Дж. Р. Уорд
Избраницата (28)

25

Докато се взираше в лицето на някогашния си враг, Кор не изпитваше никаква враждебност. Никакъв гняв, нито ламтеж към положението му. Никаква агресия.

— Е — заяви Рот с глас, подобаващ както на аристократа, така и на воина, който беше, — последния път, когато беше в състояние да ме погледнеш в очите, се оказах с куршум в гърлото.

Встрани от него, братът Вишъс изруга под носа си и запали цигара. Беше очевидно, че не подкрепя това посещение, но не беше трудно да се досетиш, че когато Слепия крал си наумеше нещо, никой и нищо не можеше да го разубеди.

— Да поднеса ли извиненията си? — попита Кор. — Това уместно ли е в подобна ситуация?

— Главата ти, набучена на кол — измърмори Ви. — И топките ти в джоба ми.

По начина, по който Рот поклати глава към брата, можеше да се предположи, че извъртя очи зад тъмните стъкла на очилата. А после отново се съсредоточи.

— Не мисля, че съществува начин да се върнеш назад от нещо като опит за убийство.

Кор кимна.

— Вярвам, че си прав. Което ни отвежда къде?

Рот хвърли поглед към Лейла.

— Бих те помолил да излезеш, но имам чувството, че няма да го сториш.

— Бих предпочела да остана — заяви Избраницата. — Благодаря ти.

— Хубаво. — Устните на Рот изтъняха от неодобрение, но той не настоя. — Е, Кор, предводителю на шайката копелета, предателю, убиецо, дрън, дрън, дрън… Имаш цял куп титли, а? Нещо против да те попитам какви са плановете ти?

— Мисля, че това зависи от теб, не е ли така?

— Я виж ти, той имал мозък в главата си — изсмя се Рот студено. — Нека обаче изчакаме малко, става ли? Ще ти задам няколко въпроса, ако нямаш нищо против. Страхотно. Благодаря ти за разбирането.

Кор почти се усмихна. В много отношения кралят беше мъж съвсем по неговия вкус.

— Какви са намеренията ти спрямо престола ми?

Докато Слепия крал говореше, ноздрите му се разшириха и Кор се досети, че по някакъв начин е в състояние да надуши истината. За щастие, той нямаше причина да я крие.

— Нямам такива.

— Така значи. Ами твоите момчета?

— Шайката копелета ми служеха във всичко. Следваха ме навсякъде както буквално, така и преносно. Винаги.

— Минало време. Да не са те изритали?

— Мислят, че съм мъртъв.

— Можеш ли да ги намериш?

Кор се намръщи.

— Мой ред е да те попитам: какви са намеренията ти?

Рот отново се усмихна, разкривайки издължените си вампирски зъби.

— Няма да им се размине само защото блестящата идея за убийството ми е била твоя. Предателството е като настинка. Изкихаш ли се върху приятелите си, им я предаваш.

— Не знам къде са. Това е истината.

Ноздрите на краля отново се разшириха.

— Можеш обаче да ги намериш.

— Едва ли са останали там, където бяхме отседнали. Несъмнено са се преместили, навярно дори са се върнали в Древната страна.

— Избягваш въпроса ми. Можеш ли да ги откриеш?

Кор хвърли поглед към Лейла. Тя се взираше напрегнато в него с широко отворени зелени очи. Причиняваше му болка да я разочарова, наистина, ала нямаше да предаде бойците си. Нито дори заради нея.

— Не, няма да ги потърся. Няма да предам събратята си. Можеш да ме убиеш тук и сега, ако искаш. Можеш да ме изтезаваш за информация, която никога няма да получиш, защото не знам къде са. Можеш да ме изхвърлиш на слънцето. Няма обаче да те заведа при тях, за да им въздадеш смърт. Не са невинни, така е. Само че не са нападнали нито теб, нито воините ти. Нали?

— Може би не ги бива особено. Опитаха се да ме убият, забрави ли? — Кралят тупна с юмрук там, където беше сърцето му. — Все още бие.

— Те не представляват заплаха. Могъщи са, ала амбицията беше единствено моя. В продължение на векове бяха напълно щастливи да се бият и чукат в Древната страна и нямам причина да вярвам, че това положение на нещата няма да бъде възобновено в моето отсъствие.

А после, осъзнал колко откровен беше, стрелна Лейла с поглед, разкайвайки се, че беше толкова груб. Тя обаче не изглеждаше смутена.

