Ларш Кеплер
Пясъчния човек (74)

73

Вече е утро, но навън все още е тъмно като в рог. Всички лампи в женското отделение на затвора „Кроноберг“ светят.

Сага прави две крачки напред и спира в мига, в който й заповядват. Прави всичко възможно да се изолира от света около нея и да не поглежда никого.

Радиаторите в затвора припукват.

Натан Полок поставя на регистрационното гише торбичката с личните й вещи и предава документите й. Получава писмена разписка и веднага изчезва.

От този момент нататък Сага Бауер ще трябва да се оправя сама. Каквото и да се случи.

Автоматичните врати избръмчават, после замлъкват.

Никой не я поглежда и оглежда. Но тя моментално усеща напрегнатата атмосфера, която се възцарява около нея, когато надзирателите прочетат, че е класифицирана като особено опасен престъпник и трябва да бъде държана в пълна изолация до преместването й.

Сага е приковала очи в жълтия линолеум в краката си и не отговаря на никакви въпроси.

Опипват я за опасни предмети, след което я повеждат по някакъв коридор към стаята за обстойно претърсване.

Поемат я две едри жени. Обсъждат някакъв нов телевизионен сериал, докато я превеждат през врата без прозорче. Стаята прилича на малък лекарски кабинет, с тясно легло, покрито с хартия и заключени шкафчета покрай стените.

— Събличай всичко! — заповядва й една от жените с безстрастен глас, докато си слага латексови ръкавици.

Сага изпълнява нареждането и оставя дрехите си на купчина на пода. Изправя се чисто гола под студената флуоресцентна светлина със спуснати край тялото ръце. Тялото й е момичешки свежо, здраво и атлетично.

Надзирателката с ръкавиците млъква насред изречението си и се вторачва в нея.

— Дааа — въздъхва другата след няколко секунди.

— Какво?

— Давай просто да приключваме по-бързо каквото сме длъжни да направим!

И двете започват да преглеждат много внимателно новодошлата. Насочват фенерче към устата, носа и ушите й. Отбелязват прегледаните части на тялото й в един списък и накрая й казват да легне на леглото.

— Легни настрани, свий горния крак в коляното си и го вдигни нагоре колкото можеш повече! — инструктира я жената с латексовите ръкавици.

Сага изпълнява послушно казаното. Жената минава между леглото и стената зад гърба й.

Тялото на затворничката потреперва уплашено. Твърдата хартия върху леглото прошумолява под бузата й, когато се отпуска. Чува изстискването на лубрикант от голяма бутилка и стисва здраво очи.

— Сигурно малко ще ти стане студено — промърморва жената зад гърба й и пъхва два пръста във вагината й колкото е възможно по-дълбоко.

Процедурата е крайно неприятна. Сага се опитва да диша равномерно, но не успява да сдържи изохкването си, когато жената безцеремонно пъха един пръст в ануса й.

Прегледът приключва за броени секунди. Жената бързо сваля ръкавиците си и ги изхвърля в кошчето. Подава на Сага хартия, за да се избърше, и й обяснява, че докато е тук, ще получи нови дрехи.

Облечена в широк зелен гащеризон и бели маратонки, Сага се оставя да бъде отведена до килията й в Отделение 8:4. Преди да затворят и заключат вратата зад нея, надзирателките любезно я питат дали би желала сандвич със сирене и чаша кафе. Сага само поклаща отрицателно глава.

След като жените я оставят и си отиват, Сага остава за миг напълно неподвижна в средата на килията си.

Трудно й е да определи колко е часът, но си казва, че няма смисъл да чака да стане твърде късно, и отива до мивката. Пълни шепата си с вода, отпива и после пъхва пръст в гърлото си. Предизвиква силна кашлица и стомахът й се свива. След още два болезнени напъна за повръщане микрофонът излиза от хранопровода й.

С насълзени от напрежението очи тя измива внимателно капсулата с бръмбара, а после изплаква и лицето си.

Ляга на койката и зачаква, стиснала здраво бръмбара в юмрук.

В коридора отвън цари пълна тишина.

Килията вони на тоалетна и отходни тръби. Сага се вторачва в тавана и започва да чете имената и посланията на онези, пребивавали преди нея на същото място.

Когато най-сетне чува нечии стъпки от другата страна на вратата, правоъгълниците светлина са се преместили наляво, към пода. Сага поставя бързо капсулата с микрофона в устата си, сяда на койката и я преглъща. В този момент ключалката прищраква и вратата на килията се отваря.

Време е да бъде откарана в болница „Карсуден“.

Униформеният охранител я изписва от затвора, като предава на колегата си нейните лични вещи и документите й за трансфер. Сага спокойно им позволява да оковат в белезници ръцете и краката й.