Ларш Кеплер
Пясъчния човек (63)

62

Свикана е спешна среща в изключително тесен кръг. Преди не повече от два часа Сага се е обадила на шефа си, за да му съобщи, че е размислила и че приема задачата.

И сега Карлос Елиасон, Вернер Санден, Натан Полок и Юна Лина са се събрали в апартамент на последния етаж на улица „Танто“ №71, с изглед към дъговидната арка на железопътния мост.

Апартаментът е обзаведен в съвременен стил с бяла мебелировка и вградено осветление. Върху голямата маса в трапезарията са подредени чинии със сандвичи от близкия ресторант.

— Не забравяйте, че аз съм този, който е отговорен за Сага — тъкмо казва Вернер Санден. — И в качеството си на такъв държа да внедря свой човек и в персонала на отделението! Някой, който да седи в контролната зала и да наблюдава всяко движение на онзи мръсник!

— Юрек ще разбере — отвръща Юна Лина. — Нито за миг не го подценявайте! Ще разбере и веднага ще схване връзката с новия пациент и…

— Ще поема този риск! — прекъсва го грубо началникът на сигурността.

— В такъв случай и Сага, и Фелисия ще умрат!

Карлос тъкмо се кани да се намеси в този разговор, когато в апартамента се появява Сага Бауер. Вернер се втренчва в нея с почти уплашено изражение. Натан Полок се отпуска бавно на близкия стол и тъжно въздъхва.

Сага е отрязала разкошната си дълга коса и е обръснала главата си. Върху скалпа й се забелязват няколко белега от порязване. Бялата й красива глава е пропорционална и елегантна, с малки уши и лебедова шия. Очите й са подпухнали от плач.

Юна Лина се приближава веднага към нея и я прегръща крепко. Тя отвръща на прегръдката му, като притиска за миг лице в силните му гърди, и се вслушва в ударите на сърцето му.

— Не си длъжна да го правиш — прошепва той над главата й.

— Искам да спася момичето — отвръща тихо тя.

Остава притисната до него още няколко секунди, след което се насочва към масата.

— Мисля, че познаваш всички в тази стая — промърморва Вернер, докато й придърпва стол да седне.

— Да — кимва тя.

Пуска тъмнозелената си канадка на пода и сяда. Облечена е по обичайния си начин — черни дънки и суитчър с цип от боксовата зала.

— Ако наистина си готова да минеш под прикритие в отделението на Юрек Валтер, трябва да действаме веднага! — изрича с блеснали очи Карлос Елиасон, неспособен да скрие ентусиазма си.

— Аз пък прегледах договора ти при нас и мога да кажа, че има няколко точки, които търпят сериозна промяна — допълва бързо Вернер Санден.

— Това е добре — промърморва Сага.

— Вероятно ще имаме възможност да увеличим заплатата ти и…

— Точно сега заплатата е последната ми грижа! — прекъсва го безцеремонно тя.

— Нали си даваш сметка, че мисията е придружена от известни рискове? — пита Карлос.

— Да. Но искам да го направя! — отсича Сага.

Вернер вади от чантата си сив телефон, поставя го на масата до официалния си мобилен телефон, набира някакво текстово съобщение и вдига очи към нея с думите:

— Е, значи да започваме, а?

Когато я вижда да кимва, той изпраща набраното съобщение.

— Оттук нататък разполагаме само с няколко часа, за да те подготвим за ситуацията, в която ще попаднеш — казва Юна.

— Тогава да започваме — изрича спокойно тя.

Мъжете започват да вадят от чантите си папки, да отварят лаптопи, да подреждат около себе си листове. След малко масата вече е покрита от големи карти на района около Льовенстрьомската болница, на канализацията й, както и на самото психиатрично отделение. Сага усеща как по гърба и ръцете й пролазват студени тръпки, когато вижда колко подробни и сериозни са приготовленията за тази мисия.

— Ще получиш присъда от Районния съд в Упсала и още утре сутрин ще бъдеш изпратена в женския сектор на затвора „Кроноберг“ — започва Вернер. — Следобед ще бъдеш откарана в болница „Карсуден“ край Катринехолм. Това ще отнеме около един час. Към този момент Комисията за управление на затворите вече ще разглежда предложението за твоето прехвърляне в Льовенстрьомската болница.

— Аз пък започнах да подготвям една диагноза, с която вероятно би желала да се запознаеш — обажда се Натан Полок с предпазлива усмивка. — Ще бъдеш снабдена с подробна история на заболяването, включително психиатрични доклади от юношеския ти период, спешен прием, диагнози и всякакъв вид лечебни планове чак до ден-днешен.

— Разбирам — кимва тя.

— Имаш ли някакви алергии или заболявания, за които трябва да знаем?

— Не.

— Проблеми с черния дроб и сърцето?

— Не — отговаря Сага.