— Какво мислиш, че ще се случи след тази вечер? — попита Рот след миг.

— Моля?

Кралят сви рамене.

— Да речем, че пощадя живота ти и те пусна на свобода… — Лейла ахна и той я стрелна с поглед. — Не бързай. Все още има да извървим дълъг път.

Избраницата наведе покорно глава, ала очите й си останаха прехласнати, пламнали от оптимизъм, който Кор не споделяше.

— Да кажем, че те освободя — продължи Рот. — Какво ще правиш със себе си?

Този път Кор не беше в състояние да погледне към Лейла.

— Прекрасно си давам сметка, че Древната страна е хубаво място по това време на годината. Много повече от Колдуел. Притежавам имот там, както и източник на доходи. Бих искал да се върна там, откъдето дойдох.

Рот дълго се взира в него и Кор срещна погледа на очите, скрити зад тъмните стъкла, макар те да бяха незрящи.

Никой не помръдваше в настъпилата тишина. Не беше сигурен дали някой дори дишаше.

Тъгата, струяща от Лейла, беше осезаема. И все пак не опита да го разубеди.

Знаеше обаче, помисли си Кор, колко безизходна беше ситуацията.

— И аз съм чувал същото — заяви Рот най-сетне. — За Древната страна. Хубаво местенце. Особено ако имаш позиция, която можеш да защитаваш, където да се разположиш, а хората те оставят на мира.

Кор кимна.

— Действително.

— Не прощавам, нито забравям нищичко от случилото се. — Рот поклати глава. — Не ми е в природата. Ала тази жена тук — той посочи към Лейла — е преживяла повече от достатъчно благодарение на такива като теб. Не е нужно да доказвам силата си на никого и няма да й съсипя живота само за да се покажа като отмъстителен корав тип. Всичко, което ми каза току-що, беше самата истина, такава, каквато я вярваш ти, и стига да се пръждосаш от Колдуел, мисля, че и за двете страни това би било най-подходящото разрешение.

Кор кимна.

— Да, и за двете страни. — Той се прокашля. — И ако това ще ти донесе душевен мир, ще ти кажа, че се разкайвам за всички свои действия, насочени срещу теб. Съжалявам за тях. В мен се беше насъбрал много гняв и ефектът беше разяждащ. Сега… нещата са различни. — Погледна за миг към Избраницата и бързо извърна очи. — Аз… — Пое си дълбоко дъх. — Не съм онзи, който бях.

Рот кимна.

— Любовта на добра жена. Познато ми е.

— Е, приключихме ли вече? — сопна се Вишъс, сякаш не одобряваше нищичко от онова, което се случваше.

— Не — отвърна Рот, без да отмества очи от Кор. — Преди да плеснем с ръце и да се прегърнем, ще трябва да направиш нещо за мен, тук и сега.

С тези думи кралят посочи килима в краката си:

— На колене, копеле.

* * *

Естествено, че Кор щеше да е принуден да си тръгне, помисли си Лейла, докато опитваше да се овладее. Не можеше да остане в Колдуел. Останалите братя може и да се престореха, че приемат прошката на Рот, но на бойното поле всичко можеше да се случи. Нямаше никакви гаранции, че в разгара на битката на някой от бойците на краля нямаше да му хрумнат идеи в разрез с това примирие, както и да му се удаде възможност да ги приложи в действие.

Особено Куин.

И Тор.

Нямаше обаче да губи време, мислейки за това. Когато кралят посочи пода пред себе си, сърцето й се качи в гърлото и тя погледна нервно към Вишъс.

Всичко в държанието на Рот издаваше взаимно разбиране, живей и остави другия да живее. Вишъс обаче вече я беше измамил веднъж и макар в крайна сметка да беше омекнал, спокойно можеше да реши все пак да изпълни първоначалните си намерения.

Дали не бяха подготвили кама или сабя за Кор? Ами ако го убиеха пред очите й.

— Защо? — попита Кор краля.

— Направи го и ще разбереш.

Кор хвърли поглед към Вишъс. После отново насочи вниманието си към Рот. И не помръдна.

Рот се усмихна страховито, като убиец, готвещ се да нанесе удар.

— Е? И не забравяй, че всички козове са у мен.

— Преклоних глава веднъж и само веднъж пред другиго. Това едва не ме уби.

— Е, ако не го сториш сега, то със сигурност ще те убие.

