Ларш Кеплер
Пясъчния човек (96)

95

Рейдар се подпира на покритата с тапети стена. В прашната основа на лампата забелязва няколко мъртви мухи.

Микаел беше казал, че Фелисия не вярва баща й да тръгне да я търси, че не е сигурна дали тя изобщо ще му липсва.

Стягането в гърдите на Рейдар става по-силно. Той поглежда към коридора, където е захвърлил палтото си с нитроглицериновия спрей. Прави няколко крачки към него, като се опитва да диша дълбоко, но спира безпомощно. Той беше несправедлив баща. И е напълно наясно с това.

През онзи януари Фелисия беше навършила осем години.

Микаел беше изключително умен и проницателен. Слушаше внимателно какво му се казва и правеше онова, което се очаква от него.

Фелисия беше различна.

В онези години всичко за Рейдар се въртеше около собствената му значимост. Той по цял ден пишеше, отговаряше на писма на читатели, даваше интервюта, позираше за фотосесии и пътуваше по цял свят за премиери на неговите книги. Все имаше чувството, че времето не му стига, и мразеше, когато го карат да чака.

А Фелисия винаги закъсняваше.

Онзи ден — когато се случи немислимото, когато Рейдар Фрост беше изоставен от всички богове — започна с едно съвсем обикновено утро. Слънцето грееше.

Фелисия винаги беше много бавна и разсеяна. Розана вече й беше приготвила дрехите за деня, но за изпращането на децата навреме на училище отговаряше Рейдар. Розана обикновено тръгваше рано, за да успее да влезе с колата в Стокхолм преди сутрешният час пик да е направил пътуването до работното й място безкрайно.

Микаел отдавна беше облечен и готов за училище, когато Фелисия най-сетне пристигна на масата за закуска. Рейдар й намаза филийка с краве масло, изсипа в купичката й корнфлейкс и постави до нея какаото, прясно мляко и чаша. Фелисия седна и с една ръка хвана кутията с корнфлейкс, за да чете отзад съдържанието, а с другата си отчупи малко парченце от препечената филийка и го смачка на топка.

— Не си забравила, че бързате за училище, нали? — обади се с премерен глас баща й.

Тя загреба какао от пакета, но без да го доближи до чашата, и изсипа по-голямата част от него върху масата. Подпря се на лакти и започна да събира изсипаното какао с пръсти. Рейдар я предупреди да забърше масата, но тя не му отговори — само се зае да облизва пръстите си.

— Нали знаеш, че ако искате да стигнете навреме в училище, до осем и десет трябва да сте тръгнали, а?

— Да бе — промърмори тя и се изправи от масата.

— И да си измиеш зъбите! — подвикна баща й. — Мама ти е приготвила дрехите за деня в стаята.

Реши да не я наказва, задето не беше забърсала масата и не беше отнесла чинията и чашата си на мивката.

 

 

Рейдар усеща силно стягане в гърдите, по лявата му ръка плъзва болка. Опитва се да диша равномерно, но не успява.

Изневиделица до него се появяват Микаел и Давид Силван. Той се опитва да ги залъже, че е добре. Но към тях се втурва Бершелиус с неговото палто и всички започват да ровят дружно по джобовете в търсене на нитроглицерина.

Откриват го и Рейдар впръсква малко спрей под езика си. Изпуска безсилно шишенцето на пода и миг по-късно усеща как стягането в гърдите му отслабва. Чува ги как обсъждат дали да повикат линейка. Той поклаща глава и забелязва, че нитроглицеринът внезапно е отключил все по-засилващо се главоболие.

— Вие вървете да си довършите храненето — казва на приятелите и на сина си. — Аз съм добре. Просто… Имам нужда да остана за малко сам.