Ларш Кеплер
Пясъчния човек (58)

57

Сага Бауер прекарва цялата следваща сутрин в една от огромните заседателни зали на Службата за сигурност заедно с още четирима други агенти, трима аналитици и двама от административния отдел. Пред всеки един от тях е поставен лаптоп или таблет, на чиито екрани се вижда диаграма, илюстрираща интензивността на безжичната комуникация по границите на страната през изминалата седмица.

Групата обсъжда аналитичните доклади на разузнаването, новите методи за събиране на данни и привидно светкавичната радикализация на трийсетина ислямистки екстремисти.

— Дори „Ал-Шабаб“ наистина да са решили да се възползват от наличната мрежа на „Ал-Кимах“ — тъкмо казва Сага, — не мисля, че това ще ни доведе до кой знае какви разкрития. Няма съмнение, че трябва да продължим наблюдението, но пак настоявам, че се налага да се инфилтрираме в групата жени по периферията им и…

В този момент вратата на залата се отваря. Влиза шефът на Службата за сигурност Вернер Санден и вдига извинително ръка.

— Извинявам се за прекъсването — избоботва, поглежда многозначително Сага и добавя: — Прииска ми се да се поразходя. Нещо против да ми правиш компания?

Тя кимва, изключва лаптопа си, но го оставя на масата и излиза от залата заедно с Вернер.

На улицата цари смразяващ студ. Миниатюрните кристалчета във въздуха проблясват под трудно пробиващите облаците слънчеви лъчи. Вернер тръгва с дълги крачки напред и Сага подтичва след него.

Прекосяват мълчаливо улица „Флеминг“, минават през портите на здравния център, пресичат парка около параклиса и продължават по стъпалата към леда на Барнхусвикен.

Ситуацията изглежда все по-странна, но Сага се въздържа от задаване на въпроси.

Вернер я подканя с ръка и завива наляво по една велосипедна алея. Няколко дребни зайчета се разбягват при приближаването им и се изпокриват под храстите. Снежните шапки придават приятни, заоблени форми на пейките в парка. Завиват между две от високите постройки на улица „Кунгсхолмс“ и се насочват към една врата. Вернер набира кода й, отваря и въвежда Сага в асансьор.

В напуканото огледало тя забелязва как снежинките, посипали се по косата й, се топят и превръщат в блестящи капчици вода. Когато скърцащият асансьор спира, Вернер вади от джоба си ключ с картонче на веществено доказателство и отключва врата, която носи издайническите следи на отваряне с взлом. Кимва на Сага и я кани вътре.

Влизат в изцяло празен апартамент, от който някой съвсем наскоро се е изнесъл. Стените са изпъстрени с дупки, където някога са висели картини и рафтове. По пода се носят валма прах, в ъгъла се вижда забравен гаечен ключ на ИКЕА.

Чува се звук от пускане на тоалетно казанче и от банята излиза Карлос Елиасон, началникът на Отдела за криминални разследвания към Националната полиция. Той изтрива ръка в панталона си и я подава на Сага Бауер.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? — пита любезно.

Напълва две пластмасови чашки с чешмяна вода и им ги поднася.

— Може би сте очаквала обяд, госпожице? — допълва с усмивка, когато забелязва озадачения поглед на Сага.

— Не, но…

— Имам малко бонбонки — казва той и вади кутийка от джоба си.

Сага поклаща глава, но Вернер дръпва безцеремонно кутийката от ръката на колегата си, взема си две бонбончета и ги мята в устата си.

— Голям купон — отбелязва, докато дъвче.

Карлос прочиства гърло и започва:

— Сага, както вероятно вече си се досетила, това е една изключително неофициална среща!

— Разбира се — кимва тя. — Какво става?

— Чувала ли си за Юрек Валтер?

— Не.

— Малцина са чували — избоботва Вернер. — Което е добре.