Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wildblumensommer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva(2021)

Издание:

Автор: Катрин Тейлър

Заглавие: Лятото на дивите цветя

Преводач: Емилия Владимирова Драганова-Сивкова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 25.06.2019

Отговорен редактор: Деметра Димитрова

Коректор: Жанет Желязкова

ISBN: 978-954-26-1913-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15761

История

  1. —Добавяне

15.

За миг го погледна безмълвно, а Джак, който носеше под мишницата си някакъв кашон, отвърна на погледа й.

— Ти пък какво правиш тук? — попита я подозрително и обърна глава към входа на бутика.

Зоуи преглътна.

— Аз… минах случайно. Всъщност ходих в полицейския участък. Но видях красивите чанти и влязох. Не знаех, че магазинът е на семейството ви.

— На Айрис е — каза Джак и Зоуи усети, че бузите й пламнаха, докато се мъчеше да устои на погледа му.

— Тези неща за бутика ли са? — попита, за да разчупи мълчанието помежду им, и посочи кашона.

Той кимна, но мислите му явно бяха заети с друго.

— И какво свърши в полицията?

Зоуи въздъхна.

— Абсолютно нищо. Отрязаха ме. Хари Оуен не желае да ми даде документите по следственото дело. Било против правилата. Единствената възможност е да упълномощя адвокат. Само че по всяка вероятност няма да успея…

Замълча, понеже се усети, че едва не издаде тайната си на Джак, и го погледна стреснато.

— Защо няма да успееш? — намръщи се той.

— Защото… мога да остана само няколко дни, после трябва да се върна в Лондон — поясни нервно тя. — Така че се надявах нещата да се уредят по-бързо. Но шефът на полицията явно не може да си затвори очите.

— Типично за Хари — промърмори Джак и сви рамене, когато Зоуи го изгледа изненадано. — Зет ми Гордън е полицай. Работи в участъка и често се оплаква, че Хари спазвал всяка буква от наредбите.

Зоуи въздъхна.

— Какво да направя? — промълви тъжно и вдигна глава към Джак. — Тук има ли адвокат, към когото да се обърна?

— Доколкото знам, най-близката кантора е в Нюкуей — каза той със скептично изражение. — Но каква работа може да ти свърши адвокатът, щом имаш само няколко дни?

Джак е прав, помисли си Зоуи и прехапа устни, понеже изведнъж си даде сметка, че планът й е обречен на провал. Дори да издиреше веднага адвокат, който да прегледа документите, той не би знаел какво да търси.

— Въпреки това ще се опитам — рече унило.

Джак измърмори нещо неразбираемо, но когато го попита, само махна с ръка.

— Трябва да вървя — каза и внезапно се разбърза, кимна й бегло и влезе в бутика.

Зоуи го проследи с поглед. Не можеше ли поне да се усмихне и да й пожелае късмет? Е, явно очакваше твърде много. След всичко случило се взаимоотношенията им никога нямаше да бъдат както преди. А и по-добре да не се замисляше защо придава такова значение на държането му, така че се врътна и пое обратно към плажната вила.

* * *

Джак постави кашона до касовия апарат и изправи гръб.

— Ето нещата, които трябваше да донеса за Айрис — каза на майка си, тя обаче само го изгледа разтревожено. — Какво има?

— Видях те да говориш със Зоуи. — Дейзи хвърли едно око на Айрис, която в момента обслужваше клиентка. — За какво си приказвахте?

— За нищо важно — отвърна с нежелание Джак. — Опитва се да разбере какво се е случило с брат й. Нали вече ти споменах.

По време на снощната вечеря Зоуи беше станала главната тема на разговор в пансиона и това явно не даваше мира на Дейзи.

— Наистина ли е пристигнала само за това? — При тези думи майка му поклати глава. — Тогава защо не е дошла много по-рано?

— Нямам представа. — Джак облегна лакът на тезгяха и я погледна замислено. — Но може би трябва да й помогна.

— Какво? От къде на къде? — Идеята очевидно изобщо не допадна на Дейзи, обаче Джак си държеше на своето.

— Колкото по-бързо научи каквото иска, толкова по-бързо ще се махне оттук.

Дейзи го измери със скептичен поглед.

— Значи искаш да си отиде?

Той изсумтя.

— Тя и бездруго ще си отиде — каза и се помъчи да игнорира пробождането в гърдите си, когато се сети как го погледна преди малко Зоуи.

Нещо не беше наред с нея. Изглеждаше толкова потисната, сякаш нещо й тежеше. А в очите й се таеше тъга, която го разтърси целия. По дяволите, искаше да й помогне не за да се отърве по-бързо от нея. Просто искаше да й помогне. И точка. А и вече знаеше как.

— Гордън в участъка ли е? — попита Айрис, чиято клиентка току-що си беше тръгнала.

— Да, ако не е на акция — кимна тя. — Защо?

— Трябва да го попитам нещо — отговори й Джак и с решителни крачки излезе от бутика.