Дж. Р. Уорд
Избраницата (36)

33

В къщата на Братството Кор стоеше под душа, вдигнал лице към водната струя. Тялото му си възстановяваше силите с всяка изминала минута. В мига, в който бе паднала нощта, той бе оставил Лейла да спи в леглото, което бяха споделили, и бе отишъл в кухнята, където беше намерил и погълнал цял куп калории. Не го вълнуваше дали съчетанията са съблазнителни: яде шоколадово-ментов сладолед с портокалов сок, чили от консерва, без да си направи труда да го стопли, цял хляб с пакет масло, всички колбаси и сирене, които откри, и двете пици във фризера.

Които трябваше да опече във фурната, защото не можеше да ги сдъвче замръзнали.

Щеше да се наложи да попълни запасите, макар да нямаше представа как. Никога не се беше занимавал с парите на шайката копелета, така че нямаше достъп до никакви банкови сметки или финансови ресурси. А вече не беше крадец.

Открай време Троу контролираше авоарите им. Измежду тях той бе най-представителният, когато се налагаше да осъществят контакт със света на човеците…

Почувства присъствието на Лейла в мига, в който тя се появи на отворената врата на банята, и когато се обърна, за да я погледне, едва не падна на колене. Беше великолепно гола, стегнатите й гърди, прелестните хълбоци, дългите крака и съвършено оформената й женственост бяха оголени единствено и само за неговите очи.

Пенисът му начаса се втвърди.

Ала той го скри от нея. Въпреки че цял ден бяха правили любов, той го притисна към корема си и го задържа там с две ръце.

Лейла прекоси безшумно мраморния под, отвори стъклената врата и се присъедини към него. Очите й се спуснаха там, където бяха ръцете му.

— Не искаш ли да ми се покажеш?

И наистина, той бе останал с дрехите през целия ден, смъквайки анцуга си, когато бе проникнал в нея, само за да го вдигне обратно, когато след това я взе в скута си.

— Кор? — прошепна тя, докато парата се кълбеше около нея, а по кожата й блещукаха капчици влага. — Защо не искаш да те видя?

Кор поклати глава, предпочитайки да не говори. Прекалено трудно бе да изрази с думи колко неловко му бе да усеща погледа й върху плътта си. Тя никога не бе изглеждала обезпокоена от дефекта му, като че ли изобщо не го забелязваше, нито мислеше, че той го прави по-недостоен… и все пак дрехите бяха маска, която предпочиташе да носи в нейно присъствие. Беше различно, когато искаше да я отблъсне от себе си, когато се бе опитвал да я предизвика с грозотата си, с надеждата тя да си тръгне и да сложи край на това мъчение и за двама им. Ала сега…

Цял живот го бяха отхвърляли. Нищо от това обаче нямаше да може да се сравнява с опустошението, ако тя се отвърнеше от него…

Лейла се отпусна на колене с изяществото на лунна светлина, посипала се от небесата. Първият му порив бе да й помогне да се изправи, тъй като не му беше приятна мисълта да е коленичила върху коравите плочки. Ала когато се наведе към нея, тя го спря.

Доближи се до дланите му. Протегна език…

… и бавно облиза средния пръст на дясната му ръка.

Езикът й беше влажен, влажен като водата, и мек, мек като кадифе. Кор се отпусна тежко на стената.

Очите на Лейла се плъзнаха нагоре по тялото му, докато езикът й повтаряше движението, а после засмука пръста му в устата си.

— Лейла — умоляваше Кор.

Един по един, тя смучеше пръстите му, освобождавайки хватката им около ерекцията му, омаломощавайки го така, че ръцете му се отпуснаха, не защото им беше заповядал, а защото не му беше останала и капчица сила, за да направи друго.

Освободен, пенисът му щръкна, влажен под водата на душа. О, Съдби, копнееше тя да стори онова, което се канеше да стори, жадуваше усещането за устните й по протежението му, искаше да почувства как го засмуква и…

— Мамка му — простена, когато устата й го улови.

Не пое обаче всичко, което той имаше да й предложи. Съсредоточи се върху връхчето, дразнейки го, отдръпвайки се и улавяйки го отново… и тъкмо когато той бе на път да си изгуби ума, тя протегна език бавно, толкова бавно. И през цялото време зелените й очи бяха вдигнати към него, а водата се сипеше по тялото й, капеше от гърдите й, стичаше се по корема, изчезваше между разтворените й бедра.

Кор трябваше да се улови за нещо, каквото и да било, за да се задържи на крака; дланите му изскрибуцаха по стъклото, но успяха да се хванат някак за мраморната стена.

