Метаданни
Данни
- Серия
- Криминален инспектор Юна Лина (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sandmannen, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отшведски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ларш Кеплер
Заглавие: Пясъчния човек
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: шведска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 24.06.2019 г.
Отговорен редактор: Мария Чунчева
Редактор: Райчо Ангелов
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 978-619-164-299-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11463
История
- —Добавяне
42
Когато влиза в болничната стая, инспектор Юна Лина зърва до леглото на пациента възрастен мъж. Отнема му известно време, докато разпознае в този старец прочутия Рейдар Фрост. Макар да са минали много години от последната им среща, бащата е остарял значително повече от нормалното. Младият мъж в леглото спи, но Рейдар седи до него и държи лявата му ръка с двете си ръце.
— Вие така и не повярвахте, че децата ми са се удавили — казва тихо вместо поздрав.
— Да, не повярвах — отвръща Юна.
Рейдар се вглежда в спящото лице на сина си, а после се обръща към инспектора и казва:
— Благодаря ви, че тогава не ми казахте за серийния убиец!
Навремето подозренията на Юна, че Микаел и Фелисия Колер-Фрост са сред жертвите на Юрек Валтер, бяха подсилени от факта, че убиецът беше проследен и заловен именно вследствие на изчезването на двете деца и на появата му под прозореца на майката.
Юна поглежда към изпитото лице на младия мъж, към рядката му брада, хлътналите бузи и капчиците пот, избили по челото му.
Когато говореше за това как са били нещата в началото, за времето, когато и Ребека Мендел е била там, Микаел всъщност имаше предвид периода малко след изчезването си. А това съвпадаше с първите няколко седмици от хвърлянето на Юрек Валтер в затвора, пресмята Юна. Оттогава е изминало повече от десетилетие. Но Микаел е успял да се измъкне и избяга. Значи би било възможно да се разбере къде е бил държан.
— Нито за миг не престанах да ги търся — изрича тихо на глас Юна.
Рейдар се заглежда в сина си и по лицето му се разлива широка усмивка на щастие. Стоял е така часове наред, но все още не може да се насити да гледа детето си.
— Казват, че той ще се оправи. Обещаха… обещаха, че всичко ще му бъде наред — продумва с подрезгавял от вълнение глас.
— Вие говорихте ли вече с него? — пита инспекторът.
— Дават му много обезболяващи, затова предимно спи, но казват, че това е добре, че сега има нужда точно от това.
— Няма съмнение — кимва Юна.
— Той ще се оправи! — продължава бащата. — Имам предвид психически. Ще отнеме известно време, но ще се оправи!
— Казал ли е изобщо нещо, откакто сте тук?
— Нищо разбираемо — отговаря Рейдар. — Изглежда много объркан. Мен обаче ме позна!
Юна знае, че е много важно да накара болния да говори още от самото начало. Припомнянето е ключова част от процеса на лечение. Микаел наистина има нужда от време, не може да бъде оставен да се справя сам. По традиция с напредването на терапията въпросите би трябвало да стават все по-болезнени, но няма никакви гаранции, че травматизираният млад мъж няма да се затвори напълно.
Вероятно ще минат месеци, докато се сдобият с пълна и подробна картина на случилото се, но Юна е наясно, че се налага да зададе най-важния въпрос още днес. Ако успее да се сдобие с името или поне с някакво сносно описание на съучастника, този кошмар съвсем скоро ще свърши.
— Трябва да говоря с него веднага щом се събуди — казва инспекторът. — Налага се да му задам няколко конкретни въпроса, които може и да го затруднят.
— Разбира се, стига да не го подплашат — отвръща Рейдар. — За нищо на света няма да го позволя!
В този момент в стаята влиза медицинска сестра, поздравява и отива да провери пулса и кислородните нива на Микаел.
— Ръцете му са изстинали — съобщава й бащата на болния.
— Съвсем скоро ще му дам и нещо за треската — успокоява го сестрата.
— Антибиотици му давате, нали?
— Разбира се, но докато започнат да действат, обикновено минават няколко дена — отговаря сестрата и се заема да смени торбичката с физиологичен разтвор в системата на болния.
Рейдар става да й помогне и задържа тръбичката далече от стойката, за да не й се пречка. После я изпраща до вратата и казва:
— Бих искал да говоря с лекуващия лекар, ако може!
В този момент Микаел въздъхва и промърморва нещо под нос. Рейдар млъква и се обръща. Юна се привежда над младия човек и се опитва да чуе думите му.