Дж. Р. Уорд
Избраницата (68)

65

Лейла скочи на крака в мига, в който Кормия се появи в двора.

— Кажи ми!

Ласитър си беше тръгнал отдавна, стопявайки се сред дъжд от златни искри, оставяйки я сама с ужаса й.

Другата Избраница бе като обезумяла.

— Трябва да слезеш още сега. Имат нужда от кръв, а вече дадох всичко, което можах. Аз ще остана с малките.

Двете се прегърнаха и Лейла тръгна, придвижвайки се трескаво между двата свята. Прие физическите си очертания пред имението, тъй като не можеше да проникне вътре заради стоманената мрежа.

Втурна се по стъпалата, без да усеща студа, отвори рязко тежката врата на вестибюла, завря лице пред охранителната камера и докато чакаше, й се искаше да закрещи.

Бет бе тази, която й отвори.

— О, слава богу — възкликна кралицата и я прегърна с всичка сила. — Върви, върви в тренировъчния център. Всички са там.

Лейла се втурна натам, но докато тичаше, извика през рамо:

— Има ли загинали?

— Засега не. Но, о… просто върви. Аз трябва да изчакам Рот и да го заведа долу.

Лейла прекоси подземния тунел за рекордно кратко време, ала в мига, в който се озова в коридора от другата страна, се препъна и се закова на място.

Миризмата на кръв беше смазваща, както и броят на мъжете по пода, в различни етапи на лечението на рани и травми.

Не бяха само братя. Всъщност онези, които несъмнено бяха бойците на Кор, лежаха рамо до рамо с братята, докато Елена, милосърдната сестра, и всички останали Избраници се грижеха за тях.

Мани и доктор Джейн несъмнено оперираха.

— Тук съм — каза тя на никого и на всички.

В ума си крещеше, настояваше да узнае какво се бе случило с Кор, тъй като не го виждаше никъде, нито усещаше миризмата му и това я ужасяваше.

И все пак отиде при най-близкия от ранените, запретна ръкав и протегна китката си.

Разпозна го — беше един от бойците на Кор.

Зайфър поклати глава.

— За мен е чест, свещена Избранице, ала не мога да пия от вената ти.

— Трябва — прошепна тя.

— Не мога. Ти си жената на моя господар. По-скоро бих умрял, отколкото да позная вкуса на кръвта ти.

Една от сестрите й се приближи.

— Аз ще го нахраня. Върви при Рейдж.

И Лейла го стори, давайки му вената си. След като братът взе онова, от което се нуждаеше, и й благодари, тя отиде при следващия воин. Ала той беше един от копелетата и също поклати глава в отказ.

— Не мога да позная кръвта ти. Ти си жената на моя господар.

В крайна сметка Лейла се съсредоточи единствено върху братята и престана дори да се опитва с останалите.

Толкова много рани, някои — толкова дълбоки, че можеше да види анатомия, която я ужасяваше. И през цялото време се тревожеше за Кор, уплашена до смърт от онова, което Ласитър бе сторил, молейки се никой да не умре.

Тъкмо се канеше да отиде при Фюри, чиито наранявания бяха толкова сериозни, че се нуждаеше от още кръв, когато усети някой да я стиска над лакътя.

Вдигна очи и видя мрачното лице на Тор.

— Кор има нужда от теб. Веднага.

Лейла се изправи толкова рязко, че й се зави свят и Тор трябваше да я подкрепи, докато вървяха по коридора.

— Можеш да се гордееш с него — каза Тор, когато стигнаха до вратата на втората операционна. — Беше невероятно храбър и именно той изкара Рот от там.

— Така ли?

— Да. Освен това знае. За нас двамата. Казах му, защото… ами защо не, по дяволите, след нощ като тази?

Тор отвори вратата и Лейла ахна. Кор лежеше върху операционната, с отворен корем, така че вътрешностите му се виждаха… и все пак беше в съзнание.

Обърна глава към нея и се усмихна.

— Обич моя.

Гласът му беше така изтънял, лицето му беше невероятно бледо. И все пак опита да седне.

— Окей, не съм съгласен с това — заяви Мани рязко. — Не и докато ти зашивам червата.

— Недей да гледаш — нареди й Кор. — Недей да гледаш тялото ми.

Лейла ясно си спомни как не бе искал да си свали дрехите пред нея.

Втурна се и доближи китката си към устата му.

— Пий. Вземи от мен.

— Направихме го и преди — лицето му се разкриви и той се закашля, — когато умирах. Нали?

— На два пъти всъщност. И двата пъти беше по-студено — рече Лейла през сълзи. — Господи, недей да умираш. Не и тази нощ. Не и когато и да било.

— Никога не съм виждал нещо по-красиво от теб. — Очите му гаснеха, светлината в тях помръкваше. — Споделял бях тялото си с други, но с теб бях като девствен, защото душата си не бях отдавал никому. На теб… принадлежа единствено на теб…

Някаква машина запиука.

— Някой да започне сърдечен масаж!

Тор се приближи начаса и като сплете двете си ръце в юмрук, й каза:

— Направи му изкуствено дишане! Направи му изкуствено дишане!

Въпреки че сърцето й биеше неудържимо и й се струваше, че не може да се задържи на крака, Лейла покри устата на Кор със своята и вкара голяма глътка кислород дълбоко в дробовете му. А Тор се залови да помпа.

— Дишай! Дишай!

Отново се наведе и издиша всичко, което имаше.

Но алармите все така пиукаха…

— Отново! — изкрещя Мани, докато окървавените му, облечени в ръкавици ръце работеха бързо с иглата и конеца.