— Господи, Лейла… — Трябваше да затвори очи. — Прекалено е…

Тя обаче не спря, най-сетне го пое целия.

Трябваше да погледне. И в мига, в който видя устните й, разтеглени около него, той достигна върха.

— Аз… о, мамка му…

Макар да се опита да я отблъсне, в случай че тя не знаеше какво се случва, Лейла не му го позволи. Прие оргазма му в устата си, докато ръцете й се вдигнаха между краката му и милваха тестисите му.

Кор свърши по задник. Буквално.

Мускулите на бедрата му не издържаха и той трябваше да положи немалко усилие, за да не рухне като чувал, затискайки я под себе си. А тя все така продължаваше да го задоволява, променяйки позата си, за да се нагоди към него, карайки го да свърши за втори път, веднага след първия. Краката му бяха разтворени, за да й направи място, а ръцете му бяха заровени в мократа й коса, главата и вратът му — приклещени в ъгъла на душкабината.

Когато най-сетне спря, тя вдигна глава и облиза устни. Единственото, на което Кор беше способен, бе да се мъчи да си поеме въздух, приковал очи в нея с отпуснати отмалели ръце, докато душът го обливаше с топъл дъжд, сякаш беше скала в гората.

— Искам да направя същото за теб — каза дрезгаво.

Лейла приседна на пети и му се усмихна.

— Така ли?

Той кимна. Като пълен идиот.

— Изглеждаш мъничко уморен, воине — промърмори тя. — Май те омаломощих?

Кор се канеше да отрече, когато тя се облегна назад, намествайки рамене в насрещния ъгъл, заемайки поза като неговата. Отпусна клепачи, вдигна колене… и ги разтвори, разкривайки му поразителна гледка.

— Какво би искал да ми направиш? — провлачи. — Ще ме целунеш тук?

Прокара изящна ръка по шията си и когато той кимна като идиот, се усмихна.

— Тук…?

Сега връхчетата на пръстите й бяха върху ключицата и той отново кимна.

— Ами… тук?

Докосна една от гърдите си и Кор стисна зъби толкова силно, че челюстта му изскърца.

— Или тук, воине? Ще ме целунеш ли тук?

Подръпна зърното си, ощипвайки го толкова силно, че изохка, и го разтърка, сякаш за да облекчи усещането. А после другата й ръка се спусна по корема.

— Ами… тук? — прошепна, галейки сърцевината си.

Вибриращо ръмжене се изтръгна от Кор, последвано от дрезгави, резки думи:

— Да. Точно там.

— Какво ще направиш с устата си?

Един пръст се плъзна от външната страна на женствеността й.

— Или… не, ще използваш езика си, нали, воине? Езикът си…

Простена, докато се докосваше, очите й не се откъсваха от неговите дори когато наклони глава на една страна, очевидно завладяна от усещанията.

— Ще сложиш езика си тук…

Кор се хвърли към нея, движейки се толкова бързо, че сам не си даде сметка кога взе решението да го направи. Беше груб, отблъсквайки ръката й настрани, за да впие устни в сърцевината й, да вземе онова, което искаше, онова, с което тя го дразнеше.

Сега бе неин ред да разпери ръце, мъчейки се да запази някакъв физически контрол. Само че той имаше други идеи. Издърпа я, докато тя не легна върху плочките, сложи длани от вътрешната страна на бедрата й и я отвори широко, потъвайки дълбоко с език, поглъщайки я лакомо.

Лейла свърши мощно, заровила ръце във влажната му коса, дърпайки я до болка. Не че Кор го беше грижа. Единственото, което имаше значение, бе да проникне в нея, да я накара да изрече името му, да я бележи с устните и езика си.

Но това не беше достатъчно.

Дори когато освобождаването й я накара да повдигне гръб от плочките, раменете й бяха изпънати назад, гърдите й — щръкнали нагоре, а мократа й кожа лъщеше на слабата светлина на лампата, на Кор не му беше достатъчно.

Намести се отгоре й и пенисът му проникна дълбоко в нея; пръстите му се впиха в хълбоците й и я задържаха под напора на тласъците му. Гърдите й се люшкаха, долните й зъби се удряха в горните, ръцете й се мятаха. А очите й горяха, докато животното в него покоряваше животното в нея.

Излезе в последния момент, надигайки се над нея, така че раменете му закриха струята на душа. Стиснал ерекцията си, той бе дори по-брутален със себе си, отколкото с нея, дърпайки пениса си, докато не свърши. И не я залее.