При тези думи се разнесе стъргане на метал в метал и Лейла с ужас откри, че Вишъс бе извадил един от черните кинжали, препасани с дръжките надолу през гърдите му.

— Прибери това — процеди Рот. — Или ще го направи доброволно, или изобщо няма да го правим…

— Той не заслужава…

Рот оголи вампирските си зъби насреща му и изсъска.

— Качи се на горния етаж. Веднага. Това е заповед.

Яростта върху лицето на Вишъс беше такава, че татуировките на слепоочието му заподскачаха по кожата му. Ала се подчини… което накара Лейла да осъзнае каква изключителна власт имаше Рот над Братството. В края на краищата дори родният син на Скрайб Върджин се подчиняваше на краля, макар че очевидно не беше доволен. Тропотът на ботушите му, докато изкачваше стъпалата, отекваше като гръмотевици, а когато се качи на горния етаж, затръшна вратата толкова силно, че Лейла почувства трясъка в зъбите си.

— И ти ли береше ядове с непокорството, когато имаше подчинени? — измърмори Рот на Кор.

— Непрекъснато. Колкото по-силен е воинът…

— … толкова по-твърда главата — довършиха двамата изречението с едни и същи думи и един и същ изтощен тон.

Лейла беше учудена.

Ала те се бяха изправяли срещу едни и същи неприятности, нали? И двамата стояха начело на група мъже, които не бяха лесни дори в най-добрите ситуации… и направо опасни в лошите.

Докато Вишъс крачеше напред-назад над главите им, стъпките му бяха безмълвни, Кор затвори очи и дълго остана така.

А после бавно се отпусна на колене.

По някаква причина да го види така, накара Лейла да се просълзи. Но разбира се, да видиш как един горд мъж се подчинява, дори при обстоятелства като тези, беше емоционален момент.

Рот протегна безмълвно ръка, онази, на която носеше пръстена, символизиращ положението му. И заяви на Древния език:

— Закълни ми се във вярност, от тази нощ и вовеки веков, поставяйки мен и моите над всички останали на земята.

Ръката на Кор трепереше, когато посегна, за да улови кралската десница. Целуна пръстена и го допря до челото си.

— Заклевам се във вярност на теб и твоите, от тази нощ и вовеки веков, и няма да служа другиму.

Двамата мъже си поеха дълбоко дъх. А после Рот положи ръка върху главата на Кор като за благословия и вдигна поглед, откривайки Лейла с незрящите си очи.

— Трябва да се гордееш със своя мъж. Това е нещо голямо за един воин.

Лейла избърса очите си.

— Да.

Рот подаде ръка на Кор, за да му помогне да се изправи. След миг… Кор прие помощта му.

Когато двамата воини се озоваха очи в очи, Рот заяви:

— Накарай всеки от бойците ти да стори същото и всички ще бъдете свободни да се върнете в Древната страна. Ще трябва обаче да чуя тази клетва от всички тях, разбираш ли?

— Ами ако вече са се прибрали зад океана?

— Тогава ще ги върнеш обратно. Така трябва да бъде. Братята, които ми служат, трябва да го приемат и това е единственият начин да ги накарам да престанат да ви преследват.

Кор потърка лице.

— Добре тогава.

— Ще останеш тук, докато търсиш момчетата си. Това ще бъде мястото ни за срещи. Ще накарам Ви да ти остави телефон, с който да се свържеш с нас. Ако бойците ти все още са от тази страна на океана, ще ни се обадиш, когато си готов, и ще го направим един по един, тук. Всяко отклонение от споразумението ни ще бъде сметнато за проява на агресия и ще бъде наказано като такава. Разбираш ли това?

— Да.

— Готов съм да проявя снизхождение, но не и слабост. Ще елиминирам и теб, и всяка заплаха срещу мен. Разбираш ли и това?

— Да.

— Добре. Значи, приключихме. — Рот поклати глава. — И мамка му, мислиш си, че ти имаш проблеми? На теб поне не ти се налага да се прибереш вкъщи с това.

Когато кралят посочи към тавана, Вишъс стъпи особено тежко, сякаш знаеше, че говорят за него.

Рот понечи да се обърне, но Кор го повика:

— Господарю…

Кралят го погледна през рамо.

— Знаеш ли, харесва ми как звучи това.

— Действително. — Кор се прокашля. — По отношение на заплахите срещу теб. Бих искал да те предупредя за един индивид, когото би било добре да държиш под око.

Едната вежда на Рот подскочи над ръба на тъмните очила.

— Да чуем.