо я пусна да влезе, докато ме нямаше?

— Не съм искал! — протестира Уилям. — Бях на двора, като дойде, и й казах, че не си вкъщи. Ама тя отговори, че сигурно нямало да възразиш, ако занесяла нещата в кухнята. И докато се усетя, вече беше влязла.

— А защо не остана с нея?

Уилям изсумтя.

— Щото хич не ми се щеше да ми къса нервите. Постоянно виси на прага и все ни носи по нещо, направо не се изтрайва, честна дума.

Джак се въздържа от коментара, че малините на Меган май въпреки всичко му харесват. А и сладкишите й, които и двамата хапваха с удоволствие. Но разбираше какво има предвид момчето.

Подразни го, че в негово отсъствие е влязла в кухнята като у дома си. Не беше нейно задължение да ги снабдява с продукти, но тя явно мислеше така. Или беше опит да я сметнат за незаменима, а това вече му идваше в повече. Трябва да си поприказвам с нея и да определя границите, помисли си той и въздъхна при перспективата за този очевидно доста неприятен разговор.

Уилям явно се беше заситил, защото сурна стола си назад и стана.

— Ще ми помогнеш ли с овцете? — попита Джак, но в отговор получи само сърдит поглед.

Можеше да настои, знаеше го. Само че бе твърде зает със собствените си мисли, за да мери сили с твърдоглавия си син, който вече се беше запътил към вратата.

Малко преди да излезе от кухнята, Уилям спря и го погледна през рамо.

— Тази Зоуи ми харесва повече — подхвърли и изчезна, преди Джак да каже нещо.

Изненадан и донякъде озадачен, той остана на стола си до масата, вперил поглед през прозореца.

И на мен, рече си и с въздишка отметна глава назад.