Дж. Р. Уорд
Избраницата (60)

57

— Е, това решава въпроса, не е ли така? — застанал над окървавеното легло, Троу погледна към балона си, както бе започнал да мисли за своята сянка, и се усмихна. — Наистина си експедитивен, а?

Създанието се люшна леко над килима, сякаш доволно от похвалата. Или пък не. Ала какво значение имаше; не му беше отказало, когато му беше наредил да убие хелрена на любовницата си, и се беше справило наистина добре. Поело бе камата, която Троу му беше подал, последвало го бе по коридора като вярно куче, а когато Троу отвори вратата и посочи стария мъж, който седеше, облегнат на таблата, смъртта му бе настъпила по-бързо от удара на сърце.

Нещо, което хелренът вече не притежаваше.

— Какво си направил?!

Зад гърба му се разнесе писък и Троу се обърна на кадифените си пантофи.

— О, здравей миличка. Рано си станала.

Преди любовницата му да успее да отговори, Троу се стрелна и я стисна за гушата. Очите й се отвориха широко, а талантливата й уста зейна в беззвучен писък.

Той я завлече в спалнята и затвори вратата с ритник, докато тя дращеше ръцете му, с уста, зейнала като на риба.

Създанието се приближи, сякаш въпросително, и Троу отново му се усмихна.

— О, колко мило от твоя страна. Но и сам ще се справя.

Премести хватката си от гърлото върху лицето й и с едно рязко движение, прекърши врата й. А после, за да не вдига шум, я отпусна внимателно върху застлания с килим под.

Застанал над нея, забеляза, че беше облякла онази секси нощничка, която страшно му харесваше, с дантеленото боди и широката като камбана пола, която едва покриваше гащичките й.

— Жалко, наистина. С нея човек можеше да се позабавлява.

Троу опъна копринения си халат. Единият му пантоф се беше измъкнал от крака му и той прекрачи над изстиващото тяло на жената и напъха стъпалото си там, където му беше мястото.

— Дотук добре. — Погледът му се плъзна из прекрасно обзаведената спалня. — Знаеш ли, мисля, че ще се преместя тук. След като се отървем от този дюшек.

После обаче си спомни за догените в къщата. Бяха поне четиринайсет.

Щеше да им отнеме известно време да ги премахнат всичките, пък и му се струваше ненужна загуба. Не беше лесно да се намери добра прислуга.

И разбира се, оставаше въпросът със сигурността и финансите, за който трябваше да се погрижи. За щастие, още преди седмици бе задействал кражбата на самоличност, проникнал бе в компютъра на хелрена на долния етаж, сдобил се бе с достъп до сметки, данни и разрешения.

За миг се поколеба дали да не даде на персонала възможността да остане. После обаче погледна към бъркотията на леглото. Ако приятелят му сянка можеше да убива по този начин? Много бе вероятно да е в състояние да си служи и с прахосмукачка.

Щяха да се нуждаят от още като него. Беше проверил в Книгата дали сенките не можеха да се възпроизвеждат по някакъв начин, но по всичко личеше, че ако искаше армия, щеше да се наложи да си я създаде по трудния начин. Един по един.

Адски неудобно. А ръката му все още се възстановяваше от прободната рана.

Щеше да се нуждае от още запаси. И време. И…

Разбира се, беше неблагодарно да се отчайва заради каквото и да било. Имаше пари. Дом, който харесваше. И оръжие, което бе по-добро от който и да било пистолет, нож или юмрук.

— Ето че съдбата ми — промълви Троу в притихналата стая — е достижима.

Вдигна ръце, ала миг преди да потърка длани, спря. Не искаше да се превърне в карикатура на злодей. Би било неуместно.

— Ела — каза на своя балон. — Трябва да се преоблека и ти ще ми помогнеш. А после ще излезем.

Важно бе да изпробва играчката си върху някой лесър и нямаше причина да чака. Създанието се беше справило възхитително добре преди малко, но то бе срещу един негоден за нищо старец. Ако щеше да се изправи срещу братята и бойците на Омега, и дори шайката копелета, трябваше да се представи на много високо ниво.

В мига, в който прекрачи в коридора, до ушите му достигна звукът на машината за полиране на подове от долния етаж. Ако някой от персонала откриеше телата, щеше да настъпи хаос. А тъй като кралят даваше аудиенции, братята щяха да връхлетят в къщата, преди Троу да е готов за тях, и всичко щеше да се провали.

О, Съдби, ненавиждаше тези забавяния. Но един добър стратег знае, че това е неизбежно.

Също като в играта на шах, можеш да правиш само по един ход наведнъж.

— Хайде — каза той на сянката с отегчен глас. — Първо трябва да почистим. И настоявам този път да го направиш с известна сдържаност. Не искам да повредя произведенията на изкуството или тъканите. Освен това всяка бъркотия, която направиш, ще трябва и да я почистиш.

С тези думи двамата се отправиха заедно към стълбището и догена, който вършеше работата си на долния етаж.

Предстояха уволнения.