Това бе белязването на обвързания мъж, предупреждение за всеки друг мъж край нея, че ако я доближи, трябва да внимава.

Тя принадлежеше на друг.

Не като собственост. А като нещо прекалено скъпоценно, та да си играят с него.

* * *

Докато Кор приключи с нея, струята на душа бе започнала да става студена… не че Лейла я беше грижа. Тя имаше своя воин и той правеше това, което правеше един мъж, когато предявяваше правата си над една жена. Древен инстинкт, целящ да осигури оцеляването им. Беше сурово и красиво, първично и въпреки това — добре дошло в съвременния свят. Или поне в нейния съвременен свят.

Когато той най-сетне рухна отгоре й, тя обви ръце около хлъзгавите му рамене и затвори очи с усмивка.

— Тежа твърде много — промърмори той до шията й.

Преди да успее да го спре и да му каже, че не я грижа, че опашната кост я боли или че подозира, че ще й излязат синини, Кор вече я вдигаше и се изправяше на крака, държейки я в прегръдките си, сякаш бе направена от кристал.

Когато излязоха изпод душа, взе пухкава бяха хавлия и я уви в нея. Попи лицето й, а после мина зад гърба й и с нежни движения прокара хавлиения плат по протежение на дългата й коса, разтърквайки крайчетата и попивайки по-голямата част от водата.

През цялото време тя го гледаше в огледалото, запаметявайки всяка подробност от изражението, от тялото му, все още мократа коса, силата, спотаена в него. Лицето му й беше особено скъпо: суровите равнини и ъгли бяха омекнали и й се струваше, че не би му харесало тя да види уязвимостта в него.

— Ще бъдеш ли в безопасност тази нощ? — попита я с нисък глас. — Когато отидеш в имението? А после в Светилището?

— Да. Кълна ти се. Те няма да ме наранят.

— И никой друг не може да отиде там горе, нали? Никой не може да се добере до теб?

— Не, никой, който не принадлежи към редиците на Избраниците, не може да проникне там без позволение. Не съм сигурна как точно работи, но винаги е било така. Единствено на мен, на сестрите ми и на Примейла е позволено да идваме и да си отиваме, когато поискаме.

— Добре. Това е добре.

— Къде ще отидеш ти?

Докато чакаше отговора му, сърцето й биеше учестено, защото ненавиждаше мисълта да го остави сам в Колдуел. И защото се ужасяваше от отминаването на нощта. Колкото по-скоро откриеше своите мъже, толкова по-скоро щеше да си тръгне от нея.

Когато той не отговори, мълчанието, възцарило се между тях, бе осезаема тежест.

— Ще остана там и през деня — каза, макар вече да бе споделила плана с него. — Но когато падне нощта, ще се върна в тази къща.

— И аз ще бъда тук, за да те посрещна.

От гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение. Кор остави хавлията и като взе една четка за коса, продължи да се грижи за косата й, започвайки от самите крайчета и разресвайки оплетените кичури.

— Ще ми липсваш — прошепна Лейла на наведената му глава.

Струваше й се някак неуместно, че мъж, така закоравял в битките, може да се грижи за нея по този начин, четката беше така малка в ръцете му, раменете му — така големи зад нея, изражението върху суровото му лице — невероятно нежно.

— Само едно денонощие е. — Той продължи към върха на главата й, видимо запленен от начина, по който черните зъбци минаваха през златната й коса. — Няма да усетим кога отново ще бъдем заедно.

Лейла кимна само защото усещаше, че емоционалното й равновесие е от жизненоважно значение за него, и искаше да се престори, че всичко е наред, заради него. Само че не за двайсет и четири часовата им раздяла говореше. А за онази, която щеше да трае до края на живота им.

Затвори очи и се опита да не мисли за това. Сърцето й едва-що бе намерило облекчение. Нямаше причина толкова бързо да се върне към тъгата.

— Обичам те — каза.

Кор спря и очите му откриха нейните в огледалото.

— Какво?

Лейла се обърна и вдигна поглед към него. Прескъпа Скрайб Върджин, никога нямаше да й омръзне това негово лице, миризмата, тялото му.

Повдигна се на пръсти и обви ръце около врата му и когато гърдите й се докоснаха до неговите, почувства вече познатата горещина да се разлива между бедрата й.

— Обичам те — повтори.

Той притвори очи и като че ли се олюля. А после улови ръцете й и ги свали от врата си.

— Шшт… — Целуна я веднъж и после втори път. — Трябва да вървя и ти също.