Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wildblumensommer, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Емилия Драганова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2021)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- NMereva(2021)
Издание:
Автор: Катрин Тейлър
Заглавие: Лятото на дивите цветя
Преводач: Емилия Владимирова Драганова-Сивкова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: немска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 25.06.2019
Отговорен редактор: Деметра Димитрова
Коректор: Жанет Желязкова
ISBN: 978-954-26-1913-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15761
История
- —Добавяне
15.
За миг го погледна безмълвно, а Джак, който носеше под мишницата си някакъв кашон, отвърна на погледа й.
— Ти пък какво правиш тук? — попита я подозрително и обърна глава към входа на бутика.
Зоуи преглътна.
— Аз… минах случайно. Всъщност ходих в полицейския участък. Но видях красивите чанти и влязох. Не знаех, че магазинът е на семейството ви.
— На Айрис е — каза Джак и Зоуи усети, че бузите й пламнаха, докато се мъчеше да устои на погледа му.
— Тези неща за бутика ли са? — попита, за да разчупи мълчанието помежду им, и посочи кашона.
Той кимна, но мислите му явно бяха заети с друго.
— И какво свърши в полицията?
Зоуи въздъхна.
— Абсолютно нищо. Отрязаха ме. Хари Оуен не желае да ми даде документите по следственото дело. Било против правилата. Единствената възможност е да упълномощя адвокат. Само че по всяка вероятност няма да успея…
Замълча, понеже се усети, че едва не издаде тайната си на Джак, и го погледна стреснато.
— Защо няма да успееш? — намръщи се той.
— Защото… мога да остана само няколко дни, после трябва да се върна в Лондон — поясни нервно тя. — Така че се надявах нещата да се уредят по-бързо. Но шефът на полицията явно не може да си затвори очите.
— Типично за Хари — промърмори Джак и сви рамене, когато Зоуи го изгледа изненадано. — Зет ми Гордън е полицай. Работи в участъка и често се оплаква, че Хари спазвал всяка буква от наредбите.
Зоуи въздъхна.
— Какво да направя? — промълви тъжно и вдигна глава към Джак. — Тук има ли адвокат, към когото да се обърна?
— Доколкото знам, най-близката кантора е в Нюкуей — каза той със скептично изражение. — Но каква работа може да ти свърши адвокатът, щом имаш само няколко дни?
Джак е прав, помисли си Зоуи и прехапа устни, понеже изведнъж си даде сметка, че планът й е обречен на провал. Дори да издиреше веднага адвокат, който да прегледа документите, той не би знаел какво да търси.
— Въпреки това ще се опитам — рече унило.
Джак измърмори нещо неразбираемо, но когато го попита, само махна с ръка.
— Трябва да вървя — каза и внезапно се разбърза, кимна й бегло и влезе в бутика.
Зоуи го проследи с поглед. Не можеше ли поне да се усмихне и да й пожелае късмет? Е, явно очакваше твърде много. След всичко случило се взаимоотношенията им никога нямаше да бъдат както преди. А и по-добре да не се замисляше защо придава такова значение на държането му, така че се врътна и пое обратно към плажната вила.
* * *
Джак постави кашона до касовия апарат и изправи гръб.
— Ето нещата, които трябваше да донеса за Айрис — каза на майка си, тя обаче само го изгледа разтревожено. — Какво има?
— Видях те да говориш със Зоуи. — Дейзи хвърли едно око на Айрис, която в момента обслужваше клиентка. — За какво си приказвахте?
— За нищо важно — отвърна с нежелание Джак. — Опитва се да разбере какво се е случило с брат й. Нали вече ти споменах.
По време на снощната вечеря Зоуи беше станала главната тема на разговор в пансиона и това явно не даваше мира на Дейзи.
— Наистина ли е пристигнала само за това? — При тези думи майка му поклати глава. — Тогава защо не е дошла много по-рано?
— Нямам представа. — Джак облегна лакът на тезгяха и я погледна замислено. — Но може би трябва да й помогна.
— Какво? От къде на къде? — Идеята очевидно изобщо не допадна на Дейзи, обаче Джак си държеше на своето.
— Колкото по-бързо научи каквото иска, толкова по-бързо ще се махне оттук.
Дейзи го измери със скептичен поглед.
— Значи искаш да си отиде?
Той изсумтя.
— Тя и бездруго ще си отиде — каза и се помъчи да игнорира пробождането в гърдите си, когато се сети как го погледна преди малко Зоуи.
Нещо не беше наред с нея. Изглеждаше толкова потисната, сякаш нещо й тежеше. А в очите й се таеше тъга, която го разтърси целия. По дяволите, искаше да й помогне не за да се отърве по-бързо от нея. Просто искаше да й помогне. И точка. А и вече знаеше как.
— Гордън в участъка ли е? — попита Айрис, чиято клиентка току-що си беше тръгнала.
— Да, ако не е на акция — кимна тя. — Защо?
— Трябва да го попитам нещо — отговори й Джак и с решителни крачки излезе от бутика.